Седмица в Пирин

Може да се нарека късметлия в случая- да уцеля група, оформена в последния момент, с дестинация към място, заседнало в сърцето ми. А вече ми намирисваше на провал планирания отпуск- наближава края на август. С две думи- в Пирин сме.
Ден първи. Документално стартът е по обяд, от х. Безбог- след утегчително нощно пътуване, със смяна на два влака, бус и лифт. Протоколът изисква отбелязване на късната закуска с банички и боза в Добринище. Обядът ни застигна на хижата, все още по чехлите от долната земя- може би малко като кифладжии в очите на околните. Следобяд обаче трябваше да ликвидираме това негативно впечатление. Облекчението от недоспиването и пътуването изби при багажа- само лъчеви ранички, които се разходиха до Полежан и Безбог.
Ден втори. Насамарени, дестинацията е Попово езеро, Лява краледворска порта, Тевно езеро. Няколко предиобядни часа са ми позагубени като фотодокументиране- кой да погледне превключвателя на машинката, увиснала на шията ти. Като нищо ще врътна една кореспонденция до нейните родители- трябва ли при отъркване в мен да и се подкосяват крачката. SPA-процедури на Попово езеро- модните напоследък Garra Rufa сливи да ядат. Престараха се рибетата- голямо ръфане падна, дясното ми ходило явно беше по-вкусно и за това стана с един номер по-малко от лявото. Вече следобяд- под импровизираното душче на заслон Тевно езеро и последващо дооформяне на морския ни тен. В последния момент- защо пък да не снимаме залеза, само че от къде?! Въздухът, дето издишах на северозападното връхче, беше от този край езерото- направо не разбрах как се отзовахме там.
Ден трети. Отново разпускащ, само с лъчевите дисаги по нас. Идеята е траверс през Малка и Голяма Каменица, Яловарника, Белемето. Невярващи хора бе, че няма вода по високото и че трябва да се добиви и поне едно кенче „Каменица“, за консумация при кръстницата си. Час и нещо до горе, не успя даже и да се стопли качествено. Гала-обяд на върха, леко под стрес- ако нещо реши да рипне между камънака, отиде котата, ще трябва да се пренарежда. Яловарника ни се опъна обаче- качването му от север май изисква и други качества, включително и пълен контрол над седалищните мускули. Памперс към екипировката ми не беше предвиден- категоричен аргумент да не вършим щуротии, убедил и останалите. Пък и времето напредваше. Стана ракиено- отново сме на заслона. Освежаващият душ вече е залегнал в менюто ми- този път формата е адамова, да демонстрирам контрастите в тенчето си, нищо че почти мръква.
Ден четвърти. Накипрени и в походен строй- през Мозговишка порта, към заслон Спано поле. Поканата за обяд дойде от едни тучни ливадки, с бълбукащ поток, гора наоколо- досущ като от туроператорски проспект. Тенът изисква грижи и поддръжка- нагледният урок е задължителен, гласували с „против“ няма. Екстрата не ми я таксуваха- избръсване. На заслона бяхме приветствани отново- нямаше как да бъдем разпознати само час-два назад, при първата ни среща, разпладнили по бански.
Ден пети. Поредният уж разпускащ, съдържанието на раничките е крайно диетично. През поосраните ливадките на Спанополско поле, отново сме върху твърда земя- естествено че ни липсваше. Изплакнах очките и за рогат добитък, и за един от продуктите му, поне за година напред. Гледката от връх Бъндеришки чукар се оказа изненадващо подробна- направо урок по география. Гала-обядът вече е в маршрута- страхотни късметлии сме си, все да намираме свободни маси по такива места, без предварителна резервация. Дончови караули минаха към следобедните мероприятия- само по билото им, с подсичане от север на последния. Поотрезвяващи си бяха- добре, че не хабихме бира за тях преди това. Късно следобядно разпладняване в полите на Муратов връх- заканихме му се да го посетим на свечеряване. Не постигнахме съгласие обаче- прати ни един духалник, по нас всичко оскъдно, като че сме излезли от казино. А си бяхме чукнали там някъде нощна среща с нов съотборник, идващ от х. Вихрен. Скоростно спускане до заслона, пак екологично, почти без да хабим кислорода на планетата, кажи-речи в тъмното- май и от боровинките го докарахме. Повторно насрочената полунощната среща горе в отчета отново е отбелязана като провал- за да не ровим много, записахме като причина тъмнината.
Ден шести. Спано поле, Синанишка порта, х. Синаница, ... вечерта трябваше да сме в гр. Кресна. Защо ли?!- защото на другия ден ... рафтинг. Дружеството, организиращо го, не успя да получи адмирации- с поне дву-седмична уговорка преди това, и почти всекидневно потвърждаване от наша страна, предния ден пристигна печалната вест. Отказ. Обяд на х. Синаница, и частично ликвидиране на запасите ми от кърпички- къде другаде да канализирам сълзите си, като гледах едноименния връх пред нас, а не под нас. Малко ми трябваше да залитна с друга група- офериран ми беше почти безплатен билет с тях до горе и обратно. Плануваното вечерно мероприятие обаче беше неоспорим аргумент да продължа- рожден ден. Следобядно сриване надолу и последващо го маршироване по пътища за ППС. Свечерява се вече, а още разтъпкваме крачетата. Току-що пристигналата новина за легла с пружини ме поосвежи- телесната ми маса явно се оказа недостатъчна спрямо костната при предходните преспивания. Нощувката по неволя се заформи в местността „Лагера“, сградата отвътре изглеждаше като необитаема от детството ми, щъкат разни живи и неживи същества, вечерта и водата се отказа от нея. Ние обаче не- мокрите кърпички се отчетоха добре при санитарната обработка на суровините за салата. Обозът ни в лицето на скрити почитателки осигури продукти почти като за новобранска вечер от 70-те. Намери се и скара, музика, торта ... Желанието за купон също не беше в дефицит- не че и предните вечери се чувствахме ощетени. Надявам се рожденичката да е останала с добри чувства от този вечер.
Ден седми. Блаженство и мързел, до обяд. Да напишем нов сценарий, заместващ проваленото мероприятие, ни дойде в повече- групата е вече доста емоционално и физически поразбита. Бордовата УАЗ-ка до Кресна финализира престоя ни в Пирин. Останалото е ясно- съблюдаване на влаковите разписания, до Варна на следващата утрин.
Явно ще трябва да записвам уроци- май отново не се получи минимализъм, нито тук, нито със снимките: http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=7010&AlbumId=138288

Хубави места сте наобиколили

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

Изобщо не мога да се оплача ... Smile

И времето беше супер, и групата. И сега ми се ще да съм отново в Пирин, въпреки лекото раздвоение- сезон е за морски риболов. Ама това растояние!- няма пълно щастие. Явно за догодина вече- живот и здраве.

	Joro написа:
	сезон е за морски риболов.

сега не е ли време за калкан вече Very Happy

Калкан?!- това не беше ли някаква праисторическа риба? Wink

Зарган, кефалови, сафрид и чернокоп- това е изборът сега. Само време да има човек, и желание. Първото обаче леко ми е в дефицит. Smile

По повод темата- чопли ме нещо все още. След връх Каменица продължихме към връх Яловарника- по възможно най- директният път, по билото на рида, свързващ двата върха. Пътечката не беше ясна и на места трудно се намираше- явно не беше от най-желаните и привлекателни. Отделни участъци от нея си бяха поизпотяващи. В един момент стигнахме от северната страна на върха. Пътеката /или може би една от няколко/ продължаваше някъде нагоре. Но и категорията и май също. Въже върху отвесна стена навя на мисълта, че този участък е по-скоро за алпинисти. Един от колегите направи опит да продължи, за проверка, но след завръщането си не беше ентусиазиран. И решихме, че Яловарника остава за друг път, защото и времето напредваше. Въпроса са ми е- възможно ли беше да качим върха по този маршрут или бихме отбой прибързано? Ето и няколко снимки, за добиване на обща представа: