Януарско пиринско в три части - 1 - Белемето и Тевно езеро

Групата на безработните отново се събра в квинтет, за да се впусне в една обиколка на любимата ми планина. Катерина като работеща жена разбира се, развали всичко още от самото начало - закова планираните за обиколка дни от пет+ на четири. Е, ние и го върнахме де - натоварихме я да поеме всички разходи по пътешествието - гориво, храна, спане и прочее. От нас - ходенето Laughing

Последното на майтап разбира се. Наложи се да посъкратим и да посгъстим програмата. Отпаднаха планираните обиколки до Алиботуш и Къркъма под Тодорка в северен Пирин. Абе - планината няма да избяга. Тръгнахме на път рано сабахле в петък с на Емо пасата, натъпкан до ламарините с раници, снегоходки и други разни железарии. Посока - местността Попина лъка над слънчевия български град Сандански. През града минахме като бързия влак, за съжаление - имам там един авер дето не можах да му се обадя ... Нагоре пътя беше ОК докъм последния километър. Оттам до Попина лъка асфалта - стъкло. Котка да пуснеш ще се пречука. Въртенето на гуми и бутането не помогнаха, та зарязахме автомобила в канавката и поехме нагоре со много мерак и багажа на рамо Very Happy

Минахме да уважим х. Яне Сандански, оттам поехме през вилите посока х. Беговица. Пътеката беше тъпкана и лека за късмет, та не се наложи газене и снегоходки. Интересни се оказаха парковите табели дето ги имаше долу из Попина лъка - даваха къде 3, къде 2 и кусур часа до х. Беговица - едно двукратно презапасено време спрямо реалното от около час и половина. Както и да е. Нейде след 11 бяхме на Беговица. Хижаря любезен, почерпи чай, обелихме малко лаф, поснимахме района и продължихме нагоре по долината. Веднага след хижата стана газинг вече през снега, та пуснахме Никси напред да отъпква със снегоходките. Човекът е вегетарианец и има много енергия за хабене както ще разберете по-нататък Laughing

На хижа Беговица. Между смърчовете
проблясваха Синаница и Башлията ...

Сушим се пред камината в хижа Беговица.

След хижата се отвориха първите алпийски гледки. Не бях стъпвал от 1-2 месеца в Пирина та направо подскачах от кеф като гледах тия ми чукари да се отварят един след друг ... Стигнахме Даков мост и минахме на десния бряг на Беговица. Оттам качихме няколкото скални прага и стигнахме в началото на Беговишкия рид. Тука е момента да спомена и неочаквания ни шести спътник - един симпатичен катранен на цвят пес. Псвето ни се лепна още от хижа Яне Сандански. Нейде около Беговишкия превал по скалите вдигнахме една коза. Песа - който полягваше немощно по пъртината отзад и не смееше да стъпи в дълбокия сняг, изведнъж се оживи и драсна нагоре след нея. За няма и 2-3 минути се покатери горе до рида, помота се наоколо и се спусна с голям кеф надолу до нас. Всичкото това - за 5 минути. Как да не му завиди човек ...

Бегова капа, Зъбът и част от Куклите -
първите гледки нагоре по долината:

Пъртина...

Никси пред Каменица и Яловарника.

Емо лови сателитите на Беговишкия превал. Назад е долината ...

Яловарника ееее ...

Зъбът и Куклите

На Беговишкия превал. Никси и бързоходния
пес пред Яловарника и Зъбът

На Беговишкия превал се разделихме на две. Катя, Емо и Стефчо тръгнаха да се качват по късо ребро към челото на рида. Ние с Никси хванахме една лека издутина в релефа в дясно от последния кол и така преодоляхме последния стръмен склон до превала. Оттам се отвори гледка към Белемето и към венеца върхове, обграждащи Беговишкия циркус. По-долу има малко снимки ...:

Белемето от Беговишкия превал. Гадно качване ...

Опит за портрет Smile

Долината на Беговица

Емо, Катето и Стефчо катерят по Беговишкия рид

След като се събрахме, тръгнахме надолу към долината на Мозговица - по коловата маркировка. Никси както обикновено предприе изненадваща маневра и хвана лятната пътека за Белемето - с подсичане на лавинния склон на Каменишка кукла. Останалите тръгнахме надолу и скоро бяхме под Белемето. Оставаше ни 300 метрово неприятно качване до езерото горе. Избрахме що-годе приличен маршрут по издатините между лавинните улеи и половин час след залеза бяхме на равното.

Заслонът беше тъмен разбира се, в него се ширехме само ние и песа. Стефчо и Катерина се хванаха да източват езерото - успешно за щастие, че наоколо водата хич я няма. С Никси намерихме дървата, брадва, трион и с заехме с любимото ми занимание - цепене на дърва за печката. Добре че ме спря навреме човека, че щях да поцепя всичките запаси на тевното - иде ми отръки като сменям работата ...

Една среднощна снимка на Каменица, на лунна светлина

-----

На другата сутрин станахме кой когато завърне. Стефчо се раздвижи до връх Момини двори да снима, аз хванах посока седловината под Валявишкия чукар - да проверя там ли са още Валявишките езера. Хубави са гледките от ръба, струва си краткото бъхтане нагоре.
При заслона направихме една обща снимка и тръгнахме обратно. Връщането го направихме през долината на р. Мозговица. Хем за разнообразие, хем да спестим качването до Беговишкия превал. При добър сняг това ходене не е проблем, ходи се върху клека и той не е пречка. Генерално се следи коритото на реката. Проблем представляват участъците около горската линия - там има няколко скални прага, които трябва да се преодолеят внимателно. След като се навлезе в гората, придвижването става главно по левия бряг на Мозговица. При местността Бански гроб (единичен кол зимна маркировка на десния бряг на реката) се хваща тясна просечена пътека стръмно надолу покрай десния бряг и се излиза на пътеката Попина лъка - Малко Спано поле. Цялото това ходене е без маркировка и без явна пътека - покрай клековете и из гората. Оттам до Попина лъка се върви леко по коларски път.

Момини двори и Кралев двор от заслона:

Валявишки чукар и Тевно езеро. Катя отива за вода:

Квинтета:

Полежанския дял и Голямото Валявишко езеро:

Валявишки чукар:

Джангал и Момини двори:

Каменица и заслон Тевно езеро:

Джангала. Мога да го снимам 1000 пъти, все различен ... :

Момини двори, виждат се следите на Стефчо :

Куклите и Беговишкия рид от Белемето :

Кучето - моя приятел Smile

:

Кръстът над Тевното :

Мраморните върхве Вихрен и Кутело :

Самото Тевно езеро - бялото поле в средата:

Заслонът :

И пак :

Долината на Мозговица. Насеченият връх е Каменишка кукла :

Така приключи тая добра зимна разходка до Тевното езеро. Следва гостуване при Speedy и качване до емблематичния връх на среден Пирин - Ореляк.

Последната промяна е направена от dido на Пет Авг 20, 2021 7:53 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти

Голяма красотия, голямо нещо!!! Cool

тая нощна снимка на Каменица хмм ... такова ... добре изглежда Smile

Стефчо даде идеята, добра наистина ...

Тая снимка с Катето и Стефан на ръба обра точките във фото-форума! Много яко!

Ъхъ

Очаквам да се юрнат на фотосесия в района тия дни Laughing

Мараба,
друго си е да си безработен... ако не си на баир, си на компютъра Laughing

Добре, че почваш работа, че и ние останалите да можем да се доредим да напишем нещо тук ..
това на шега, разбира се ... Wink

след малко снимки от мен Mr. Green

Аз като Станислав Христов Христосков ще кажа само :
ЕБАСИ КЕФА!!!

_________________
Който пие бира не умира!

ами ето и снимките от мен и апаратчето, дето го бях взела на заем Very Happy

След тръгването от Попина лъка вървяхме много в сянка, та снимки няма твърде. Първа снимка - започнахме да бием
пъртината от х. Беговица нагоре.

На Даков мост:

По нагоре все повече се откриваха гледки

Бегова капа е много хубав и в зимно облекло Very Happy

Върхът и Никси

От превала, тръгнахме към билото на Беговишкия рид - от него снимах Никси и Дидо

Гледка на югозапад

От върха много хубаво се виждаше Мозговишката порта и Белемето

Денят скоро щеше да приключи, светлината започна да отслабва

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

През ноща времето също беше чудесно, нямаше вятър, не беше студено. На сутринта пак гледки, когато слънцето изгря

Общо взето се помотвахме, мързелувахме на слънце и снимахме

Към 10 часа си тръгнахме, разговорите се въртяха най - вече около хубавото време и евентуално изтягане на слънце.

Накрая гледка от обратния път, по долината на Мозговишка река.

Засега това Wink

Последната промяна е направена от Kat на Сря Авг 06, 2008 1:36 pm; мнението е било променяно общо 1 път

	Цитат:
	Емо, Катето и Стефчо катерят по Беговишкия рид

Е, тази снимка е направо убиец! Very Happy

И панорамата преди нея е с някакво страхотно осветление!
Красоти, красоти! Smile

Специално ни пуснаха ламбите отгоре тия четири дни ... Не се оплакваме от липса на гледки, дааа Wink

Докато потретвах и почетвъртвах част 1 и част 2, видях, че и част 3 е пусната.
Ама вие направо сте преяли с красоти! Very Happy

Такова нещо държи влага поне половин година! Smile

Поздрави за прехода и благодарности за снимките!

Цитат:

Катерина като работеща жена разбира се, развали всичко още от самото начало - закова планираните за обиколка дни от пет+ на четири. Е, ние и го върнахме де - натоварихме я да поеме всички разходи по пътешествието - гориво, храна, спане и прочее.

Така ли!?

Квато съм блейка, пак не съм разбрал и съм пропуснал да спя с Катето.

_________________
www.bgmountains.org

	Malama написа:
	Докато потретвах и почетвъртвах част 1 и част 2, видях, че и част 3 е пусната. Ама вие направо сте преяли с красоти! Такова нещо държи влага поне половин година! Поздрави за прехода и благодарности за снимките!

Malama, да ти кажа правичката, на мен хич няма да ми държи влага половин година, дори и 1 месец.. абе направо още сега, ако може, пак натам Laughing

бре, Емо, ... не ти ли стигна това, че имахме възможност да спим заедно в спалното на х.Гоце Делчев? .. обаче, да ти кажа правичката, аз се отказвам от други възможности, щото много се будя от хъркането ти през ноща Laughing

опаа, пропуснах една панорамка на залеза. Пускам я направо голяма, че е самичка.
Тук още драпахме по склоновете на Белемето и нямахме възможност да зърнем Слънчо как потъва в хоризонта, но Никси като пусне снимки, той ще компенсира тази загуба. Very Happy