С колела до Кьошка и Баташки Снежник

Здравейте,
От доста време имахме желание за един конкретен маршрут с колела: закарваме ги с кола до Кьошка (по пътя Нова махала-Кьошка-Лисичево-Девин), и оттам караме: Кьошка-г.с.Борово-надолу до Кемеровия мост-оттам до яз.Широка поляна-Тошков чарк-г.с.Чукура-Кьошка. Нанесен на Google Earth този маршрут излиза около 60 км, което е напълно възможно да се осъществи в рамките на един ден, стига да се справим успешно и навреме със стръмната пътека надолу (около 3-4 км) до Кемеровия мост.
Но понеже трябваше да се върнем по-рано, решихме да оставим този маршрут за друг път, и вместо това да караме към северната страна на Кьошка- през вр.Баташки Снежник.
И така, тръгнахме двама души с колата и колелата вътре, рано сутринта, към Кьошка. До Куртлуджа (по средата между Нова махала и Фотиново) всичко беше ок, но след това пътя е много зле- асфалта е пълен с дупки, на места пропаднал надолу от тежестта на камионите носещи дървен материалн от гората, или даже направо липсва. Затова спряхме колата до панорамната тераса (на около 1720м) с гледка към Фотиново, и тръгнахме с колелата оттам. Карахме със сравнително леко изкачване по подобието на асфалтиран път, и се спуснахме до р.Гашня (температурата беше около 11 градуса, но когато пътя зави към долината на Гашня, навлязохме рязко в студен въздух около 2-3 градуса). Оттам тръгнахме по камионния път, който тръгва надясно, по долината на Гашня, срещу течението й. След около 20 мин. излязохме на широка поляна, където се сливат два начални потока на реката, и съответно пътя се разклонява на две. Хванахме левия път. След малко той напусна потока край който вървеше и тръгна стръмно нагоре (там от него се отклонява по-малък и неподдържан път, който си продължава край потока). А нашия път изкачи първо едно малко било, после още едно, и накрая излязохме на широка поляна с картофена нива на нея (на около 1970м). Дотам пътя е стръмен нагоре, силно изровен от ерозия, затова почти през цялото време бутахме колелата. На поляната пътя се разклонява, като левия път стига по-бързо до Баташки Снежник, но ние избрахме десния, защото търсехме малкото езерце североизточно от върха. Слязохме леко надолу, вече през разредени елхи и хвойна, по долината източно от самия връх, и там срещнахме човек от Фотиново, който имаше коне, и просто стоеше и ги чакаше да се появят отнякъде. След като си поговорихме с него, продължихме на север, и видяхме мястото, където би трябвало да е търсеното езерце. Беше пресъхнало, затова направо продължихме по пътя, който започна последното изкачване, и след около 10 мин. стигнахме на върха. Там не пропуснахме да се разпишем в книгата на пирамидата, но не се задържахме много, и тръгнахме надолу, по западния склон. Той е доста по-стръмен от източния, и почти не можехме да караме, а само удържахме колелата надолу., докато слязохме до пътя, идващ от билната западна поляна. Там на около 200м наляво пихме от ледената вода на чешма, но понеже мястото не беше най-доброто за почивка и обяд, се върнахме и слязохме до билната поляна. Оттам тръгнахме наляво и надолу по оформящата се долина, където в долния край на поляната, до две сливащи се поточета, седнахме да хапнем. След това искахме да продължим надолу по същата долина, но пътеката, която си личи, че е била добре оформена преди, сега беше изоставена, обрасла и с натръшкани по нея паднали дървета. Затова се отказахме, върнахме се нагоре до билото, и оттам тръгнахме наляво по пътя за бившата х.Техеран. След като заобиколихме от север първия западно от Снежника билен връх, излязохме на следващата билна поляна, откъдето се отклонихме наляво, и се спуснахме почти леко надолу (с едно изключение на едно място, където някой по някаква причина е направил изкоп, минаващ пред пътя) и до р.Хаджиосманица и пътя от Кьошка за Томофилево дере. След това продължихме леко по този път на изток, той прехвърля едно било и със серпентини се спуска малко надолу. На около километър от Кьошка спряхме на една чешма, а после стигнахме и до Кьошка, и на няколко стотин метра след това- и до новия асфалтиран път към Лисичево, разбития път към Нова махала, и камионния път към Борово. Продължихме нагоре по разбития път, отново преминахме Гашня, и леко се спуснахме отново до колата. Цялото удоволствие с колела, без да си даваме зор, и с почивките, от колата до колата- излезе около 8 часа и половина.

Последната промяна е направена от Krasen на Вто Сеп 11, 2012 9:16 am; мнението е било променяно общо 2 пъти

Минах по р. Гащня в събота. Това е най-лесният и мързелив начин да се качи човек на Баташки снежник. Проблемът е, че пътят е много лош след разклона за Фотиново и Девин. Надявам се до няколко дни да кача снимки.

Да, така е, поради малката денивелация- изкачването е само около 300 м от разбития асфалтов път до върха, а и разстоянието е малко. Но така или иначе, в случая целта ни беше да караме колела, а ако бяхме тръгнали от Батак нагоре, почти през цялото време трябваше да тикаме колелата, само заради едното спускане после обратно през Нова махала.
Ние обаче искахме да караме из планината, и поне според мен района между Баташки Снежник на север, Сюткя на запад, шосето Доспат-Девин на юг, и околностите на Гашня на изток, е може би най-подходящия за велосипеди (с изключение на пролома на Девинска река до Кемеровия мост). Освен това този район си има един особен чар, едно особено усещане за пустош и необятност, поради отдалечеността си от всякакви населени места, формата на релефа, която е като един безкраен лабиринт (не както Витоша или Пирин примерно, където в която и посока да погледне човек, все вижда полета, села и градове), и всичко това съчетано с почти 100% иглолистни гори като тайга, изолирани поляни и потоци, и няколкото язовира- поне аз там понякога имам чувството че съм в Сибир... Smile