Реджепица Клекинг

Непосредствено преди Семково се отделя вляво път, който се качва малко преди х.Македония. Затътрихме се по него с всъдеходното Рено до местността Карааланица, където има полуизоставени постройки на "язовири и каскади" (около 8.5 км). Смятах да оставя колата на разклона за водохващането малко по-нагоре, но точно тогава ни застигна една Нива на парковата охрана и те ме убедиха, че нямам проблем да стигна и по-нагоре. Та стигнах до самото водохващане, провирайки се през едни по-високи от колата треви.
От тук трябваше да продължим по долината между Карааланица и Реджепица. Гледайки отдолу излгеждаше, че гората отдясно на реката е най- проходима. Тръгнахме оттам, което се оказа грешка. В действителност пътека има или е имало отляво на реката, но тя също е на практика непроследима.
Постепенно клека започва да ни избутва надясно към склоновете на Реджепица.

Излязохме в основата на сипей, качващ се директно към реброто тръгващо от Реджепица. Ясно беше, че трябва някак отново да се доближим до реката, но не беше ясно как. Хванахме по сипея.

Горе се откри чудна гледка:

Ето и една картинка на пътя, по който минахме сниман на следващия ден от Карааланица:

Всъщност около 2 километровия клек особено допадна на момичетата и въпреки жалните ми увещания да излезем на билото за снимки преди стъмване, те му отделиха оставащата светла част от денонощието, че и не малко от тъмната. Случи се цветен залез и ние подадохме апарати между клонките.

За разлика от южните склонове, по северните имаше на места сняг до коляно. За щастие добри хора бяха поотъпкали пътеката, подсичаща Канарата.
На следващия ден се върнахме първо по стандартната пътека за х.Македония. След Карааланица се спуснахме към долината вляво. В началото успявахме доста късметлийски да следваме пролуките между клека и едва стотина метра преди реката се набодохме в най-гъстия. То нямаше и голям избор - най-гъстия беше във всички посоки. Надявахме се, че стигайки до реката нещата ще се оправят, но не би. И взе пак че се стъмни.
Попътно на светлината на челниците в един момент намерихме маркиращи пътека пирамидки. Вярно, че не успяхме да я следваме и 10 метра, но вече бе ясно - пътека има! Smile

Снимки
GPS трак за онагледяване

Дали други освен вас са се изкачили на Реджепица точно по този начин?
Най-лесно е да си минеш през целия Карааланишки циркус, покрай реката. Геройство е, че сте стигнали с колата до кипата на водохващане 39. А тя всяка година пропада и пропада. От ерата на ЗИЛ и всички други руски камиони, кога е виждала тази кипа френска кола?!
На стотина метра преди водохващането в ляво, е началото на пътеката, която не се вижда вече, защото кипата се е самозалесила
и преди 2 месеца, натрупах там купчина камъни, да показва началото и. Даже като гледам снимката, колата ти е паркирана точно срещу пътеката.
Зад храсталака има излята бетонна колонка около 60 см., с която тя започва. Пътеката се изкачва отляво на каменните блокажи край водопада и горе в равното, много преди първото Карааланишко езеро, пресича реката и продължава в дясно край нея. На места също минава през клек, но колкото и да е зле, се вижда, че я има. Маркировката е с пирамидки, а на много места просто липсва.
След второто Карааланишко езеро, теренът става изведнъж отвесен и обикновено забиват нагоре към Реджепица, което е пак безкрайни каменни сипеи. При това изкачване, ние държим винаги ляво – страната на Павлев връх.
Пътеката излиза между Канарата и Реджепица, точно на пътеката: „Грънчар” – „Рибни езера”. Оттам се качваме на Реджепица, или Канарата и после през Канарския преслап - към Рибни.
Според мен, това е най-лесният начин от водохващането при водопада, до връх Реджепица, а така и покрай езерата се минава.
Вашето изкачване обаче си е било уникално и само ваше!
Слизането ви от връх Карааланица до колата е „оле-мале”, както ще кажат беличани. Важно е, че сте минали и през места, където човешки крак не е стъпвал! Поздрави!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Благодаря за информацията! Smile

В действителност идеята на качването беше точно както го описваш, но аз първо направих грешката да избера дясната страна на водопада, където на пръв поглед изглеждаше по-минуемо. След това за да се върнем до реката трябваше да прегазим очевидно гъстия клеков склон, тръгнахме уж за по-лесно по сипея и стана тя каквато стана.
Иначе много се съмнявам, че пътеката, за която говориш е проследима без предварителна подготовка, самата пътека не личи, пирамидките се губят, но най-вече заради тези прегазвания през клека - хванеш ли веднъж грешната просека и с всяка крачка загазваш все повече. Гледано отгоре изглеждаше доста по-леко.

