х.Белмекен ?

Някой знае ли нещо за х.Белмекен? Всичко наред ли е? Може ли да се разчита за нощувка?

не знам дали отговорът ми не е закъснял. Тази неделя ( 10.06.2012) посетихме за 2 часа хижата. Хижарят каза, че от 1 семдица е там някъде, понеже до скоро е имало мнг сняг. Тогава той беше сам и тъкмо беше изпратил група, която беше изяла всичкоооооо, но се смили над нас и ни сготви лещичка. Човека се беше хванал да ремонтира. Има бая работа по хижата. Каза, че ще наеме още 1 човек да помага. Но зимата не е бил там.
Снегът все още си седи на места. Единственото неприятно място е слизането към хижата, когато идваш от язовира. Ние направихме преходче до там за по една леща в невероятната жега в неделя и беше малко тегава, но само заради слънцето. Като цялото преходът е лек, макар да се преодолява сериозна височина, но тя е разпръсната и не се усеща. А и тези поточета от топящите снегове...... като се замисля и вода не ми трябваше. Но в разгара на лятото едва ли ще ги има Sad

На отиване ни отне 3 часа, ама с мнг почивки. То в тая жега нямаше, как Sad

. Слизането беше 2 часа
Вървяхме по маркировката, която е доста оскъдна и остаряла, на места дори не се виждаше, но пък пътеката е ясна Smile

. На връщане дори я изпуснахме и слязохме право към язовира.
По пътя някъде след Премката към язовира в подножието на върха срещнахме змия Sad

Бе направо късмет, че кучето не я настъпи, така че внимавайте мнооого.

Ето малко снимки от събота и неделя по Белмекен, леко и без да бързаме, браво на детската градина. маршрут с.б. Белмекен - в. Белмекен - х. Белмекен и обратно. Very Happy

http://iozkan.snimka.bg/mountain/belmeken-06-07-10-2012.706236.28688119

Всъщност въпросът ми беше за зимния период и беше провокиран от това, че преди 2-3 години през зимата врата не беше издържала на бурите и вътре беше пълно със сняг....
Сега ми е интересно, който е ходил - какво планират за тази зима? Ще има ли хижар? Ще има ли дърва? Въобще какви са плановете....?

Костенец-Белмекен, през зимата, в дълбок сняг, за мен е един от най-сериозните и опасни преходи в Рила. Умората и изтощението, който настъпват, са съизмерими само с изкачване на Северната стена на Вихрен и туровете в Северния Джендем на Ботев. Правил съм го около 5-6 пъти и винаги силите са ми свършвали почти пред хижата. Трябва и занапред да се опитаме да запазим тази хижа, тя е ключов момент от пребиваванията в този район, въпреки че една жалка отрепка-министърка-еколожка преди време искаше да я заличи до основи.

Чак пък сравнения със Северната стена на Вихрен... Rolling Eyes

Ама си е бъхтане де, в един проливен дъжд ми се е случвало да го минавам...

За лавини - не, просто е дълго, мъчително, безалтернативно, имаш чувството /от две нощни изкачвания/ че не си на земята, а някъде по луната например. Лятно време по пътеката там има доста повече от обичайните за едно трасе паметни плочи на умрели по една или друга причина. Такова чувство съм имал само в Тян Шан, където до най-близкото село са около 100 и повече км и то по въздух... около Белмекен съм обходил почти всичко, и земе и лете, денем и нощем... опитвал съм повече от 5 пъти зимно да се изкача в петък вечер от Костенец до хижата, в събота да ида до Заврачица или Мусала и в неделя - към Боровец. Във всички случаи съм завършвал в пълно изтощение пред вратата на хижата. Първият път долу от Костенец тръгнах в 7 часа вечерта с идеята към 2-3 часа да съм на хижата, беше февруари. Силите ти започват да приключват около края на гората - там има една стръмнина, и голям гъстак, поради който сняг не достига до земята и носиш ските на гръб. Следва дълго изкачване и около поляните сред клека /около 2 часа през нощта ми се доспа - легнах по гръб над раницата и направо съм заспал, събудих след около час и продължих, цяло чудо че не заспах със събуждане през пролетта. Та зимното нощно качване ми отне 12 часа. При следващи изкачвания там , със снегоходки тренирах техниката за борба с преумората - не спираш изобщо, просто забавяш темпото до ниво, което може организма ти да поддържа, без да се налага спиране и се движиш с идеята, че спреш ли никога няма да тръгнеш отново. Тази тактика се оказа по-късно гибелна за мен във високи планини над 4 000метра, но в България работи безотказно, благодарение на нея от вече 5 години успявам да изкачвам Ботев през Северния джендем и без да спирам да се прибера на х.Плевен същия ден. Изобщо Белмекен наистина е полигон за оцеляване и си струва да се ходи там през зимата - диво, пусто и безлюдно място, все едно не е на този свят и наистина имаш чувството, че си съвсем сам и разчиташ единствено на себе си. Иначе като оттренираш тактиката за достигане, можеш да си позволиш после зимната волност на другия ден през върха Белмекен и Плевнята да слезеш обранто в Костенец - едно от най-красивите обиколки. Друго много интересно преживяване бе през ноемврийска нощ да достигнем върха и в едно характерно вдлъбване на около стотина метра по склона на изток да опънем палатка на леда и да спим там - изгревът е невероятен.

Ние сме го правили през зимата и не беше толкова апокалиптично-явно снега не е бил чак толкоз много и беше нормално ходенето(със снегоходки!)-от курорта за има-няма 4 часа...на другия ден се качихме на Равни чал,пуснахме се на седлото и през вр.Белмекен-към язовира.Владофф явно улучваш(или си го търсиш Laughing

)все кофти време и сняг....

	Цитат:
	от курорта за има-няма 4 часа

Да..обаче vladofff обяснява случката от Костенец...има много голяма разлика в маршрутите!

Всъщност фенът може би има предвид именно курорта Костенец. По табелата от чешмата до водопада наистина пише 4,5 часа, и лятно може би е наистина толкова, ако в ускорено темпо се движиш, без да спираш, успявал съм и аз, дори и в зима с малко сняг да се кача за това време. Но когато има сняг над 1,5 - 2 метра и най-вече е пръхкав, носиш тежка зимна екипировка, палатки чували и т.н. дивотии, защото се каниш да ходиш нататък с биваци, към Мусала или Рибни, и въпреки че си със ски, ако затъваш в пудрата около 40 см, силно се съмнямам да се класираш за това време, освен ако не си с много лек багаж, не спираш да почиваш, буквално тичаш нагоре и т.н. екстри, или си сам същински Херакъл. А иначе, наистина, аз описвам по-горе най-тежките ми изкачвания, в най-студеното, нощем и с много сняг. Може би съм подценил и фактора умора, - цяла седмица си бачкал по 12 часа на ден, след това с влака си пътувал и накрая вместо да спиш - през нощта те чака гореописаното изкачване. Със свежи сили, починал и тръгнал сутринта е друго, но както посочих вече, идеята ми беше петък вечер Белмекен, събота Заврачица, неделя - Боровец и София .

Всъщност, зимата човек може да си го намери навсякъде.... Това с пърхавия сняг със затъване 40 см. звучи наистина отчайващо. Предната зима се отказахме от Тъжа след като от Русалка до разклона за Бабското го минахме за 2 часа със затъване точно около 30-40 см. на всяка крачка със снегоходките - такъв отвратителен сняг беше. Можеше и да стигнем за 10-12 часа, но реших да не рискуваме и завъртяхме обратно. После ми стана тъпо като срещнахме група от над 20 човека също със снегоходки, но като разбрах, че и те са се отказали ми стана по-спокойно - вероятно преценката ми е била много разумна.
Сега всичкото това си го представям по пътя Костенец - Белмекен и потръпвам.
Наистина местата са диви и уникални. Дано се съхрани хижата и да може да се ползва през зимата. Много ме напъва да се качим на Острия чал по реброто от изток Smile

Другият маршрут, който съм планирал от х.Белмекен през Равния, Острия и Каменития и после от Спортното градче по коловата - обратно в хижата. Живот и здраве и твърд сняг Smile

- зимата тепърва се задава.

	Цитат:
	Всъщност, зимата човек може да си го намери навсякъде....

Аха, ние миналата зима на 30 декември за два часа успяхме да стигнем от х. Вихрен до малко под Муратово.... затъвахме повече от половин метър, снегоходките се заклещваха в клека - ужасия, та бихме отбой и се отказахме от всякакви последващи снегоходения по-далече от дървата, скрити зад Бъндерица... Laughing

Разбирам ви напълно всички,пишещи по-горе!Не искам да се самоизтъквам нито да се хваля-затова и уточних че при нас снега беше малко(по пътя почти нямаше) а нагоре от хижата беше хубав-фирнован и вървенето беше песен...
И а мен ми се е случвало да се отказвам и ми е познато чувството на неудовлетвореност,тача че-адмирации за Владоф че е успял и не се е върнал!!!
По-миналата зима -януари ние се върнахме от Антонски превал като бяхме тръгнали от с.Антон за х.Бенковски...на превала снега беше навят до гърдите-разравяхме го с ръце за да пробием..бяхме и без снегоходки още, а и не знам в тази пудра колко щяха да помогнат...вятъра беше много бурен и въобще...още се чудя дали сме взели правилното решение като се има предвид че се чувствах неудовлетворен месеци наред после...

Аз в оня район се губих миналото лято в една мъгла, намерих обратно коловете за Картала само по компас (а с мен едно другарче, което имаше 2-3 излизания в планина... във филм як се вкара, милия) и в крайна сметка се докопахме до Момина поляна, в отвратителен северен вятър и дъжд на билото... На следващия ден при същите условия тръгнахме за Бенковски и на Планински извори се върнахме... Е криво ми беше, ама като знам в какво състояние щяхме да стигнем Бенковски, добре направихме.
Вече не ми пука дали ще стигна крайната точка, дето се вика "върни се, за да отидеш пак" Rolling Eyes

	fena73 написа:
	...още се чудя дали сме взели правилното решение като се има предвид че се чувствах неудовлетворен месеци наред после...

Сигурен бъди, че е било правилното - щом разказваш..... Нали знаеш дето се казва по принцип за алпинистите, но може да се перефразира за туристите : "Добрият турист е Живият турист"