Пускам тази тема, въпреки че вече сме зима, защото предполагам доста хора се интересуват от тази дива част на Балкана и не биха отказали да видят някоя друга снимка от там.
Та на кратко - началото на септември, с един приятел, с когото сме сътворили доста добър тандем, потегляме от Паниците като планът е:
1 ден: Паниците - пътеката за х. Рай - мостът на р. Голяма Бъзовица - по-течението на реката до засл. Маринка - вр. Ботев - заслон Ботев - слизане до Хайдук тепе и спане на чували 2 ден: Хайдук тепе - реброто на Хайдута - слизане в Джендемска река преди водослива с Бяла река - трекинг по Бяла река до водослива с Пръскалска река - качване на Калоферския купен - връщане в Калофер
Всичко беше изпълнено на 100%!
Първи ден.
Та направо за Бъзовица. От моста на пътеката нагоре се движехме по самата река за по-интересно, въпреки че още в началото има възможност да се мине доста по-лесно в дясно над реката. Трудните участъци са в самото начало на ждрелото на реката. Има няколко хлъзгави водопада за изкачване, вировете са плитки и никъде не се налага плуване. Единият водопад нямаше как да го изкачим, ако натрупани дървесни трупи не бяха направили това възможно. Много е хлъзгаво и няма как да се хванеш някъде. Хлъзгави моменти в началото на ждрелото
Дървесните трупи бяха като манна небесна и ги използвахме практично. Но и те са доста хлъзгави.
След тясната част ждрелото се разширява и се върви покрай реката. Има страхотни гигантски малини, според нас някакъв джендемски подвид, уникален аромат.
Постепенно наближихме и Сухото пръскало (в дъното на снимката). През септември си оправдава името, но винаги има вода да тече или най-малкото доста влажна скала. Пръскалото се пада към 150 м. западно от реката и си заслужава да се отиди до него - забравяте за жегата.
Не само, че е и прохладно, но ако минавате по Бъзовица е препоръчително да се отбиете до него и след това да продължите в права линия на север. Гледките са страхотни, а и си спестявате стръмен участък от реката.
Поглед към ждрелото на Г. Бъзовица.
В горната част на реката има оформени добри животински пътеки, а и е доста равно. Крави и телета бол. После стигаме Маринка, отбиваме се да пием една студена вода на чешмата и нагоре към Ботев. По пътеката попаднахме на голямото овче стадо, което шири из масива на Ботев цяло лято. Седнахме и се загледахме в него, сигурно откарахме 40 мин. в съзерцание и слушане на чановете. Подухваше лек ветрец и всичко беше много приятно. След това - Ботев, слизане до заслона и хайде надолу към вр. Хайдут тепе. Минахме по пряката пътека покрай Башмандренска река и директно излязохме на Башмандра. Почваше да става тъмно, но даже не пуснахме и челниците - беше пълнолуние и луната беше напълно достатъчна.
После към Хайдута, избрахме си едно равно място на северния ръб с възможно най-малко кравешки торти и опънахме чувалите.
Втори ден. Не чак толкова ранно събуждане, изчакахме малко слънцето да нагрее чувалите ни. Закуска и газ към бездната адова.
За да се гмурнете в Джендема от Хайдук тепе не е нужно да го качвате, има много добра подсичаща пътека от север, която излиза на централното ребро на Хайдута.
На реброто.
Поглед към Големия джендемски водопад:
По ръба на Хайдута терена е интересен, има слизания, качвания, скални процепи и стръмни склонове. Има известно мотане докато се установи от ляво или дясно се минават някои отвесни скали, които са на ръба. Общо взето две такива места - и двете се минават от ляво (север). Вече почнахме да слизаме доста надолу и се стига място, където движението по ръба си приключва, защото почват отвесни скали, в ляво към Бяла река е също отвес... та решението е постепенно слизане по диагонал към Джендемска река.
Имам много добър усет за движение без пътека и доста успешно се изсипваме в Джендемска река. Въпреки че финалната част беше 70 градусов кален склон с дълбок вир под него - само елховите семеначета ни спасиха да не се изтърсим в него, държейки се за тях. В Джендемска река е най-голямото приключение - през 20 метра има водопад с вир. Мисля, че минахме към 7-8 по-сериозни такива участъка. В половината от тях най-лесното решение беше скачането във вира.
Схемата е следната - един от двамата скача, другия горе пуска двете раници с въже на другия и след това и той скача. Някои от вировете са много дълбоки - по 6-7 м., има си плуване. Последните два водопада преди водослива с Бяла река са доста големи и ни писна от тази процедура. Там си скачахме с раниците.
Един от тези вирове - скачаш до дървото.
Намерих си и рогца.
Малко преди водослива с Бяла река.
Не съм правил повече снимки - мързеше ме.
На водослива хапнахме, там има и голямо огнище, където хората обикновено преспиват, качвайки се по цялата Бяла река от Калоферския манастир. Участъкът от водослива до другия водослив (на Бяла и Пръскалска река) е много благодатен, върви се лесно и бързо, гази се главно в реката, без трудни участъци и вирове за преплуване.
Поемаме по Пръскалска река и още в началото има водопад - никакъв шанс да се изкачи. Заобикаля се от дясно. Има един въздушен корниз, по който може да се мине и да се слезе веднага пак към реката след водопада, но е рисковано. Решихме да продължим нагоре по склона на Калоферския купен. Тука имаше много приключения със скали, кози пътеки, търсения от къде да се мине. В крайна сметка изгубихме набраната височина и пак слязохме по диагонал към Пръскалска река, от където се хваща един каменен сипей нагоре. Само по нея доста сериозно качване и сме северно от Калоферския купен. Стори ни се доста продължително, а и вече не бяхме толкова свежи. Вече беше нощ. На челници слязохме в Калофер.
Последната промяна е направена от Драка на Съб Дек 29, 2012 11:29 am; мнението е било променяно общо 1 път
Че се присетих нещо?! Фотоапарата как оцеля след всичкото това подскачане?
Увит в калъфа си и две полиетиленови торбички. Слагаш го в най-горния джоб на раницата. Той почти не се намокри, образува се някакъв въздушен джоб. А като скачаш във вировете самата раница те изтласква на повърхността заради въздуха в нея.
Браво и на теб за ходенето. Видях, че сте искали и вие да се пускате в Джендемска. Нищо, идното лято каква ти е работата. Аз ще минавам ждрелото на Тъжа, минавал съм го до някъде само. Дядо ми го е минавал и е споменавал за огромни тайни вирове и малки пещери в него. Има доста плуване. Трябва и към 15 м. въже за един участък. Най-вероятно е най-трудното от ждрелата на четирете джендемски реки (Бяла, Бъзовица, Тъжа и Куру дере). Само то ми остана. Ако си навит, търся си компания за това нещо лятото.
Има ли някой да е минавал ждрелото на р. Тъжа? Ако има, да каже две-три думи за него.
Че се присетих нещо?! Фотоапарата как оцеля след всичкото това подскачане?
Увит в калъфа си и две полиетиленови торбички. Слагаш го в най-горния джоб на раницата. Той почти не се намокри, образува се някакъв въздушен джоб. А като скачаш във вировете самата раница те изтласква на повърхността заради въздуха в нея.
Браво и на теб за ходенето. Видях, че сте искали и вие да се пускате в Джендемска. Нищо, идното лято каква ти е работата. Аз ще минавам ждрелото на Тъжа, минавал съм го до някъде само. Дядо ми го е минавал и е споменавал за огромни тайни вирове и малки пещери в него. Има доста плуване. Трябва и към 15 м. въже за един участък. Най-вероятно е най-трудното от ждрелата на четирете джендемски реки (Бяла, Бъзовица, Тъжа и Куру дере). Само то ми остана. Ако си навит, търся си компания за това нещо лятото.
Има ли някой да е минавал ждрелото на р. Тъжа? Ако има, да каже две-три думи за него.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Закуска и газ към бездната адова.
Терена е подходящ зА игра на руска ролетка 
!
