Бачковски манастир - село Косово - връх Снежанка - екопътека Невястата - Смолянски водопад - екопътека Казанджи дере - село Мугла - село Чамла
Дълго, километрично дълго заглавие се получи, но това бяха местата, които посетихме в уикенда... между другото... Казвам между другото, защото май повече храна, сладкиши и вино изнесохме в тези дни нагоре по баирите, отколкото ходихме, но с Иван и с Катя не може да не се получи така (забавно и наводнително)! То не е било да не ни и завали, така че с Ванката - http://blog.ivanatora.info/ винаги си имам поне едно на ум като приготвяме големите раници. Слагам къде някое наилонче, сапунчето винаги е на леснодостъпно място! И се случи така, че отново цял ден яко ни валя, а вечерта ни остави да си направим мохабета! Направихме уговорката бързо, предложението беше мое - да се качим "плавно" на връх Голяма Сюткя - родопски двухилядник над град Ракитово. То веднага се отхвърли след щателен оглед на картите и жокер, че денивелацията с тежките багажи ще ни ощети! Веднага извадих жокер, тъй като неведнъж съм предлагал Мугла и Чамла. Диво е, има какво да се снима, нищо че измамните стотина километра до там от Пловдив са си цяла одисея...
Стартирахме рано сутринта по обезлюдената все още пътека с Бакочвски манастир "Успение Богородично". Ако не ви хванат, че снимате, панаирът там може и да ви се размине. Няколко пъти неуспешно съм се въртял там, сега дойде моментът да закова някое кадро. Не, че е нещо кой знае какво - манастирът е втори по големина след Рилски манастир, но нали си ги колекционирам и дългият ми списък все още не беше удостоен от тук! Наоколо е пълно с кръчми, сергии, дебели типове без вратове, списъци със забрани, солидни ценоразписи, от които ще забравите, че сте в манастирски двор и ще се телепортирате набързо в мол...
Бачковски манастир "Успение Богородично":
Поехме към връх Снежанка да сефтосаме чисто новия сняг и крайпътно се отбихме до село Косово. Преваляваше, но с някакви импровизации от чадър и бърсане на челни лещи се записахме там.
Село Косово е уютно място в западни Родопи, където човек може да си почине и въпреки, че е близо до пътя Пловдив-Смолян, комерсът не го е завладял все още напълно...
Неусетно в смесица от дъжд и сняг, паркирахме на хотелите под връх Снежанка. Нагоре рискувахме да не успеем в дълбоките коловози с тежката кола, а и да се поразходим, докато ни вали първия за сезона сняг (първия поне за нас)...
Връх Снежанка и кулата там:
Не може да се добие представа колко всъщност е внушителна тази постройка, само падащите от високо парчета лед, разбиващи се с трясък и предупреждаващите табели за това, догатваха да не се мотаем много много тук...
Разходихме се в свежестта на чистата белота и скоро отново поехме по пътя към Смолян.
Преди Смолян е наскоро изградения луксозен манастир Великомъченик Пантелеймон (доизгражда се, чисто новичък е) и екопътека Невястата. Отбихме се до манастира. Хубави и големи табла! С червени букви са забраните, безчет... Шмугнахме се да поснимаме, докато лютите люде вътре ни разглеждаха под око. Красиво място, в което са влети много евро пари, но душевността не усетихме там...
Манастир Великомъченик Пантелеймон:
От паркинга тръгват няколко пътеки в различни посоки. Едната води до манастира, втората по която поехме до екопътека Невястата и къмпинг, и третата до Смолянската крепост. Наоколо има стена за катерене, Виа Ферата и всякакви джаджи за изкарване на пари. Силно комерсиализирано място само на метри от пътя...
Екопътека Невястата извежда до непристъпен скален масив, от който в хубаво време се открива приказна гледка към Смолян и Смолянските езера. Днес нямахме късмет с гледка тук, но засега всичко вървеше по план и нямаше повод за оплакване. Иван извади някакви кулинарни изобретения, с които да се подсилим. Каза, че са палачинки, които е правил собственоръчно, спомена за някаква палачинка, която паднала на земята у тях..... Винаги ни вали дъжд. Ще му скъсаме дипломата за готвач!
Около скалните отвеси по екопътека Невястата:
Самотно дърво в мъглата:
Времето ни притискаше. В плоска светлина отчетохме доволно преливащия Смолянски водопад, от който ме е срам да покажа каквото и да било... Идеята да се спи в обезлюденото село Чамла беше на път да претърпи провал. Разстояние от няколко километра пеш с немалка денивелация и тежък багаж в дъждовната гора, не беше сред най-приятните сценарии привечер, затова ударихме бонус попадайки на новооткритата екопътека с водопади - Казанджи дере в село Мугла.
Пътят от Смолян до село Мугла е едва 20-а км. Състоянието му е плачевно, остатъците от асвалт минават през ерозиралите склонове на планината, която е като жива и изсипва тонове скална маса, вода и дървета върху него всеки ден, докато реката в дълбокото дере реве с пълна мощ. Преминаването с ниски автомобили е силно непрепоръчително. Отсечката ни отне малко над час и се озовахме там.
Екопътеката ни се яви бонус. Скоро отново ще завали и ще се стъмни. С немалко усилия се добрах с Катя до края и, и водопад Казанджи дере. Високите ми обувки бяха пълни с вода, вечерта щеше да е изпитание за мен, тъй като огънят беше високо в изграденото огнище и комфорт липсваше! Личи си, че неопитни хора са конструирали и изпълнили екопътеката за да се усвоят парите. Точно по пътеката минава река Казанджи дере и хора без опит и много мокри крака, е почти сигурно, че няма да стигнат водопада, освен в 1-2 месеца през годината, когато дерето пресъхне. Пътеката е с дължина 700м. от края на селото. Денивелацията е нищожна. Ако може да се вярва на изписаното, усвоени са 45000 евро за няколко малки мостчета с тънки дъски, десетина по-големи табелки по дърветата и дървената беседка с огнище. Срамота за подобни главозамайващи кражби! До село Мугла пътят е тежък, за високо проходими автомобили и-или джипове. Най-вероятно по тази екопътека ще се минава инцидентно, а който се наеме да стигне тук, да си прецени възможностите на автомобила.
Долу до перфектната беседка ни чакаше Иван.
Реките изливащи се по екопътеката след напоителните дъждове от предните дни не му се понравиха и се беше заел с цепенето на дърва за огъня. Последваха няколко кулинарни часа. Беседката ни подслони от дъждовните серии, които се редуваха с ярко звездно небе. Изграденото огнище с висок комин оприличаваше комин на ТЕЦ тази вечер, бълвайки пушек като триглав змей. Ще огладнея ако изпадна в подробности как протече тази вечер. Прекалихме с кулинарните изяви. Няколко вида салати - печени чушки, зеле с моркови и майонеза, а наоколо постоянно чакаха ред наденички, които Ванката грижливо завиваше с беконче, на шиша, за да не прегорели... Пихме кметска ракия, хапнахме и от прочулите се с дъждовни прогнози палачинки с Мавруд!
През нощта температурите отидоха бая под нулата (-5'C), затова сутринта се подсилихме сериозно с останалите палачинки и ябълковия пай на Катя. Предстоеше разходката до обезлюденото село Чамла. Идеята на цялото това пътуване. Трудна цел си бяхме задали с всички "пречки" до тук!
Много снимах в тези два дни и в Мугла, и в Чамла, но не върви да покажа всичко. Все пак няколко кадъра ми грабнаха вниманието. Човек трябва да усети атмосферата с присъствието си по тези забутани на г... на географията изчезващи села.
Село Мугла:
Обезлюденото село Чамла:
На връщане в мъглата. Излезе силен и студен вятър, напомнящ за предстоящия декември.
Изцедихме уикенда, получи се повече от отлично! Парното в колата беше на почит в останалите няколко часа, бяхме се смръзнали! До скоро!
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Интересно пътешествие!
До началото на екопътека Невястата има друга маркирана пътека от гр. Смолян, започваща от х-л "Рибен дар". От началото на екопътека Невястата би могло да има и друга пътека (маркирана или не), по която би трябвало да може да се стигне и до един голям разклон по екомаршрута "с. Хвойна - пр. Елидже", откъдето пък човек може да се качи на най-северната от скалите в скалната група Соколица. Ей за това става въпрос: http://www.kade.si/#map=16/2749748.56/5102469.79/0 и по-близък план на мястото, където би могла да излиза тази пътека http://www.kade.si/#map=18/2749541.94/5103889.55/0 Една от двете в средата на картата ще да е. Маркираната в синьо (като че ли изскочила от нищото, защото няма синя маркировка) съм я проследил около 50 м., защото нямах много време, а и от мястото до което стигнах марките изчезнаха и се загубиха всички видими признаци на пътека. Немаркираната изглеждаше добре утъпкана в началото, но по нея не съм ходил.
Можеш ли да ми дадеш GPS следата по Казанджи дере, за да я кача в картата, че засега само съм я започнал от дървеното мостче, където е първата табела. Ще съм благодарен и ако успееш да отбележиш беседката, както и по-значимите водопади.
Ходил съм донякъде по Казанджи дере през лятото на 2012 г., когато все още нямах GPS и го карах по звездите...
Можеш ли да ми дадеш GPS следата по Казанджи дере, за да я кача в картата, че засега само съм я започнал от дървеното мостче, където е първата табела. Ще съм благодарен и ако успееш да отбележиш беседката, както и по-значимите водопади.
Ходил съм донякъде по Казанджи дере през лятото на 2012 г., когато все още нямах GPS и го карах по звездите...
Пуснах ти линк на лични... Именно затова говоря. Хубав е района на Смолян, има какво да се прави там!
Мартин хубаво го е написал, че и подплътил с фото-материал, така че трудно мога да добавя нещо
На Невястата ни хвана супер яка мъгла, като изкарана от филм на ужасите, и успя да ни откаже от панорамите нататък.
Остатъка от деня го прекарахме по сняг, дъжд, кал и газейки рекичката на Казанджи дере Закрихме деня с подобаващ гастрономически купон, от който няма да пускам снимки, че някой може още да не е вечерял
Село Мугла е чаровно, а и времето на сутринта най-сетне се засрами и се отвори.
И за финал - един малко по нетрадиционен за нашия край бивак
GPS следата за Казанджи дере отдавна е качена в OpenStreetMap - тук. Добавих там беседката и чешмата.
Вто Дек 01, 2015 2:54 pm
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
martin555 написа:
.........................
Пуснах ти линк на лични... Именно затова говоря. Хубав е района на Смолян, има какво да се прави там!
.........................
Благодаря за данните!
Брях, как съм улучил водопада без да искам... Само по една снимка (първата цитирана по-горе), по извивките на реката и по растителната покривка (преход между скала и зелено).
ivanatora написа:
.........................
GPS следата за Казанджи дере отдавна е качена в OpenStreetMap - тук. Добавих там беседката и чешмата.
Благодаря, ще ги взема и тях предвид, после малко претегляне, както му викат в статистиката/стъкмистиката и нещата ще се напасват горе долу, че в това дере без снимки е трудно да се отгатне в кой момент от коя страна на потока върви пътеката, доколкото има ясно различима такава, де.
Между другото, маркировката до водопада ли стига или е само до беседката?
Между другото, маркировката до водопада ли стига или е само до беседката?
Мостчета и маркировка има до водопада. Нагоре - не! Дерето става почти непроходимо, опитах малко да пробия, но гравитацията дърпаше ли дърпаше към беседката, а и се стъмваше!
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
Охо-о, значи пак ще трябва да се завлека натам, ама да видим кога ще е...
Може да се съчетае със записването на една елегантна пътека, която започва от съседното (на север) на Казанджи дере и извежда на билото Мурсалица, западно или северозападно от Чаева чука. През 2012 г. ние естествено я сбъркахме още в самото начало и после лазихме на четири крака по един склон, ама то лошото се забравя...
Вто Дек 01, 2015 5:48 pm
gundu
Регистриран на: 18 Фев 2012 Мнения: 181 Местожителство: София
ivailo.hr написа:
Охо-о, значи пак ще трябва да се завлека натам, ама да видим кога ще е...
За юни 2016 обещават хубаво време
_________________ ТУРИСТ - ЗДРАВИ КРАКА, ШИРОКА ДУША, РАНИЦА НА ГЪРБА...... И ПРАЗНА ГЛАВА,..
Сря Дек 02, 2015 9:31 am
ivailo.hr
Регистриран на: 22 Мар 2010 Мнения: 1355 Местожителство: София
gundu написа:
ivailo.hr написа:
Охо-о, значи пак ще трябва да се завлека натам, ама да видим кога ще е...
За юни 2016 обещават хубаво време
Това е добре, но на мен бъдещето ми е неясно или е ясно колкото е било и на Титаник...
Иначе ако живот и здраве пак съм в групата, да вземем да пробваме на намерим пътеката, по която сина на Конфитюра уж ни поведе отдолу, пък после се оказа, че сме хванали една по-ниско от истинската, пък тя взе, че свърши в едни скали и сипеи, пък после лазихме към половин-един час, докато излезем на истинската пътека, а тя ни се стори като магистрала. Номерът е първо да улучим дерето, по което пътеката накрая излиза на билото. Това мисля няма да е проблем, щом миналото лято улучих оная пътека под Бабина чука, дето тръгва от беседката в едни храсти и тръни. След като улучим дерето, ще трябва да улучим и къде пътеката се отделя наляво от него и влиза в гората. Надолу е лесно, ако няма изненади накрая, че там не съм я минавал. Ако не я улучим обаче или установим по нея някакъв грандиозен горолом, ще трябва да се връщаме към магистралната маркировка, което пък от своя страна ще означава късно пристигане при Роската (ако обаче не се задават CB-та) или аварийно оставане при Конфитюра. Което пък не е толкова лошо, щото на другия ден може да се помотаме по оня лежерния път от фурната и пътьом да се покачим на Високия картал, за да разнообразим програмата.
Всъщност на твое място аз бих се позамислил, дали да не направя прехода от Пампорово до х. Перелик не за 1, а да речем за 2-3 дни, но затова пък ще видиш гледката от Соколица, после от Беширов камък (Кокошата стена), после за капак може и от Червената скала. Оттам по Каньона на водопадите или по една жълта марка, дето накрая се събира със синята от х. Смолянски езера и излиза при един фургон на пътя за Перелик. Малко надолу нагоре е, но пък ще видиш голяма част от скалната огърлица на Смолян. Ще гледам преди юни на сглобя албума от лятното ходене там, за да те подразня и хвърля в дълбок размисъл...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
То не е било да не ни и завали, така че с Ванката - 
