Спане на Страшното езеро, С*а*ье, Сефте, Снегоходки, Ски, Сняг, Следи .
Първия преход със снегоходки ми беше преди 5 сезона до Страшното езеро.
Предния уикенд пък ми беше първия сериозен преход със ски, отново до Страшното езеро и нататък.
Та много "С"-та се събраха.
В неделята за първи път карах ски на челник ... и за първи път карах на перфектна пудра от в.Мечит до клека. Нищо не се забравя като умение. Накефих се.
Та маршрута по дни беше следния:
Съботата - ЦПШ - х.Мальовица - з.Страшното езеро. Нищо особено, освен, че както споменах по-горе бях с пантите. На заслона не палихме печка, щот нямаше дърва, но не беше студено - температурите паднаха само до минус 1 - 2 през нощта вътре в заслона и минус 12 отвън. Размина ми се качването по рида Ръждавица, ама друг път. Времето беше много променливо. Ту мъгели, ту подухваше и ги разсейваше, ту пак ни налягаха.
Неделя - з.Страшното езеро - в. Попова капа - Поповокапски превал - Лопушки връх /автентичния в.Попова капа/ - в.Мечит - х.Мечит - Говедарци.
Сутринта ни се усмихна едно време... не е за разправяне. Ни едно облаче.
Замотахме се на заслона и тръгнахме нататък чак към 11.00. Дойдоха група пантаджии австрийци с водачка българка. Някоя си светла /с малка буква е нарочно - мишката не се приказа коя е поне да си честитим националния празник 3-ти март/. Двама от групата й /първите, които пристигнаха - бяха нещо като форлойфери/ само поздравиха и отснежиха нагоре, без да спрат - помислих си "тия двамата сигурно са военни на тренировка" . Бях виждал подобни около в.Стефани от гръцката армия.
Нагоре ту аз, ту Дидо маркирахме колците, щото този участък до Поповокапски превал ги няма в БгМаунтийнс. Като тръгнах да маркирам един колец /последния, който е на изток, следващия след него е на юг нагоре по склона към върха/, светла най-накрая се издала на Дидо коя е, с коментара "тоя що тръгна по лятната маркировка?!?!" Ама да не ви губя времето с нея.
На върха се отвори полвин Рила и ние се отдадохме на гледките.
Минахме превала и напънахме истинската Попова капа. Подухна охлаждащ северен ветрец. Равнението беше "на средата" и "на дясно"
На Попова капа - Дидо иде:
... и Деси иде:
Последва едно неприятно спускане със ските по източния склон на Попова капа. Причината беше нееднородната снежна основа - ту фирн, ту пудра, тук-там и стърчащи камъни и клекови клони.
Също много неприятно подобно спускане беше и от безименния връх преди този с фердинандовата паметна плоча, точно преди да се съберат двете зимни маркировки - нашата от Поповокапски превал и тази към Кобилино бранище.
Слизането от връхчето с пометната плоча беше много отровно - всички слагахме котки. Аз не свалях ските.
Мечит - условията позволяваха подсичане от Ю, но не и от И, така че последното го заобиколихме изкачвайки се почти до върха.
На чучката след Мечит изчакахме Деси и залеза:
Последва мноооого яко спускане от върха до серпентините в клека, започващи покрай плешивото "връхче". Склона беше вече "разцепен" от множество пресни следи от скиори и бордисти. По-късно разбрахме, че същия дено близо десетина човека са се качвали нагоре.
Надолу по пътя трудно се убиваше скоростта, дори по едно време вече се стъмни и сложих челник.
Хижата ни посрещна само с един хижар, ноооо - с истински хижарски чай, истински мед, истинска бира и истинско шкембе - нищо че "говорим за неделя вечерта"
Деси изненадващо бързо се появи, хапнахме доволно и тръгнахме надолу.
Пистата беше обработена за скорошния празник на селото и ни дойде душиш надоле със ските по нея.
Та общо ни се събра 1400 метра денивелация от Мечит до Говедарци спускане със ски.
23.00ч. си бях у нас.
Равносметката - маршрута е перфектен и за ски. Тях на гръб съм ги носил само по отровното драпане по Ръждавица.
Прекрасен уикенд, чудесно време в неделя, с чудни спускания със ските.
Чудесна разходка сте му направили . Приятелят на вси туристи - другарят мишок (който лятото се грижи за нощното звуково оформление на спящите) , на заслона ли е или се крие нейде на дълбоко и на по-топло? А за снимките - без думи !
