Тази събота стана като миналата – родопска. Предисторията е дългичка и няма да я разказвам. Идеята беше да се направи поход с учениците от ОУ „Христо Ботев” в с. Долно Дряново. 4-ма учители + аз трябваше да се разходим из близките до селото местности с 60-70 ученици.
Към 8:30 кацнахме с един от учителите пред училището, където вече се събираха дечурлигата. Тръгването трябваше да стане в 9 ч. Тъй като имаше време реших да пообиколя селото и да направя малко снимки за архива. Извадих фотото и тръгнах измежду къщята. Селото има хубав изглед към Боздаг, Алиботуш, Южен и Среден Пирин. Боздаг не бе фотогеничен в този час, поради което снимах само селските минарета с фон Алиботуш и част от Пирин.
Населението тук изповядва исляма и има 2 джамии. Старата е все още в ремонт, но като гледам скоро ще е готова. Докато шавах из улиците и снимах няколко човека ме поздравиха и питаха: „Здрасти даскале, на поход ли ще ходите днес”? Аз отговорих утвърдително ухилен, понеже наричайки ме даскал ме върнаха в едни спомени, за които ще стане дума по-нататък.
В 9 ч. всичко бе готово за тръгване. По причини, които не разбрах, една от учителките с част от децата хванали някъде по-наблизо, та групата се разделила. Аз и учителите Джамал, Боян и Рушан + 50 деца захапахме баира в друга посока. Даскал Боян държи да упомена, че е член на ТЕПД „Ореляк”, затова няма да му строша хатъра. Времето бе екстра за ходене, приятно топло, слънчево, без вятър, та бързо разхвърлихме дрехите. Дечурлигата тук си ги бива в ходенето и ухилени, без мрънканици с 1-2 епизодични изключения, драпаха по склона.
Околните баири не блестят с кой знае какви красоти, но са приятно място за разходка, стига да имаш очи да видиш хубавите и красиви неща, които крият. Децата бързо взеха да ме господиньосват, слагайки ме в един кюп с учителите подвиквайки за какво ли не: „Господине, тука има еди какво си; Господине това какво е; Господине...” Та това отново ме върна в спомените, когато за кратък период от време упражнявах тази професия – учителската. Разликата бе, че сега бях с послушни, любознателни и весели деца от едно неврокопско селце, а тогава с „господине” към мен се обръщаха намахани франкофончета от набедената за елитно училище френска гимназия „А. Люмиер” гр. София. На живеещите в столичния град предполагам е известно къде се намира, на останалите хич не им трябва да знаят. Въпросната гимназия е мястото, където видях как се изродило българското школо – учениците, учителите, системата и с най-голям кеф се махнах заричайки се никога повече да не упражнявам тази професия.
По едно време отново се отвориха хубави панорами към Алиботуш, който се подаваше в дъното. Ходенето бе както по горски пътища, така и по пътеки, които знаеше даскал Джамал, който си е от Д. Дряново и ги разбира нещата. Той разказа интересни неща за тукашните забележителности.
Минахме през местността Маво, където има останки от селище – незнайно какво, вероятно тракийско, но то е така изорано от иманярите, че е направо противно да гледаш изровените гробове и срутените зидове. Наглостта иманярска е стигнала до там, че не се плашат и в присъствието на хора край околните ливади и ниви да ровят с багери и да обикалят с металотърсачите. Мила родна картинка.
След няколко километра ходене паркирахме на голяма поляна, където има направена чешма и беседка. Напали се огън, за скара, а учениците хукнаха да играят. Аз продължих сами по баира нагоре през една млада дъбова гора, която много ми напомни за Странджа – една от най-обичаните от мен БГ планини, която ми е толкова далеч, че... Седнах под един от дъбовете на спокойствие, за да се откъсна за малко от шумотевицата и глъчката на децата чуваща се някъде в ниското. После тръгнах да търся иглика, че майка ми бе заръчала да й набера. Доста обикалях, но намерих само няколко стръка и се върнах при останалите.
На беседката имаше опъната трапеза, хапнахме с колегите даскали и учениците. После си хванах помощници – 2 от децата в търсене на иглика и пак в гората. Отначало те не познаваха цвета и го бъркаха с този на подбела. Но бързо се ориентираха и понабрахме бая. Накрая направих обща снимка на групата и потеглихме наобратно.
В селото се разделихме и кой откъдето е. Аз и даскалите Рушан и Боян тръгнахме по шосето посока Неврокоп. Трима човека е кофти за автостоп обаче. На разклона за с. Крушово те останаха да дебнат кола – това им било чакалото, а аз продължих по шосето, защото не ми се висеше като плашило на едно място. След 5 минути гледам махат ми от един “Seat” – качили ги и се радват. Казах си на акъла: „Брех, тия ще ме изпреварят бе”! Минута по-късно спрях една червена Лада и тръгнахме да ги гоним. Нямаше и 6-7 км по-надолу ги задминахме, така че в Неврокоп аз стъпих първи.
Мда хубав сезон е пролетта!
Хич не ти трябва да си даскал, образователната система тук не помага на хората, желаещи да се образоват. А който иска да стане човек все си намира начин, въпреки всичко.
По мои наблюдения.
Хубав пътепис! Веднъж месечно ще има те'такъв щото и така трябва да бъде Здрав дух в здраво тяло са казвали елините Е, моята задача е да направя от отличниците в училище-планинари, а от планинарите-отличници в училеще! .... Ако желаят, колегите от София могат да последват нашия пример
ей, страшна разходка ми се чини, че е била тая...
Гледките от селото към планите си ги бива доста, надявам се, че им обръщат внимание
На мен лично ми е интересно какво е говорил даскал Джамал за тамошните местности.. ти ще разкажеш ли?
И как червена лада ще изпревари Сеат
Голяма част от разказът на Джамал пропуснах, тък като ходех накрая, за да не изтървем някое от децата, но понаучих разни неща за поминъка, за миналото, за разкопаното селище, които трябва да се проучат. В края също бе интересно, понеже с даскал Рушан тълкувахме името Алиботуш. Мога да се похваля, че половината го разтълкувахме. Като доизбистрим гругата половина мисля ще съм готов вече да напиша една добра статия за имената на Алиботуш, която да сложи край на фантазиите и измишльотините там. Има материал за изследване доста.
С две думи струва си човек да се разходи и да разпита. Теренното наблюдение и разговорите са изворът на знания.
За ладата мога да кажа, че човекът има 20 г. стаж в управлението на лади в отсечката Д. Дряново - Неврокоп, което е голямо предимство. Отделно имаше доста дупки, където Сеат-а губи по точки.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
:
Здрав дух в здраво тяло са казвали елините 
