Виждам доста от нас използваха четирите почивни дни за да отморят по планините. Аз също се включих в ходещата агитка - и успях отчасти да реализирам моя план отпреди няколко месеца - качване на Олимп, комбинирано с ходене до местността Метеора - за удоволствие на по-възрастните членове на семейството ми. Та ето го краткото описание:
Къмто Февруари - Март започнах да планирам въпросното ходене - адски полезна ми беше статията на Емил Алексов - http://www.emilaleksov.com/index.php?module=stories&story_id=3&lang=bg. Четирите дни бяха предостатъчни за това, само времето беше неизвестния фактор. Сравнително топлия април и първи дни на май ме обнадеждиха. Последвалите порои в средата на Май обаче почти ме отказаха от ходенето.
На 22 и 23 следях прогнозите по www.wunderground.com и http://www.poseidon.ncmr.gr/weather_forecast.html непрекъснато. Нещата хич не стояха розови - в гръцко го даваха облачно, с леки превалявания, високи макс. дневни температури от порядъка на 24-26 градуса. При тази прогноза се запънах да не ходя, но не можах да изляза на глава с родителското тяло и - на 24-и към 10:30 тръгнахме на юг.
С тръгването попаднах на очакваното зверско задръстване на Владая. Завъртях обратно и минах по обиколния път през Железница за Дупница. Пътят беше пуст, карането - леко. След Дупница навалицата по пътя се увеличи малко. Към 14:00 пресякохме границата - дотук 207 км. А - приятно ме изненада разликата, която открих спрямо описанието на Емил по-горе - влизането в гръцко се позна по рязкото скапване на асфалтовата настилка Порастваме явно
Чакаше ни слизане до Тесалоники и от там до Катерини и Литохоро - курортното село в подстъпите на Олимп. За Тесалоники решихме да минем през Килкис (Кукуш) - пътя изглеждаше по-равен. За съжаление селата там бяха по-нагъсто и като цяло пътуванаето беше по-бавно, отколкото по обичайния път през Серес.
Към 16:30 бяхме на околовръстното на Тесалоники - 135 км от границата. Там се качихме на магистралата и след 90 км, към 17:30 бяхме в Литохоро. По магистралата се плащат тол-такси на две места, по 2 евро - носете дребни.
Литохоро и входа на долината при Олимп (дясно):
До 18:00 намерихме хотел за родителското тяло и поехме нагоре по дългия и лъкатушещ път към сърцето на Олимп. Минахме покрай чайната Ставрос и към 18:40 бяхме на паркинга при чайната Приония, 1070 м нм.в. Последва трескаво 20 минутно обличане и пореждане на раниците. В 19:00 поехме нагоре:
Чайната Приония и паркинга:
Наоколо буковата гора лъщеше прясно измита, тук там ниски облаци замъгляваха околните склонове. Във въздуха имаше доста влага - скоро беше валяло и на места джапахме из локвите по една доста странна пътека - хората бяха оформили нещо като стъпала от наковани за земята къси греди. Растителността наоколо също ме озадачи - гората си беше бук, но поне до 1500 метра нм.в се срещаха растения, типични за по-топлите и ниски места - поляни от момина сълза, черешови дървета, чимшири. Последните ги имаше и по-нагоре - до над 2000 метра.
Изкачвахме се в стегнато темпо, с около 400 метра на час. Скоро напуснахме буковата гора и навлязохме в иглолистна - черна мура мисля. След около 1500 м. нм.в. пътеката пресече един дълбок лавинен улей и тръгна остро нагоре по поредица от серпентини. Там някъде горе вляво видяхме светлина - хижата Спилиос Агапитос (refuge A). Въпросната светлина беше доста изнервяща - гледахме я още един час докато пъплехме стръмно нагоре. Към 21:40 най-сетне пристигнахме там.
Хижата е разположена на 2050 метра нм.в. на изнесен над лавинния улей скален ръб. Изгледът е право на изток, вижда се Егейско море. Посред нощ насреща могат да се забележат светлинките по брега на най-западния израстък на полуострова Атон. Западно, зад гърба на наблюдателя остава стръмния склон с подстъпите към върховете на Олимп.
В хижата има любопитни порядки - любезните домакини ти връчват на влизане чифт чехли, обувките отиват в шкафа. Генераторът и осветлението се гасят в 22:00, в тоя час приключва и записването на нощуващите. Преспиването е 7 евро за членове на туристически клубове и 10 за останалите. Предлагат се напитки, храна, дребни туристически принадлежности от сорта на челници, шапки, ръкавици и прочее. А, и узо за тия, които са си забравили ракията в къщи. Ама до 21:30 Закъсняхме демек.
За наша радост почти веднага срещнахме двама българи - Милена и Сашо - с тях се качихме до горе и слязохме обратно на другия ден. Хапнахме, обелихме по две приказки и легнахме в леглата. На другия ден станахме към 6:30. Навън беше приятно, с добра видимост към морето и върховете отзад:
Слънчево отражение на Егейско море, слънцето е в облака горе:
Канарите на Митикас ни чакаха на 900 метра над нас:
Спилиос Агапитос (refuge A):
Хеликоптерна площадка над лавинния улей:
Тръгнахме към 8:00. Малко преди това Митикас изглеждапе така:
След първите 100 метра се спусна гъста мъгла, видимостта падна до 20-на метра и оттам нататък цялото качване до върховете беше млечнобяло и монотонно. Така и не разбрахме къде точно ходихме, направо получих гърчове като знам какви гледки има наоколо. Към 10:40 бяхме на Скала - разклона към върховете Сколио на запад и Митикас и Стефани на изток:
Скала:
Скала, Началото на пътеката за Митикас:
Милена, Ива и Сашо на Скала:
Аз влизам в кадър:
Горе имаше малко пресен сняг, скалите бяха мокри и пътеката към Митикас беше затворена, или поне нямаше следи от хора по снега. Решихме да не ходим до Митикас и поехме към Сколио. Така или иначе видимостта беше никаква, нямаше нужда от излишни рискове по непознатата пътека. Сколио беше на 20-на минути път през мъглата, маркиран от една бетонна колона и метална кутия с книга за подписи. Написахме си имената вътре, хапнахме набързо под брулещия студен вятър и поехме обратно към хижата:
Сколио 2905 м, пиша в книгата на върха:
В 13:30 бяхме обратно на Спилос Агапитос. Пихме по една бира, кратка почивка и поехме надолу към паркинга на Приония, разминавайки се с ... тълпи българи.:
Почивка:
Една от вековните мури при хижата, скрита в мъгла:
Механизация:
Серпентините на пътеката под хижата:
Стигнахме до Приония към 16:20. По пътя ни валя малко дъжд и градушка, имаше и малко трясъци - боговете спореха явно ... Това беше. Чудесна разходка, само дето нищо не видяхме от шеметните гледки горе. Това за запален фотограф като мене е убийствено, преживях го някак си, но сигурно пак ще идем след около месец, като се стабилизира времето.
Последната промяна е направена от dido на Чет Май 31, 2007 10:01 am; мнението е било променяно общо 2 пъти
Не губи кураж. Само здраве да е, следващия път работата ще стане и видимостта ще бъде добра. Поздравления за качественото ходене. Снимките никак не са лоши. Даже напротив!
Браво Дидо, чудесни снимки и хубаво ходене! Правилно сте преценили, че няма смисъл да се трепете по мокър терен без видимост! То пролетното време е неустойчиво, предполагам и там както и тук. Нали не сме толкова далече. Септември е месецът за тая работа, поне доколкото съм чел. Още един път поздравления за успешното ходене. Следващия път поне му знаеш реда, ще ходиш като у дома си!
Чет Май 31, 2007 9:28 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Абе Септември стои най-добре наистина. Иначе Сашо - Човека, с който се запознах там, ми пусна муха пак да ходим на 10-11 юни сега, ако е благоприятно времето. И той се изнерви бая от мъглата...
Чет Май 31, 2007 10:41 am
lednikov
Регистриран на: 26 Юни 2008 Мнения: 8 Местожителство: БГ
Mytikas
Точно по същото време бях на Митикас - качихме го на 26 май 2007, някъде около обяд. Не беше лесно, защото скалите бяха мокри, бяхме доста разнородна група и се наложи да ползваме осигуряване след разклона на Скала - там наистина си е трудно, особено когато времето не е добро и най-вече влажно, както и когато имаш тежък товар на гърба си. С времето горе-долу имахме късмет, но си беше и доста проненливо - някъде около 5-7 градуса. Интересно, че сняг имаше доста повече, отколкото в Рила и Пирин, макар че Олимп е доста по на юг. При топло и сухо време обаче, както и ако си оставиш раницата на Скала, смятам, че не е чак толкова трудно. Но иначе в сравнение с нашите Мусала и Вихрен, Митикас си е доста по-труден. Другият път ще пусна и снимки.
Сря Юли 09, 2008 6:38 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
Ония дни е имало пресен снеговалеж - така ни каза хижарката.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети