До Малък Полич и Караула

Събота - 11.05.2013 г. – Ден за размисъл...
Напоследък все така се случва, че „размишляваме” в Рила.
Както винаги, тръгваме без план, важното е да сме някъде там горе...
Много се бях затъжила за района около Риломанастирската гора, така че поехме натам.
В къщи бая се почудих с летни или със зимни обувки да тръгна, и в крайна сметка реших да са летни. Това предопредели накъде точно да се отнесем.
Теглихме един взор към върховете на север от пътя и видяхме, че най-разумно е да се насочим към Малък Полич (почти без сняг изглеждаше).
Преди бях гледала на топографската карта, че има някаква пътечка от началото на Падала, така че отбихме към селцето. Пътят е много тесен (еднолентов с насрещно движение) и завоест, но е страшна красота:

Влезнахме в селото, но пътят продължи да е толкова тесен и място за колата – йок. След малко се появи леко разширение – мегдана на селото. Там оставихме колата и хванахме черния път, който се виждаше нагоре покрай реката и после наляво. Да, ама последва и разклонение надясно - тясна пътечка покрай къщите, която водеше пак към реката. Почудихме се какво да правим и изоставихме широкия път, тръгнахме по пътечката. Там срещнахме едно магаре, застанало на средата й и неискащо да се отмести, и някакъв човек, когото питахме как да стигнем до Полич. Та, човекът ни каза: „Пътеки има много, може и тая да следвате, но трябва да се държите отляво на реката”.
И ние го послушахме. Там, където пътеката се разклоняваше, хващахме или наляво, или нагоре. Естествено, когато ходиш само по интуиция, без ясна представа накъде точно, пътеката в един момент свършва. Така стана е сега. Решихме да издрапаме нагоре, поне от гората да се измъкнем. Издрапахме, че се и издрахме на едни шипки, но се позиционирахме първо на някаква друга пътека - пак в гората, после пресякохме едно поточе и накрая излязохме на открито. Бяхме съвсем близо до реката и мисля, че си открихме най-краткия път дотам, макар и трънлив... Караула вече се виждаше, други гледки също се откриха:

Поседнахме да хапнем мекиците, които си бяхме купили от фурната в гр. Рила, и съвсем се размекнахме... Но бяха много вкусни, с пудра, цял ден на тях изкарахме (по 1.5 на човек).
Затътрихме се нагоре в жегата. Вода бяхме взели малко – няма и литър за двамата, което се оказа крайно недостатъчно. Изкачвайки баира, ги изпихме, а вече бяхме подминали поточетата и си останахме на сухо... На билото ни посрещнаха 2 стада коне.

Старата травма на Ивановото коляно започна да се „обажда” много настойчиво и той искаше само до Караула да идем, но после се съгласи и до Малък Полич. Тръгвайки натам обаче, започнаха да се чуват гръмотевици откъм билата отсреща, което сериозно ни стресна. Бяхме се повлекли по подсичащата пътека, но като ги чухме, се запътихме право нагоре към върха – отидохме само до едната кота и побързахме да се смъкваме надолу.

Нещо напоследък много ме хваща бъзето от гръмотевици...
На Караула видяхме, че ще ни се размине дъжда...
Още съжалявам, че се изплашихме толкова.

Сега единствената ни цел беше да се доберем до вода, защото обезводняването почна да си казва думата.
От Караула тръгнахме право надолу (юг), пак почна едно чудене откъде да се приберем, че се виждаха поне 3 пътя. В крайна сметка решихме по пътеката, по която се качихме да си минем, поне в началото. Още при пресичането на първото поточе си наточихме вода – даже беше изведена с тръба. После в гората си продължихме по главната пътека (не се набихме пак в ония шипки) и излязохме пак на открито, а след малко и на широк път. Там ни застигна местен човек, занимаващ се с коне, който ни преведе по едни изоставени пътечки. Много бързо стигнахме до селото. Разпитахме го туй-онуй за местностите наоколо, но той си ги знаеше със старите имена, които изобщо не можах да запомня. Другия път ще тръгна с молив. Smile

Поседяхме на мегдана на Падала, поиграхме си с едно дружелюбно псе и се спуснахме надолу. Дъждът не закъсня, но към Благоевград се изваля:

Хубав „размисъл” му дръпнахме, достигайки до извода, че е крайно време да се вземем в ръце с ходенето и да се събудим от зимната летаргия...

още снимки

Браво, интересна идея за преход. Аз също миналото лято кроих някакви планове за там, но ми се щеше да се получи врътка за два дена с тръгване от ВЕЦ Калин. Само че на място вида на бездънните дерета помежду ми охладиха мераците.