Аз също ще ги прочета, само малко да се поосвободя...
П.П.
А, всъщност тези за Мазалат съм ги чел!
Съб Юни 23, 2007 1:08 pm
irmelinda
Регистриран на: 07 Май 2007 Мнения: 39
Впечатлена!
тези неща на хижа Тъга не ги знаех...
Ходихме миналата година и хижаря ни посрещна...меко казано странно...в една мъгла и един дъжд...сякаш не искаше да ни подслони...
поздрави!
_________________ „Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.“ - Карлос Кастанеда
Регистриран на: 29 Фев 2008 Мнения: 3 Местожителство: СТАРА ЗАГОРА
ФЕВРУАРСКА РАЗХОДКА
(ИЛИ ОПИТ ЗА ПЪТЕПИС)
ОТ
ДР. СЪБЕВ
Рано сутринта на 22.02.2008 г.станах в 05.45 h, бодър и свеж за да се приготвя за излета, който бях решил да си направя. След последните приготовления и дежурното кафе се отправих към автобусната спирка.
Градът все още спеше и дори не подозираше, че след по-малко от час щеше да ме загуби за почти целия ден...
Към 06.30 се настаних на топло във влака за Русе, който щеше да ме откара до гара Кръстец, която е гарата с най-голяма надморска височина по 4 железопътна линия (866 М.)
Днешната ми цел бе да се полюбувам на природата, да си направя барбекю и отново да се завърна в цивилизацията при другите хора и към сивото ежедневие , което ни очаква щом не сме сред природата ! Хората си мислят, че са ‘венеца на природата’, но повечето дори не осъзнават колко жалки и смешни са те в нейните очи.
Влака потегли по разписание в 07.05, отначало бавно, после ускори-сякаш бързаше да ме изведе извън града, да ме откара до планината, до гората, до онази опияняваща красота , която всеки от нас, без съмнение, трябва да пие на големи глътки.
Слънцето се подготвяше за визитацията си по нашето полукълбо и лъчите му започваха да огряват града, като му даваха сили за новия ден. Тъмнината вече я нямаше, защото отстъпваше място на сгряващите слънчеви лъчи.
Още не бяхме навлезли в полите на планината, когато започна да се усеща аромата на българската гора, който няма аналог с нищо друго на тази земя-освен, може би, с полета обсипани със синчец или полянките обагрени в червено от аления мак.
В 07.25 влака пренина предела на първата гара по днешния си маршрут-Змейово. За моя радост тук се забелязваха бели петна от сняг.
След около 12 минути започна да проличава нехайството на хората и тяхната безотговорност- за пример може да ни послужи разграбената и разрушена спирка Ягода. Кой и защо е решил да руши вместо да създава, да граби така вероломно труда на тези, които градят. Въпроси, въпроси, но без отговори. А тези отговори няма да се появят докато някой от нас си затваря очите когато види нещо нередно !
В 07.46 сме на кръстопът. На гара Тулово се събират 3 и 4 железопътни линии, всяка с радостите и тревогите си. От тук до Дъбово двете линии ще са заедно, а след това 3 ще продължи самотна към Варна и Бургас, а 4 през Балкана за Русе.
На гара Дъбово се разминаваме с УБВ „Чайка” и влака се понапълни с хора от най-различно социално положение. В купето до мен се настани една девойка на име Ваня, която пътуваше до старата българска столица. След като се запознахме се прехласнахме по гледката, която ни предлагаше пътуването. От ляво наблюдавахме подстъпите на Стара Планина покрити със сняг, които ги превръщаше в бяла феерия, а от дясно се откриваше безкрайно поле.
08.10 пристигаме с 3 минути по-рано на спирка Яворовец и имах възможност да я разгледам. За съжаление тя не функционираше, но беше запазена и ако се освежи с една боя която да подчертае интересната архитектува, би било добре.
С Ваня се заприказвахме и неусетно пристигнах на гара Кръстец в 08.48. Понеже не знам къде отивам попитах служителите на гарата за вариантите предлагани ми от Тревненския балкан. Те, оказа се, че са много гостоприемни хора и след като ме почерпиха с балкански чай ме насочиха да посетя параклиса ‘Св. Иван Рилски’ намиращ се на връх ‘Голям кръстец’ и параклиса ‘Вяра, Надежда Любов’.
Потеглих в 09.10 като следвах внимателно маркировката и указателните табели и след 30 минути стигнах до заслона ‘Царски кладенец’.
Той представляваше добре обзаведено помещение в което при неблагоприятни климатични условия туристите биха могли да се подслонят, а също така да си направят пикник. В десния край на заслона найстина имаше кладенец с удивително сладка вода с която утолих жаждата си. След което се запътих към върха по пътека провираща се през гората. На места тя се движеше по ръба на пропаста и същевременно се откриваха невероятно красиви гледки. Гледки, който щом човек види му се иска да остане там. Да поседне до пирамидката с колчето (на което е отбелязоно надморската височина-1020 м.) и да си помисли за миналото, настоящето и бъдещето, да си зададе няколко въпроса без отговор,да се припече на февруарското слънце и с поглед реещ се ту в облаците, ту следващ очертанията на величествената планина да си отдъхне от всички житейски несгоди. Когато направи това човек се чувства някак си по лек, извисен и добър. Найстина планината прави човека да бъде човек, а не градски звяр.
Но, уви, малцина са тези, който се отправят към нея. Мнозинството вижда в гората само неудобство и безмислено ходене, ходене което те не разбират, че е здраве, а всички знаем, че здравето се обитава от здрав дух. Ето защо тези хора са болнави, злобни и раздразнителни.
Установих, че съм гладен и се върнах на ‘Царски кладенец’, където имаше скара и всичко необходимо за да си приготвя обяд, а някакъв добър човек дори беше подредил дърва под заслона за да са на сухо.
След като запалих огън си изпекох пържоли, а във все още живата жар зарових картофи. Нахраних се така както само в планината се яде. Направих оборка и събрах дърва за да възтановя тези, който бях взел.
12.20 тръгнах към параклиса ‘Вяра, Надежда и Любов’ като реших да не се връщам отново към Кръстец, а да продължа следвайки табелите за село Бъзовец откъдето също бих могъл да хвана влак. Притесняваше ме това, че не знаех колко е пътя. Но притеснението ми се изпари толкова бързо, колкото бе дошло. След 35 минути видях в далечината параклиса и поех към него. Стигайки до него забелях постройка направена от туристическото дружество от град Трявна и Стара загора. Това предствляваше масивно и доста голямо помещение с камина и всичко неогходимо за приготвяне на храна, множество маси и пейки и красиви дърворезби по стените му. В съседство се намираше параклиса в чийто двор имаше за децата на туристите люлки, катерушки.
13.15 тръгнах към Бъзовец, защото незнаех колко е пътя до там, но след 1 минута вече я видях. До влака ми имаше около 02.30 часа време затова се разходих из селото. По време на тази разходка не срещтнах нито един човек, нито един комин не видях да пуши- всякаш всичко живо (освен 2-3 кучета, които ме лаеха ожесточено) бе потънало в дън земя.
Следобедното слънце грееше доста и згряваше всичко живо, съблякох се гол до кръста и дремнах на спирката.
Неусетно деня беше отминал и трябваше да се качвам във влака, показващ се в далечината. Ден, който за мнозина е загубен, а в същото време за мен бе един хубав и слънчев ден.
_________________ ДР. СЪБЕВ
Пет Фев 29, 2008 10:18 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
Здравей, докторе
интересно описание, и ходене също...
обаче снимките къде са, за да зърнем и ние красотите, дето си срещнал?
изводите, дето си си ги направил, са си тъй - хората повече рушат, отколкото да създават, това винаги си е било по-лесно, накрая дано остане все пак малко парченце недокосната скала или връх, или полянка с езерце... дано не опашат цялата страна с пътища, че би било хубаво да полегнеш на някоя ливадка и да чуваш ромона на поточето наблизо или песните на птиците... нещо, което в Сф се чува само в 5 ч сутринта...
уф, отплеснах се нещо, ама и на мен ми е криво..
Поздрави
Вто Мар 04, 2008 10:07 am
HASSEN
Регистриран на: 29 Фев 2008 Мнения: 3 Местожителство: СТАРА ЗАГОРА
Kat написа:
Здравей, докторе
обаче снимките къде са, за да зърнем и ние красотите, дето си срещнал?
Поздрави
ЕТО ТУК СА ЧАСТ ОТ СНИМКИТЕ-А ЕДНА ЧАСТ ВСЕ ОЩЕ НЕ ГИ КАЧИЛ.
_________________ ДР. СЪБЕВ
Вто Мар 04, 2008 7:07 pm
asenr
Регистриран на: 10 Яну 2008 Мнения: 87 Местожителство: София
Интересен стил на писане имаш, докторе. На места ми напомняш Марк Твен :-) Очакваме още интересни пътеписчета. А за разглеждане на албуми във фотозоната вземи линк от "Виж албума", че така както си го дал - ние виждаме само тъмбнейли. Ето: http://photo-zona.net/index.php?APP_ACTION=DISPLAY_IMAGE&ALBUM_ID=12849 (аз май почвам да ставам известен като човека който поправя линковете :-))
_________________ Може да съм прасе, ама ми отива...
Сря Мар 05, 2008 10:54 am
HASSEN
Регистриран на: 29 Фев 2008 Мнения: 3 Местожителство: СТАРА ЗАГОРА
asenr написа:
Интересен стил на писане имаш, докторе. На места ми напомняш Марк Твен ))
ПРИЕМАМ ГО КАТО КОМПЛИМЕНТ.
СКОРО ЩЕ СЕ ПОСТАРАЯ ДА ПУСНА ОЩЕ ЕДИН ПЪТЕПИС.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
