Благодаря! Някой нещо да знае за този път, кога/защо е строен?
Кайзеровите (Фердинандови пътища ) в Рила са два: Първият е от Боровец през хижите Чакър войвода и Заврачица , седловината Заврачица, седловината Джанка и до Белица . Вторият е настоящият: от Говедарци през Мечитите , Кобилино бранище и е трябвало да стигне до Рилския манастир но не е завършен до там . Строени са през размирните години на Първата световна война , главно от сръбски военнопленници по нареждане на цар Фердинанд . Изграждането им е във връзка с очакваното посещение на германския кайзер Вилхелм II , което наистина се е състояло и той е бил преведен по пътя от Боровец до Белица да види природните красоти на страната ни .
Това е официалната версия за целта и строежа на тези планински пътища
Аз имам известни съмнения дали само посещението на кайзера е е стояло в основата на тези пътища , но ...
Ристо може да допълни "некои съобръжения" по въпроса и подробности , ако иска
Предполагам, че пленниците дето са го строили не са от Първата световна война, а от Сръбско-Българската война от 1885г.
Тази подновена плоча на Фердито е от 1899, когато пътят вече е бил готов.
Първата световна война е доста по-късно.
https://picasaweb.google.com/105267562345418853416/TYrFyD#5843299622864808130
Глдам, че Фердито са го направили княз 2 години след Сръбско-Българската война, така че кой знае откъде ги е взел тези пленници.
Предполагам , че са си били пленници , когато е дошъл на власт
Данните по темата са много оскъдни ..... ровил съм , само това съм открил .
Кайзеровите (Фердинандови пътища ) в Рила са два: Първият е от Боровец през хижите Чакър войвода и Заврачица , седловината Заврачица, седловината Джанка и до Белица . Вторият е настоящият: от Говедарци през Мечитите , Кобилино бранище и е трябвало да стигне до Рилския манастир но не е завършен до там . Строени са през размирните години на Първата световна война , главно от сръбски военнопленници по нареждане на цар Фердинанд . Изграждането им е във връзка с очакваното посещение на германския кайзер Вилхелм II , което наистина се е състояло и той е бил преведен по пътя от Боровец до Белица да види природните красоти на страната ни .
Това е официалната версия за целта и строежа на тези планински пътища
Аз имам известни съмнения дали само посещението на кайзера е е стояло в основата на тези пътища , но ...
Ристо може да допълни "некои съобръжения" по въпроса и подробности , ако иска
Асен Г. Христофоров споменава някои интересни подробности в историко-географския си очерк Искровете, глава VI (Свободата и войните). Ще цитирам тук някои извадки оттам:
[...] "Никак не е чудно, че още в първата година след Освобождението младият български княз Александър Батемберг тържествено пристига в Искровете на бял кон и с голяма свита, превалил планината от Рилския манастир през Кобилино бранище и Плочите. Посрещат го над Мала Църква. Войници издигат огромна триумфална арка отсам тясната клисура на Леви Искър — там, гдето днес се белее спретната сграда на водноелектрическата централа. [...] Подир Батемберг и Фердинанд Кобургски пристига в Искровете, за да убива диви кози и плахи невинни сърни по Прекорека и Ловница или да дебне дивите петли през любовния им сезон в горите на Плана, недалеч от Овнарско. Местността му харесва, безобидността на искровци го забавлява, носиите на невестите дразнят любопитството му. И той решава да изгради дворец край техните селца. [...]
Избрано е мястото на първия дворец — местността „Овнарско“, близо до дивите петли. Искровци просичат гората, за да разширят предишния коларски път от Говедарци към Плана и нагоре към Купените, по извивките на някогашната вакарелска пътека. Те доставят и дървения материал, и камъните за градежа. После неколцина остават като слуги в двореца. Тяхната главна грижа е да вардят дивите кози и петли и да пропъждат съселяните си от близките гори, за да не плашат дивеча. Най-важният измежду тях е „петляря“, който трябва да дебне дивите петли в близката гора, да открива дърветата и малките полянки, сред които се събират кокошчиците, привлечени от любовния зов на глухарите, и старателно да изучава навиците им и точния час, когато, уморени от дългото чакане, петлите най-после ще скочат от клоните и ще започнат неумолима борба помежду си. Така той винаги ще може да отвежда монарха по най-прекия път до най-сигурното дърво и дори да насочи пушката му към победилия петел. Подир гърмежа победоносно проехтявал ловният рог, надуван от някой раболепен адютант. А Рила оставала без още един глухар.
Подир двореца в Овнарско Фердинанд изгражда малка ловна хижа над Говедарци, в местността „Старио палат“ между Грековица и Бошков дол. Там е било свърталището на плахите сърни. Пак искровци просичат гората и дълбаят път в каменистите склонове. Те не знаят, че Фердинанд е намислил да продължи тоя друм чак до двата Мечита, за да може лесно да преваля билото и да се спуска към Рилския манастир. Защото не иска да излага нищетата на искровци пред погледа на чуждестранните гости. Или своята собствена нищета като владетел на овчари и орачи… По-добре е ловната хижа да не бъде близо до селцата. И едва завършен, ловният палат бива отново преместен по-нагоре сред гората — в равна седловинна поляна, разчистена от някогашните кюмюрджии. Днес тази поляна се нарича Преслапа. До нея и най-тромавият летовник в почивните станции над Говедарци ще стигне за по-малко от час време, доволен да отдъхне на припек и да рейне поглед към близкия Средонос. А долу, на изток от поляната, бучи Селската река. [...]
Днес в поляната на Преслапа няма и помен от някогашния дворец. Само овце хрупкат сочната трева и хлопките на овните подрънкват в тишината, щом влажните ноздри подушат гъби. Прав като кол, овчарят дреме на припек с примижали очи. Само рунтавите песове бдят. Те първи усещат туриста или летовника и бясно се спускат към него. Той опира гръб в някой ствол. Подир минута, вече преминала първата му уплаха, гостът подава цигара на овчаря, а тя развързва неговия език и събужда спомени за двореца, който бил преместен от Преслапа, когато искровци направила царския път чак до Средонос. Там, под самия връх, в една ей такава полянка като тая, бил изграден от здрави тухли и камък още един дворец. Подир време той преминал в ръцете на втория от царските синове. Искровци го наричали „палато“, а служителите в двореца — ловната хижа на княза. И като примигне, овчарят ще добави:
— Ловна ли, любовна ли, и я не знам…
Тъй де, ще продължи той, било ли е някога княз на работа да се хване! А седи ли се хич без работа? То и да князуваш комай не ще да е много лесно… Скука ще те налегне, както кърлежът овцете. Еле в тия пусти летни дни, кога се не стъмнува, или зимъс, в ония тъмни нощи, дето захващат отрано и не знаят как да се развиделуват. Тогава и княз да си, скуката пак ще те найде и я на лов ще идеш, я за любов ще помислиш… А имаш ли си дворец, той ще ти е и за едното, и за другото. Така и със Средонос!
Три пътеки извират като реки от Преслапа. Едната върви на изток, към Селската река, и комай свършва при нея, другата свива на запад, към коларския път за хижата под Мечитите. Третата води за Средонос. Тя върви право на юг от поляната и скоро се влива в широкия царски друм, а той бавно извива на изток, прекосява Селската река, пълзи нагоре по хребета, дорде достигне клека отвъд зелените мурови гори, и там описва една огромна дъга все по хоризонтала и току под билото, с обширна гледка на север, отвъд Лакатишка Рила, към Витоша, язовира и далечната Стара планина. Сега тоя друм е заглъхнал и посипан с иглици от клековете, които го притискат от две страни, ала някога по него са дрънчали звънците на гиздави коне пред княжеските файтони, понесли любовната плячка към двореца в Средонос. Палатът се открива изведнъж пред погледа след последния завой, жалък и безславен, цял в развалини. Срутиха го самите искровци преди време. Едни го събаряха заради ценния материал, други — за да не им напомня за ленивите дни на княза. А сградата можеше да бъде запазена за туристите…
Пътят на запад от Преслапа се свързва при хижа „Самоковска комуна“ (vedrin: днес х. Мечит) с олющения от преспите Фердинандов друм за Мечитите и оттам, през Кобилино бранище и Сухото езеро, за отвъдния Рилски манастир. И тоя друм е плод на едно суетно хрумване на стария кобург. Искал е лесно да превежда чуждите си гости от манастира в Искровете, та от самия връх, край голямата скала с неговия позлатен герб, с гордост да им показва прелестите на своето царство. Стотици жители на Искровете са работили по тоя друм, пролазил на две хиляди и петстотин метра надморска височина. По него Фердинанд е смятал да превозва и артилерията във време на война. И той наистина се навоюва, макар и с чужди ръце! С ръцете на осакатените в Балканската война, на умрелите от холера в Междусъюзническата война, на изгнилите в окопите през дългата Първа световна война. Но по неговия друм към Мечитите никога не загърмяха колелетата на артилерийски оръдия. Той запустя и просто се свлече от снежните преспи. Сега едва личи сред сипеите. Тъй гасне в съзнанието на искровци и паметта за онзи, заради когото бяха градили тоя друм".
Освен по-популярния всред туристите Фердинандов път от х. Мечит през вр. Мечит до Кобилино бранище, днес е запазен и другия споменат от Асен Христофоров път в този район -- от Овнарско, през х. Мечит до Средонос (днес там има катерачен обект) -- по него върви червена маркировка, отдавна необновявана. Пътя не е добре поддържан, има много паднали дървета, но изглежда предстои да бъде разчистен, съдейки по множеството сини марки, отбелязващи дървета за отсичане защото са израсли твърде близо до него (видяхме ги в началото на юли 2014 г.). Колкото до често замесваните "сръбски пленници", ужким строили пътя, Асен Христофоров не споменава такова нещо. Възможно е да се получава объркване заради старото име на с. Мала църква (Сръбско село до 1887 г.). Около него също има интересни подробности, описани в глава III (Искровете -- легенди и факти):
"[...] Остава легендата за Сръбско село или за днешната Мала Църква. Тя също има здрава историческа опора. Известно е, че през първата половина на XI век в Средец били заселени разбитите печенеги, заддунавски чергари от турски произход. Стотина години по-късно, или между 1143 и 1180 година, цар Мануил Комнен заселил в околността й пленници сърби, от които, както предполага Иречек, „водят потеклото си днешните Сръбско село и Сръбски Самоков в близката самоковска околия“. Бошко наистина е могъл да се пресели в Искровете нейде от Софийско, но легендата го представя като беглец от своя владетел и не като пленник. Той навярно е дошъл откъм запад.
Може би от близката Дупница, наричана от турците „Гюмюш дере“ заради сребърните находища край нея, или от по-далечния Кюстендил, попаднал в сръбски ръце след 1282 година, или от самата Сърбия, изпаднала в страшни междуособици седемдесет години по-късно, подир смъртта на Стефан Душана? Въпрос на догадки и предположения. Рудните находища в Самоковско са били известни извън пределите на българското царство дълго преди турското завоевание и един сръбски болярин, принуден да бяга с челядта си поради неуредиците и междуособиците в кралството, лесно е могъл да подири убежище в съседната страна, привлечен от възможността да се отдаде на рударство. Ако Бошко и братята му са се поселили в Искровете тъкмо по това време, остават няколко десетилетия до турското нашествие. В този период Бошко действително е могъл да изгради двата мадана.
По-вероятно изглежда Бошко да се е преселил в Искровете от близката Дупница. В тоя град, както пише Евлия Челеби във връзка с турското завоевание, имало и български, и сръбски велможи, от които било взето поселището. В ръцете на тези велможи са били маданите и самите рудни находища. След разпадането на Душановото кралство Дупница е влизала в северомакедонското княжество на Константиновци и Деяновци, а то е включвало и всички владения на Рилския манастир. Границата на княжеството, според Йордан Иванов, фактически е минавала през горната част от долината на Искровете. Лесно е било за един сръбски велможа да се прехвърли от Дупница в долината на Черни Искър и там да разработи нови рудни находища. И лесно, и разумно — поради станалите междуособици.
