ЦПШ - Кобилино бранище - Дяволските езера - Рилски манастир

Тръгнахме от ЦПШ -то около 9,30. Имаше доста хора наоколо а и по пътеката до Йончево езеро беше доста оживено. На Йончево починахме малко, хапнахме и след няколко снимки потеглехме от лявата му страна нагоре, по пътеката за Кобилино бранище. Тук вече имаше по - малко хора, срещнахме един планинар над Поповокапските езера след като се бяхме лутали да намерим пътеката. Поговорихме си с него за това а и за прехода който ни предстоеше и потеглихме надолу. От Поповокапски преслап към Кобилино бранище е плавно спускане. Имаше силни пориви на вятъра от североизток и това правеше деня доста хладен. На Кобилино бранище кобили, какво друго. Бяха оакали навсякъде, но имаше вода, избрахме си място за ладер и легнали с бира в ръка гледахме и брояхме хората които идваха от посока х. Мечит. Те се оказаха доста дружелюбни и ни поканиха вечерта при тях но ние бяхме спали много малко и не успяхме да отидем. Но пък си поговорихме с онзи планинар за когото писах по горе. Той пренощува в заслона а ние в палатките. Та с него си говорихме за доста неща за планината и някои от неговите насоки относно предстоящия преход се оказаха от голяма полза. На другия ден рано-рано събрахме багажа, хапнахме, пихме кафенце и потеглихме огрени от Райко по пътеката за Рибни езера. Докато се качвахме към Водния чал направихме доста снимки а и огладняхме. Хапнахме малко под върха и с вече по леки раници и пълни стомаси продължихме по лятната пътека, която подсича върха. На спускането към Говедарника срещнахме двама човека, които бяха тръгнали за ЦПШ-то, а малко след това видяхме четери сърни, но не знам какъв вид точно. След р. Маринковица поспряхме за почивка, че краката ни се бяха подбили от дългото спускане. Хапнахме, постегнахме багажа и потеглихме. Останалото разстояние до х. Р. езера го взехме бързо за около 45 мин. Бързахме защото изоставхме с времето а по план трябваше да стигнем до Дяволските езера, а се опасявахме дали няма да загубим време да търсим пътеката на Мермерски преслап. На Рибните спряхме за почивка и аз се възползвах от това да си изпера чорапите на чешмата. Понякога го правя, ако видите чорапи да висят отзад на някоя раница, значи това съм аз Smile

. Качването до Мермерски преслап го взехме сравнително бързо. Докато почивахме под преслапа група хора минаха над нас и продължиха в нашата посока. По късно ги застигнахме и се запознахме с някои от тях. Те също лагеруваха на Дяволските езера. Пътеката от мермерски е веднага вдясно по склона на Кьоравица, а в ляво остава пътеката за х. македония. Има пирамидки и бегла пътечка, по скоро си личат следи тук там. Горе на върха се завива наляво и се хваща билото по Острец. Отдясно се пада Смрадливотп а от ляво Мраморецкото езеро. Започва изкачване по големи камъни към Рилец. Там някъде застигнахме хората преди нас. Както вече писах техен водач беше Р. Грънчаров и след като разбра че ние ще избързаме напред ни упъти как да намерим спускалото за Дяволските езера. Сега вече и ма две пирамиди и би трябвало лесбно да се намери но пътека няма и няма и да има. Доста е стръмничко. На Дяволските имаше лагеруващи хора и те ни напътстваха накъде да вървим, макар че накрая се оказа че са ни объркали малко Smile

. Вечерта беше доста оживено, бяхме очаквали друго, но не сме разочаровани, хората бяха приятни, а и научихме едно друго. На другия ден рано-рано тръгнахме нагоре като Р. Грънчаров ни изпрати донякъде за да ни покаже по лесен път до билото, за което ние сме му много благодарни. А там на билото беше страхотно, облачността беше по малко, както беше по прогназата, имаше североизточен студен вятър. Пожарът се виждаше в далечината. Вървяхме доста и снимахме много. Манстирското езеро е много по удобно за бивакуване, много по достъпно е от билото а пък нямаше никакви хора Smile

. Бързахме за да не изстървем последното бусче от Рилския за дупница и затова не си позволявахме дълги почивки. Обаче голямо спускане, а както ни предупреди Румен Грънчаров пътекта около Бричибор е обрасла и има едни туфи една трева. Големият знак който трябваше да търсим е равно струпване на скали върху която има пирамида, вижда се и от далече. Няма как да се обърка. От там след като похапнахме и отпочинахме тръгнахем, като аз избързах напред да търся пътеката. Трябваше да върви в посока Злият зъб, североизтик. Почти в обратна посока. Като стигнахме гората видяхме много изпопадали дървета и никакъв спомен от пътека. Трябваше да търсим белязано/засякано дърво, намерихме няколко на различни места. И така влезнахме в приключение, спускахме се стръмно към реката като трябваше да преодолеем 1000м денидилация. Избягвахме стръмните участъци и слизахме надолу. Стигнахме до поток, но не Бричиборският. Пресякохме го и манхме отдясно, след още час може би стигнахме до блеад пътека, изоставена която ни изведе до манстира. Отдясно видяхме маркирана пътека, която е от манастира до м. Бричибор. Така се ориентирахме къде сме, след дъжд качулка Smile

. Сега като препатихме мисля че пътеката е в дясната част(след като от пирамидата тръгнеш на североизток към злият зъб) на поляната, ако има пътека де, но в тази посока трябва да се държи - североизток като се спуска леко надолу докато се стигне до Бричеборският поток. После се тръгва по него надолу както е показано на картите и трябва да се внимава да се пресече навреме от дясно както ни обясни Р. Грънчаров. От там би трябвало да е по лесно а не както нас.
А ето и малко снимки.
https://picasaweb.google.com/107282661563501826521/1808200812?authuser=0&authkey=Gv1sRgCJfRz6CO9ej9nAE&feat=directlink

Много хубав път за 3-4 дни. Сигурно ще го направя ако имам възможност. Хвърляйте ГПС тракове за маршрута по Бричебор, тези най-лесно се следват.

Аз се ориентирам по стария начин с карта в ръка Very Happy

Трудно е да се намери пътеката(по - пряката) след вр. Бричибор към Р. Манастир. За там ако намериш тракове за гпсу ...няма да ти трябва иначе. Почти постоянно се ходи по билото, а там няма как да се сбърка.

Много хубав преход!Само не знам как се носят всички неща на гърба-ние разчитаме на хижи и въпреки това раниците минават 15кг.Ако трябва да сложа палатка, шалте, чувал и бивачни принадлежности-ше трябва да цаня керван

Моята раница е 45 литра. Палатката и спалният чувал са вътре в нея + дрехи и храна за 3 дни и вода - раницата ми не тежи повече от 15 кг. Даже ми се струват много тези 15 кила Smile

, но пък нямам кантар и не мога да съм сигурен Neutral

	Мечо Пух написа:
	Моята раница е 45 литра. Палатката и спалният чувал са вътре в нея + дрехи и храна за 3 дни и вода - раницата ми не тежи повече от 15 кг. Даже ми се струват много тези 15 кила , но пък нямам кантар и не мога да съм сигурен

Моята е 90литра... Very Happy

явно имам повече нужди Rolling Eyes

45литрова ще ми стигне за еднодневка с разпускане.. Alcohol

fena73 написа:

	Мечо Пух написа:
	Моята раница е 45 литра. Палатката и спалният чувал са вътре в нея + дрехи и храна за 3 дни и вода - раницата ми не тежи повече от 15 кг. Даже ми се струват много тези 15 кила , но пък нямам кантар и не мога да съм сигурен

Моята е 90литра... Very Happy

явно имам повече нужди Rolling Eyes

45литрова ще ми стигне за еднодневка с разпускане.. Alcohol

Аз бих си купил по - голяма раница ако реша да правя Ком - Емине Very Happy

(дано да стане някой ден). А сега съм решил да си купя по лека палатка и спален чувал и така ще мога да правя и по големи 4 и 5 дневни маршрути със същата раница. Ама верно нося само най - необходимото Wink

- вместо бира - ракия Cool

fena73 написа:

	Мечо Пух написа:
	Моята раница е 45 литра. Палатката и спалният чувал са вътре в нея + дрехи и храна за 3 дни и вода - раницата ми не тежи повече от 15 кг. Даже ми се струват много тези 15 кила , но пък нямам кантар и не мога да съм сигурен

Моята е 90литра... Very Happy

явно имам повече нужди Rolling Eyes

45литрова ще ми стигне за еднодневка с разпускане.. Alcohol

И какво слагаш вътре Shocked

Преди с 40 литрова съм обикаляла по 5 дена с палатка /не я носех аз, де/.
Сега за повече време съм с 50+10, което установих, че е оптималното за мен - за по-дълги или зимни преходи + бивачните принадлежности. За ден-два си карам с малката.

Слизането от Бричебор към манастира е един път Laughing

Миналото лято се наврях там.. и тия 1000м дето нямат край... Едно от нещата, които поне веднъж трябва да си причини човек в тоя живот

Онзи ден (мисля че беше в събота) слизах от Бричебор по ръба към водослива на р.Илиийна и р.Рилска. Проблеми никакви, ако човек има мааалко въображение ще върви и по ясно личаща си пътека. Вярно наклона е голям и тук там се заобикалят по некоя друга скаличка, но от върха доло до пътя за 1час и 20 мин. се слиза без да бързаш Wink

minimax написа:

Онзи ден (мисля че беше в събота) слизах от Бричебор по ръба към водослива на р.Илиийна и р.Рилска. Проблеми никакви, ако човек има мааалко въображение ще върви и по ясно личаща си пътека. Вярно наклона е голям и тук там се заобикалят по некоя друга скаличка, но от върха доло до пътя за 1час и 20 мин. се слиза без да бързаш Wink

Ти си минал по - дългият път, но пък за много по - кратко време от мен Very Happy

. Тази по - кратката пътека, която минава през гората към Бричиборският поток е голямо предизвикатество. Мисля че следващият път като мина от там ще успея да я намеря... или ще направя нова Laughing

По-дълъг, но не за мен, колата ми беше на рибарника (Кулата). По-добре да трамбовам по гората от колкото по хАсвалта Wink

.

Gamina написа:

fena73 написа:

	Мечо Пух написа:
	Моята раница е 45 литра. Палатката и спалният чувал са вътре в нея + дрехи и храна за 3 дни и вода - раницата ми не тежи повече от 15 кг. Даже ми се струват много тези 15 кила , но пък нямам кантар и не мога да съм сигурен

Моята е 90литра... Very Happy

явно имам повече нужди Rolling Eyes

45литрова ще ми стигне за еднодневка с разпускане.. Alcohol

И какво слагаш вътре Shocked

Преди с 40 литрова съм обикаляла по 5 дена с палатка /не я носех аз, де/.
Сега за повече време съм с 50+10, което установих, че е оптималното за мен - за по-дълги или зимни преходи + бивачните принадлежности. За ден-два си карам с малката.

Слизането от Бричебор към манастира е един път Laughing

Миналото лято се наврях там.. и тия 1000м дето нямат край... Едно от нещата, които поне веднъж трябва да си причини човек в тоя живот

Оптималния вариант за мен е 70л.но нямаше от модела който търсех и се наложи да взема по-голямата...ми какво слагам-какви ли не джунджурии(тоалетни пр. челници,лекарства,въженце кърпичкии т.н.)+дрехи++сандалли+еденйе и пийене...