Направихме един преход от Нареченски бани - Пашалийца - Момчил юнак - Давидково. Минавайки през хижа Преспа със нас /по-точно пред нас/ тръгна и кучето на хижата - немска овчарка, мъжка. Ние го кръстихме Лъки, но в последствие се разбра, че името му е Алекс. Страшно интелигентно животно!!!. Така и не можахме по пътя до Свобода да го накараме да се върне На хижа Свобода ни застигна една група от Кърджали която също идваше от Момчил юнак и щеше да се връща и се разбрахме да го върнат до Преспа. Тъй като ние бързахме да хващаме пътеката за Давидково, а те щяха да се качват на върха решихме да го вържем за една от пейките пред хижата за да не тръгне пак след нас. Уви - Алекс успя да скъса синджира и пак се залепи за нас. С голямо неудоволствие го подгоних, хвърлях и камъни по него /разбира се не се целех да го ударя/ и той пое по пътя за Преспа. Ние потеглихме към Давидково. След около 20-ина минути с почуда го видяхме отново да ни следва на около 50-60 метра този път след нас - явно животното се плашеше да не го замерим пак но продължаваше след нас. Отново опитахме да го изгоним, но без успех - следваше ни неотлъчно. Когато слязохме на асфалта се принудих пак да го повикам и да го погаля за да тръгне плътно с нас защото една кола безмалко да го удари. Така и стигна с нас до Давидково. В Давидково се настанихме в една къща за гости а той остана на улицата
Та молбата ми е ако някой минава през Преспа нека да пише тука успял ли е да се прибере!!!
Страшно много се привързахме към него и наистина искаме да знаем всичко наред ли е с този красавец?
Благодаря Ви предварително!
P.s.
От Преспа към Свобода вода по пътя няма - Караджова вода беше пресъхнала, макар дерето да беше мокро, следващата чешма по пътя преди да стигнете асфалта е ИЗТРЪГНАТА - някой направо е изровил ската на пътя където е била чешмата. В момента изобщо дори и няма следи, че там е имало чешма. Иначе от брега водата продължава да се просмуква но уви чешмата я няма и не разчитайте на нея. Добре, че Свобода не е далече.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
На хижа Свобода ни застигна една група от Кърджали която също идваше от Момчил юнак и щеше да се връща и се разбрахме да го върнат до Преспа. Тъй като ние бързахме да хващаме пътеката за Давидково, а те щяха да се качват на върха решихме да го вържем за една от пейките пред хижата за да не тръгне пак след нас. Уви - Алекс успя да скъса синджира и пак се залепи за нас. С голямо неудоволствие го подгоних, хвърлях и камъни по него /разбира се не се целех да го ударя/ и той пое по пътя за Преспа. Ние потеглихме към Давидково. След около 20-ина минути с почуда го видяхме отново да ни следва на около 50-60 метра този път след нас - явно животното се плашеше да не го замерим пак но продължаваше след нас. Отново опитахме да го изгоним, но без успех - следваше ни неотлъчно. Когато слязохме на асфалта се принудих пак да го повикам и да го погаля за да тръгне плътно с нас защото една кола безмалко да го удари. Така и стигна с нас до Давидково. В Давидково се настанихме в една къща за гости а той остана на улицата 
[/img]
