Имаше предложение "който е готов да пуска темата", така че пускам я Бяхме над 40 човека, от които десетина не се качиха (нямаха и намерението). Опитах се да направя нещо, като сборен албум със снимки, пратени от различни хора, албумът ще се допълва впоследствие. Ако има неточности, моля поправете ме. Аз бях от тия дето се разхождаха по екопътеките, затова може и да объркам нещо по коментарите.
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 338 Местожителство: София
Поздравления за всички, добра разходка сте направили, добри снимки сте нащракали. Може ли малко повече инфо за пътя до върха, като трудност, часове, препятствия и т.н.
Поздрави!!!!
Жоро
Вто Юни 24, 2008 8:57 pm
natam-nasam
Регистриран на: 06 Авг 2007 Мнения: 209
Жоро, предавам ти отговора на Виктор:
С изкачване, започвайки от долната част на реброто (това не е най-бързия начин): 4 часа бавно ходене. Хвойна няма, но се ходи по трева без пътека. Има и скали, които не са трудни за преодоляване.
Има друг път, по-бърз явно, като се тръгне по екопътеката, започваща от х.Копрен. Оттам се качиха едни други хора, които познаваха пътя.
От Копрен до Трите Чуки се стига за час. После оттам са се спуснали по друго ребро и не е било толкова лесно. Теренът е бил тежък - хвойна, морени.
В сайта gpsenjoy има качени карти, а и Дидо може да ти разкаже как са се качвали, водейки се по ГПС трак.
Вто Юни 24, 2008 9:27 pm
dobrudjan4e
Регистриран на: 24 Авг 2007 Мнения: 365 Местожителство: София
Как може да няма бира на хижата, на Профилакториума също ???
За ходенето : до Равно буче по машинката на Дидо, после хванахме кой как и отде му е кеф. Аз се набутах в един улей и след малко пъшкане и псувни бях горе - за 4 часа от долу. До Чуките Поли е писала вече за час се стига, а минаването по самите Чуки е голям купон .
Регистриран на: 13 Юни 2008 Мнения: 49 Местожителство: Варна/София
dobrudjan4e написа:
.....после хванахме кой как и отде му е кеф........
...следващият път може да си направите съревнование....тръгвате 30 човека, разделяте се на Равно буче и който пристигне пръв горе..........печели спален чувал например...
Много хувава разходка сте направили. Относно качването на Копрен, най-удачнич маршрут е през Равно Буче. От там има най-малко хвойна и каманак. Има вариант през местността Збек и връщане през Баба Яга но там е глиганинг. Има още 3 варианта но всичките са без пътека и глиганската. Качвали сме копрен и чуките по всички възжни маршрути но Бучето е най-добре. Погледнете във форум GPS ресурси или сайта на Емо, качил съм всички тракове на възможните варианти. Има трак и на Екопътеката 2-те и части, от където също се достига до Чуките. Снимките къртят!
Сря Юни 25, 2008 6:54 am
natam-nasam
Регистриран на: 06 Авг 2007 Мнения: 209
Виктор помоли да допълня, че, като са се качвали по реброто, е имало много поточета, от които е можело да се попълни запаса от вода. Не знам тези поточета дали не пресъхват с напредването на лятото?
Когато пристигнахме на хижата си мислех, че сме последни, но се оказа че нашествието сега започва! В ранния следобед слънцето напичаше здраво и решихме нашата група – Цецо, Дидо, Руми и аз да убием 2 часа с разходка до Големия водопад(скок) на р. Графска. Той си е все така хубав, но водата е по-малко от август 2006-та. Цецо му се чуди (снимките се увеличават!):
Народа снима:
Като се върнахме, трябваше да изберем място за палатки и добре че стана от 2 опита само, че носенето на все багаж(вкл. и мръвките) насам-натам не е най приятното занимание. Поляна с дебела трева и брези до реката(Милина, нагоре Требешка) – това е мястото! Намерихме старо огнище в тревата, примъкнахме камъни, дървета наоколо колкото искаш! Разчу се и народа взе да пристига, започнаха да никнат палатки:
Включихме огъня на 6 :
Някои вече снимаха:
Палатките никнеха като гъби за да стигнат до 15 в тъмното. Двама дори спаха на открито – колко ли хора бяха дошли?
Край огъня:
Имаше и още един малък огън, народа е гладен !
Сутринта, кой спал кой не, измъкнахме се в 5 за да тръгнем навреме. Успяхме да тръгнем в 6:10, за да не се гърчим нагоре в жегата. Леееко изтървахме обраслия път нагоре, но на време се усетихме. Това ГПС-а прави хората невнимателни. Оставихме стрелки на пътя, да се ориентират следващите групи и забихме в шубрака. На Равно буче спряхме за по-дълго. Обширната заравненост е горе-долу на половината от изкачването, пък и предлага гледки. Моята панорама нещо не се получи много добре, но Дидо също снима.
По-нататък наляхме вода в дерето и нагоре – гърч! Около 10ч Цецо се провикна от върха, другите го последваха след малко, аз изпъплих в 10:20. Горе лежане, снимки, мухи и калинки...
