Пролетно - до Безбог и назад ...

Миналата седмица реших да се помотая из Пиринско. Четейки из форумите, планините ни явно добиваха вид на топящ се сладолед та избора за пиринските ходения беше доста ограничен - силна лавинна опасност и прочее знаете как беше Very Happy

В петък вечер събрах набързо раницата и газ към Добринище и х. Гоце Делчев. Разпънах палатката из ливадите към 23:30, изпих едно Пиринско и легнах да му поспя. Там сняг разбира се нямаше и изпитвах едни такива съмнения, че лифта са му хлопнали кепенците вече и ще трябва да се качвам догоре пеша.

За мое удоволствие на другата сутрин не се получи така. Нейде към 9:00 се зададе една странна процесия от джипове, която се подреди примерно на плаца под лифта. От джиповете наслезе народ някакъв, абе странна работа Very Happy

Оказаха се някакви израелци, дето идвали традиционно в района по това време на годината. Глей какви хора имало да му се не види Very Happy

Та се възползвах аз от лифтаджийските услуги и нейде около 10 вече се мотаех горе. Нещата изглеждаха почти розови доколкото можеше да се види нещо през маранята. Езерото беше взело да шава вече, клековете се отръскваха от снега, кеф, кеф - пролет иде Razz

Мушнах аз една бърза бирица пред бараката докато се радвах на топлото време горе, та хванах пак нагоре към върха Безбог. Работата се оказа дебела както очаквах Smile

Както Никси описа в една скорошна тема - ни фирна фирн ни снега сняг. Кофти смесица от мек и твърд сняг, трудно се ходи. А и него (Никси) го нямаше отпреде да върви и да утъпква снега ... Laughing

Както и да е, идеята беше да се поразтъпча, дупе път да види, пот да се лее, да издишам всичкия хубав въздух дето е наоколо и прочее - знаете как е в планината. А - да - и окото да се порадва на фантастичните пирински гледки. За съжаление последните ги нямаше нийде почти, една такава мазна мараня като онзи виц за майор Михов в Мароко беше .... Laughing

Нацъках аз някоя и друга снимка да има, та да ви поддържам мерака за ходене, ето малко случайни снимки:

Хижата отгоре, снегът се оттегля ...

Ето го Безбог, заравнението при връхната кота:

Горе на върха стана по-трудно за ходене сякаш, на 2650 затъвах до коленете. На всичкото отгоре духаше един неистов топъл вятър, бях като в гигантски сушоар. Залостих се зад една от връхните пирамиди на завет, мушнах един-два сандвича на спокойствие, после нащраках няколко снимки да има за архива:

Районът на Папазгьол и Демиркапия, пооголено вече - нали Smile

Полежан

Отново Папазгьол и Демиркапия. Езерото се събужда ...

Полежан. Вижда се добре еднинствената прилична лавина, която е паднала в района

От Безбог се смъкнах към маркираната пътека и в ранния следобед бях отново на хижата. От качването до Полежан се отказах заради силния вятър и мекия сняг. Не ми се газеше в киша до 2850 метра, колкото газих за деня стигаше Smile

На хижата наваксах загубите на витамин Б - разбира се. Човек се поти много в жегата и трябва да се поддържа на ниво йонния баланс в организма Very Happy

Ходенето ми беше малко обаче, та ми щукна да направя едно кръгче до Безбожка тумба. Все го подминаваме местенцето, а - знае ли човек... Хванах си моите следи от сутринта, но вместо да завия южно към Безбог, хванах северно към тумбата. Дотам се стига за 10-15 минути без почти никакво натоварване през зимата.

За голямо учудване от Безбожка тумба се откри една от най-невероятните и обзорни гледки към целия район. Това върха Безбог, Полежан, Ушиците, Стражи, Десилица, Юлен и Конарево, всичко лежи пред тебе. Умрях си от яд, че беше толкова кофти видимостта, и си тръгнах от там с идеята при добро време пак да се върна на това място:

Ето го как изглежда северния склон на Безбог, по който се ходи леко зимата (за мераклиите май ще бъде следващата зима като гледам Smile

)

Въпросната обзорна гледка:

Пак от Безбожка тумба, гледка към Десилица, Юлен и Конарево в далечината:

Голямата стража:

Отново северния склон на Безбог, отблизо:

От Безбожка тумба слязох до пътя и се качих обратно до хижата. Часът беше къмто 16:00, слънцето беше вече ниско. Реших да разпъна палатката някъде по снега. Намерих един приличен клек и започнах да отъпквам площадка. За около час и половина оформих една доволно дълбока дупка, а предвид силния вятър, направих нещо като вал наоколо да пази завет. След като разпънах палатката, влязох в хижата да се поизсуша. Нещо не ме свърташе обаче, работата с това спане навън на мекия сняг под силния топъл вятър не ми се струваше много разумно. Към 21:30 реших да проверя какво става с палатката. Както подозирах - снегът около клиновете се беше стопил и те стърчаха с 2-3 см над снега. А аз ги бях забил усърдно поне на педя надолу Laughing

Работата беше ясна, не ми се спеше в хижата, плановете ми за ходене на другия ден в района на х. Яворов и Каменитица изглеждаха бая малоумни. Затова събрах дисагите набързо, казах до-виждане и до-ходена на компанията в столовата и се спуснах надолу към х. Гоце Делчев. Оттам в автомобиля и обратно към къщи Laughing

По-здрави

Последната промяна е направена от dido на Вто Юни 24, 2008 2:20 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Мъка, мъка. Като гледам онез ми ти склонове на Безбог, по които само след някоя и друга година ще има точно...2 писти. Поне това видях от проекта за устройствен план на гр. Добринище и околностите му /поръчан от община Банско/. До сега съществуващия лифт ще се достига директно от Добринище, посредством кабинков лифт тип гондола или нещо подобно. Ще има още нови писти, влекове и т.н. безумия. Пирин и без това вече не е това, което беше, та нещата отиват към опоскване до дупка.

Абе той няма да им прости ше знаеш, Пирина. Помниш оная история със старата хижа пред езерото, има и едни интересни останки от лифт при Църната могила при Банско ... То планината като не търпи такива работи, се отръсква от тях явно ... Laughing

Иначе аз съм на мнение, че в тия райони няма много подходящи терени за ски. Юлен разбира се е едно нещастно изключение - резерват в рамките на Национален парк, който ще бъде разоран по подобие на случките в Рила. За късмет лавинарниците в Пирин няма да позволят на нашего брата малоумника да навлезе много по-навътре в планината оттам, докъдето вече е стигнал.

Лошото е с Рила - релефа и е по-мек и нямат спирка виждаш ...

Дидо, гледам обектите в проект за района на Разложкото поле от Balkan Consultancy Center и какво да ти кажа. Банско, Добринище, Баня и Разлог на практика ще са едно цяло. Вервай ми. Mad

И цялата тая паплач къде ще ходи. Разни голф-ски центрове и пр. помпозни заглавия. Пирин е обречен.

Абе разходил си се прилично ...това е важното. Беж от големия, мръсен, задушен и подтискащ град.

Дидо бре, я кажи за вица. Не всичко го знаем.. Wink

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Еее, брато, чакай да го изровя бе... То е класика на късия разказ :

	Код:
	Мароко: мараня, минарета, миндърлъци, млади муджихидини. Майор Михов мляска мазни минети между махараджа махмудовите мъдя. Махараджа Махмуд мърмори: Машала Майор Михов, Машала!

Мръснишко е малко ама... класика човек Very Happy

Решихме и ние да се разходим до Безбог. Речено-сторено. Тръгнахме от Добринище в събота, 07 юни.
В София всеки ден валя, ама в следобедните часове. Та си рекох, че има време за разходка. Да ама не. Тамън се качихме с лифта до хижата и започна да вали едно ситно, противно. Както и да е - навлякохме дъждобраните и поехме нагоре. Обаче и мъглата взе да се сгъстява. Когато стигнахме плътен снежен пояс, мъглата така ни натисна, че не виждахме на 10 м. напред и се отказахме от по-нататъшно изкачване. На връщане се появи вятър, който разгони мъглата и позволи някоя и друга гледка. На повечето снимки сме ние, наоколо нищо друго не се вижда....
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=254012

Хъм него ден бяхме из района на Василашките езера, верно много противен дъждец беше ... Very Happy