Всичко започна в 14:44 ч. на 7 септември, когато след кратко колебание поех пътеката към връх Вихрен.
По пътеката срещах много слизащи от върха туристи, нещо нормално за една неделя. Още от заведението до х. Бъндерица та чак до х. Вихрен, огромно множество автомобили бяха паркирани на всички възможни места, нещо, което бе невъзможно и не съм виждал преди години.
Без да бързам за два часа бях на върха. Както очаквах, всичко си бе на мястото, така, както винаги през последните години. Малко снимки и разговори (М-тел има покритие само по върховете) и хайде надолу.
На връщане по пътеката, към 17:30 ч., срещнах да катери върха едно младо момиче, смелостта на което бе удивителна. В хижата вечерта бе спокойно, бяха останали само 20-тина туристи, предимно чужденци.
Сутринта поех към портата под Муратов връх (която санданчани наричат Муратова, а не Бъндеришка). Пътьом се отбих до езерото, което по-старите туристи знаят като Овинато (по едноименния връх, сега наричан Хвойнати). В плиткото край брега, успях да снимам и десетина рибки.
Малко преди портата забелязах самотна дама да се катери нагоре в добро темпо. Обменихме няколко думи, оказа се, че и тя е тръгнала от х. Вихрен, иска да отиде до връх Синаница и да се върне обратно до х. Вихрен, където с автомобил я чака нейният съпруг. Смели жени! И добри планинарки!
Съгласно набелязания план, поех по маркираната с пирамидки пътека към Муратов връх. Върхът предлага чудесна панорама, известна илюстрация за което дават следващите две снимки.
След слизането на портата поех по пътеката за з. Спано поле. Много пъти бях минавал през него, но никога не бях нощувал там. Времето бе много топло, малко след 13:25 ч. спрях на езерото под Спанополски чукар за скромен обяд и почивка.
През септември повечето от цветята са прецъфтели, но тук там срещах по някое:
Малко след почивката бях на едно от редките кръстовища на пътеки в Северен Пирин (обикновено пътеките се събират или разделят в точка тип Y). За целия поход минах 4 кръстовища тип Х (с пресичащи се пътеки).
Не след дълго наближих заслона. Покривите на бунгалата бяха поизбелели и боята олющена, но е ясно защо ги наричат „гъбките”:
Заслон Спано поле ми предложи гостоприемство, което напълно задоволи скромните ми изисквания – къпане с отработената от турбинката вода, вкусна храна, бира, домашни ракия и вино, сателитна телевизия и интересни разговори с домакините. Използвам случая да благодаря на арендатора Андон и на помощника му Стоян за приятните часове с тях. Вечерта по рида срещу заслона снимах голямо стадо от говеда, които слизаха надолу. Един от краварите обясни, че мечка е изяло едно теле, а друго е скрила някъде.
На другия ден поех към любимата Винарска порта, която харесвам заради прекрасната гледка към връх Дженгал и езера от Превалската и Валявишката групи. Следващата снимка е малка гатанка – познайте кой е изглеждащият като най-висок връх (най-вляво в поредицата) ?
На портата поснимах и побъбрих с бай Митко, кравар от Чаирски езера. Благодарен съм му, че позира за няколко снимки, на една от които показва колко е голяма Пиринската мечка.
Следващата снимка е уловила полет на птица, нещо което видях чак на монитора у дома.
Малко преди Мозговишка порта снимах едно от езерата на Чаирския циркус.
След портата се появиха Камениците, а не след дълго бях на з. Тевно езеро.
След стандартните две Загорки и вкусен обяд, приготвен от Валя, поех към вр. Момен двор. До върха има поне две пътечки, всяка от които предлага различни ракурси за снимане на околните обекти. Така на качване снимах Кралев двор, а от многото снимки от самия Момин двор, прилагам тази на вр. Дженгал. Както и през предишния ден, имаше мараня и ниска облачност, с две думи времето не бе много подходящо за снимки.
От Момин двор по билото се разходих до Валявишки чукар, от който също направих доста снимки, от които прилагам три. Поради описаните по-горе причини не са шедьоври, но колкото-толкова.
Вечерта в заслона бе весела, използвах присъствието на чешка група за частично възстановяване на някога много доброто ми владеене на този език.
Утрото на другия ден бе облачно, на снимката по-досетливите могат да разпознаят един от близките върхове, а Каменица за дълго време бе изцяло скрита от идващите от долината облаци.
Нямах друг избор, освен с надежда за малко по-добро време да се прехвърля от другата страна на билото, т.е да се поразходя до любимия връх Дженгал. Действително там видимостта бе по-добра, отколкото в Белемето.
Непосредствено преди върха има подходящи места за снимане на Самодивските езера (макар и в контражур).
Самият връх Дженгал, особено в добро време, също предлага възхитителни гледки.
На връщане отново снимах Голямото Валявишко езеро с характерния двугърбичен остров.
Междувременно времето частично се бе подобрило, но се появи ветрец, който заедно с леката умора ме отказа от плана да се разходя и до Каменица. Вместо това поех към х. Безбог по пътеката през Лява Краледворска порта. От портата е и последната снимка на Тевно и заслона.
От циркуса на Самодивските езера прилагам снимки на двата изкачени върха – Момин двор и Дженгал
Не след дълго пред мен с цялото си великолепие се появи Попово езеро, което съм свикнал да наричам Папазгьол, но това едва ли е важно. По-важното е, че полуобиколката на езерото ми даде възможност в рамките на около час да направя доста снимки, част от които определено са най-добри в колекцията от описвания поход. За да не претоварвам вече натежалата тема, ще ги пусна в най-скоро време в друга тема. Привечер, поуморен, но доволен от ходенето и преживяванията, заслизах по серпентините към х. Безбог и едноименното езеро.
Приятна културна атракция в хижата бе възстановения в мазето бар, посещението на който бе повод за множество спомени от по-далечни и по-близки времена.
На другата сутрин времето бе хубаво, можеше да се кача на Полежан, Безбог или да се поразходя до Джано и снимам Кременските езера, но приятните изживявания от предишните дни очевидно бяха задоволили планинарските и фотографските ми амбиции. С лифта слязох до х. Гоце Делчев, а оттам отначало пеша, а после с кола към 11:00 ч. на 11.09.08 бях в Добринище
Така приключи септемврийското ми ходене из Пирина, описанието и снимките от което се надявам да не са Ви досадили.
Бате Борко, добро ходене си спретнал пак. Относно гатанката, аз залагам за Мозговишки чукар. Надявам се да не бъркам.
С тия Винарски порти направо ме разбихте обаче с Аndimit. Къде виждате там порта не знам!? Между циркусите Чаира и Превалски порта няма. Порта е Мозговишката, Джангалската, Бъндеришката, Демиркапия и т.н. Като обикаляте заглеждайте формата на седловината. Порта=врата. Няма такава между Чаира и Превалския циркус.
Седловината между Чаира и Превалския циркус се нарича Превала. На нея са кръстени Превалски езера, а също и връх Превалски чукар. Винарска порта=Мозговишка порта=Портата=Портата на Белемето=Белеметска порта. Толкова за винарските работи.
Муратова порта има само в главите на разни кръщелници и чули недочули помоему. Другото име на Бъндеришката порта е Спанополска порта.
Бате Борко, какви са тия дълги разходки из Пирин. Човек да ти завиди направо
Относно гатанката - смятам, че е връх от Мозговишки рид/ там не съм ходила, но щом е най-високия от рида, трябва да е едноименния /,съседния в дясно, смятам, че е Беговишки.
Момините езера с червената трева отпред, е много симпатична. Харесах си и Кралев двор с мъглата
А връх Джангал и от мои наблюдения смятам, че доста често е пощаден от мъглите, които беснеят на други места.
Тъй, чакаме снимки от района на Попово езеро
Вто Сеп 16, 2008 10:09 am
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6467
На Башлийски чукар ми бие загадъчния връх. Ако беше малко по-голяма снимката ...
_________________ Бутам след осмата бира
Вто Сеп 16, 2008 11:38 am
spi
Регистриран на: 15 Апр 2008 Мнения: 89
Re: По-малко от 4 денонощия в Пирин, 7.09-11.09.08
BateBorko написа:
Следващата снимка е малка гатанка – познайте кой е изглеждащият като най-висок връх (най-вляво в поредицата) ?
Мозговишки. От разклона за х."Беговица" и х."Яне Сандански".
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети