В детайли: как точно се качихме на Злия зъб без осигуровка!

Здравейте!

В началото на септември (9.9.2012) решихме да си уредим среща отблизо с Орловец, Злия зъб, Двуглав, Иглата и цялото това толкова красиво кътче в Рила и където толкова хора са оставили живота си. Ние, както повечето хора, трябваше да посетим 2,3 пъти Мальовица, Вихрен, Кончето и т.н. , за да се осъзнаем, че докато ние ходим на Вирехн, хората го качват по Джамджиевия ръб, а докато се кефим на Мальовица, същите тези хора ни снимат от Орловец... Не знам дали ще се съгласите, но за много планинари красавците, които заобикалят заслона на БАК, някак си остават в сянката на популярната и всеизвестна Мальовица. Месеци наред преди да потеглим, се чудех и събирах информация дали може да се качим на Злия зъб без осигуровка. Моят планинарски пътеводител се свежда до (най-великата според мен програма в човешката история) Гугъл Земя, няколко сайта, но основно нашия невероятен форум и гугъл плюс албумите на хора като нашия планинарски кумир - Иван Гърбев, който само веднъж съм срещал и в главата ми е запечатан като "Гръкът", понеже на вр. Радомир през май 2011та сметнах за очевадно, че е грък... Но това е друга история. Smile

За жалост във форума ни не можах да намеря сносна информация, илюстрирана и в подходящи снимки, дали и как черно на бяло се качва Злия зъб. Понеже знам, че темата е винаги актуална и най-редовно се появяват въпроси за Злия зъб, се зарекох, ако успеем да се качим, след това да се помъча да дам своя малък принос за това всеки, който се чуди относно качването му да може да се запознае и да види как наистина се качва върха. Ето защо по-надолу съм постнал няколко снимки, които в известна степен дават добра представа. Естествено съм качил и няколко снимки от Орловец с фантастичните гледки, които се разкриват.

За самото катерене на Злия зъб ще коментирам над съответните снимки и го правя от позицията на неопитен катерач, който не е виждал нищо по-трудно от примерно Трионите, Кончето, Вихрен по северната пътека или Тодорините улеи. Е виждал съм и подходите към Митикас, но времето бе такова, че бях щастлив, че въобще дръзнахме да тръгнем сами поне да видим за какво става въпрос горе... От тази позиция смея да твърдя, че катеренето е съвсем по силите на всички хора, които могат да поддържат 101% концентрация и имат здрава психика. Просто всеки, когато се изправи на последния камък, където свършва пътечката, може да прецени сам за себе си дали е готов да тръгне и дали ще му понесе. В общи линии скалата, която се катери е висока около 10м и има 2 трудни пасажа, в които трябва хубаво да се помисли. Тези пасажи са с височина от около 2-3 метра и по тях няма места, където може да стъпим стабилно с един или два крака. Затова се налага внимателно да подбираме ръбовете и процепите на скалите, където солидно да се държим с ръце, докато се опитваме да си намерим ръб, на който да сложим пръстите на краката си и така да драпаме нагоре. Въпреки тези моменти, в които категорично нямаме право на грешка, катеренето само по себе си не е толкова трудно. Най-неприятното нещо е бездната на Дяволския улей, която се спуска 1100 метра под нас и една 200 метрова пропаст, която зее само на около 3 метра от нашия последен камък и скалата. Тези 3 метра земя са изключително стръмни и не ми се мисли какви надежди може да храни човек, ако при падане се озове върху тях... След тях е въпросната пропаст. Цялата тази гледка е изключително смущаваща за хора, които изпитват дискомфорт от височинни бездни. За нас, хора, които трябваше да сме калени от Вихрен по северната пътека, Трионите и т.н., напрежението просто ухаеше във въздуха, а адреналина се покачваше неминуемо във въпросните трудни участъци. Това е съвсем нормално и предполагам всеки го изпитва. Когато се катерихме, отигравахме и връщахме стъпките и движенията в обратен ред, за да не се шашкаме при спускането, което знаех, че ще е по-трудно. Спускането го направихме в гръб, както си бяхме разиграли обратните движения, а и цялата тази гледка надолу и близостта на пропастта някак си не спомагат за високия дух в тези трудни мигове. Но както казах, всеки трябва да си прецени на място. 100% концентрация, по-здрава психика и вяра в ръцете би трябвало да бъдат достатъчни за изкачване без осигуровка! По мое мнение ниският ръст и височинният дискомфорт въобще не се предимства... Понеже снимките не могат да пресъздадат внушителността на бездната и атмосферата, специално за форума съм качил и едно видео от въпростното изкачване, което е налично в HD и по-добре пресъздава предизвикателството на Злия зъб. Ето го и линкът, а под него и снимките с по-подробни описания за конкретните моменти:

http://www.youtube.com/watch?v=JxRvhVkz2yY

Както е известно на паметника на втора тераса по пътя от Меча поляна (ЦПШ) към Мальовица потегляме наляво и пресичаме рекичката по синята маркировка! Пътеката върви най-напред в едни клекове (или хвойна?) точно под вр. Камилата, а после след един десен завой тръгва към Орловец и скоро излиза от клека, като се изкачва покрай отвесната стена на една скала. Стръмно е и височината до БАК (2530м) се набира бързо!
Колко добре казано - не питай за цената на мечтата...

Снимка от БАК: Вляво Злия зъб, вдясно Орловец, а между тях е каменистия улей, по който трябва да се тръгне към "Прозореца" - седловина със скала с форма на птица, която разделя двата върха. БАК ми се видя страшно уютен заслон, а като видях издяланата шахматна дъска на пейката вътре, направо се разчувствах, като си представих как някой, през някоя студена зимна нощ е решил да даде своя принос за по-топлото, приятно и забавно прекарване в заслона.

Злия зъб от БАК - не е ли това Тронът на Зевс в Рила (по аналогия на вр. Стефани - Тронът на Зевс в Олимп) ?!

Вр. Камилата определено прилича на камила от БАК!

Улеят между Злия зъб и Орловец, по който се изкачваме до Прозореца. Улеят не е толкова стръмен, колкото си мислех, като цяло се ходи само на 2 крака и трябва да сме нащрек с камъните.
При БАК трябва да се внимава да не се тръгне по един улей по-вдясно, който качва директно към Орловец и на който е посветена тема във форума, от която става ясно, че не трябва да се подлъгваме по него при зимни условия. Когато го погледнах от Орловец надолу, стигнах до извода, че се доближава до олимпийските улеи като Локи и тоя на Стефани.

Момента, в който се излиза "през прозореца" и се отркива величествена гледка към долината на Риломанастирската река, а право пред нас е Синият улей. Вляво и по-близо до нас е Злият зъб. Излизаме на пътечката, която за около 50на метра ни завежда до последния камък, от който започва катеренето на Злия зъб. Вдясно от нас (не се вижда на снимката) е Орловец, като подходът за него е малко по-дълъг. Пътечката на дясно (към позицията на апарата) ходи към него.

Всичко, казано по-горе, илюстрирано с гледка от вр. Орловец. Червената стрелка сочи къде излизаме от улея (Прозореца), вижда се пътечката, която на изток ни води до последния камък, където започва катеренето - бялата стрелка. Точно над котата на Злия зъб пък гордо се пъчи Мусала, на която за много хора цари илюзията, че най-високо значи и най-трудно... Между другото на Трионите (скалния гребен между Мусала и Малка Мусала) адреналинът у мен бе по-висок, отколкото примерно на Кончето.

Ето тук вече започва същинската част и веднага идва първият труден участък. Някой е забил едно железно клинче, което много ни помага, но и ни зарибява да направим толкова лесната първа крачка, стъпвайки с единия крак на него. Но трудното тепърва започва - стъпили с единия крак на желязото и намерили място, за което стабилно да се захванем с ръце, трябва да измислим какви да са следващите 2 стъпки за краката ни.

А отзад пропастта е наистина смущаваща...

Ето ме намерил и направил следващите 2 "крачки" с крака и открил пукнитана и ръб, в която съм мушнал ръцете си. В червеното кръгче съм оградил желязото, от което тръгнахме, а под него се вижда много хубаво последният камък, където се срещат пътеката до Злия зъб, скалата, по която започваме катеренето и 3те метра пързалка, която ни отвежда към 200 метровата пропаст. Докато се катерех нагоре, връщах движенията обратно. Във форума бях чел за някакъв, дето се бил качил, но не могъл да слезне. Много внимавайте да не се озовете в същата ситуация!

Първият труден участък е приключил и вече съм на на участъка от няколко метра, където има къде да стъпя и с двата крака - има "стъпала" за краката ни, но тези стъпала са отвесни, затова ръцете продължават да играят важна роля. Това е нашата осигуровка!!! Това е последното стъпало, където седя и се чудя как да продължа нагоре и дали въобще да продължавам, разсъждавайки върху слизането, а обръщането назад и надолу не помага...

Фундаментален момент от последните метри - трябва да се огледаме за ръб или процеп, където да се хванем с ръце, а след това да намерим място и за единия ни крак. После се търси място и за другия ни крак, като се прави голям разкрач. Ето за такива моменти, колкото си по-висок, толкова по-добре. В този последен пасаж от катеренето неизбежно идва миг, в който опората е изцяло в ръцете, тоест трябва да се отскочи малко и евентуално да повисим, докато успеем да сложим крака си на избрания ръб. Набиране е много силна и плашеща дума за този финален труден участък, но наистина ръцете са доминиращ фактор, а право на грешка нямаме!!!

Младен - най-добрият ми приятел, с когото потеглихме на това приключение. Чуди се къде да се задържи и къде да сложи краката си, за да се повдигне финално. От този момент до котата на Злия зъб е една стръмна тревиста площ, която след това катерене бих могъл да нарека "полянка". Moжете да видите по-нагоре на снимката със стрелките отгоре тревистия терен, който следва до котата на 50 до 100 метра ходене. Отзад е Двуглав.

Младен се издигна над ръба, а това означваше, че реално вече сме на върха! Долу се вижда Рилският манастир. Вижда се и пътечката нагоре, а зад приятеля ми е ръбът, отвъд който във въздуха около нас се носеше цената на мечтата... Бъдете много съсредоточени и внимателни - осезаемо е впечатлението, че само една грешка може да бъде напълно достатъчна, човек да заплати тази цена!!!

На Злия зъб! Над главата ми е котата на Орловец, а малко над нея е реброто на Мальовица. Забравихме да се снимаме заедно на котата, понеже нямахме търпение да се сблъскаме със слизането, което се знаеше, че ще бъде по-критичната част.

Тръгнах по "веждите" на Злия зъб. Ако гледате видеото в ютуб, ще ги видите по-добре. Снимката не дава представа за ширината на този скален гребен и бездната отстрани...

БАК на 150м под краката ни.

Започна слизането! Тук съм преодолял финалния (спрямо изкачването) труден пасаж. При слизането отново е нужна прекрасна кординация между крака и ръце и пак се минава през момента, в който висиш само на ръце и се мъчиш да стъпиш някъде. Ние слезнахме с гърба напред. Спътникът ми си беше наумил да се пусне и да скочи 40,50 см към най-горната от стълбите, инрецията щяла да го отведе еди си къде на сигурно, но много лесно успях да го убедя - никакво скачане!
На снимката се вижда лесният участък със стъпала, вижда се процепът на пропастта и тревичката, на която, ако кацнем със свободно падане, само можем да си мечтаем, някаква сила да ни търкули към Дяволския улей... С добро равновесие се стъпва добре по стъпалата на този участък, но ръцете определено засилват чувството за сигурност. Още при качването шеговито се осъзнава, че ако ще се пада, трябва да се пада на запад, тоест вдясно при слизане. Smile

