В събота се канех да скокна до в. Ореляк, но казаха, че имало силни ветрове по билата и отложих ходенето за неделя.
Не се намериха мераклии да дойдат с мен и работата опря до това да си ходя сам. Какво да се прави. Понеже все още деня е кратък сутринта се метнах с едно такси до Попови ливади и после захапах баира. Прогнозите за утихване на вятъра не за първи път не се сбъднаха. Духаше си порядъчно. Пътя бе заледен на доста места, беше топло и направо главата ми вреше, но нямаше как да махна шапката понеже рискувах главата ми да бъде надухана здраво. Общо взето кофти работа!
Излизайки на билото се отвориха яки гледки към къде ли не. Дори Олимп се виждаше макар и мътно в далечината. Редуваха се голи участъци и места със сняг. Добре, че горе нямаше заледявания, а снега беше твърд и почти нямаше потъвания на местата, където беше навяло.
На в. Ореляк стъпих наобяд. На върха се задържах около 30 секунди понеже поривите ня вятъра бяха толкова мощни, че гарантираха бърз и качествен синузит. Хапнах една вафла в подножието на завет, снимка за спомен и айде надолу. Тругнах по билото, но вятърът ме отказа и се върнах по царския път. Срещна 4 човека, които също се бяха запътили към Ореляк. Разменихме няколко думи и продължих бързо надолу.
В 14:30 бях на х. Попови ливади, хванах почти веднага стоп и се прибрах.
Докато се качвах нагоре и правех странни пируети, като че бях на 8 ракии пързаляйки се по заледените места тоя надпис "Натам си" никак весело не ми звучеше, но на връщане бе друго! Жегата разтопила леда и едни ручеи течаха по пътя, а и надолу не е като нагоре.
Живи здрави само ще идем. Аз миналата година не се качвах на тоя връх, а само няколко пъти в подножието за чай или на път я за Тодоровото и х. Малина, я за Папазчаир (Попови ливади) и ме доядя, че пропуснах, та тая година го подхванах отрано за да знам, че е отметнат в календара
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети