Бях в отпуска, а времето бе твърде лошо. Затова реших на 17 февруари да атакувам някой по-нисък баир. Прицелих се в планините Ездимирска, Стража и Любаш, наредени в редица близо до град Трън.
Тръгнах по тъмно, за да имам време и за трите планини. Пътят от Мордор до Брезник бе добър, но после стана доста снежен. Едва се домъкнах до село Филиповци. Все пак успях, без да слагам синджирите. Тук оставих колата и тръгнах по пътя за Велиново. Мислех от този път да атакувам Големи връх, първенец на Ездимирска планина (с главозамайващата височина 1219 м), да се върна по същия път, за да си спестя газене, а после да напъпля Стража (1389 м) и по билото и да стигна до Любаш (1399 м).
Колко наивен съм бил!
Пътят беше чистен и даже имаше следи от кола (обута с вериги). Понеже хал хабер си нямах от района, само гледах картата, като идеята ми беше да напусна пътя в тази му точка, която е най-близо до Големи връх (а именно, на едва 1100 метра). Сложих снегоходките, прекосих едно стръмно и потънало в сняг дере и се заизкачвах по отсрещния склон.
Тактиката ми се оказа много тъпа. Въпросните 1100 метра ми отнеха 2 часа и четвърт. Освен дебелия сняг, много мек в гората, през който даже със снегоходки се газеше над коляното, склонът беше покрит с храсти, пословичните за Трънския край трънаци и разни нискостеблени дръвчета, порасли ужасно нагъсто. Движението по права линия бе невъзможно, а дори и по крива си беше доста проблематично. Под снега имаше някакви кълбета от храсти, лиани и всевъзможен друг зловреден зеленчук, в който се пропадаше като за световно. Изтощен и изтормозен, се добрах до върха, отбелязан с дебел дървен стълб, в 10:15 часа. Тук ми стана ясно, че трагично съм подценил Краището и моят план (3 планини за 1 ден) нямаше как да се осъществи.
Слизането от Големи връх стана по-бързо, но все пак отне почти час. Гледах внимателно отсрещния склон, който представляваше същият глигански рай, избирайки си път нагоре към билото на Стража. Набелязах си едно диагонално изкачване по оголени места, където поне нямаше да се боря с растителността.
Върнах се отново на пътя и продължих още към село Велиново. С голям яд видях, че километър по на запад съм можел да изкача Големи връх по съвсем гол терен. Това се виждаше и на картата, даже имаше изобразена пътека. Защо ли ми трябваше да тръгвам от най-близката точка? Глупава идея!
Повървях по пътя, после се върнах малко, уж избирайки си добра стартова точка. Когато обаче тръгнах нагоре, от самия склон никак не можех да видя местата, които си бях набелязал на слизане. Така и не можах да улуча набелязания път. Абе идиот, не можа ли да засечеш отсреща някакви азимути, почнах да се проклинам, но беше твърде късно. В същия прасешки стил се изкачих до самото било. Тук трънаците и храстите бяха по-малко, а гората – малко по-рядка в сравнение с Ездимирската планина, но газенето на сняг си беше на ниво и направо ми взе душата.
На билото завих надясно и се отправих към връх Груйница (1243 м). Несъмнено името му е дошло от глагола „груйна/грухна”. Билото беше цялото в гора. Видях през дърветата полянка и реших да мина през нея. Оказа се, че гората е за предпочитане – под привидно равната снежна покривка на полянката имаше скрити храсталаци, в които пропаднах до гърди, а снегоходките се заклещиха между стъблата. Трябваха ми десет минути, за да изпълзя обратно, откъдето бях дошъл. След още час най-после стъпих на голия връх Груйница, който беше обвит в мъгла и брулен от западния вятър.
До първенеца на Стража оставаха 2,5 км по билото. За съжаление по-голямата част от това разстояние бе през гората, в която се затъваше много. На голите места вятърът беше уплътнил снега и там усещах, че направо хвъркам. В 16 часа най-после стигнах до върха на втората планина от плана - Стража. На съветската карта той също бе именуван Големи връх (1389 м). Третата се виждаше далеч на югоизток и бе вече извън плана. На Любаш бездруго вече съм ходил, си казах за успокоение.
Оттук се спуснах по най-правата възможна линия към село Парамун. Оттам хванах пътя, който след още 5 километра ме върна при колата. Бях закъснял доста спрямо плана. Уж щях да се връщам рано, за да имам време да се приготвя и наспя преди тръгването за Стара планина рано на следващата сутрин, а то какво излезе!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
