По нова година на х. Русалка и района на в. Ботев

Честита нова година на планинарите! Very Happy

Събрахме се една агитка от 30-на души да изкараме новата 2008 на х. Русалка в района на Триглав. Две коли народ решихме да отидем малко по-рано натам и да обиколим околните върхове. Събрахме се две коли хора - Ани и мъжа и Илия (планинар е човека вече), Камен, Никси, Веско, Ива и аз. На 29-и тръгнахме към 8:30 от София за с. Тъжа. Към обяд нейде се събрахме с Митко и Танчето от Стара Загора. Скоро дойде и хижаря Димо за да замъкне багажа и нас с УАЗ-ката на хижа Русалка - мястото на новогодишното джумбуре. Там разтоварихме манджите и поехме нагоре по пътя към хижа Тъжа. Ето я хижата:

х. Русалка:

До х Тъжа води монотонен и полегат коларски път, бая километри нагоре са по долината на р. Тъжа. Навъртяхме ги за 3-4 часа, спирайки по пътя да се любуваме на ей такива гледки:

Бабското пръскало в далечината между скалите:

Малка Козя стена над долината на р. Тъжа:

Замръзнало водопадче покрай пътя. Ледът се топеше и падаше с трясък надолу...

Кадемлийското пръскало, пътя минава непосредствено под водопада:

Привечер бяхме на местността Смесите, там пътя хваща западно направление посока хижа Тъжа, хижата е наблизо. Интересен феномен видяхме в района. Преди Смесите по долината на Тъжа температурата беше около -1. След като излязохме до разширението, падна до -8! Горе на хижата отново се качи до -3, -4. Странна работа...

Залезът беше много красив, небето имаше виолетови оттенъци, а връх Голям кадемлия розовееше над гората. За съжаление закъснях да щракна кадемлията, но ето една снимка на долината:

В хижата беше тъмно и студено. Дървата бяха навън, зарити под 1 метър сняг. Поразкопах няколко цепеници, но нещо не ги ловеше брадвата - бяха възлести и усукани. Както и да е със зор събрахме десетина цепеници да поразмразим обстановката. Оказа се на хижата имало бонус - бензинов генератор руско производство, според хижаря от Афганистан донесен. За куцуз свещта му не ставала нещо и нямаше светло. Веско отиде до съседната вила за друга свещ, но уви - и там нямало. Неволята учи казват - огледах свещта, позачистих клеясалите надълбоко електроди и - си осигурихме няколко часа светлина преди лягане Very Happy

:

На хижа Тъжа

На другата сутрин станахме към 6:30 малко преди залеза и към 8:00 потеглихме към връх Ботев. Времето беше чудесно, безоблачно и тихо. От хижата тръгнахме да се качваме към билото - посока Русалиите. Склона стръмен северен, снега пръхкав, гадна работа си беше това качване. Подсякохме по лятната пътека и скоро стигнахме коловете. Оттам започна дълго изкачване на в. Юрушка грамада. При върха гледките бяха страхотни, нали ходя за пръв път в района, бях доста впечатлен:

Към Русалиите. Долу хижа Тъжа и вилата в местността Табиите:

Качването към в. Юрушка грамада

Гледка към Средна гора. Камен предполагаше, че в тази посока можело да се види Боздаг. Облачната пелена в южна България обаче не даде видимост отвъд неясните очертания на родопския масив:

От Юрушка грамада се отвори гледка към в. Ботев. Ракетна площадка все едно...

Ива и Камен, зад тях в. Голям кадемлия - от масива Триглав:

Връх Марагидик облизо:

Отново Марагидик, тоя път с гледка към скатовете на Северния Джендем:

Връх Ботев е пред нас:

Острите северни склонове на в. Параджик:

Камен, засл. Маринка:

Юрушката грамада верно си е грамада, качването от Русалиите си беше кофти отвсякъде. Оттам нататък ходенето беше бая по-леко. Никси и Веско бяха си плюли на петите някъде напред, ние го давахме по-яваш. Аз спирах доста да снимам гледките по Северния Джендем. Подминахме в. Параджик и стигнахме заслона Маринка. Там Ива остана да се препича на слънце, не и се качавало по финалната стръмнина към в. Ботев. Двамата с Камен продължихме нагоре и малко преди 13:00 бяхме горе. В станцията се намърдахме при метеоролога, човека ни наля по няколко чая. Обелихме по лаф дали ще е преобладаващо времето или не и поехме надолу. На връщане щракнах една снимка на хижа Плевен в ниското:

х. Плевен от склона под в. Ботев:

Връщането беше значително по-бързо и лесно, взехме го за около 3 часа ходейки умерено. Веско се беше поизморил - ходеше без снегоходки. Никси разбира се беше свежарка и при Юрушката грамада слезе до разклонението към в. Марагидик. Ние продължихме по зимната маркировка и малко преди 16:00 бяхме обратно на х. Тъжа. Там се беше настанила голяма агитка за посрещането на Нова година, цареше забавно хаотично суетене Laughing

На другата сутрин Никси хвана надолу към х. Триглав, оттам щеше да се качва на в. Голям кадемлия. Ние пък се качихме на в. Марагидик покрай Табиите. Отгоре имаше чудесна видимост към Северния Джендем. Там се порадвахме на гледката и се върнахме обратно към х. Тъжа:

Северния Джендем и в. Ботев от в. Марагидик

Веско и Камен на Марагидик:

Веско, отзад в. Голям Кадемлия

Облачността се вдигаше и преливаше от южна в Северна България Smile

Една панорама към северния Джендем, цъкни за по-голяма снимка:

След като се прибрахме на Тъжа, тръгнахме надолу към Русалка за новогодишния купон. Облаците бяха понапълнили долината на р. Тъжа, та първия един час вървяхме яко в млякото. При х. Русалка слязохме под облаците. В хижата - всичко беше спокойно Very Happy

Хората се бяха изпонатръшкали с тежък махмурлук от предния ден. Както и да е - после пихме и се веселихме до сабахле. Ето малко купонджийски снимки:

Номинациите на Поли, Ели получава наградата за водач на годината - заради това, че си измъкна групата от изгубване:

Цецо е награден за постижение на годината - заради участието си в 100-те км през Стара планина:

Никси е пътешественика на годината - щото обиколи сума ти планини и върхове тая година:

Самата Поли разбира се е организатора на годината - щото организира сума ти будали да обикалят насам-натам по баирите Laughing

:

Гризлито не може да държи бутилката, Данчо и помага Laughing

:

Аз не мога да държа фотоапарата. Лелеее... :

Ани раздава късмети. Яко се накъсметихме тая година :

Ах този джаз Laughing

:

Гери почти е майстор на кавала. Оказа се, че нямал свирка вътре гадината... :

Еми - това беше миналогодишното... Тая година - ще има още Very Happy

Ударили сте кьоравото с хубаво време в края на годината! Laughing

Много хубави кадри, много качествено ходене. Cool

Купона явно също е бил на ниво щом си опрял да не можеш да държиш фотото. Wink

Ей това кадро ми пълни душата!

Тая е много яка верно Smile

Забравих да дам малко полезни ГПС координати, че ги търсих преди да тръгна...

х. Русалка - N42 41.373 E25 03.373
водопад Бабско пръскало - N42 42.123 E25 02.893 (на пътя под водопада)
водопад Кадемлийско пръскало - N42 43.640 E25 01.466
разклон от пътя х.Русалка-х.Тъжа за х. Триглав - N42 42.338 E25 02.289

А на мен това с преливащите облаци много ми хареса и изобщо целият снимкопис е един от най-красивите досега.
Имам само една забележка: не са "номинациите на Поли", а номинациите на "От кол и въже", все пак заедно ги избрахме.

Добре че се изкачихме над мъглата на втория ден, иначе щях да ви завиждам още повече. Все пак и ние видяхме Ботев, макар и отдалече:

Хъм абе и вие сте се качили на хубаво място. Ако се беше задържало хубаво времето, с Камен щяхме да поемем посока Големия Кадемлия. Пусто обаче виждаш как се размаза времето навън, добре че се отказахме навреме.

Последните ти две снимки са страхотни, имат невероятно излъчване силуетите на фона на това облачно море Very Happy

Снимките са страшни, разбира се. Аз, обаче, съм малко тъжна, че нямах възможност по-рано да довтасам, ама карай, за нг съм си пожелала друга работа, пък ще видим.
Чудя се.. аз къде да пускам снимки... моето идване един час преди 12-я час на 31-и и следващите 2 дена май са за друга тема...
Панорамата и портрета на Веско са мнного хубави Very Happy

разбира се, и снимката, която зарадва Ники, суперска Wink

Ако искаш ги пусни тука, с тъмбове че се понатовари темата. Аз затова купонджийските ги пуснах малки.

Вие закъсняхте бая за съжаление, по него време размазвах снимките яко просто Laughing

На другия ден къде му ходихте и как беше времето ?

Мммдааа!!! Тези с хората над облачното море са наистина готини! Cool

Много добре си гепила момента Поли. ръкопляскания

И на мен снимките с преливащите облаци ми харесаха най-много! Иначе в хубавото време обектите изглеждат измамно близо сякаш. Панорамата от Марагидик е класическа, поколения са снимали тази гледка! Ей някъде в дъното се вижда Вежен!
Не вярвам в хубаво време да се вижда Боздаг, по-скоро Дунав и Карпатите, но знам ли...аз такава видимост там не съм улучвал още...
Абе Дидо, да не си сменил обектива? Wink

Не съм, нося едно 100 мм макро за по-далечни обекти, засега дава добри резултати и си струва допълнителния зор Very Happy

Питам, щото гледам си докарал х.Плевен да не казвам на какво разстояние Cool

!

Айде,
намерих време с две - три думи да спомена нещичко и за моето идване по късната доба на 31 Very Happy

Голямо работене му ударих аз, докато другите почиваха. Чак се чудех дали на 31-и ще имам сили и желание да стигна по-далеч от леглото ми Laughing

Половин до един месец преди това, ми се вързаха на идеята за късно стигане на Русалка, и добре,че стана тъй, щото никъде нямаше да тръгна, нито да стигна, още по-малко някой щеше да ме чака...
И тъй, свърших работа малко след 16ч, бях на автогарата в 17, 17.30 потеглихме с автобуса, който всъщност не минаваше през село Тъжа, а покрай него, но пак беше по-добре от нищо. След като ни остави на разклона на селото с шосето подбалканско, се затътрихме по тъмния път към селото,
то не че в селото беше светло, тук там мъждеше по някоя улична лампа и отблясъци хвърляха цветните лампички закачени на необичайни места..
Успяхме да намерим в тъмното преките пътеки за нагоре и тъй спестихме доста тътрене из камънака. Плюс това, нямаше сняг, което допълнително внасяше умора в краката ми - проблема беше, че освен изцяло зимните обувки, не бях взела нищо по-леко, което беше голяма грешка,
която се надявам да не повторям за в бъдеще. Три часа по-късно бяхме на хижата. Посрещна ни хъскито, което се завъртя около нас да ни подуши. Дидо отвън зяпаше новия джи-пи-ес на Люси, а вътре в общото помещение се вихреха такива танци, че градусите се покачваха с всяка стъпка на танцьорите Laughing

И се започна едно поздравяване, едно прегръщане, едни провиквания `айде, бе Кате` и ` ти ли си, бе, Кате` Laughing

ейй, готино си е да дойдеш по-късно и да видиш, че всички ти се радват Cool

Оказа се, че са ме номинирали, ама грамота никой не ми даде Rolling Eyes

.. И тъй, дойде и мина наздравицата, целуването и прегръдките за чнг, баниците с късмети, приказките след полунощ, пак прегръдки и целувки, и какво ли не още.. аз обаче към колко беше... реших да си лягам, щото много ми се доспа. Бяхме решили да изпробваме условията навън,
тъй че отидохме да опънем палатката, като хубаво за целта се оказа едно място, близо до хижата, малко на границата между гората и поляната. и ..... леле, много го разтягам. Айде по-набързо.
След като станахме - изненадааа. ПОчти всички се изнесли надолу към селото и София. Прогнозата за лошо време ги уплаши, някои решиха, че няма какво повече да правят на едно място.. след изпълнение и преизпълнение на плановете..
и тъй, след преброяване на дивите зайци, т.е. временно пребиваващите, се оказа, че оставаме двама. Часът беше напреднал, минаваше обяд, когато и последните, а именно Никси, Дидо, Ива и мисля, че се казваше Веско, заслизаха надолу към Тъжа. Оставаше около 4 часа светлина. Дидо, ти попита на къде сме ходили.. ами.. разходихме се по пътя, то наистина времето не беше за гонене на върхове и извършване на геройства. Разходката беше най-вече с цел снимане. Снимки, обаче няма да пускам.
Вечерта вятъра се засили, от високото се чуваше бурята горе. Хижарите се зачудиха как ще спим на палатка, защото и тази вечер бяхме решили да спим в нея. След доста дълго умуване, обаче, с оглед безопасност, решихме да "демонтираме" палатката и да спим в хижата Very Happy

За сутринта идеята беше да станем раничко, закуска и после надолу, но нещо се успахме, и тръгнахме към 9 и нещо. Снегът беше доста тежък и мокър, и натежаваше на снегоходките, което пък се отразяваше на вървежа. Няколко метра и спирах да почивам Smile

Но това беше само докато навлязохме в гората и тръгнахме по пътеката.
Тъй. В селото бяхме за 3 часа, а имаше още около 5 часа до официалния транспорт / влака/, който щеше да ни закара в София. Полека се затътрихме към подбалканския път, с идеята да спрем някоя кола на стоп, та прибирането да стане по-бързо. Още не излезли от околностите на селото и се зададе една кола с двама души вътре, Сф регистрация - голям късмет. Махнах и тя спря. Малко посбутахме техния и нашия багаж, ама всичко се нареди добре. Поради особените атмосферни влияния и условия се прибрахме за 4 часа. Още преди мръкнало Wink

ТОва е, айде до скоро, че ми се схванаха ръцете от писане Very Happy

Последната промяна е направена от Kat на Нед Апр 20, 2008 7:10 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти

Брех! Добре, че не останахме и жалко, че не ви се отвори време да дойдете по-рано Laughing

Огромна Хвалба за отново пуснатите в мрежата чудесни снимки, касаещи и моята слабост - Северния Джендем. Не се съмнявам, че сте си прекарали много добре, при това сте имали късмет за хубаво време.

Два дни след коледна Амбарица дойде време за предновогодишен Ботев, а покрай него и Марагидик и Триглав /Г.Кадемлия/ и посрещане на Новата 2008 година в х.Русалка.

Ето и маршрута накратко по дни :
29.12.07: София-с.Тъжа-х.Русалка-х.Тъжа
30.12.07: х.Тъжа-вр.Ботев-вр.Марагидик-х.Тъжа;
31.12.07: х.Тъжа-вр.Голям Кадемлия /Триглав/-х.Русалка;
01.01.07: х.Русалка-с.Тъжа-София

http://www.bgphoto.net/Albums.aspx?UserId=19509

_________________
Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.