Преселването на Бошко и братята му в долината на Черни Искър не представлява единичен акт на сръбското проникване на изток през този разбунен период. Особено в окрайнините на Рила, към рилската обител и Самоковско. Затова свидетелствуват и сръбските евангелия. Такова евангелие е било намерено край основите на старата църквица в Мала Църква, строена, според преданието, от Бошковия брат Петър. Евангелието преминало в собственост на бившия самоковски митрополит Доситей. В библиотеката на Синода се съхранява стар сръбски ръкопис, представляващ четвероевангелие, намерен в църквата на село Шипочене, Самоковско. В една бележка към него е посочена и датата на ръкописа — от 1505 година. И тъй, Бошко не е бил единственият сръбски поселник в тоя край. Трябва да вярваме на легендата за него.
И как да не й вярваме, когато Бошко е оставил такива трайни следи в географската номенклатура на Искровете. И днес местните жители лесно ще посочат мястото на някогашния Бошков мадан малко над водослива на двата Искъра, по левия бряг на Бели Искър. Още преди Освобождението тоя мадан е преминал под същото име в собственост на самоковския израилтянин Маир Алкалай, а това показва, че маданът е съществувал и преди турското нашествие. Инак той би имал друго, турско име. Маданите естествено са преминали в собственост на турците. Бошковият мадан също е принадлежал на един от самоковските бейове, ала нито беят, нито времето са могли да заличат името на мадана в паметта на искровци.
Има и други спомени от Бошко. Недалеч от пролома на Бели Искър се намира горист хълм, който и днес се нарича Бошкова кория. За нея споменава и Павел Делирадев като преразказва една рилска легенда. Тази гора, ширнала се между Бели Искър и Мала Църква, вероятно е снабдявала маданите на Бошко с дърва и кюмюр. Друга такава гора се намира право на юг от Говедарци, край едно малко дере — само на стотина крачки от мястото, гдето Селската река напуща гората и се спуска в полето. Това дере и днес носи името Бошков дол. На много места по стръмнините на този дол и над него често се срещат черни петна в изровената почва, останали от някогашните жижници за дървен кюмюр.
От Бошковите сърби са останали такива паметници в географската номенклатура на Искровете, като името на малката рекичка Жупаница, която протича през полето на доспеймахленци и се влива в Искъра над тяхното село. Жупаница очевидно произлиза от сръбската дума „жупан“. Някои сърбизми са запазени и до днес в говора на малоцърковци. В стари турски документи от преди три века се срещат и такива лични имена като Джуро. Те също напомнят за Бошковите сърби в Искровете.
Странен, почти невероятен изглежда разказът на дядо Мите Янакиев, доскоро един от най-старите жители на Маджаре, който попаднал в Сърбия като пленник в Първата световна война. Там той срещнал сърбин, който му разправил, че някъде в България, в една дълбока долина на голяма планина, се намирало едно тяхно, сръбско село, основано преди векове от неговите деди. Пътят за селото, според запазеното предание, се отделял от главния път в долината при една голяма скала близо до реката. А такава скала действително стърчи недалеч от моста при водослива на Бели и Черни Искър, гдето пътят се раздвоява. Друга, по-малка скала личи край друма близо до Леви Искър. Тъкмо там пътят за някогашното Сръбско село на Бошко рязко се отделя от широкия друм за Говедарци…[...]"
Мен ако питате, основния мотив за строежите на тези пътища е бил царския лов, както добре личи и от написаното от Асен Христофоров. Другите мотиви (неосъществения превоз на артилерия, посещението на немския кайзер и т.н.) са по-скоро прах в очите -- оправдания за вложените средства. Между другото, Тодор Живковия приятелски кръжец доста се е вдъхновил от този пример -- стотици ловни резиденции, магистрала през Балкана от единия му дом до другия и набързо ремонтирани градски центрове на няколко окръжни града (Благоевград, Ловеч, Смолян, може би и други), месеци преди организираните посещения на дипломатическия корпус.
След още малко ровене в "старите" архиви открих и следното касаещо другия кайзеров път свързващ Чамкория с Белица:
Рила - Популярен очерк , том втори , Павел Делирадев , 1932 г. , стр.111
" ... по-рано от тук минаваше само една тясна пешеходна пътечка , обаче по заляганията на цар Фердинанд , с наемен и робско-пленнически труд и мъки през голямата война , се привърши едно чисто алпийско шосе , което минава през дивни местности - Чамкория , Ситняково , Саръгьол , горната долина на Марица , Заврачица , водопадите на Ропалица , Грънчарското езеро , Белица и Разлог .
Но то има мимолетен живот и слава . През него на 13 октомври 1917 г. цар Фердинанд преведе своя гост германския император Вилхелм II , но скоро след това пътят като колник пак замря , защото разрушителните сили на високата планина могат да съсипят за една нощ това , що общите усилия на човека-мравка са създали с непосилен труд .
Имам въпрос относно следното несъответствие в текста от цитата на vedrin.
Цитат:
Подир минута, вече преминала първата му уплаха, гостът подава цигара на овчаря, а тя развързва неговия език и събужда спомени за двореца, който бил преместен от Преслапа, когато искровци направила царския път чак до Средонос. Там, под самия връх, в една ей такава полянка като тая, бил изграден от здрави тухли и камък още един дворец.
Според това изречение дворецът би трябвало да се е намирал тук https://kade.si/#map=17/2615994.28/5195270.69/0 . На това място обаче няма никаква поляна, а еднородна стара, гъста и непрогледна гора.
Цитат:
Три пътеки извират като реки от Преслапа. Едната върви на изток, към Селската река, и комай свършва при нея, другата свива на запад, към коларския път за хижата под Мечитите. Третата води за Средонос. Тя върви право на юг от поляната и скоро се влива в широкия царски друм, а той бавно извива на изток, прекосява Селската река, пълзи нагоре по хребета, дорде достигне клека отвъд зелените мурови гори, и там описва една огромна дъга все по хоризонтала и току под билото, с обширна гледка на север, отвъд Лакатишка Рила, към Витоша, язовира и далечната Стара планина.
Това описание пасва на това място https://kade.si/#map=16/2615099.96/5194195.02/0 където на около 1950м. непосредствено до пътя има все още каменни основи, откъдето се разкрива именно горе описаната гледка на север. От какво са тези руини?
Имам въпрос относно следното несъответствие в текста от цитата на vedrin.
Цитат:
Подир минута, вече преминала първата му уплаха, гостът подава цигара на овчаря, а тя развързва неговия език и събужда спомени за двореца, който бил преместен от Преслапа, когато искровци направила царския път чак до Средонос. Там, под самия връх, в една ей такава полянка като тая, бил изграден от здрави тухли и камък още един дворец.
Според това изречение дворецът би трябвало да се е намирал тук https://kade.si/#map=17/2615994.28/5195270.69/0 . На това място обаче няма никаква поляна, а еднородна стара, гъста и непрогледна гора.
Цитат:
Три пътеки извират като реки от Преслапа. Едната върви на изток, към Селската река, и комай свършва при нея, другата свива на запад, към коларския път за хижата под Мечитите. Третата води за Средонос. Тя върви право на юг от поляната и скоро се влива в широкия царски друм, а той бавно извива на изток, прекосява Селската река, пълзи нагоре по хребета, дорде достигне клека отвъд зелените мурови гори, и там описва една огромна дъга все по хоризонтала и току под билото, с обширна гледка на север, отвъд Лакатишка Рила, към Витоша, язовира и далечната Стара планина.
Това описание пасва на това място https://kade.si/#map=16/2615099.96/5194195.02/0 където на около 1950м. непосредствено до пътя има все още каменни основи, откъдето се разкрива именно горе описаната гледка на север. От какво са тези руини?
Руините са от овчарник/краварник (под данни от 70те) ... аз съм скромен потомък на малацръковска не малка фамилия , които роднини са качвали стока там докато през края на 70те не е било зарязано .. Въпреки , че точно местни смятат че това е баш ПАЛАТО ... спори се и до ден днешен ... дори има местна теория , че "палато" е завзет по време на комунизма и превърнат точно в овчарник/краварник ...
_________________ Самоковец ... това е едно същество средно аритметично от човек, дърво и животно ...
Пон Яну 09, 2023 11:01 pm
bobsunbobsun
Регистриран на: 25 Юни 2017 Мнения: 29
И аз оглеждайки руините си помислих, че би могло да е било селкостопанска постройка, но ми се губи логиката. Защо ти е да качваш животните близо 1000м във височина, за да га изкараш на поляна, която има пренебрежимо количество трева в сравнение с долината долу при селото. Освен това горе няма друго обширно затревено място, до което би могло да се стигне лесно и да оправдава дългия път и голямото качване, има само клек.
И аз оглеждайки руините си помислих, че би могло да е било селкостопанска постройка, но ми се губи логиката. Защо ти е да качваш животните близо 1000м във височина, за да га изкараш на поляна, която има пренебрежимо количество трева в сравнение с долината долу при селото. Освен това горе няма друго обширно затревено място, до което би могло да се стигне лесно и да оправдава дългия път и голямото качване, има само клек.
Всъщност там клека е бил изсичан за огрев и танкио рид е бил чист .... стоката коята са качвали е була най вече ялови крави ... и там и на Алиница са ги качвали.
_________________ Самоковец ... това е едно същество средно аритметично от човек, дърво и животно ...
Сря Яну 11, 2023 10:21 am
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1587 Местожителство: Хасково
Аз само ще питам. Има ли ги нанесени тези пътища на картата с обяснението, че са Кйзерови,Фердинандови....
Писано е какво ли не, включително съм чел стара тема на Дидо, където под североизточното било на Пирин имало елементи от такъв път. Ходил съм до кръста на Итипица, както и до Погледец, има части от пътища, но кои са кайзерови?
Аз само ще питам. Има ли ги нанесени тези пътища на картата с обяснението, че са Кйзерови,Фердинандови....
Писано е какво ли не, включително съм чел стара тема на Дидо, където под североизточното било на Пирин имало елементи от такъв път. Ходил съм до кръста на Итипица, както и до Погледец, има части от пътища, но кои са кайзерови?
На лопушница строителите са го вписали на камъка, в днешно време не се чете за това има метална табелка...
Кой кога минал и т.н
_________________ Самоковец ... това е едно същество средно аритметично от човек, дърво и животно ...
Сря Яну 11, 2023 6:02 pm
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1587 Местожителство: Хасково
Копирах Лопушница, дадох го на Гугъля и излиза това:
А знаеш ли още колко Лопушници има из територията?
Ей тук например, ходих за каракуда като малък:
"Лопушница е река в Северна България, област Габрово – общини Габрово и Севлиево, десен приток на река Росица."
Но съм сигурен, че има още много места с вади и ручейчета, именувани Лопушница.
Чет Яну 12, 2023 10:25 am
tortomanin
Регистриран на: 20 Мар 2013 Мнения: 1587 Местожителство: Хасково
Затова питах за карта. Ако някой трябва да ми обясни, че съм прост, това върши работа:
https://www.vbox7.com/play:89304024c6
Иначе съм наясно, че не едно магаре се казва Марко.
Чет Яну 12, 2023 11:37 pm
Николай_K
Регистриран на: 03 Фев 2021 Мнения: 139
Фердинандовия път (първия) е от с. Бели Искър в посока едноименния язовир. Малко преди стената на язовира при кота 1894 (по картата на bgmountains) започва отклонение със серпентини, което достига седловината Джанка и след това се спуска към х. Грънчар (според местните Граничар, защото там е минавала границата между Княжеството и Източна Румелия и е имало гранина заастава). Преди х. Грънчар има отклонение към Заврачица и долината на р. Марица. От Грънчар пътя върви към Нехтеница - Трещеник-Якоруда. Целта на този път с двете му отклонения е била скрито прехвърляне на войски от София и/или Пловдив към сегашния г. Гоце Делчев и гръцката граница.
Информацията ми е от местни хора.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