Последните 2,3 метра над камъка и желязото, откъдето тръгнахме. Трудна работа - краката висят по отвеса надолу, ръбове за стъпване не се виждат, места къде и как човек да се захване с ръце трудно се намират, а от 3те движения и стъпките, с които преодолях тази първа трудност и които отрепетирах, за да помня, нямаше и следа... Толкова близо бяхме до раницата, но както често се случва, краят бе най-труден! Пропастта, Дяволският улей, Кирилова поляна на цели 1100 метра под нас - някак си е трудно да се пресъздаде момента. Видеото наистина дава по-добра представа!

Младен на последното от стъпалата на лесния участък, където му бе нужно доста време да намери правилния подход за тези последни няколко метра. Ние и тук не успяхме да измислим как да слезнем с лице напред. На това последно стъпално трябва да се приклекне, да се хванете с ръце в един процеп, на който не бива да сте стъпили с крак, след това да се завъртите леко, държейки се и кординирайки движенията на краката и да се спуснете надолу, търсейки къде беше мястото, където сте стъпили при качване. Ръбовете надолу не се виждат и тук отново има момент, в който трябва лекичко и добре преценено да се пуснем, държейки се само на ръце. После не е толкова трудно да се намери къде да се стъпи с крак, просто трябва мноого добре да се обмисли положението точно от момента от снимката! Тя самата дава и много добра представа за скалата в целия и ръст. Железното клинче отново съм го оградил в червено за по-добра ориентация, под него е камъкът, който бе нашата финална линия. Средният участък с отвесните стъпала продължава дотам, където се жълтее тревата над моя приятел, а над нея пък са финалните и също трудни метри, които описах по-нагоре.

Мазен и самодоволен на фона на Дяволския улей и пропастта, от която наистина се усеща диханието на цената на мечтата.

С красавеца Двуглав, с което се разделихме със Злия зъб. Приехме предизвикателството и успяхме! Не се иска нищо нечовешко, пак повтарям: концентрация на максимум, психика и малко кураж. Поне до този последен камък се стига безпроблемно и си заслужава човек поне да стъпи на него, да прецени ситуацията и да разбере доколко вярва у себе си.

Преди Злия зъб качихме Орловец, който беше програма минимум. Панорамата е величествена! Тук съм с Иглата, а в далечинта се вижда и любимата ми планина, която е мъничко по-ниска от Рила, малко по-стръмна и малко по-наюг от нея...

Котата на Орловец, а зад нея Мальовица и най-голямото Еленско езеро.

Оглеждам се и се чудя какъв би бил идеалният маршрут: може би качване по Дяволския улей, катерене на Злия зъб, разходка до Двуглав, Орловец най-накрая, за да може да минем и по Петлите? Не... Този вариант, но в обратен ред би бил по-добър! Спускане по Дяволския улей ми звучи като синоним на незабравимо!

За щастие не всички бяха тръгнали към Мальовица. Много приятно ни бе да си имаме компания по трасето до Орловец, а тя бе меко казано... очарователна и май се казва Мая! Каква по-красива гледка можеш да видиш от едно такова създание сред величествените върхове и на фона на умопомрачителните панорами, които се разкриват от тях!?!

На тези, които четат тези последни редове, съм им много благодарен и се извинявам - май доста се поувлякох. Но цялата ми работа такава... Опитах се да вложа нещо от себе си и да дам една добра отправна точка за всички тези, които през следващите месеци и години, преди да тръгнат ще търсят отговора на въпроса: може ли да се качи Злия зъб с никаква осигуровка, но с много желание.
Както го е казал любимият на българските манекенки автор и на тези, които не са чели много други: когато човек желае нещо от цялото си сърце, цялата Вселена му съдейства, за да го постигне! Макар животът да ни дава стотици поводи да се съмняваме в това, ние имаме право да вярваме!!!

Последната промяна е направена от mateev на Съб Сеп 29, 2012 6:09 pm; мнението е било променяно общо 1 път

mateev, уважавам куражлии като тебе, но правиш голяма грешка, като показваш как си направил нещо неразумно.
Причините ги коментирахме с един друг съфорумец, защо да не се дава кураж на другите да правят такива неща.
Да не ти тежи на съвестта после някой тръгнал да ти повтаря стъпките.

И още нещо.
Нима мислиш, че пичовете, чиито имена са изписани на плочата, която си снимал, не са правили нещата със сърце и вселената не им е помогнала? Ключовата дума е подготовка освен куража.
Знаеш ли че тези момчета звъннаха от стената на Матерхорн на дълго време единствения човек в света, качвал я без междинен лагер?
И звъннаха за съвет, при всичката им подготовка за това катерене.
Тези плочи на камъка над хижата са за това най-вече. Да напомнят на човека за разни неща.

Дано ме разбираш какво ти говоря.

Браво

! Отдавна исках някой да го покаже нагледно точно това изкачване и слизане. За мен е полезно и дава яснота...И аз съм стъпвал на въпросното клинче в основата на Зъба, но......Положили сте усилия като не ви е липсвал и кураж или адреналин и най-вече подробно сте го обяснили, а всеки да си решава сам дали може и той по този начин... Благодаря!

Emil, приемам всичко, което казваш. Наистина последното нещо, което искам е някой да тръгне неразчетено, а аз, вместо да съм дал дребен принос, хората да видят малко по-подробно за какво става дума, докато плануват нещата вкъщи, да се окаже, че съм с огромен принос за нечий фатален край под Злия зъб. Като очевидно по-възрастен, зрял и опитен от мен ме караш да се замисля по-задълбочено и за паметните плочи и това, че те наистина са не само мономенти на големи хора и великите им подвизи, а са там и за да ни напомнят да бъдем внимателни, защото планината понякога може да бъде и жестока... Напълно приемам изказаното мнение! А това за Матерхорн е подробност, която само човек навътре в нещата би могъл да знае, а аз -разбира се!- не я знаех.
Малко ми е неудобно, но с риск да прозвуча глупашки самонадеяно, ще кажа, че не мога да се съглася, че качването ни на Злия зъб е било неразумно. Истината е, че ние бяхме пределно внимателни, предпазливи и концентрирани и бяхме готови във всеки един момент да се откажем, ако почувстваме несигурност, някакъв риск от невъзможност да продължим катеренето или после това да се случи при слизането. Неслучайно подчертах дебело, че отрепетирвах всяко движение нагоре, моментално обратно надолу, за да видя как може да стане. Ние бяхме способни във всеки един момент от изкачването да се върнем леко и сигурно назад! Извънредно внимателно обмисляхме всяко хващане с ръка и всяка стъпка с крака. Към това мога да добавя и факта, че съм млад човек в прекрасна физическа кондиция, който има аргументи да вярва на сърцето, ръцете и краката си. Карам активно колело, главно изкачвания и да не прозвучи като самохвалство, но 1100 метра вертикална денивелация с колело при 16-18 км шосе (7,8 % среден наклон), ги вземам за 75 минути! Тоест нещо като от Симеоново до х. Алеко, макар че там разстоянието е малко по-кратко. Накрая ще кажа, че месеци наред събирах сведения и се готвех психически за срещата със Злия зъб.
Не, аз не съм глупак - ясно си давам сметка, че подготовката ми не е курсовете на вертикален свят и далеч по-можещи, подготвени и опитни хора са допускали фатална грешка! Просто се мъча да кажа, че ние не бяхме неразумни и тотално неподготвени, а напротив - извънредно внимателни, предпазливи и трезво преценяващи възможностите си. Просто усетихме, че нещата са по силите ни, а рискът бе калкулиран и сведен до минимум. Ние не бяхме някакви случайно озовали се самонадеяни зелени тивки, а хора, които ясно си дават сметка къде се намират и какво се иска от тях. Самото катерене наистина далеч не беше нещо нечовешко, искащо кооой знае какви умения и техника. Най-важното умение е човек да се абстрахира, доколкото може от пропастта надолу и да бъде максимално съсредоточен и предпазлив, защото тя все пак е там и го чака...
Нека не се тълкуват думите ми като кураж и трамплин за потенциални инциденти. Напротив, опитвам се да подскажа, че човек винаги трябва да бъде, колкото може по-подготвен, а не случайността да го води. Човек, когато стъпи на последния камък, трябва да прецени внимателно и трезво ситуацията и възможностите си и ако имате и най-малко съмнение, не тръгвайте!

mateev, радвам се че си ме разбрал. Аз не се съмнявам в твоите възможности, нито казвам че си безотговорен по отношение на себе си.
Просто много хора се подвеждат по успехите на другите и понякога нещата наистина изгеждат лесни.
Това там е достъпно за всеки турист и хора с доста по-малка физиеска подготовка от теб, но с голям мерак, ще се опитат да го повторят сами.
И ще се качат без голям проблем предполагам.

Между другото в отговоара ти има обяснение, което може да е доста полезно за пробващите да качат зъба, че във всеки един момент си пробвал и задното движение. Хубаво е да казваш възможните превантивни действия още в раказа ти без да ги пестиш. Иначе разказа ти е супер, но без тези уточнения е просто само насърчаващ. Very Happy

Аз бих добавил, че планинарските обувки, с които се стига до тура не са най-подходящите и удобни такива за качване по тези скали. Да си имат едно наум.

Предната събота като бях на разходка в района с нас имаше и един приятел, които се смята за любител турист.
Доста разумен но желаещ да пробва и нови неща. Той остана да спи на ЦПШ, защото на другия ден си беше организарал да го качат до там осигурен професионално и да го свалят на рапел да речем, няма значение. В случая платено, но не е задължително да е.

Аз понеже съм имал късмета покрай мен да има доста по-знаещи от мен хора вещи, както в пещерното дело, така и в алпинизма и те са ме научили да мисля така.

Желая ти успех и може да се засечем в планината някой ден.

Зъба се качва с катерене само, май е единствения харен връх в Бг дето е така. Аз май съм слизал три пъти от там след качване по туровете от дургата страна, ма беше отдавна. Евала, момчета, хубаво е да се осигурва освен внимателно проучване на маршрута и логистика /как да стане/ на транспортиране на някоя начупен или дори навехнат. Навехнатия крак горе е ибаси чорлавото изживяване. Успех.

Добре сте описали качването на Зъба. Явно много ви е впечатлил Smile

Доколко е разумно да го слизате без осигуряване и техника - всеки сам решава. Вие сте решили да рискувате и сте успели. Дано и за в бъдеще да е така. Съвета ми е да запишете някои курс. От това няма да загрозее планината или пък да спадне адреналина.
И още нещо, когато снимате с камера не я размахвайте като тенис ракета. По-плавни движения за да се разбере каква е идеята.
Пожелавам успех в бъдещите начинания

Хубав и добре написан разказ! И филмчето е много забавно и показателно, браво! Колкото до риска, все ми се искам да вярвам, че човек, който е тръгнал натам, сам ще е в състояние да прецени на място кое е по силите му и кое не.

Ето и едно зимно качване за любопитните.

http://www.youtube.com/watch?v=A11DCwsENK0&feature=related

Сдорово! Молодцы!

