През Рила от север на юг за два дни

1 ден: 24.08.11г.:
Първоначално смятах, че изходната точка ще е Говедарци. Но исках да мина частично по Мальовишкото било и това наклони везните към комплекс Мальовица за началото на прехода.
С първия бус в 07.00 часа от автогара „Юг” и с буса в 08.15 часа от Самоков, стигнах до комплекс Мальовица.
Миналата година, маршрута ми през първия ден бе почти същия… Казвам почти, като сега реших да мина частично по Мальовишкото било.
След хижа Мальовица и Втора тераса, хванах пътеката към заслон БАК.
Между Злия зъб и Ловница се засякох с група туристи. Попитах нещо един от тях, но той препоръча да попитам техния водач, който всичко знаел… Тогава нищо не ми направи впечатление, но след като се прибрах, прочетох това и щастливата развръзка след това.
Тогава те ми казаха, че ще минат по билото - Ловница, Купените, Голяма Попова капа и ще спят на Кобилино бранище. Маршрута съвпадаше с моя, с тази разлика, че аз смятах да нощувам на хижа Рибни езера.

вр. Двуглав, вр. Злия зъб, вр. Орловец

След Ловница има доста слизане, което после трябва да се изкачва...

връх Голям Купен

Оказа се, че това слизане и качване ми отне около 45 минути и в 12.45 часа бях на върха.

на връх Голям Купен

поглед към Страшното езеро през "прозореца"

На връх Голяма Попова капа бях в 13.30 часа /миналата година по това време бях на Кобилино бранище/. Това означаваше, че на Рибни езера ще бъда ориентировъчно около 19.00 часа или около два часа по-късно от миналата година. Но сега маршрута е с по-голяма денивелация.

Лопушки връх

Лопушки връх отново остана встрани на моя път, но някой следваш път ще му „се обадя”.
След Кобилино бранище подхванах склона на Водния чал.

Не е толкова стръмно, но винаги ми е било досадно това изкачване.
На хижата бях около предвидения час на пристигане. Хижарят Тошко бе на поста си. Настаних се и се отдадох на заслужена вечеря с бира…

2 ден: 25.08.11г.:
GSM-а ме събуди към 05.40 часа. Предстоеше ми един много голям преход, по който изобщо не бях минавал… По-точно бях минавал на някои места: от хижа Рибни езера почти до Павлев връх; от Ангелов връх до хижа Македония и от връх Капатник до Предел.

изгрев на сутринта…

Предстояха ми много изкачвания и слизания… Нямаше да скучая…

Павлев връх

връх Черна поляна

връх Аладжа слап

Ангелов връх

Голям Мечи връх

Не се отклоних до върха, защото ме чакаше още много път…
На хижа Македония бях в 11.35 часа. Седнах да хапна и си взех две бири. Това ми бе първата почива досега. Разстоянието от Рибни езера до тук го взех за 5.20 часа.
Страхотна жега бе и започнаха да ми се прокрадват лоши мисли за отстъпление… А именно слизане към Бодрост и след това към Благоевград.
Хапнах, изпих си бирите и събрах всичката възможна воля, която бе останала, и реших, че място за отстъпления не може да има… Напълних си единствената бутилка от 1.5 литра с вода, която се оказа крайно недостатъчна в последствие.
Както споменах преди, маршрута от хижа Македония до връх Капатник щях да го мина за първи път. Единствения ми проблем бе, дали има вода по пътя. В тази жега тези 1.5 литра нямаше да са достатъчни.
Минах покрай един камък, на който имаше стрелка и надпис: вода и water, но аз го подминах лекомислено. Имах към половин литър вода. Не обърнах внимание колко часа е.
Но някъде около 16.00 часа забелязах табела с надпис: вода - 30 метра. Бяха ми останали две глътки вода, но много малки… Оставих раницата и взех бутилката. Стигнах до мястото и останах разочарован. Имаше много малко вода и само с някакъв много малък съд /като канче например/ можех да налея вода. Аз нямах, така, че се върнах без вода.
Понеже никога не бях виждал връх Капатник от север, си помислих, че това е той:

Беше някъде около 16.30 часа. Но чак към 17.35 часа се показа Капатник.

В 17.50 часа бях на върха. Голямо глиганстване падна от върха до пътя, въпреки, че вървях по пътеката… Това ми отне около един час. Тук заслужено изпих предпоследната глътка вода.
Разстоянието до Предел съм го изминал сякаш на сън. Към 20.40 съм включил челника /според съня/.
В 21.10 часа бях на чешмата до пътя Симитли - Предел - Разлог. Толкова вкусна и студена бе водата… А не бях си изпил последната глътка вода от бутилката…
Предстоеше ми още ходене, но по асфалт. Минах покрай ресторант Предел, където единствено имаше хора, но търсех първо къде ще спя. Под угрозата без подслон и без ядене едновременно, се върнах до ресторанта.
Казаха ми, че ресторанта е затворен. Идвам чак от Рибни езера, и съм гладен и жаден…, им отговорих. Казаха, че имат само кюфтета, салата и бира… - какво друго му трябва на човек, който е гладен и жаден.
От ресторанта ме насочиха към някаква почивна станция за спане.

3 ден: 26.08.11г.:
В 07.00 часа вече чаках някакъв превоз. В 07.20 часа дойде бус, който ме закара до автогара „Овча купел” в София.

Всички снимки:

Последната промяна е направена от Valio на Чет Фев 09, 2012 8:55 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	ZCEZBPM написа:
	... В тъмното как се оправи след този последния кол от Македония до Предел? Доколкото разбрах там маркировката хич я няма пък и на всичкото отгоре е непознато място...

Не си обърнал внимание, че съм написал, че този маршрут от Капатник до Предел съм го минавал, а и го имах като трак на GPS-а. Така, че нямах други проблеми, освен умората.

	ZCEZBPM написа:
	...Колкото до водата нали знаеш поговорката за старилото и патилото. Аз все още се считам за пишман турист, но с една бутилка не тръгвам...

За следващия преход, когато се видяхме на връх Мальовица, бях с още една бутилка от литър. Но не съм я използвал въобще. Стоеше си пълна през цялото време, като сутрин я сменях с нова вода. Но не беше такава жега.

Хубава двудневка!
Много добро натоварване.
Поздравления!