Прогнозата беше за нелошо време из Рила, отвориха ми се няколко свободни дни и планът беше бързо съставен.
Първи ден: Боровец – Мусаленска пътека – х. Мусала
Към 10 и нещо паркирах в Боровец, веднага изскочи местното тарикатче и срещу 10 лв. благосклонно ми бе разрешено да паркирам за цели два дни в КУРорто. Сложих коланите, нагласих щеките и побързах да се разкарам нагоре. Само че началото на Мусаленска беше кално, гадно и подтискащо, така че хайде отново коланите в раницата и ските на раницата. Като стана дума за Мусаленска, за мен тя е в личната класация на най - отвратителните и мазохистични упражнения, които самоволно си причинявам през няколко години. Съперник може да й бъде само Зелената към Черни връх. Както и да е, с бодра стъпка, хлъзгайки се по гадния лед, газейки в калта, проклинайки се в кухата кратуна, че реших да се правя на велик, вместо да се кротна на лифта, лека полека набирах височина. Почна да става по-малко кафяво и тук таме снега да се показва. Над 1'500 м. сложих отново ските, и продължих да проклинам битието си, този път заради очевидно стръмният профил, който вместо да спускам, пантих в грешната посока. Няма да отегчавам уважаемия читател, само да кажа, че по-нагоре и слънце светна, и вятър нямаше, така че влязох в мир със себе си и дори си позволих по-дълга почивка на последното мостче на кота 1960.
Към 14 часа паркирах на долна на Маркуджик 2, поздравих унилите лифтаджии, невиждали скиор сигурно цял ден и си отворих Милка шезлонг на припек и завет. Раздавах го половин час боровецки баровец, почивайки си след усилено стъргане на ледените писти, така че след половин час поех по последната част на разходката. Някъде по средата на нищото, м/у хижата и лифта, взеха че ми се схванаха краката. Не единият , не другия, ами и двата, и то явно наговаряйки се, едновременно. Майтапа настрана, кофти усещане е мускулната крампа, при това неочаквана и обезпокоителна. Полегнах, поразтегнах се и за късмет, краката отново започнаха да ме слушат. Благодаря им за което.
В хижата пристигнах точно навреме, за да отпия първа глътка Martell VSOP. Сега като се замисля, за тази процедура времето винаги е точно. Разговорихме се с бай Санде, хижарят, стана дума за Асен Христофоров, трудното битие хижарско и по някое време бай Санде се отплесна за купона миналата събота, пълната хижа и интернационалната веселба. Особенно наблегна на Старозагорската мома, една така весела, румена, засмяна и закръглена, абе жената бомба с две думи. Ако въпросната дама чете тези редове, да знае, че е оставила трайна следа в байСандевото съзнанение.
Ден втори : х. Мусала – вр. Мусала – Ястребец – Боровец.
Утрото беше слънчево, ветровито и предразполагащо за разходка към някой от околните върхове.
Към 9 тръгнах от хижата, по коловете, на първия баир вместо да свалям ските, дадох десен мигач и продължих да пантя в подножието на вр. Алеко. Снегът го няма никакъв, така че не беше лавиноопасно. При езерото отново стигнах коловете и в този момент направих първата и единствена за деня глупост.
Вместо да се върна, да мина по западния бряг и после нагоре, тръгнах да подсичам склона над южния бряг. Наклонът естествено стана неприятен, ската ми се откачи и се озовах в ситуация. Откачих и другата ска и като последен идиот почнах да се суркам (контролирано и бавно) надолу. Сега пиша тези редове, само защото снегът бе добре следнат и до лавинка на се стигна. Ситуацията стана още по-интересна, защото точно пред мен езерото беше отказало да замръзне. Смених посоката и паркирах до едни камъни, сложих пак ските и едва ли не на пръсти се промъкнах край тънкия лед встрани от мен.
Половин час по-късно бях отново на изходна позиция, леко стреснат и донякъде поумнял. Оставих ските до едни камъни на завет, сложих котките и захапах баира. На Заслона ме настигнаха две момчета от Самоков, малко лафче и те тръгнаха нагоре, малко след тях и аз. През ноща беше ръснало малко пресен сняг, така че катеренето по въжето се оказа весело занимание.
Лека полека, къде с лазене, къде с катерене, но най-вече с изострено внимание, стигнах Върха. Той пък взе, че се скри в един типично Мусаленски мъгел, явно не беше предупреден за моето пристигне. Този факт въобще не повлия на настроението ми, самоснимах се и влязох в станцията. Там заварих момчетата от Самоков, те тъкмо тръгваха, че гонеха бързия влак от Ястребец. След малко си тръгнах и аз, 50 м. под върха слънце и липса на вятър. Късмет, какво да се прави. Разминах се с други двама туристи (голям трафик по таз Мусала, ще рече човек, че пари дават там горе), и след известно време имах късмета да си намеря ските непипнати от човешка ръка на мястото, където ги бях оставил. Нещо не ми се пантеше, ските на рамо и надолу по стръмното. На равното преди хижата се разминах с двама македонци пантаджии, дадох им ценни колегиални напътствия и към 2 следобед се оказах пак там, откъде тръгнах сутринта.
След хижата поех по Лавината, пантих си по равното, с една дума най-накрая почнах да се кефя на този иначе мазохистичен начин на предвижване из зимната планина. На самата лавина свалих ските (поумнях по трудния начин, нали ви казах), подсякох я внимателно, че бях без котки и продължих нататък. На Ястребец стигнах точно като тръгваше последния влак за курорто, само че мен този факт слабо ме касаеше. Свалих коланите, стоплих душа и сърце с последните Martell-ски останки и най-накрая използвах ските по предназначение. Приземяването от 2'300 на 1'300 м. ми отне около десет минути по белото, по което бях единственият и последен ски мохикан.
Долу в курорто се опитаха да ме вербуват за бира по 4 кинта парчето, подминах ги, достигайки хотел Рила отворих кенче Столично Тъмно (да не счита за реклама) от близкия шоп и отпих първата глътка живителна течност с нахилена физиономия. Отпивайки от бирата и реейки нахилен поглед из лутащата се тълпа наоколо, отново се върнах в мислите си там горе и усетих отново интензивното щастие да бъдеш на високото, в чистото и изкрящото.
_________________ Never Stop Exploring
Чет Яну 22, 2015 4:17 pm
Йосарян
Регистриран на: 17 Юни 2012 Мнения: 685 Местожителство: Димитровград
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
