Рожден ден на х. Иван Вазов,

но не моят!
Накратко: Тръгнахме късничко от с. Бистрица и излязохме на долинния път. Снегът почна чак по средата между водопада Самоковището и Тиха Рила. Все пак, в горния край на гората сложихме снегоходките. На Тиха Рила реката по-често беше непокрита, но имаше и достатъчно снежни мостове за преминаване. Към пет часа пристигнахме и на хижата, където вече бяха дошли и групички от другаде – и от Рилски езера, и от ЦПШ. По-късно направихме и вечерно качване на вр. Калин. Снегът беше идеален за целта – набит, но без следа от заледяване. Горе на самия връх вече беше паднала мъгла и прехвърчаха снежинки. На изкуствена светлина се върнахме обратно, взехме си снегоходките, които бяхме оставили под стръмнината на връхния ръб и се прибрахме в хижата.
В неделя сутринта времето беше коренно различно. През нощта беше паднал 20 см нов сняг и продължаваше слабо да пръска. Двама младежи поеха по Зелени рид към ЦПШ, други по Баучер към Рилския манастир, също и към Рилски езера. Аз оставих моите хора да слизат обратно към Бистрица и по-късно, към 8 и малко, също се отправих по Зелени рид към ЦПШ. Горе снегът не спираше да вали, но беше тихо и не студено. Под Зелени камък задминах двамата младежи и заслизах надолу.
Къщичката на Кире Чугуно е без врата, вътре „смради“. Все пак, за заслон от дъжд става.
В клека под новия сняг на места слабо личеше стара пъртина. В гората снегът беше само нов, и то много мокър. Още по-надолу мокротията беше ужасна – снегът текна и по земята, и от дърветата.
На Яворова поляна завих надясно и към 13 ч. се озовах на ЦПШ. Колкото и да не ми се вярваше, за децата бяха успели да домъкнат от околния сняг и да пуснат пистичката на Меча поляна с малкото влекче.
Постоях там на гости и после отидох да се пробвам на стоп. Взеха ме същите двама младежи от Иван Вазов, с които слизахме по Зелени рид...

_________________
Планински зимен пътеводител