Тези дни се чухме с Жорката по телефона, та решихме да качваме върхове – едно негово любимо занимание. Направих оферта да яхнем 2-3 върха в Южен Пирин и в неделята го зачаках „готов за бой” да дойде. Хубаво, ама станали сакатлъци! Жоро спукал гума и ми звъни, че ще закъснее. Определихме друго място за среща и се запътих натам. По улицата ме спря познат и изтърси култовата реплика по адрес на щеките ми, която гласеше: „Ооо, ще им скъсаш муцките днес, а!”, (муцките на рибите - б.а.) Не мога да разбера защо напоследък става така, ама преди няколко месеца ни изкараха с Жоро скиори, а сега пък ме изкараха рибар.
След като се срещнахме хванахме пътя за с. Делчево, над което стърчат връхчетата, които бяхме решили да изкатерим днес. Известно време вървяхме по асфалта, след което отбихме до водопадите на Делчевската река, които не бях посещавал отдавна. За съжаление картинката не е много весела. Направили там колиби, мръсотия и пътя към мястото е осеян с презервативи от местни секс герои и героини идващи в късна доба да се мъчат по колите, като чели няма по-удобни места за тези работи.
Върнахме се на асфалта, но там видяхме купчина боклук до пътя като че ли е сметище, нервите не издържаха и хванахме гората – пряка пътека за с. Делчево. Нагоре поразхвърлихме дрехите, тъй като слънчо печеше здраво. Изтириличкахме до селото, където побъбрихме малко с кмета и няколко баби. На излизане от селото се заоблачи и съжалих доста, понеже снимките станаха много мрачни. Е, поне се ходеше по-леко!
Бързичко се изкатерихме на в. Сирнишка скала, първия по план, където хапнахме и позяпахме гледки към Неврокоп, Делчево, Ореляк, Свещник, Родопите, Рила и Боздаг. Бива си я панорамката там. Следващия връх бе Св. Костадин, където чучнахме да отморим до все още незавършения параклис. Много не се мотахме тъй като времето напредна и азимутно през шумата отпрашихме към последния по план връх – Гологунката. Там, за разлика от предните върхове, видимост никаква няма. Интересното бяха само следите от разни диви животни по снега. Дори имаше някакви наблизо, но не успяхме да ги видим заради гъстата гора. Само ги послушахме как тичат надолу по склона. На връщане съобщиха радостната за Жоро новинка, че са му сменили гумата и колата го чака.
Решихме в Делчево да навестим кръчмата и да ударим по една мастика, но видяхме познати туристяги в училището седнали на по ракия, та отидохме при тях да пробваме новата реколта. След няколко наздравета се разделихме и тръгнахме да слизаме към Неврокоп. На излизане от селото слънцето отново пекна, та за финал пак направих 2-3 слънчеви снимки. Минахме под крепостта „Кулата”, без да ходим до нея и продължихме, че времето напредна. Надолу имаше бая кал, та на влизане в Неврокоп се залепихме на първата чешма и оплакнахме обувки, дрехи, щеки и т.н.
Разделихме се по живо по здраво до следващото ходене. Жорката решихме да го правим член на мързелското дружество – демек на „Ореляк”. Бравос! И тая година нов член ще имаме. Та такива ми ти неделни истории от Неврокопско.
Последната промяна е направена от Speedy на Пон Фев 04, 2008 9:19 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Пон Фев 04, 2008 7:14 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
ей, това село Делчево ми се струва интересно за посещения. Имам голямо любопитство към него, още от един стар брой на в. Пътешественик. А изгледа към него отгоре, който си му направил, мнооого ми харесва
А пък аз си мислех, че Жоро е член то да си там и да ходиш по баира и да не си... хм
ние от тук може ли да станем
Браво бе, добре си го подпалил фотото
Туй първото дърво на кестен ми мяза сякаш? Видяхме бая такива дървета миналата седмица
Пон Фев 04, 2008 10:35 pm
Malama
Регистриран на: 03 Окт 2007 Мнения: 173 Местожителство: София
Ееее, какъв е тоя Дръвчун! Дърво, да ти заговори!
Делчево е много живописно село. Не случайно толкова екопътеки са му намислили наоколо. Много хубава разходка.
Радвам се че фотото реши в този ден да снима, че на Ореляк упорито отказваше (всъщност направи на слизане 3-4 снимки той си знае защо, които мисля няма да направя публично достояние)
За дръвчето ми беше думата, понеже къде от мързел, къде нарочно, къде не, не сложих "коментари" на снимките. Дървото е на около 600 г. и се казва "Близнаците" - кестен е (Castanea sativa по латински), от тия дето се ядат, не Конски (Aesculus hippocastanum), който е друг вид и от друго семейство - ботаниците знаят защо.
Между другото Конския кесте не се яде, ама пък лекува купища болежки, ама това е друга тема.
Делчево е наистина готино селце. Другата неделя ще има празник на виното там и мисля пак да ида, че Св. Трифон го обичам много, понеже пази и моето лозенце. Трябва да се уважи този празник! Ехееее Трифонеее!
На 14-ти пак сме на лозето по стар стил, иначе да се похваля на 1-ви тържествено зарязахме, пихме вино, направихме скара и после един зор беше на работата... Нооо, както казва една баба на 100 г. от Неврокоп: " Едно време беше беднотия до шия, но тачихме всички празници".
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети