Накратко: двудневна разтоварваща обиколка от ЦПШ по долината на Урдина река, едноименния циркус и няколко от езерата, билните върхове и обратно към изходната точка
А сега следва и пътеписчето…
Сигурно съм предпоследния съфорумец тук, който не беше стъпвал на езерата, и както мнозина други чак ги сънувах и бълнувах…Прегледал десетки пъти всички налични снимки и писано за тях, издебнах подходящата събота и рано сутринта заедно със спътника ми за прехода – Иво, поехме с бодра крачка от ЦПШ. Знаех за загубата на височина до Яворова поляна, изненадаха ме многото (нарочно) нападали дървета по пътеката. Първо негодувах, но после се сетих за вероятната причина – последен опит да се ограничи достъпът на АТВ-та и други мотоидиоти до този все още райски маршрут в Рила. След поляната поехме според форумните указания по немаркираната пътека,покрай реката, снимахме се до първата от добилите известност весели табели (намеквайки за мечо присъствие в региона) и продължихме нагоре. Скоро изкачихме стръмната част от пътеката и пред очите ми за първи път се разкриха красотите на Горната Земя:
„Входът” към Урдиния циркус
На входa стоеше местния овчар, разговорихме се, интересен чешит, който не обичаше много да му противоречат. След като изкрънка няколко цигари и несполучливо се опита да ни обясни как да стигнем Мермерска колиба, ни отпрати със здраве. Мястото е наистина впечтляващо красиво, с кристално чистата река, зелената все още трева и източните склонове на Зелени рид:
Продължавахме постепенно да набираме височина, минахме покрай водопада, излязохме на Горнатa тераса,
и скоро уважихме подобаващо мястото за почивка на Първата колиба. С пълни кореми ходенето не спори в началото, но изведнъж се откри гледка, която компенсираше след-обедните усилия.
Мальовица, Черната скала, Ушите - както никога не съм ги виждал досега
Урдина река в тази си част има няколко притока, покрай всеки от тях има пътечки и е малко въпрос на късмет дали избраната пътечка ще те изведе на мястото, към което си тръгнал. Ние обаче като идващи за пръв път тук, нямахме конкретно място, нито пък представа къде са се дянали въпросните езера. Както и да е, нацелихме пътеката (притока), който след половин час щеше да ни изведе на Паницата.
И въпросното езеро
Вече набрал доста височина, когато човек се обърне на изток, се открива ето тази гледка:
Минаваше късен следобед, достигнахме т.нар. Триъгълно езеро, хвърлихме раниците, отскочих до ето това безименно баирче:
На чучката има кръст, а в него вграден мраморен камък, издялан във формата на сърце. На камъка беше изписано име на жена. Оттам се вижда ето това:
Това толкова полегато баирче вдясно на снимката е Дългият Мъчителен Изморителен Досаден Безкраен
Западен склон на връх, започващ с М. Гледайки го в късния следобед, само се питах дали на следващия ден да го взема на бегом или на заден ход. Реалността се оказа малко по-различна.
Вижда се и това:
Малко Рилско Езерно Конче
и това:
Натюрморт с Езеро в полусянка и Розова колибка
Слънцето бързо се скри зад Дамга, но в далечината Върхът с главно М все още беше осветен от последните лъчи за деня и от Луната вдясно от него.
На сутринта първото, което видях, отваряйки палатката, беше събуждащото се езеро и огрените отсреща скали:
Планът за деня беше да се качим някак си на билото и оттам през Мальовица да се спуснем до ЦПШ. Доста се мотахме, в резултат тръгнахме късно (около 10 часа), тъй като не си бях дал сметка за маршрута, който ни очаква. Проблемът идва от това, че когато човек е в дъното на циркуса, не си дава представа за мащаба на билото отгоре, нито за денивелацията и разни други дреболии. Докато се моткахме около езерото, група от няколко туристи заби дирекшън към Дамга, което според мен си беше твърде агресивен подход рано сутрин и противоречащ на цялата Дзен атмосфера, царяща наоколо. От вчерашното ми ходене до чучката, бях избрал много по- неконфликтен метод за излизане на билото. Бил съм в заблуда, оказа се по-късно. Важното е че първите 30 мин. се ходи от езеро на езеро, по равното и в хармония със заобикалящото спокойствие.
След достигане на Горното езеро, пътеката поема стръмно нагоре към билото на Зелени рид, и след известно бъхтене то се достига. По пътя нагоре за разнообразие двойка диви кози траверсираха Дамга, а трясъкът от каменопадите, които предизвикваха, беше респектиращ. Този ден нямаше туристи на пътя на каменопадите, или поне не се е писало по вестниците.
Наградата за тези, успели да издрапат иначе малкото изкачване на Зелени рид е следната:
Изкачил се вече на билото, с изненада установих няколко неща – пътя, който ни очакваше реално е доста повече отколкото си представях долу в циркуса. Също така изненадващо за мен, билната пътека май щеше да минава през всеки един връх поотделно - Дамга (Вазов връх), Додов връх, Малък и Голям Мермер и за десерт... (всички се досещате, мисля). С две думи, коварен номер, за който бях неподготвен. Също така броя и гледката на върховете по-отблизо, определено действаше деморализиращо. Да добавя само иначе полегатия западен склон на Мальовица, по който винаги съм си свирукал, зашото съм го спускал. Сега картинката беше обърната наопаки. Както и да е, нямаше време за помайване, защото стана 11, а ние бяхме някъде много близо до Зелени връх и много далеч от долината на Мальовица. Плановете към момента бяха да се мине по билото и да се търси пътеката под Мермерите, която да ни изведе на Мальово поле, за да си спестим качването / слизането на върха. С бодра крачка и наслаждавайки се на гледките наоколо последователно стигнахме Раздела, качихме Дамга, там след задължителната фотосесия си забравих шапката (черпя Джони блу лейбъл който ми я върне, дори и използвана междувременно) и оттам още веднъж хвърлихме поглед към езерото, което ни приюти тази нощ
…също и към няколко други езера, които този път не успяхме да посетим…
На Дамга гледката наистина си заслужава всичките усилия:
Продължихме по добре известния път по билото, времето беше чудесно и позволи още доста снимки, например:
и последните две от Урдините езера:
Когато подминахме Мермерите и наближихме западния склон на Мальовица, бяхме вече доста уморени, пък и времето напредна, за да правим експерименти да търсим свързващата пътека към Мальово поле, минаваща според някои южно, в подножието на Ушите. Ще го оставя за някой друг път. И без това все още не съм бил на Мальовишките езера и не съм се мотал наоколо…Лазенето към Мальовица беше дълго, скучно и досадно. На върха имаше твърде много туристи, така че напуснах върха набързо, леко завиждайки на няколкото престрашили се да спускат върха по североизточната стена. Остатъка от прехода е ясен, нищо особенно за писане тук с изключение на животоспасяващо Пиринско, действащо ефективно и в Рила планина.
Поздрави!
_________________ Never Stop Exploring
Последната промяна е направена от natchobg на Пет Окт 14, 2011 5:22 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Чет Окт 13, 2011 10:28 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Предполагам тенденциозно сте искали да се качите към Зелени рид. Иначе от Урдините езера, следвайки поредицата, има пътека, която излиза директно при единия Мермер/Мраморец. Аз съм се качвал и по един от улеите преди Додов връх. Вероятно има и други начини.
Чет Окт 13, 2011 11:23 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6457
Много хубави снимки Начо, благодарско. Май това са най-добрите гледки на Урдините потайности, които съм виждал до момента ...
_________________ Know your Body. Know your Mind. Know your Substance. Know your Source
Пет Окт 14, 2011 4:33 am
natchobg
Регистриран на: 04 Ное 2008 Мнения: 107
Цитат:
igurbev
Предполагам тенденциозно сте искали да се качите към Зелени рид. Иначе от Урдините езера, следвайки поредицата, има пътека, която излиза директно при единия Мермер/Мраморец. Аз съм се качвал и по един от улеите преди Додов връх. Вероятно има и други начини.
igurbev,
Тъй като не познавах района, реших че най-добре ще е да излезем откъм Зелени рид, хем да видим отвисоко Чанаците и няколко от 7-те езера, хем да се разтъпчем повечко по панорамното било. Времето беше разкошно и не съжалявам за избора. От описание на ve_san знаех че има излизане източно от вр. Дамга, но нито го знаех точно къде е, нито бях настроен сутринта за екстремни набези. Това за Додов връх от теб го научавам. А иначе, като стигнах Мермерите и погледнах надолу, чудесно си личаха всичките пътеки из Циркуса и излизането горе на билото. Ама то не може всичко за един ден...Тъкмо повод пак да се пообиколи наоколо...
_________________ Never Stop Exploring
Пет Окт 14, 2011 5:12 pm
natchobg
Регистриран на: 04 Ное 2008 Мнения: 107
dido,
Гооооолям комплимент правиш, да знаеш. Ще черпя един Ред Бул като се засечем нейде. Иначе има много и все страхотни снимки на местността. Дано не предизвикат нездрав "инвеститорски" или псевдо туристически интерес.
Прав си, разбира се, ще го оправя в текста някой да не се обърка да търси Вазов при Додов
_________________ Never Stop Exploring
Пет Окт 14, 2011 5:19 pm
Весела Ягодова
Регистриран на: 17 Окт 2007 Мнения: 541
Здрасти, видях, че сте нощували на палатка, но да питам, имаше ли някой на колибата (горната) ?
Не видях животни (коне, крави), явно вече са се/са ги смъкнали надолу.
Благородно ти завиждам за разходката из най-красивата част (за мен) на Рила.
"Върхът с главно М"
Пон Окт 17, 2011 5:19 pm
natchobg
Регистриран на: 04 Ное 2008 Мнения: 107
Цитат:
ve_san
Здрасти, видях, че сте нощували на палатка, но да питам, имаше ли някой на колибата (горната) ?
Не видях животни (коне, крави), явно вече са се/са ги смъкнали надолу.
ve_san
Животни имаше -
- стадо крави на Долната поляна, там където срещнахме овчаря (краваря).
- стадо коне на Горното (Рибно) езеро. Самото езеро има доста зелени петна, концентрирани при притока и оттока му, което според мен е признак за замърсяване, причината най-вероятно са животните.
На горната колиба първоначално имаше един местен турист, нямаше овчари / бракониери. Не влязох да огледам колибката, но предполагам че става за преспиване. Впоследствие пристигна и група от 5-6 човека, разпънаха палатки около колибата. Същите тези сутринта драснаха дирекшън към Додов връх, докато си пиех кротко кафето на брега на езерото и им се чудех на акъла...Ама като цяло Урдините по това време на годината са пожалени от "масовия туристопоток".
Цитат:
Благородно ти завиждам за разходката из най-красивата част (за мен) на Рила.
Ха, а ти мен питаш ли ме колко благородна завист съм изпитал години поред да чета и гледам снимки от това вълшебно място?
Хубавото е, че Планината си е все там, езерата също (е, към момента може би с ледена премяна), така че всеки който има нужда от тях, просто да грабва щеките или пикела и готово...
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
