Първи зимен преход за 2012/2013 г (Боровец - Белица)

С моят планински другар Никола направихме първа зимна разходка за сезона - из Рила, между 6-ти и 9-ти декември. Стартирахме от автогара Юг в София, откъдето хванахме първата маршрутка за Самоков (7:30) - и добре че потичах от метрото до автогарата, иначе аз щях да хвана втората! На автогарата в Самоков се оказа, че за Боровец имаме бусче не в 8:30, а в 9:00. Така че си купихме хляб, добре узрял местен кашкавал - и потеглихме пеша в посока Боровец. Пътьом ни застигна с колата си хижаря на Заврачица, поприказвахме докато не се появи и нашата маршрутка. В нея пътуваше и метеоролога на Мусала, приемащ дежурството си днес. Както ни се струваше, че сме се поизсилили със снегоходки, така скоро се благодаряхме на това - снегът нагоре ставаше все по-дълбок. При Марково мостче (в основата на единия от Маркуджиците) обухме снегоходки и продължихме така. Хапнахме на пейка пред х. Мусала, преди да хванем Мъжкия улей. Много ме впечатли реставрацията на старата, дървена хижа, строена някога от ученици - беше като извадена от приказка! Пресният, неслегнат сняг се газеше мъчно, така че на заслон Еверест решихме да спрем за днес. Влязохме в туристическата спалня, гледаща към Ледено езеро; вратата беше отключена, но и оставена леко открехната. И докато Кольо изтупваше сняг от одеалата, аз отидох да пробия дупка в езерото. Той напразно ме увещаваше да не си хабя силите, но кой да слуша - намерих един добър камък и почнах да троша крайбрежния лед с него. Мъчна работа - бавно се копае така, а и край не му се виждаше... Изумих се колко дебел лед може да хване езеро у нас в началото на декември, беше минимум 20 см! Върнах се леко засрамен в спалнята, напълних торба със сняг и така преодоляхме водната криза. Чувствах се не на място в неотопляваната стая, насред безлюдната планина... Но това ще да е ежегодната криза на туриста, ще мине и замине!
Стартирахме към 7:30 в посока върха. Закусили и пийнали топъл чай, ние се метнахме на металното въже. Слънцето си играеше с мъглата от скреж наоколо, видяхме двойна кръгла дъга. Беше интересно да се гледам винаги в центъра й, с ръце дълги по 2 метра! На върха надеждите ни за вода бяха попарени (що не сме си били напълнили от заслона, попита дежурния). Е, нищо - сняг на корем около нас! Скоро отпрашихме в посока Близнаците. Облаци, лек вятър и частични гледки към Маричиния циркус. На Големия близнак слънцето все по-често да наднича към нас, това в комбинация с лукчетата ми повдигна настроението. Почнах да досаждам на Кольо с истории за романтичните си несполуки, докато той се чудеше как да откатери едно улейче. И така, в разкази и приказки ни минаваше времето. На юг от Маришки чал има една седловина, от която тръгва лятна пътека назад, в посока към Близнаците; там стои дървен кол вместо жалон. Него го донесъл моят спътник, след като преди 7 години през зимата, в гъста мъгла, след голямо лутане открил така нужното му място. В подножието на Юрушкия чал хапнахме хляб и кашкавалец, последвани от козунак. Скоро се откри гледка и към х. Грънчар, езерото и вр. Суха вапа; в подножието на върха съгледах няколко по-къси кулоара, където планирам да се пробвам в миксово катерене тази зима... Хижата изглежда толкова близо и удобно ниско, но клекът ни накара да си заслужим прибирането в нея! Заварихме хижарската стая с разбит катинар, а голямото спално - отключено. Дървата не бяха в излишество - ползвахме сухи, но си рязахме и от метровките, складирани отвън. Няма стопляне! Печката бумти, протегнал съм ръце към нея, а дъхът ми още излиза на облаци... Легнах си с 3 одеала, но се събудих от студ и добавих още 2. При пристигането ни (малко след 16:00) термометърът пред хижата сочеше -11, нощес надали е било над -15, но въпреки това на излизане от спалното вън се чувствахме на топло! Започваше третият ни ден от прехода, събота. www.mountain-forecast.com познаха - времето се променяше. Повече мъгли, вятър и лек снеговалеж имахме днес. Много добре се опаковах с шал, шапка и ски-очила - но така пък не виждах добре жалоните. Никола се взираше напред, а това го уморяваше. Снегът се цепеше под снегоходките, на един гол склон се разделихме за малко, поради опасения от лавина. Подминахме връх Ковач (Налбант), стигнахме до разклона Семково - х. Рибни езера. Въпреки голямото желание да продължим към езерата, а на следния ден - и към Рилския манастир, отстъпихме. Имах само 2 комплекта батерии за GPS-а, вече поизхабени. А при възможността да замръкнем край Канарското езеро, без сателитна навигация, в мъгла и без екипировка за бивак... Не. Заспускахме се по Станкова река към х. Семково, което обаче също се оказа мъчнотия. Пресният неслегнат сняг само маскираше препятствията, без да позволява да минаваме по него над тях - и така се случи да цопнем в реката. Снегоходките подпомагат ходенето, но много възпрепятстват измъкването от рядка киша! Със зор се изтеглихме обратно, по-късно щях да се посмея на Кольо, направил мост над потока, докато раницата му го дърпа надолу... За момента беше сериозно, отпочинахме и продължихме внимателно. GPS-ът замръзна и ни заблуди! Оказа се, че жалоните хич не следват реката, а в един момент забягват надясно (запад). Рестартирах си сателитната машинка, този път тя ни поведе безпогрешно към тях. Свирепо огладнели, но и засмяни стигнахме до хижата, за да заварим там хижаря, неговия помощник и гостите им - цял рояк студентчета от София. Покрай тях се сдобихме с чудна нощувка - само 10 лв на човек, самостоятелно в двойна стая... И топла вода до откат! Рай. Легнахме рано, но аз не заспах дълго време.
Цяла нощ беше валял сняг, така че навън заварихме към половин метър сняг. Времето беше тихо и сравнително топло, започнахме нашето слизане към гр. Белица. Скоро по пътя мина верижен трактор и така движението се "отпуши". Мимоходом отбелязах няколко навид чудни скали за катерене. Качиха ни на автостоп, но скоро претърпяхме леко излизане от пътя... Издърпаха ни и така вече благополучно слязохме в града. Хапнахме вкусно, после се порадвахме на много успешен автостоп до Разлог, а оттам - до София.

Хубава разходка. А снимки? Very Happy

Много интересен разказ! Чак съжалих,че не се качих никъде този уикенд Sad

	Emil написа:
	Хубава разходка. А снимки?

Няма снимки от мероприятието Sad

- щях да взема фото, но исках да пазя батериите само за GPS-а. Като накупя повече акумулаторни батерии, без снимки и видеа няма да оставам! Smile

На Джанка снегът за жалост не беше много (30-на см), та се налагаше да се провираме из клековия лабиринт, вместо да минем върху него - но за това, естествено, е рано още. Там набелязах една възможност за слизане към Грънчар, която пести време...
Vinushka, не съжалявай особено за пропуснатия уикенд в Рила - четвъртък и петък времето беше окей, но през уикенда на моменти почти го обръщахме на оцеляване...