Нито стените на Враца, нито Източната стена на Зъба, нито някой друг от Мальовишките дувари не е в състояние да ми изпоти ръцете, само докато гледам негови снимки, а гледката на слизащ във винкел с гръб към стената пишман покорител го направи на секундата. Няма да Ви "поздравявам" за подвига, а ми се ще и следващото ви начинание да завърши пак безаварийно, въпреки че имам известни съмнения. Поне пасажи като Зъба в България не са много, така, че статистически погледнато може и да оцелеете, за да разказвате после. Мои приятели казват, че катеренето преминава през няколко етапа, първите два от които са безсмъртния и геройския, а ако преживееш тези два, може и да преминеш в нормален... Тъй като и аз, като ученик още, извърших безнаказано същото деяние, нямам право да Ви съдя, още повече че и моето оправдание бе пак същото - "в отлична форма и много добре премерен риск", но мога да ви дам още няколко еретични идеи, които съм претворявал на практика, и пак така интересно звучащи - защо не пробвате на тичате за време по Кончето, без да пипате въжето, или по гребените на Баюви дупки и Котешкия, с 25 кг раница, или пък от северозападната пътека на Вихрен да влезете в сипея на Фунията и да пробвате да тичате по-бързо от скоростта на свличане на камъните надолу - ефектът от тези две упражнения е пак много вълнуващ, направо философски екзистенциален. Дето се казва, глупости се правят докото си млад, че после, ако си останал жив не ти се ще да мреш на дърти години, че онази с косата така или иначе идва...
NikTod, в Кавказ за подобни подвизи братята ни казваха нещо подобно, само дето втората дума беше нещо започващо с Дур... и подобно окончание.
А за домашно, като тема за размисъл, вижте и се поинтересувайте как са загинали следните лица, имащи при това завидна подготовка: Четин Алиев, Антонио Стойчев, Милен Милчев.... повече не ми се ще да посочвам, и тези са достатъчно показателни.
Добре премереният риск, поне според т.нар."учебници" по туризъм, алпинизъм и ориентиране, е само по отношение на субективните опасности - напр. дали си достатъчно силен, смел, безотговорен и т.н., останалите, т.нар."обективни", затова са обективни, защото не зависят от теб. Накратко - много си силен, добре подготвен и т.н. ама ти се чупи хватка/това е абсолютно непредвидимо, и непредотвартимо, ако е писано да се случи/, какво става? - Залиташ, падаш, висваш и умираш..., май това беше по Людмил Янков. Та въжето на мен ми служи именно за такива ситуации, защото иначе пасажчето на Зъба винаги е било детска игра, включително и зимата.
Успехи, и знайте, че ако това Ви влече, неминуемо, и това ще го осъзнаете твърде скоро, ще се наложите за в бъдеще да вземате поне някакви мерки за безопасност, че силата е с джедаите, ама в един епизод май ги опукаха всичките.
p.s. Бих допълнил - има и солово катерене. Там обаче соладжиите в повечето случаи използват една добре изпитана техника - винаги да имаш възможност да се върнеш от движение, което усетиш, че не става както си го замислил предварително. т.е. двата крака и ръката държат, докато другата ръка движи, неуспехът води до връщане в изходното положение. При подхлъзване, с гръб към винкела, не виждам как ще се върнеш в позицията преди хлъзването.... та дотук с добре премерения риск. Желая Ви да останате живи и здрави по-дълго от обичайния за такива подвизи срок.

vladoff, радвам се да те чуя. Много добре казано.

Към vladofff:

	NikTod написа:
	Сдорово! Молодцы!

Коментара ми се касае клипа пуснат от Емо, не руската ролетка на младежите от темата, по тяхната авантюра си изразих по-горе мнението.

".....аков" вероятно завършва думата оставила незабравим спомен у теб в Кавказ Smile

Добре де, не разбирам - на върха има ли винкел или няма?

Ако няма БТС що да не боднат един, и да пуснат едно обикновено найлоново въже или старо въже додолу (не за катерене - за издърпване на твойто си въже през винкела). Така съм виждал тук. Така хем няма случайни индивиди да имат мерак да се катерят, хем който иска ще може да се качава самоосигурен в двете посоки. А който иска - да не го ползва, всеки с акъла си

Освен ако не си правиш майтап, под винкел при катеренето се разбира друго, и няма нищо общо с пернишката представа за метално изделие. Laughing

NikTod, прав си за окончанието, но така става, когато не го говориш руския известно време, бързо се забравя.