Регистриран на: 18 Мар 2010 Мнения: 75 Местожителство: Варна
вр. Мальовица - 30.12.2011 г.
Предпоследният ден от предпоследната година, според маите. Леко ранен час по ежедневните ми представи и доста ранен според вечерните мероприятия по празниците, но ... 06.00 часа си е все толкова. Тишината на СПШ Мальовица вече не е като в пещера, групичката ни във фоаето беше почти в пълен състав- рехавичък все пак в сравнение с основната, с която предния ден швартовахме тук. За закуска не ми се мисли, след снощната новогодишна репетиция. Половин час е предостатъчен за приготвяне на оскъдния ми багаж. Навън е учудващо свежо, без грам вятър, макар че термометъра показваше някъде около -9 °С. Изнизваме се към х. Мальовица като по алеа от френски замък- сняг не е падал вероятно от няколко дни, а народът си е щъкал на воля. За разгрявка водят дами, а напоследък съм се убедил, че природата е променила отношението си не само към климата, ами и към половете. И така, до първата лека почивка за разсъбличане вече май нямаше нужда- клапаните ми бяха отворили отдавна, втория полар трайно се настани отзад върху раничката, чак до късния следобяд в х. Мальовица. Постепенно звездите гаснат, а с тях и челниците. Вече сме на хижата- вътре всичко е застинало, като в гробница на фараон. Нямахме повече работа там, навън обаче бяхме посрещнати от две палави сенки. Прословута двойка кученца. По пол уж бяха момчета, но по държане едно към друго - ?! Такава бурна свалка си спретнаха в мразовитата сутрин, че чак на моменти и порно- индустрията би проявила интерес към тях. Тръгването ни охлади леко страстите и те решиха, че ако са с нас, може и да стане по- интересно в даден момент ... групова практика. Да, ама ние нали сме си консерви, и в този студ- не ги огря, горките, въпреки старателните на моменти ухажвания. Не ни изневериха обаче до края на маршрута, впрочем по-скоро само едното. Скалата с мемориалните плочи- конкурс за перфектен стомах, иначе казано- опит за закуска или нещо такова. Да, ама вятъра вече беше също с трайно присъствие и добри охлаждащи функции. Полу-филийка хляб и парченце кашкавал- до тук бях. Повечето ми спътници изобщо не направиха опит. И така няколко човека се оказахме отново в центъра на внимание на четириногите ни приятели- отново бурно ухажване, но този път водещ беше стомаха им, а не нагона. Най- после понамазаха нещичко. Склоновете пред нас бяха насечени от хаотични пътечки и дантелка от следи. В стил „ски- слалом“ или нещо подобно. В един момент не нацелихме пътечка- почна се проправяне на партина, на смени. Отново почивка- този път за модната ни доаранжировка. Вече шансовите ни се поизравниха с тези на приятелчетата ни- нали не забравяте, че те са си с нас! И ... всички вече сме с нокти, металните обаче са с превес. Оказа се, че хапят не на шега- тоналността на изквичаването не беше като за завишени нива на серотонин в мозъка. Наближава пладне, а още се точим по баирчетата. Нещо ми е тягово, явно щото не мога да си фоткам на воля с тези ръкавици. И машинката повечето време е в гаража си- вятърът се оказа нефилтруван откъм сняг и скреж. Безобразие! Още не съм успял да сдобря и NIKON-чето с щеките, малко да ги изпусна от контрол, и гледат все да се халосат. До възпитание ли е всичко, до култура ...?! Затова пък двойките долу на крачетата се държаха като семейства от британския кралски двор- лека дискретност, стил и държане, без глезотии. Те си бяха и с леко аристократично потекло- автоматичните мацки с презокеанско, а обувките – Швейцария.
Почти не остана до билото. Последни метри, иде ти да викнеш радостно- да, ама не. Не ставаше за викане- поне аз де, защото бях без маска. Нека да си стои като за нова във Варна?! А защо с маска- ми трудно е за обяснение! Но общо взето се върти около понятието м/с, отнесено към вятър. Югоизточен- прескача билото и само част от него надолу по досегашния ни път. Дотук бяхме с качествената вербална комуникация. Жестове най- вече, защото и мимиките не вървяха- оставаше само една дежурна, замръзналата. Няколко крачки обратно, на лек завет, проверка за комплектовката и фиксирането на всичко по мен. То и до сега не беше работа свалянето на ръкавица- половин минута някъде и после поне десетина, до момента на чувствителност на пръстчетата. А занапред- и риск ръкавицата да замине някъде в неизвестността. Отново на ръба, щеките са с доста неприятни вибрации- като че ли минават първа критична скорост, технически казано. Но поне нивелацията е близка като тази на брега на Мъртво море. И вятърът засега е в гръб. На пирамидките сме вече. Деветима двуноги и един четириног. Другият приятел явно се оказа с по- висока версия на процесор и софтуер. Дамите са само три, но се включиха с равни сили в поразяването на ромчета и шоколадчета- традицията изобщо не подлежи на обсъждане. Е, трудно се развинтват капачки, свалят опаковки ... ама пък кое в живота не иска жертви. Че и с ръкавици даже, на мен ми струваше третинка ромче- както се казва, за мъртвите. Приземих поне шоколада с опаковката на снега и ... неее, нямаше как да се води по акъла на вятъра, прикована от предните зъби на котката. Добри консуматори се оказахме все пак. Причини явно много- до тук поне аз бях само на шепа вода, преди да стане на тесто в бутилката. А и алкохолното опиянение нямаше никакъв шанс при чувството за поне минус 25 ºС. Дойде най- трудния момент- фотографията. Оказа се, че все пак има доста желаещи за практика. И точно тогава хоризонтът съвсем се раздъни- с една перспектива, синьо небе, слънце. Замръзнали сълзи и сополи ли да къртиш, апарат ли да пазиш ... Не ми се слизаше от билото, но ядрото на групата вече се беше свлякло обратно на завет по северния склон. Групичката от дузина туристи, идваща по следите ни, така и не се виждаше- явно вятъра преди билото им е дошъл в повече. Да се надявам, че НЕ за следващата четворка, която срещнахме в подстъпите- включително и с дама. После се оказа, че всички сме им давали яки дози кураж да продължат, въпреки че бяха без котки. Така или иначе не снимах, а и условията отново не бяха на ниво, за това реших да слизам в моя си стил- директно по стръмното, без пътека. С котаци и щеки става перфектно, на моменти си е направо сриване. Десертът беше последната стръмнина- в стил „свободно спускане“, стотина метра по дупе. На финала, изправяйки се, се оказа, че имам още няколко последователи. Щуротии бе, може би чак сега ромчето успя да се докопа до определени МВ -тове в харда. По- нататъшният обратен път по терасите се оказа скучен и рутинен. На хижата не ми се спираше, въртяха ми се едни мисли за снимане на залез със статива, останал долу, но някои аргументи надделяха. Един от тях беше порция горещ боб, който пое и част от сухата ни храна, която до сега тракаше в раниците. Добре, че сутринта не се поддадох на провокативните вопли, идващи от кенчетата К....ца /да не правя реклама сега/- поне от колегата се убедих, че алуминият им не е податлив при разширяване на леда вътре. Всичко, що ставаше за ядене върху масата, след малко си смени местоположението, включително и при колегите. С водата в бутилките, пардон- леда, обаче нямахме шанс. Решихме да тръгваме, че се появи един провокативен момент на дрямка, а вечерта трябваше подобаващо да се отбележи рожденния ден на колежката сред нас. Алеята до СПШ-то отново си беше почти пуста, слънцето беше вече някъде долу на запад. Малко се пръснахме тук, типично в стил Първомайско шествие.
За изкарването на вечерта, следващите дни и нощи фотоинфо може би ще се намери из нета, само желание да има и да се знаят някои кодови ключета.
И това, за което се борихме:
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=7010&AlbumId=138560
пс/ разделяй текста на параграфи, по-лесно се чете
Чет Яну 19, 2012 7:13 pm
Joro
Регистриран на: 18 Мар 2010 Мнения: 75 Местожителство: Варна
Albena, благодаря! С малко закъснение Напоследък преглеждам форума леко "на вятър", определени теми.
Ами писането нито ми е било специалност, още по-малко професия. Практикувам го от време на време, ако ме засърби леко някъде отвътре, както и в случая - дни след като се бяхме прибрали и в малките нощни часове. Първоначално даже смятах да не го публикувам, не си спомням вече какво ме подтикна, почти без редакция го лепнах тук. А и формата на форума не е най-удобният за дълго писане- не подравнява текста и не прави отстъп на новите редове.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети