Миналата събота (14 май) се разходихме до един самотен връх в Гръцко - Щудер.
Въпросната чука я заглеждаме от дълго време, скитайки по околните планини. Вижда се чудесно от съседната Сминица, от Алиботуш, от Боздаг също, а и от пътя към Драма и Кавала.
Миналата година снимах чудните дипли на върха от село Микрополи в съседната планина Сминица, ето го как изглежда:
Най-удобният подход за качването на Щудер се оказаха селата Елес (Охиро) от север и Калапот (Панорама) от югозапад. Елеския подход е през букова гора и пътищата нагоре не се виждат добре (на Google Earth). Затова избрахме качването от Калапот. Трети вариант е от село Гюреджик (Гранитис) на североизток, но оттам идва около 20 км в едната посока - далеч повече сравнено с 8-те км от Калапот.
Качването от Калапот е доста тривиално. Началната точка е добре поддържан вековен чинар в центъра на селото. В близост до него е черквата и обраслата с бръшлян камбанария. Там оставихме колата и тръгнахме нагоре през селото, покрай малка горичка от стари трепетликови дървета, в близост до каптаж за питейна вода.
Калапотския чинар
При каптажа завихме на югозапад и после юг по широк коларски път, всечен в склона. Пътят прави примка около един масивен рид, който се отклонява от билото при Щудер, на юг. Връхчето, отдето излиза рида, се нарича св. Петър (Аийо Петро ако се наложи да се обяснявате с местните хора). То се намира на 1-2 км западно от Щудер, а на връхната му кота има ретранслаторна антена. Пътят вероятно е за поддръжка на това съоръжение - щото е в чудесно състояние.
Както споменах, пътя прави примка около рида и се насочва право на север, към седловината между св. Петър и Щудер. Набирането на височина става неусетно. Селото Калапот е на 550 н.в., а седловината между двата върха - на 1450. След като пътя завие на север, се появяват първите големи гледки към Щудер и Драмското поле. Минава се през особен тревисто-каменлив карстов терен, обсипан с цветя, редки дрянови дръвчета и - грамадно изобилие от диви божури За съжаление бяхме подранили с около 1 седмица за масовия цъфтеж на тези красиви китки - дали времето им е около 20-и май, или просто тази пролет беше студена - видяхме само няколко червени цвята.
По пътя към Щудер
По пътя следва чешма за водопой с голямо бетонно корито и странен колектор за дъждовна вода. Над нея край пътя има няколко минни галерии с потъмнели стени.
На седловината пътя се отделя наляво към вр. св. Петър. Надясно продължава друго разклонение, малко използвано и тревясало. Вероятно то слиза на север към селото Елес. Ние се отклонихме надясно и без пътека захванахме оставащите 300 м качване към в. Щудер. В началото се преваля едра тумба с два добре оформени карстови въртопа. В западния въртоп Митко забеляза дупка, която се оказа дълбока вертикална пропаст с диаметър около метър. Тествахме саунда на хвърлените вътре камъни - пещерката идваше поне 20-на метра дълбока.
Гледка към Елеското поле. В гьола долу потъват рекичките, за да избият на юг при Панега
Оттам нагоре започна стръмно качване към връхната кота. Теренът е леко крив, с малки откатервания на 3 места - там има високи 3-5 метра карстови венци. Навсякъде по каменливите склонове е обсипано с ярки цветя - идеални обекти за мераклиите с фотоапаратите. Вече горе, малко преди върха, има леко стеснение с отвес вдясно и много стръмни тревни склонове вляво.
На самата връхна кота е построен малък каменен параклис, посветен на св. Павел (така наричат гърците Щудер в наши дни). Панорамата отгоре е страхотна - може би най-добрия изглед към високия Драмски Боздаг. За съжаление ние нямахме късмет с видимостта - имаше доста мътилка по котловините наоколо.
Качването става по западния склон към връхната кота на Щудер
На в. Щудер - Жорката, Ники, Митко и аз,
Слизането направихме по същия път до колата. На връщане минахме покрай изворите на р. Панега. Тя се изнизва от една пещера в подножието на Щудер и поема много пълноводна към Драма. Приказката е, че реките, оттичащи Елеското поле северно от Щудер пробиват цялата планина, минават под нея и избиват в Панега. Действително Елеската котловина е безотточна и ако не беше карстовия терен, там щеше да има грамадно езеро. То би събирало водите на околните планини Смийница, Църна гора, Алиботуш, Стъргач и Боздаг.
Панега избива през планината
Всички снимки от това ходене можете да видите в галерията
_________________ Бутам след осмата бира
Сря Май 18, 2011 11:53 pm
izvetrql
Регистриран на: 01 Мар 2010 Мнения: 156
Чудно връхче, яд ме е, че съм го подминал. А въпросната пещера, Ангитис, е много красива. Защо Панега, не е ли Драматица (Ангитис)?
Гръците малко са я омотали хидрографията. Ще си позволя малко приказки по въпроса.
В един справочник гръцки, отпреди 10-на г., коментираната пещера е описана с турското си име - МаАра. В буквален превод думата означава пещера (тур. mağara). В английския пояснителен текст е дадена като Maara cave. Никъде не се споменава името Ангитис. Явно това е някакво по-скорошно именуване от страна на гърците. Една от таверните близо до входа на пещерата също се казва МаАра. Сред бежанците от оня край, с които съм разговарял, е известна като МаарЪта.
Отновно названията на реките:
Панега е нашенското име на реката, която излиза от МаарЪта. Доколкото ми е известно думата панега е с тракийски произход. У нас също има подобни топоними - примерно извора Глава Панега край с. Златна Панега, Ловешко.
Драматица извира като маловоден поток от Драмски Боздаг, който лете често пресъхва. След като достигне гр. Драма в неговото корито се втичат водите на големия карстов извор Св. Варвара, който формира вече голяма река. По-надолу Драматица приема отдясно Панега и минава между планините Сминица и Кушиница (Кушница), където е селото Ангиста. Там реката приема името Ангиста, след което се влива отляво в р. Струма
Така седят нещата от наша географска гледна точка. Как са те обаче към днешна дата от гръцката такава? Ето как:
Споменатото село Ангиста (гр. Αγγίστα) и днес си го има. Село Койнарете или Нов Калапот, което е недалеч от пещерата МаарЪта е преименувано на Αγγίτης - Jordy да каже как се произнася. Така е преименувана и реката Панега, а според последните туристически брошури и пещерата.
Драматица може да се срещне с разни имена, като най-често аз съм я виждал като Агия Варвара, сиреч Св. Варвара. Така излиза, че главната река е Панега, а не Драматица, което според мен не е вярно географски. Гърците явно не мислят така. А как наричат поточето,което се спуща от Боздаг към Драма не зная. Доста са я загълпили работата общо взето.
Няколко снимки и от мен:
Връх Св. Петър
Връх Щудер
Селцето Елес
Панорама към високите върхове на Същински (Драмски) Боздаг
Диви божури
Още снимки, с пояснителни текстове, от ходенето можете да видите ТУК
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
За съжаление бяхме подранили с около 1 седмица за масовия цъфтеж на тези красиви китки - дали времето им е около 20-и май, или просто тази пролет беше студена - видяхме само няколко червени цвята.