Ее.. много хубаво ходене+снимки!
Евала и че сте съчетали готиното(ходенето) с полезното(маркирането)!!!
Защо казваш на Лопушки връх"автентичния Попова капа"??чел съм че Попова капа всъщност е Голма Попова Капа, а самата Попова капа е обрасъл връх,висок около 2000м. в страни от пътеката на слизане от поповокапски превал към Сухото езеро, но за двойно наименование с Лопушки не бях чувал...дай малко повече инфо!
Връх Малка Попова капа е извисен като обратен връх на юи-склон на вр. Попова капа. Заостреният конус на върха се вижда от Хрельовата кула в Рилския манастир , а хората от манастира винаги са го наричали Попова капа. Върхът на главното Мальовишко било - сегашният Попова капа в руските триверстови карти 1:126 000 е отбелязан като безименна кота(2706м) не се вижда от манастира и в миналото не е имал име.
В същата тази карта сегашният Лопушки връх(2698м) е бил с името Попова капа. След поправката - бившият безименен - става Попова капа(или Голяма Попова капа) , а ”руският” или ”старият” Попова капа сега е Лопушки връх.
Това обезличава същинския вр. Попова капа - върха над Сухото езеро , един от малкото върхове със собствено име в миналото и сега той се нарича Малка Попова капа.
Доста е объркано , но дано поне да е разбираемо .
Чудесна разходка сте му направили . Приятелят на вси туристи - другарят мишок (който лятото се грижи за нощното звуково оформление на спящите) , на заслона ли е или се крие нейде на дълбоко и на по-топло? А за снимките - без думи !
Тия мишоци от заслоните /тоя и другия на Кобилино/ сигур са родА. И в двата заслона ми ръфат антената на жипиеса
Личи ти, че си доста развълнуван заради откриването на преходите със ски. Много ми хареса разказа.
Чет Мар 07, 2013 12:52 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6456
Re: Многото Попови капи
dobrifin написа:
Връх Малка Попова капа е извисен като обратен връх на юи-склон на вр. Попова капа. Заостреният конус на върха се вижда от Хрельовата кула в Рилския манастир , а хората от манастира винаги са го наричали Попова капа. Върхът на главното Мальовишко било - сегашният Попова капа в руските триверстови карти 1:126 000 е отбелязан като безименна кота(2706м) не се вижда от манастира и в миналото не е имал име.
В същата тази карта сегашният Лопушки връх(2698м) е бил с името Попова капа. След поправката - бившият безименен - става Попова капа(или Голяма Попова капа) , а ”руският” или ”старият” Попова капа сега е Лопушки връх.
Това обезличава същинския вр. Попова капа - върха над Сухото езеро , един от малкото върхове със собствено име в миналото и сега той се нарича Малка Попова капа.
Доста е объркано , но дано поне да е разбираемо .
Попова капа:
Павел Делирадев му хрумва през 30-те години, че риломанастирските говедари са изпаднали в масова психоза и не знаят кой връх са нарекли Попова капа след столетия пашуване по манастирските ливади и Джендема. В течение на 20-30 години целенасочено описва като Попова капа най-източния връх от Рупите, а Попова капа прекръщава Лопушки връх. Павел Делирадев, бидейки пишман-географ, отрича тогавашните български научни светила, става галеник на соц-"науката" и за съжаление неговата теза става днешна истина.
Иначе "Руската" карта копира българските топографски карти от 30-те години, където като Попова капа (традиционния връх) е отбелязан познатия днес Лопушки връх.
Ако ви е интересно, мога да ви събера малко текстове в потвърждение на горните думи.
Естествено че е интересно-сблъсквам се с толкова много нови знания тук...ако не ти е трудност-дай да почетем повече!
Чет Мар 07, 2013 9:05 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6456
Ето малко податки:
"Искровете" от А. Христофоров: написа:
Кой великан е раззинал челюсти вдясно от Мечитите и не там ли стърчеше Поповата капа? Уви, туй беше Попова капа!… С рядкото си упорство Павел Делирадев премести капата на попа още по̀ на запад, досам Купените и току над Поповските езерца, а тук постави Лопушкия връх. Задачата беше трудна и му отне към двадесет години. Ала накрая той успя да убеди всички в правотата си — всички картографи, почти всички планинари и дори повечето шопи от Искровете. Само побелелите хора в тия селца още наричат върха с предишното му име. Инатят се по стар навик, а може и от владиката да се боят или от архиерейския наместник в Самоков, рече ли да дойде и подири някогашната Попова капа… Всъщност Лопушняците са два върха, като Мечитите, и със стръмните си северни урви, в които се крият почти вечни преспи между тъмни скали, те наподобяват отдалеч някакъв кух, изгнил чудовищен зъб. Малка пътечка води нагоре към източния връх, смело пролазила от реката между сипеите и снежните преспи, но малцина минават по нея. Тя е същинска Голгота за туриста с по-тежка раница.
"ПРИРОДНА СКУЛПТУРА ПО ВИСОКИТѢ БЪЛГАРСКИ ПЛАНИНИ" от Ж. РАДЕВЪ: написа:
Лопушки циркусъ е подъ в. Попова шапка — западно. Той е оваленъ и цѣлото му каменито дъно е заето отъ голѣмото Лопушко езеро. Юручкитѣ циркуси сѫ два и се редятъ подъ билото, източно отъ Попова Шапка. Езера нѣматъ.
"Пояснения къмъ туристическата карта на Рила (...)" от П. Делирадевъ: (1936, авторството е неявно) написа:
По-сѫществени изправки направихме въ имената на високитѣ върхове. Въ всички досегашни карти важнитѣ върхове Попова-капа, Ангеловъ връхъ и Узунъ-тепе (Узуница) бѣха поставени погрѣшно на мѣстата на други, добре познати на мѣстното население, върхове. На мѣстото на Лопушки връхъ, като топографски напълно е спазена неговата фигура, е посоченъ върха Попова-шапка, макаръ, че въ България на попова капа, килимявка, никой не казва шапка. Истинското мѣсто на Попова-капа е източния Купенъ, който връхъ, гледанъ откъм Искровете и Самоковъ, има форма на старовремскитѣ попови капи. Пъкъ и народътъ ни, този правдивъ кръстникъ, не би именувалъ един шилестъ и конусовиденъ връхъ, като Лопушкия, попова-капа.
В последния цитат П. Делирадев пише, че в картата за първи път именува дотогава не-именуваните Алеко, Иречек, Додов връх (стар Друшлявишки), Погледец (стар Иозола, Гьозалан), Баучер, Павлев връх (стар Ангелов връх), Водния чал (стар Су-чал), Кара-аланица (стар Узун-тепе), Ангелов връх (под Кадин гроб), Голем Айгидик (стар Сукмана, Ламбурето), Малък Айгидик (стар Германица)
_________________ Бутам след осмата бира
Последната промяна е направена от dido на Пет Мар 08, 2013 10:32 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Спускал Си Се Със Сkите Скоро от Страшното - Сшестито Сифте )
Този уикенд е мой ред...аз обачи от години съм се зарекал ,че ще ходя там да се пускам с найлон.
Като гледам снега е предостатъчно за целта - идеално.
_________________ Know your Body. Know your Mind. Know your Substance. Know your Source
Вто Мар 12, 2013 8:45 am
Gamina
Регистриран на: 31 Авг 2007 Мнения: 2491
Аз се пусках с найлон миналата пролет /около 2 юни беше/ - от заслона - право в езерото
Ма си имаше предоволно сняг, езерото беше още добре замръзнало.
п.с. от покрива на Тевно също е много подходящо за найлонинг
Дочаках снимките на Деси.
Достъпни са от тази нататък.
Чакам тези на Дидо. Брадясах
Ристо айде честито за ските , да се обадиш да те водим нанякъде пролетта на турове .
Потресаващо различно беше положението тази събота и неделя по Мечитските баири, топлото време и ураганния вятър последната седмица онтесе всякакви спомени за хубавите зимни дни горе по трети март. В събота - киша и положитлени температури почти до върха , в неделя - лед-кора-дъжд-сняг-виелици-вихрушки.. ужас, на билото на Мечит така духаше, че ако не бях с котки, направо щеше да си ме издуха към Скакавците .. Поне имаше хубави гледки, ей на няколко от апарата на Мая:
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
, 
... и за първи път карах на перфектна пудра от в.Мечит до клека. Нищо не се забравя като умение. Накефих се.
. Бях виждал подобни около в.Стефани от гръцката армия.
!
много хубаво ходене+снимки!
.
.
