Така се случи, че тази година на 1 Юли бяхме в Пирин. Не сме го планирали, но да посрещащ слънцето на 2600 m височина си е къде по хубаво от морското равнище И така на 30 Юни пропътувах 160 km с колата от Пловдив до х. Гоце Делчев над Добринище за около 3,5 ч. Пътя между Юндола и Елешница си е все така надупчен като след война. Качих се с лифта да Безбог и на езерото се излегнах в изчакване на другите 2-ма от групата, които пътуваха от Велинград със закъснение. След като пристигнаха и те, около 14 часа потеглихме нагоре към Попово езеро. Пътя е добре известен, на езерото имаше доста хора на пикник. Ние заобиколихме езерото от изток и се отправихме направо към в. Сиврия. След едно доста изморително изкачване с добра денивилация стигнахме билото и пред нас се разкри невероятна панорама. На запад всички известни върхове в този дял на Пирин, както и най-големите Пирински езера - Попово на запад и Кременските на изток. Продължахме по билото на юг до връх Джано и от там по Малкото конче до връх Ченгелчал. Вече беше към 8 часа за това решихме да слизаме направо към Горното Брезнишко езеро за да разпъваме бивака. Без много да мислим теглихме една черта надолу направо през сипея и чак по средата се усетих че това не е най-безопасното спускане но добре че стигнахме долу без проблеми. Езерото по това време вече е безотточно и не бяхме много сигурни дали е добре да пием вода от него. Малко по на юг има едно дере, в което има хубави преспи и в долния край тече вода от тях, та който не го мързи да походи 30-40 мин. може да налее вода от там, добра е гарантирано. Нощта мина бързо и в 5,30 се събудихме да посрещнем изгрева. Красотата на изгрева особено в този дял на Пирин няма как да го опиша. Който го е виждал знае как върховете стават оранжево-червени, сянката пълзи надолу което ти напомня за движението на земята, слънцето те сгрява след студената нощ ... След лека закуска аз реших да потеглям към Безбог а другите двама към Тевно езеро. Изкачих се на билото и направих една отбивка към връх Демирчал от където се открива невероятна гледка към върховете на Пирин и Демиркапийския циркус. От юг на север се виждат: Зъбът, Яловарника, Каменица, Кралев Двор, Джангал и между последните два в дълечината Вихрен и Кутело. Следтолкова красота беше време да се връщам в реалността и бързо се спуснах до лифта, който ме върна в ниското и жегата на месец Юли.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
И така на 30 Юни пропътувах 160 km с колата от Пловдив до х. Гоце Делчев над Добринище за около 3,5 ч. Пътя между Юндола и Елешница си е все така надупчен като след война. Качих се с лифта да Безбог и на езерото се излегнах в изчакване на другите 2-ма от групата, които пътуваха от Велинград със закъснение. След като пристигнаха и те, около 14 часа потеглихме нагоре към Попово езеро. Пътя е добре известен, на езерото имаше доста хора на пикник. Ние заобиколихме езерото от изток и се отправихме направо към в. Сиврия. След едно доста изморително изкачване с добра денивилация стигнахме билото и пред нас се разкри невероятна панорама. На запад всички известни върхове в този дял на Пирин, както и най-големите Пирински езера - Попово на запад и Кременските на изток. Продължахме по билото на юг до връх Джано и от там по Малкото конче до връх Ченгелчал. Вече беше към 8 часа за това решихме да слизаме направо към Горното Брезнишко езеро за да разпъваме бивака. Без много да мислим теглихме една черта надолу направо през сипея и чак по средата се усетих че това не е най-безопасното спускане но добре че стигнахме долу без проблеми. Езерото по това време вече е безотточно и не бяхме много сигурни дали е добре да пием вода от него. Малко по на юг има едно дере, в което има хубави преспи и в долния край тече вода от тях, та който не го мързи да походи 30-40 мин. може да налее вода от там, добра е гарантирано. Нощта мина бързо и в 5,30 се събудихме да посрещнем изгрева. Красотата на изгрева особено в този дял на Пирин няма как да го опиша. Който го е виждал знае как върховете стават оранжево-червени, сянката пълзи надолу което ти напомня за движението на земята, слънцето те сгрява след студената нощ ... След лека закуска аз реших да потеглям към Безбог а другите двама към Тевно езеро. Изкачих се на билото и направих една отбивка към връх Демирчал от където се открива невероятна гледка към върховете на Пирин и Демиркапийския циркус. От юг на север се виждат: Зъбът, Яловарника, Каменица, Кралев Двор, Джангал и между последните два в дълечината Вихрен и Кутело. Следтолкова красота беше време да се връщам в реалността и бързо се спуснах до лифта, който ме върна в ниското и жегата на месец Юли.