Миналата година минахме по пътеката, описана от ДИАНА и излязохме на седловината между Канарата и Реджепица - пътеката е позапусната, но е лесно проследима. Описал съм ходенето в тази тема (виж в края на страницата). Почти никой не посещава тези места, поради което са прекрасни и най-вече чисти! Карааланишките езера са невероятно красиви! Единственото ми желание е да ги посещават само хора като нас, които обичат природата и я оставят такава, каквато я намират.....
П.П. А да видиш какъв "клекинг" е към Реджепското езеро....особено за по-височки, като мен....То всъщност има и второ езеро, но към него няма клек, а само камънак.....Виж в същата тема по към края.
П.П.П. Всъщност, при тазгодишното ходене до Реджепските езера, искахме да се върнем през Карааланица, но отгоре изглеждаше твърде непроходимо (адмирации за автора на темата, че е успял, макар и в обратна посока!), поради което се прибрахме през Вапските езера.....

Абе хора, понякога се чудя доколко реален е света около нас. Ето вчера се върнах от там, имах добра карта под ръка (наистина добра), имах не лош поглед върху терена (това, разбира се, е спорно) и въпреки това се катерихме като паяци през клека. И ето сега:

	lubitel написа:
	пътеката е позапусната, но е лесно проследима

lubitel, какво искаш да кажеш - лесно проследима за някой, който добре я познава или може би ситуацията преди година е коренно различна от тазгодишната?

Не се ядосвай igurbev! Преди два месеца стигнахме само до второто езеро, понеже се върнахме да спим на „Карааланица”. Тогава всичко беше омачкано от кравите, а сега по това време тях ги няма. На мен там ми е познато, но този циркус си остана непопулярен и няма общо с пътеките другаде, които сами те водят. Същата джунгла и треви до кръста бяха на излизане от каскадния път към Кадиин гроб. Все си мисля, че е така, защото в тази част на Рила я карат билно и най-вече се спускат към Семково през Горни куки, или през Динков дол.
Искам да те поздравя теб и твоите упорити приятелки за нестандартния преход в тежката планинска дисциплина:
Реджепско-Карааланишки КЛЕКИНГ! Поздрав и за всички във форума, готови да ви последват!
Това ваше обикаляне из Карааланишко среди-нощи, ми припомни едно старо стихотворение. То не е писано от мен, но разказва за един от първите ми учители в Рила. За бате Здравко Дървеняшки - лавинен набюдател на обект „Карааланица” и за хубавите години които преживяхме там…

Броди в РИЛА планина един баир будала.
Планината го влече бате Здравко се зове.
И над вечните гори в слънчев пек и във мъгли,
сред триони и игли песента му все звучи.

Има в РИЛА планина кът красив със ЕЗЕРА.
Там под синьото небе, планинарю, накъде?
Там сред острите скали скачат пъргави кози.
В първи слънчеви лъчи КАРААЛАНИЦА блести.

Има в РИЛА планина връх със каменна снага,
спори с люти ветрове КАНАРАТА се зове.
А под него в КЛЕКОВЕ езерна РЕКА тече,
долу ВОДОПАД шуми бързат бистрите води.

Вечер звездният килим сменя свода ведросин.
Бледа лунна светлина прави приказна нощта.
Край камината седим песни чудни пак редим.
Чу се тих китарен звън Здравко вдига чаша…дрън.

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

Последната промяна е направена от ДИАНА на Чет Ное 10, 2011 8:47 am; мнението е било променяно общо 1 път

	igurbev написа:
	lubitel, какво искаш да кажеш - лесно проследима за някой, който добре я познава или може би ситуацията преди година е коренно различна от тазгодишната?

Не мога да твърдя, че отлично познавам пътеката, тъй като миналата година за пръв път минахме по нея. Възползвах се, обаче, не от карта, а от обясненията на колега от форума на гр. Белица, впоследствие обособен като форум на к.к. Семково. Следвайки неговите обяснения, стигнахме до долното Карааланишко езеро и поради дъжда се върнахме обратно. Няколко месеца по-късно, успяхме да изпълним изцяло замисъла, като минахме и през двете езера и излязохме на маркираната пътека "х. Грънчар-х. Рибни езера".
По подобен начин, само че следвайки указанията на хора от к.к. Семково стигнахме и до Реджепските езера. Наистина, след долното Реджепско езеро, пътеката се губи и каменните пирамидки са много нарядко, но там нямаш избор (макар, че ти си показал една възможност!!) - най-лесно е през самия вр. Реджепица. Тъй като почти нямаше разлика при проследяване на пътеката за Реджепските езера между миналата и тази година, си мисля, че положението с пътеката за Карааланишките езера е същото (но догодина ще го проверя).
Останах с впечатление, че ти поначало си тръгнал от дясната страна на водопада, докато пътеката е от лявата страна и ако не знаеш, къде е началото на пътеката, вероятно, много трудно ще се оправиш....
П.П. Доста съм пообикалял около Семково, но тъй като не ползвам GPS не мога да ти бъда полезен с тракове, а евентуално само с устни (писмени) обяснения....
Поздрави!
П.П.П. Снимките ти ми доставиха истинско удоволствие, благодаря ти!

Мерси!

Нагоре - ясно, но на връщане минахме грубо 1/3 от пътя през долината. Вярно, че не малка част беше по тъмно, но не може да се каже, че не се опитвахме да забележим поне наченки на нещо като пътека. Няма как да не сме я пресекли поне веднъж. Към края срещнахме за малко пирамидки - горе долу колкото да ни зарадват преди поредното нагазване в клека. Вероятно както казва Диана, през краварския сезон месността изглежда различно.

Може ли и аз да споделя малко опит в клекинга без да отварям нова тема?
Накратко - решихме да пресечем от Костенец до Черна Места. Преспахме в района на вр.Ибър и на другия ден се отклонихме на юг/югозапад от 120 кол на маркировката. На картата има означена пътека. Подсякохме Ченгенечал ІІ и стигнахме до Грудева скала. И се набутахме в клека Smile

Първо "а тука май е минал кон, а тука май крава... тук ще прескочим, тук ще пропълзим" и край.... след като минахме 20 метра разбрахме, че не можем да се върнем Sad

- на обратно беше стръмно нанагорнище и стърчаха клоните по които сме минали - срещу нас и над нас. Бяхме в капан - само надолу. Много много трудно, но все пак възможно. След 2,5 часа се измъкнахме на пътя, на няколкостотин метра от кантон Грудеви скали, целите изподрани в синини и без неопреновите постелки, които ни бяха вързани за раниците - те станаха постепенно на парцали. Това е едно от най-тежките ни положения, в които сме попадали. Чисто физически.
Бях гледал района в Гугъл ърт и клека ми се видя доста рехав, на картата имаше означена пътека.... После пак гледах Гугъл и чак тогава забелязах, че снимката е от преди 10 години.... Решил съм вече много да внимаваме с клека Smile

Това е част от процеса по трупане на опит. Ако не си го изживял, некога няма да повярваш как е да се върви из клека. Всъщност това е едно обогатяващо преживяване, което ако си го взел в нужната доза, обикновено след това никога не се повтаря. (Е има едни колеги из форума дето и потретят, ама те са от друга класа Very Happy

).

Antoon написа:

Това е част от процеса по трупане на опит. Ако не си го изживял, некога няма да повярваш как е да се върви из клека. Всъщност това е едно обогатяващо преживяване, което ако си го взел в нужната доза, обикновено след това никога не се повтаря. (Е има едни колеги из форума дето и потретят, ама те са от друга класа Very Happy

).

Абсолютно точно! Обидното е когато това ти дойде за първи път на зряла възраст и доста опит в планините - разбираш, че никога не си застрахован от грешки. В края на краищата наистина действа отрезвяващо и се убеждаваш, че всъщност цял живот се учиш и набираш опит.
Разбира се това е от гледната точка на такива като мен, за които клекинга не е търсено и желано приключение Smile

Аз да си кажа, преди време мислех да промоцирам и още един подобен маршрут в района на рибни, по точно слизането от Големия Мермер към Илийна река по долината на Синьото езеро. Там също има пътека с пирамидки, които се губят. Ние уж успявахме да ги следим, но в един момент изчезнаха. Повъртяхме се напред назад да ги търсим и в крайна сметка хванахме една просека вляво. Така се извъртяхме, че минахме дъгообразно през най-расовия. Наистина беше "хеви". В началото зад мен се чуваха разговори. После разговорите утихнаха. На моменти увисвахме на по 2 метра над склона върху клоните. Вече се чуваха само откъслячни викове, които постепенно минаваха в охкания. Накрая в стонове. Когато след няколко часа излязохме на пътя, сред групата цареше гробна тишина. Така през цялото пътуване до София.
Говореше се през следващите дни, че кой не можеш да вижда, кой не можел да чува, кой не можел да стъпва ...
За съжаление батериите на ГПС-а ме предадоха тогава и не можах да запиша целия маршрут. Ето снимките

Слизал съм няколко пъти от Синьото езеро към Илийна река и манастира. Първият път минах "напряко" през клека, но нацелих някаква каменна река и нямам чак толкова лоши спомен Very Happy

. Следващите пъти бях по-внимателен и държах хоризонталата на десния склон по-дълго, а после стръмно по трева се слиза без особени грижи. Но после маането по каскадния път не ща да си го припомням Laughing

.

Поздрави.

Е да, аз после го оглеждах отдолу - едва ли бе възможен по-куц диагонал от нашия Laughing

ЦЦЦ - Иване - екстра е част от маршрута, ама много хард си решил да тестваш Бестардите Laughing

Колегите за клекинга са прави - школа си е и изследователска тръпка на моменти, особено касаещо стари изоставени пътеки, каквито в Рила има доста вече заради парковете и резерватите.

igurbev написа:

....Аз да си кажа, преди време мислех да промоцирам и още един подобен маршрут в района на рибни, по точно слизането от Големия Мермер към Илийна река по долината на Синьото езеро. Там също има пътека с пирамидки, които се губят....

По разказите на Асен Христофоров там некъде преди 50+ години е имало пътека, по която туристи дори с магарета са се качвали към х. св.Иван Рилски/Рибни езера/ от Рилския манастир. Дори останах с впечатление, че това е бил основния маршрут за там... Долу по Илиина река е имало манастирска мандра /някъде под в.Караманица/.
Та, живи и здрави, сигурно някой ден догодина ще се навра и там.
Croc

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки