Планината Тимфи от масива Пинд(ос), Гърция

След като посетихме каньона на река Аоос - разделната линия между двете съседни планини Смоликас и Тимфи, се насочихме към последната - Тимфи. От градчето Коница се хваща първокласния път към Янина и след 24 километра се отбива вляво към селата Аристи, Папинго и Микро (Малко) Папинго. Отсечката към последните села е дълга 26 км, с маса завои, при обща денивелация около 800 м. Кара се бавно и внимателно разбира се, главно на 2-ра и на 1-ва Laughing

Изброените три села - Аристи, Папинго и Микро Папинго, са в доста специфичен стил, заслужава се да се огледат. Хората там си пазят културното наследство за разлика от нашите. Всички нови строежи се изпълняват в традиционен стил, макар и с по-модерни технологии. Както и да е. Нейде преди Папинго има остро изкачване с множество безумни завои. При тях се откриват първите грандиозни гледки към отвесите на Тимфи и дупките на каньона Викос:

Изходът на каньона Викос, гледка от района на село Папинго

6/7 от групата - Ани, Никси, Данчо, Ева, Камен и Веско

Микро Папинго и скалните откоси на връх Астрака(с) над селото

Паркирахме при църквата на селото Микро Папинго (1000 м) и поехме с целия набор бивачни тоолсове нагоре до първата срещната удобна поляна с вода. Падна бая мръхтене, но стигнахме до чешмата при около 1250 м н.в. От чешмата, на 200 м на ЮЮЗ има удобна поляна за бивакуване, доволно скатана. Там преспахме две вечери. На другата сутрин скатахме повечето багаж в един храсталак и поехме стръмно хъм хижа Астрака(с) и връх Гамила. До хижата (1920 м) се стига за около 2:30 часа от селото. По пътя има чешми съответно на 1250, 1550 и 1750 м, като първата е с мизерен дебит.

Скалните откоси на връх Астрака(с) от бивака на 1250 м.

Опънали сме палатките Smile

.

Камен пред една от горните чешми, отсреща Астрака Smile

.

Качването е малко досадно, особено в началото. Пътеката е доста щадяща, с теглени доста ненужни серпентини. Последните могат спокойно да се подсекат директно. Към края, в близост до хижата, стоящия вдясно в. Астрака започва да доминира на пейзажа. Там нейде, под хижата, забелязахме с Камен 2-3 фигурки в ниското. Оказаха се 2-ма гърци-маратонци на тренировка, които се изкачваха с леко подтичване нагоре по склона. Пред тях разбира се беше Никси. Той беше лееко изнервен, търчеше с хъс и от време на време се обръщаше назад за сверка на резултата Smile

Ето документирани нещата:

Маратонците под хижа Астракас (долу, ляво). Отсреща едноименния връх

Той (Никси) не ходи, а се носи ниско над терена ... Laughing

На хижата щракнахме 2 кадъра в група:

Хижата Астрака(с). Намира се на скално ребро на СЗ от едноименния връх, на височина около 1920 м.

Върхът Астрака, гледка от хижата:

Гледка от хижата към заравнеността при в. Гамила. Вляво на самата граница на видимостта е Драколимни, Драконовото езеро.

Долината с езерата под х. Астрака. Оттока им се излива точно при манастира Стомио, в каньона Аоос. Насреща при хоризонта е Драколимни

Кефа е голям на припек, едва го разбутах Камен ... Laughing

При хижата се разделихме на две групи. Данчо, Камен и аз решихме да отскочим до Драконовото езеро, останалите 4/7 поеха към в. Гамила. Уговорката за вечерта беше неясна предвид дистанциите. Затова решихме да преспим още една вечер на същото място за бивакуване.

Гледка към връх Астрака от езерата. Отвесите се издигат на около 700 м над езерото. Яка стена, а Laughing

Палатка под откоса на връх Плоскос, намира се на З от в. Гамила и на И от езерото Драколимни

Същата палатка на фона на в. Астрака. Ливадите в района са уникални, това е едно от най-красивите места за бивакуване, които съм виждал някога.

Данчо изтърча напред към Драколимни, ние се замотахме с Камен при хижата. Пообиколихме овчарските колиби долу, не пропуснахме да се насладим и на гледките наоколо. Неусетно стигнахме до езерото. Там е гвоздеят на програмата, най-внушителните панорами към целия район. Горещо го препоръчвам като маршрут за всички посетители в планината Тимфи.

В. Астрака и езерата под него от района на езерото Драколимни. На реброто вдясно, в подножието на върха, е разположена хижата Астрака. Вляво по склона под върха е пътеката за в. Гамила

Драколимни и в. Гамила

Камен в героична поза:

Гледка на С, Драколимни. На хълмчето горе е Данчо. Гледката оттам е потресяюща, невероятна. Стоиш на 2100, долу тече река Аоос на 600 м н.в.

Едно саламандърче в снега, дълго е 4-5 см.

в. Астракас от Драколимни. При по-добри светлинни условия и небе ще кърти мифките ... Laughing

Гледка към каньона Аоос и Смоликас насреща. Кадрото не може да покаже адските отвеси ...

Странни клекове и мури по отвесните склонове към каньона Аоос, насреща Смоликас:

Данчо пред в. Гамила (2497 м)

в. Гамила

И отново в. Гамила

Гледка към манастира Стомио при каньона Аоос, там бяхме предния ден

С Камен се позамотахме около езерото Драколимни и се качихме при Данчо на хълмчето. Там висяхме половин час, немеейки пред стръмните чукари наоколо. Оттам хванахме връхчето на СЗ от езерото. При откоса седнахме да се полюбуваме на реката под краката ни. То дупка то чудо, как да не метне човек 2-3 камъка в урвата. Два-трите камъка станаха 20-30, лека полека изровихме всичко около нас. Беше невероятно - мяташ камък, той подскача по склона под тебе и се изсипва в урвата. Там се чува - тряс-тряс. След 20 секунди - пак трясък. След още 20-30 секунди последните трясъци на срутващия се камънак достигаха до ушите ни. Ето ни какви сме злосторници:

Данчо пред каньона Аоос

Камен мята камък в урвата Smile

... и гледа резултата Smile

Насреща е хълма Трапезица и Смоликас

След като се позабавлявахме в камънака, с нежелание поехме надолу към езерата и хижата, без пътека по склона. Камен сподели, че се е чувствал така добре преди 20 години, когато е направил сефтето на Вихрен в Пирина. Еми - разбирам го Smile

На хижата бяхме към 16:00. Под нас тъкмо се задаваше Веско. Ани и Ева бяха нейде по платото, Никси се губеше из камънака на Плоскос. Скоро се събрахме всички горе на терасата и с интерес наблюдавахме Никси. Човекът отново се опитваше - безсуспешно слава богу - да се самоубие при откосите на Плоскос. Накрая се изсипа по дупе в един улей и на юруш хвана към хижата. Успокоени се заспускахме към лагера и привечер бяхме долу.

На другия ден посетихме каньона Викос и района на планините Перистери, Какардица и Цумерка, но за това в друга тема Smile

Последната промяна е направена от dido на Вто Май 13, 2008 12:05 pm; мнението е било променяно общо 1 път

Не отварям снимките Crying or Very sad

По-късно ще се покажат, като дойде тока при сървъра Very Happy

Явно са снимки с характер...Не се показват пред всеки... Wink

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.

Еее, страхотни снимки! Май по-хубави не си правил! Shocked

	mislesht написа:
	Еее, страхотни снимки! Май по-хубави не си правил!

Но и по-лоши не е правил. При Дидо празно няма :)

_________________
Може да съм прасе, ама ми отива...

Абе, Дидо, я го спри тоя сървър, че гледам снимките и черна завист ме обзема, че не бях с вас Evil or Very Mad

А, снимките не са таман бе, можеше и по-добре да бъдат ако имаше добра видимост... Поли, нали ви дуднах преди време, трябваше да ми се вържете ... Very Happy