Граничната пирамидата на върха:
По някое време поехме към Чуките:
Хижа Копрен отгоре, вижда се и пътя край реката, където беше “катуна” :
Един поглед към Миджур – първенецът на дяла, в дясно - Мартинова чука, малко по-отпред – Вража глава:
Междинен камък :
Снежна пряспа в един от улеите, на 1900м, източен склон – чак не е за вярване! Може да послужи за водоизточник на закъсали:
Оказа се, че на билото в сръбско има обширен гьол, народа го изследва:
После захапахме Чуките, най-чепатата от тях беше атракция! Цецо реши да се изтърляви с раницата в процепа и да мине отсреща. На мен обаче ми дойде много (и на ръста даже) и реших че не ми е ден за трепане. Върнах се и подкосих канарата. Това бяха направили преди малко Дидо и Руми. Чуки, чучки – май са към 5 броя....
Цецо пред Намсикоя чука:
Тази, която оставихме за друг път (да се върнем пак), май беше последната. От седловината забихме в дивия надолу и се почна една.....не е за снимане. Няколко тежки дисциплини, съпровождани от много мухи, оси и комари и се смъкнахме в дерето при Големия водопад. Не съм предполагал, че пак ще го посетя. От там надолу е ясно.
За мен най-трудно беше ставането на другата сутрин, защото се прибрах в Пловдив в 1 часа, но това е една друга история.
Сря Юни 25, 2008 11:11 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6448
То повечето е казано за мястото, да спомена само, че малко след местността Равно Буче се започва изкачване към върха през рядка иглолистна гора в началото, при денивелация около 350-400 метра догоре. Ако обаче се заобиколят ребрата към Копрен отляво, по хоризонтала, се стига до 2 дерета, обрасли с гора. В тях си текат прилични потоци, явно от извори под масива. Мястото е изключително удобно за зареждане с вода, отклонението е само около 20-на минути и определено си струва ако сте решили да правите по-дълъг преход. Да не казвам, че в мазната жега онзи ден без водата от деретата щяхме да имаме проблеми с ходенето до Три чуки и надолу.
В района на Три чуки преди последната чука слязохме от билото и хванахме ребро, което излиза на север от водопада Голям скок. Реброто е кофти за слизане както всичко в онзи район. Има хвойна, боровинки и замаскирани каменни сипеи, дето кривят краците във всички възможни посоки.
Ето малко снимки от ходенето:
Копрен вляво и Три чуки, гледка от района на хижа Копрен.
Водопадът Голям скок, Митко си припомня тригонометрията, за да изчисли височината ...
Градския и Митко пред водопада:
Имаше бая ягоди в района. Не бяха рядкост такива гледки:
Витята се връща от успешен лов ...
Малка част от палатките:
Митко
Люси дойде в един момент ...
Хлапетата си умряха от кеф в суматохата ...
Станахме 40 мин преди изгрева, денят се очертаваше тежка жега. Тръгнахме рано, за да не се пържим по откритите склонове ...
Копрен, гледан от местността Равно Буче. Може да се мине през гората насреща и право нагоре, или да се заобиколят ребрата от ляво - между тях има извори.
Върховете на Три чуки, гледани от Равно Буче. По тия ребра се слиза към хижа Копрен.
Три чуки, отново:
По тоя улей също може да се придвижи човек, май това е местността Збек (не съм хич сигурен де ...)
Гледка от руините на заставата към Три чуки. Там на ръба на откоса има един много атрактивен камък - от него се открива добра гледка към ниското...
Отново гледка към Три чуки, тоя път с ребрата, които слизат към хижата:
Местността Равно Буче от заставата
Витята и Боян заобикалят реброто, виждахме ги като чертички долу. Останалата навалица беше нейде из Равно Буче
Въпросната застава, вдясно горе се белее граничната пирамида при Копрен:
На Копрен се излежавахме поне час и половина. Събрахме всичките мухи и след като ни писна поехме към Три чуки. Ето ги и тях:
Отново Три чуки, с в. Вража глава в далечината вляво
Най-острата от петте Три чуки Яки камънаци са си
Поглед назад към чуките и масивната заравненост на Копрен (в сръбска страна се пада)
Копрен назад, около 5 километра са оттам до чуките
Градския и Руми на една от междинните пирамидки при Три чуки
Понеже замислям догодина през лятото при по-дълъг ден да мина из този район, най-вероятно от х.Копрен, ме интересува в какво състояние е маршрута от вр.Копрен до вр.Миджур, както и от вр.Копрен до вр.Сребърна глава?
.... От седловината забихме в дивия надолу и се почна една.....не е за снимане. Няколко тежки дисциплини, съпровождани от много мухи, оси и комари и се смъкнахме в дерето при Големия водопад. .... От там надолу е ясно.
Искам да попитам това ли е мястото, от където сте тръгнали (това с изворчето):
Също - има ли пътека, по реката ли се върви, има ли опасност от объркване при ясно време до водопада?
"Големия водопад" - "Голям Копренски водопад" ли е? От водопада до хижа Копрен маркирано ли е?
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Бяхме над 40 човека, от които десетина не се качиха (нямаха и намерението). Опитах се да направя нещо, като сборен албум със снимки, пратени от различни хора, албумът ще се допълва впоследствие. Ако има неточности, моля поправете ме. Аз бях от тия дето се разхождаха по екопътеките, затова може и да объркам нещо по коментарите.
.
.
Горе лежане, снимки, мухи и калинки...
