И изминалия уикенд се гласихме за поредното ходене из Пирин. Времето се очертаваше по-скоро добро, а и поканата на Данчо по случай празника му на х. „Демяница” се имаше предвид. Присъствието ни с Катето беше под въпрос по моя вина, тъй като имах разни задачи, които по един или друг начин свърших, отложих и пренаредих разни планове и планчета. Но, това са подробности, които ще пропусна.
Та в събота сутринта се дигнахме една кола хора от Неврокоп посока х. „Гоце Делчев”, където паркирахме в 8:20 ч. с идеята да се метнем мързелашката до х. „Безбог” с лифта, който би трябвало да тръгне в 8:30. Човеците обслужващи лифта позакъсняха и след като броихме по 5 гроша за возенето към 8:50 вече успешно се люшкахме подкефени нагоре. На Безбог все още бе пусто. Явно народа спеше и около езерото почти не се мяркаха хора. До малко след Безбожкия превал към нас се прикрепи сама женица тръгнала с намерение да види Тевно езеро. Обяснихме й вариантите за стигане дотам и тя след като ни изслуша се отказа от това си намерение, тъй като никога не е била на това място, а и сама не е добре да се бори с преспите и камънака из Момини езера, където няма маркировка. Преди да хванем към Мангър тепе се разделихме с нея. Тя тръгна към Попово езеро, а ние издраскахме до седловината под в. Безбог, където Пирин ни посрещна с добре дошли, прекрасни гледки и силен вятър.
Прогнозите на физиците от НИМХ към БАН бяха за дъжд и гръмотевици към 13-15 ч. та много не губихме време в полягане и моткане. Все пак не можем и да търчим като гламави из камънаците нагоре. Трябва да има уважение към Пирин, който този ден ни предложи едно от най-красивите си лица. По тази причина без бързане снимайки и спирайки в поемане на красоти се катерехме по плочниците на Мангъра, където направихме обща снимка, понеже предстоеше разделяне на скромната ни група.
Тошо и Елена тръгнаха през Ушиците с намерение да минат за десерт Голяма и Малка Стража, със слизане към Мочарата и прибиране в Неврокоп, а Катето и аз се смъкнахме към седловината между двата Мангъра. Там оставихме тежките раници и въоръжени само с фотоапарати хукнахме към Газей. Бая време утрепахме там в снимане и малко почивка, след което тръгнахме на обратно. Ето една фотка на Ушиците снимана от върха.
Катето по принуда се наложи да се качва два пъти на Газей заради мен, тъй като забравих GPS-а на върха, а вече се бях смъкнал почти на езерото, докато тя беше по средата. Когато се върнахме при раниците вече ни трепереха краката от скачането из камънака, а и глада си каза думата. Взехме багажа и слязохме на горното езеро, където разпуснахме 15-20 минутки, замерихме гьола и попълнихме водните запаси. Последва слизане до средното езеро, което ни разби допълнително колената, а и нарушихме спокойствието на две кози, които хукнаха панически нанякъде. Мястото е много красиво, но преодоляването на камънаците и сипеите едва ли ще повторя скоро време. С оплезени езици седнахме и там да починем, че следваше един труден участък. Гледаме часовниците, а вече станало 15 ч. Обещаните гръмотевици и дъжд не се виждаха на хоризонта, ама знае ли човек! Понякога вземат, че познаят времето в НИМХ.
С малко нежелание пак започнахме да се катерим нагоре по склона излизайки южно от Обидимските ушици. Докато се изкачвахме гледахме върволици хора минаващи през двата Мангъра. По ръба се спуснахме към Джангалската порта, където вече усетихме умората. Все пак най-трудното по план беше зад нас, дъжда още не се виждаше, та спокойно заслизахме към Големото езеро, където се появиха първите за деня кръвосмучещи нахалници, които се отделиха от няколкото рибари и се насочиха към нас да попият свежа кръв. Е, не им се удаде тази възможност много, тъй като се напръскахме набързо с разни отблъскващи ги препарати.
След Тиаците се опита да завали, но бяха само няколко капки, които тропайки по главите ни подканяха да се размърдаме, че иде валежа. То хубаво, ама нещо умората не даваше да ходим по-бързо. Слизането надолу бе малко отегчително, но няма начин – има и такива моменти. Малко след Типицката вода заваля и се наложи да вадим якета и качулки. Все пак днес Пирин продължаваше да бъде благосклонен и не ни накисна баш накрая.
На хижата ни посрещнаха Бистра и Боян, а след това се появиха и останалите, които се бяха пръснали из околнината, а другите блажено похъркващи по стаите се измъкваха един по един от леглата. След настаняването се събрахме на маса, за да почетем празника на Данчо с бирички, ракийка, водка и мезета. Последваха връчвания на подаръци, лапане на вкусна торта и полягване. Все пак и утре е ден. Снимки и подробности от събитието надявам се да пуснат останалите, тъй като аз не снимах.
В неделя идеята ни с Катето беше да се тръгне през Василак, Премката и Жабешко езеро за х. „Вихрен”, но се разсъхна, тъй като предния ден почувствахме коленни болежки и решихме да не се напъваме напук на профсъюзите. Все пак се качихме до двете най-долни Василашки езера, където поснимахме, полежахме из поляните, строшихме няколко приказки с рибарите, които и този ден нямаха късмет и айде обратно на хижата. Аз много не снимах, тъй като апарата отказа и се наложи Катя да снима и за мен. То и останалите ще покажат снимки от района де. Още сутринта се разделихме с групичката на Дидо и Цецо, които хванаха към Газей и Тевно езеро, а след прибирането на хижата направихме същото и с останалите. Тръгнахме надолу към Тодорова орница. Непланирано забавяне се получи преди Къркъмската вода и Главите, където пътеката бе блокирана от паднали дървета.
На Главите направихме кратка научно-познавателна „лекция”. Мястото обикновено се подминава като селска гара от прелитащите туристи, но аз държа на спиранията тук, продружени с четения на таблата поставени от парковата дирекция, особено ако с мен е човек който не познава историята на тази местност. Таблата са хубави, но нещата са представени с едни легендарни думи и незапознатия не разбира в крайна сметка защо така се казва тази красива поляна. На таблото има и написан и текста на една много хубава народна песен, част от която не мога да се въздържа да не пусна. Има и друг проблем. Там (на таблото) текста е понаписан леко литературно, но аз ще я напиша в оригинал. За съжаление необходимите ми букви за изписването на някой звуци са премахнати при последната езикова реформа и ми е малко трудно. Ако нещо съм сбъркал да ме поправят познавачите на банския говор. Ето и втория куплет от песента:
Я ИЯ ГА ВИДИШ ТЕВНА МИ МАГЛА
...Я ия га видиш ситна ми роса,
да роси моме, да роси,
да роси севдо голема.
Я и да не речеш к(ч)ье йе от Бога,
росата моме, росата,
росата севдо голема.
Ай тава си са моите съзи,
по тебе моме, по тебе,
по тебе севдо голема.
Айде и един кратък речник на някои думи към песента от мен:
Тевна (диал.) – тъмна
Магла (диал.) – мъгла
Га (диал.) – когато
Севдо (перс.) – любов, либе, любим човек
Речеш (диал.) – кажеш
Тава (диал.) – това
Съзи (диал.) – сълзи
Обяда за деня направихме на Караманица, където не след дълго дойдоха и част от групата. А уж се разделихме на хижата! Надолу вървяхме почти през цялото време заедно. На Тодорова орница се възползвахме от предложението на Данчо и Ралица да ни сместят в колите до Банско. Не знам как е било при Данчо, но аз благодаря на Ралица за извозването, на Бистра, че ми намести раницата в краката си, и се извинявам на Витя и Поли, че се наложи заради мен да се свият на задната седалка.
На Банско нямаше време да се моткаме, понеже бързахме да се приберем в Неврокоп. Отидохме на изхода на града, да махаме на стоп. Махането бе кратко за наш голям кеф. Спря ни още втората кола, която атакувахме със знаци да ни качи. Човекът бе любезен и караше много добре за разлика от болшинството камикадзета движещи се по нашите пътища. Така в 18 ч. вече бяхме в Неврокоп.
Брей, човек ти на сефтето щом забрави машината на връо, по-натам как ще е? Обаче избра връх да го забравиш!
Сря Юли 09, 2008 1:43 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Хайде и от мен малко снимки
Времето тия 2 дена беше чудесно, като първенството от тях държи съботата. Въздухът - кристален, до към обяд обаче. Първите гледки бяха фантастични. За мен Джангала досега от тази му страна / северо-източната/ никога не е бил толкова фотогеничен. Още сме на пътеката, преди качването на склона:
Рано.рано се появиха облачетата, тъй че, няма как, присъстват на всяка картинка
Гледка от склона към вр.Безбог, облачето отгоре му беше доста интересно:
Преди да тръгнем към големия Мангър, доста дълго се наслаждавахме на тая хубава панорама. И силния вятър, който ни посрещна горе, не ни попречи да позяпаме:
Ей го де е върха. Цветовете бяха убийствени... контрасти, контрасти...:
Тръгнахме нагоре. От качването януари ми се струваше, че пътя ще е дълъг, но съм останала с грешно впечатление.
Горе някои върхове още хвърляха сянка... гледка малко след Мангър тепе, посока Ушиците. Вижда се премката между двата Мангър-а, в далечината Типиц-ите, Башлията и Бъндеришки чукар.
След още няколко крачки, през които се радвахме на това,което ще видим след няколко секунди, стигнахме и ръба, от където се виждаше вр. Газей и езерото му:
Друга гледна точка:
Гледка от обратната страна - Газей към езерото и началото на Ушиците, малък Мангър тепе и другите Ушици - Обидимските
Току слязохме от Газей, и корема застърга. Слънцето пък препичаше ли, препичаше, вятъра духаше, а камъните - потропваха. Много се зарадвах, когато най-накрая спряхме малко на горното езеро.. ето го и него:
Точно тогава доста се смрачи. Очаквах всеки момент да завали, но в крайна сметка нищо такова не се случи. Хапнахме на бързо и се запътихме към другото езеро:
Там пак малка почивчица Докато се наслаждавахме на тишината, гледката и сините води на езерото, от към върховете горе се чуха гласове. Доста хора тоя следобяд се разхождаха в района. Отново слънцето бе забулено от облаци и ние се запътихме нагоре - към Обидимските Ушета - от там започваше пътеката към Джангалска порта.
Горе вече, гледка - посока Каменица:
Около 3ч следобяд беше. Слънчо се беше поизместил на запад, вече можеше да се снима в източна и югоизточна посока:
На преден план Джангал и Джангалската порта, по на изток - Сиврия.
Пътеката е хубава, на места се вижда и маркировка, най-вече пирамидки. Най-хубаво обаче се виждаха Джангала и неговия страж:
Ето и една гледка към Голямото Валявишко езеро. През този следобяд нито веднъж не бе огрято цялото от слънцето.
След почивка на портата, се затътрихме надолу. Отвреме навреме поглеждахме Джангала. Ето една снимка на един от малкото пъти, когато Слънчо го огряваше:
Ами.. това е за момента.
Всичко 6 и до скоро
Сря Юли 09, 2008 4:33 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6453
Уцелили сте го времето, както и ние него ден. Абе на нас НИМХ не ни требе
Абе забравих да напиша - предната седмица като се мотах по езерата, минах покрай заслона на Караманица. Там бяха се настанили трима души - дядо, по-възрастен човек и хлапе. Дядото - дядо Сандре (Александър), се оказа строителя на бунгалото. Той, сина му и внучето почиваха до огнището. Обелихме малко приказка, пихме по едно вино и продължих нагоре.
Сря Юли 09, 2008 5:40 pm
spi
Регистриран на: 15 Апр 2008 Мнения: 89
Я, на "Сутиена" имало полянка. Ще я пробваме.
То и Джанго съм го взел вече на мушка, пък ти пускай снимки да му се точа.
Последната промяна е направена от Speedy на Пон Ное 05, 2012 2:38 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Юли 10, 2008 9:05 am
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
оо, Цеци, ма ти нов профил за галерии си направил ..
ма снимката на Джангала, която си пуснал.. много е ню-ню...
предполагам, че е тази, нали? в по-голям вариант
Чет Юли 10, 2008 11:32 am
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Да тя е.
Свърши мястото на предния акаунт.
_________________ Който пие бира не умира!
Чет Юли 10, 2008 12:15 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
пропуснах да сложа още 2 снимки, те са от втория ден - ходенето до Василашките езера:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Брей, човек ти на сефтето щом забрави машината на връо, по-натам как ще е? 
Обаче избра връх да го забравиш! 
Ще я пробваме.
:
Много е яка и твоята снимка.
