Регистриран на: 28 Окт 2008 Мнения: 304 Местожителство: София, Враца
Качване на Бъндеришки чукар от север на път за Спано поле
Предисловие:
……….
igurbev написа:
А, я кажете, тъй и тъй сте се разприказвали, как е хавата от Рибно бъндеришко до билото, някъде между Дончови караули и Бъндеришки чукар. Ще успеем ли да стигнем по светло до Спано поле през Башлийски чукар и караулите на Дончо там ли ще са?
NikTod написа:
От Рибно Бъндеришко ез. през билото покрай Спанополски чукар към з. Спано поле, терена е крив но няма нормални причини поради които това да не стане в светлата част от деня. До билото е каменно поле, но след това терена е по-бърз.
Но после не разбрах, искате по караулите да подсечете Бъндеришки чукар и през Башлийски чукар за заслона ли?
Дори да е така, пак би следвало да нямате затруднения да стигнете до заслона по светло, само че ви чака здрав и едър камънак по Бъндеришки и Башлийски чукари /един от най-едрите в Пирина/. Ще ви се услади
……….
igurbev написа:
NikTod написа:
На снимката съм посочил моя м-т приблизително. Който по никакъв начин не твърдя, че е най-оптималния. След прехода, пък и по време на него видях доста по-измични и леки отсечки, но късно.
Мерси!
Общо взето нещата се очертават грубо ето така:
Червеното - варианта на NikTod
Зеленото - варианта на Дидо
Жълтото - мойта първоначална идея
Синьото - общо взето май натам отиват нещата.
1 ден: 03.11.12г.:
Тръгнахме от София малко след 07.00 часа. В кръчмата на Бъндерица бяхме първи.
Хапнахме подобаващо…
софрата…
С колата отидохме до хижа Вихрен, но нямаше къде да паркираме… Върнахме се малко назад по пътя. Докато сме били в кръчмата, много коли бяха пристигнали…
паркинга до хижа Вихрен
вр. Хвойнати, вр. Вихрен, вр. Кутело
Първоначално от Дългото езеро вървяхме по синята линия, но след като вървяхме около 1/3 по тази въображаема пътека, завихме наляво /на изток/. Слрд това тръгнахме право нагоре към вр. Бъндеришки чукар /по северния заснежен и заледен на места склон…/
продължаваме нагоре...
финално изкачване бе по фирнован сняг...
На върха се въртях като пумпал и снимах ли, снимах…
Залезът ни завари между Бъндеришки и Башлийски чукар.
В сумрак бяхме на Башлийски чукар и малко след това запалихме челниците. Последва около два часа слизане към заслон Спано поле.
2 ден: 04.11.12г.:
По пътя ни за хижа Вихрен преминах през почти всички върхове - Синаница, Гергийца и Муратов.
Трябва ли да Ви казвам, че отново се отбихме в кръчмата на Бъндерица. Страхотна кръчма…
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Еее, Вальо, много си съкратил драмата по качването към Бъндеришки!
Изобщо не си споменал за това, че след като кривнахме край Дългото езеро и хванахме по сенчестия камънак, сняг нямаше, но затова пък скалите бяха покрите с една фина коричка лед, без преувеличение - "муха да кацне, ще се разчекне".
И се почна едно драпане, крепене, прилазване, кой с 12 опорни точки, кой с колкото може повече.
И как в един момент се оказахме пръснати като стадо подплашени кози и се ориентирахме кой къде е само по чуващите се оттук оттам викове.
И как за минаване през целия този безумен каменен циркус и дума не можеше да става и всеки се ориентира към евакуация по най-късия възможен път.
И как в крайна сметка започнахме на изникваме един по един горе на билото край Бъндеришки чукар, лудите облаци и гледки горе.
И как слънцето нетърпеливо бързаше да залязва преждевременно.
А Станислав беше изчезнал. И после се появи, и гледаше много странно.
И ръбчето към Башлийски чукар в тъмницата, и после слизането към Спано поле.
Абе все интересни истории се случват в този Пирин
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
