Тази тъжна сюита – животът – е сложна
и се свири от двама сърце до сърце.
В нея солов акорд би звучал невъзможно –
тя е кратка сюита за четири ръце.
Има много клавиши доброто пиано –
скрита музика диша във всеки от тях;
светят белите – приказна сребърна пяна,
мамят черните – мрачният белег на грях...
Но единствено с белите просто не бива –
няма радост без болка и смях без сълзи;
има време за обич, безкрайно щастливо,
и такова, в което тъгата пълзи.
Нито с черните само светът е възможен –
полуздрачът е преход към изгрев лъчист;
с полутонове шепне животът тревожен,
но е тъмна измама възторг получист.
И е трудно да срещаш деня с полувяра,
с полуобич любима жена да дариш...
...С полусмях полуистини тъжни повтаря
полутонът, докоснеш ли черен клавиш.
Но клавишите чакат – и бели, и черни.
Две ръце нямат сила за припева горд.
Двама души са нужни за тонове верни,
две сърца – за кристален и верен акорд.
И сюитата звънва – могъща и сложна,
виртуозна пиеса за четири ръце.
Да се свири е трудно, но става възможно,
ако двама я свирят сърце до сърце.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
