Първи ден 09.08 :
Прогноза до 40 градуса ... Пристигане с влак до Костенец, маршрутка /50ст./ до с.Костенец, такси до Вили Костенец и ... нагоре, нагоре до х.Белмекен. По пътя срещнахме един единствен турист. За палатката платихме 2 лв., хижата и обстановката доста прилични. През нощта видях че святка над билото на Балкана, а над нас обсипано със звезди.
Втори ден 10.08 :
Прогноза за краткотрайни превалявания и гръмотевични бури в следобедните часове, захлаждане с 5-10 градуса. Утрото - синьо небе изключително време. Тръгваме около 8 часа по летните пътеки за х.Грънчар. След около 2 часа времето бързо се разваля.След Ушите /премката за Ибър/ ни заваля с мъгла и леко усилване на вятъра. Дъждът спря и се поизясни. На Ченгенечал ІІ пак ни заваля и пак спря.... Стигаме до Казанските езера - времето стремително се разваля. Поставяме палатката м/у горно казанско езеро и Ортачал в сравнително закътано място. Точно сготвихме и ядохме и започна проливен дъжд. Беше около 15ч. следобед. Дъжд, дъжд, дъжд - тонове вода и лед /суграшица/ се изсипват върху нас - по радиото казват "код оранжево" за северна България... Започва вятър. Страхотен вятър. Някъде бях чел, че палатката издържа до 100 /или до 120/ км./час, надявам се да е истина. Излизам да проверя и натегна колчетата - всичко изглежда "перфектно" . Когато вятърът прекалено я напъне рейките поддават, палатката се сгъва, пропуска струята и пак се изправя. Вътре това се усеща като слизане на тавана и пак вдигане. Колчета, въжета, шевове.... - не помръдват! Температурата вътре от 15 градуса пада на 7-8 /точно комфорта на чувалите/. През нощта дъждът спира но не и вятъра.... Мъгла, видимост от 5 до 50 метра на моменти.
Трети ден 11.08 :
Прогноза за разкъсана облачност и застудяване. По радиото разказват за дъждове по 50-60 литра. Лондон е изкарал първата спокойна нощ, но ние не
Вятърът продължава със същата скорост, мъглата също. Температурата в палатката е 4-5 градуса. Готвим в предверието с големи предпазни мерки против пожар. Целия ден продължава същото. Излизаме само по нужда. Слушаме радио и чакаме обещаното "стихване на явленията". Всичко стихва през нощта към 3 часа - ясно небе и звезди. Барометъра също показва "слънце"
Четвърти ден 12.08 :
Не бързаме да станем - чакаме да ни огрее и стопли. Езерото и някой локви са покрити с тънка кора лед! Духа леко.
Към 9,30 часа все пак тръгваме - имаме да наваксваме.42 часа в палатката стигат!!!. Бързо изкачваме пътеката покрай Ортачал и ....!!!!! Невероятна гледка и Рила и Пирин!!!!Седяхме и гледахме, гледахме
Нататък виждаме хора от Заврачица към Белмекен, от Грънчар към Белмекен и Заврачица.... не много, но все пак...
Подминаваме Грънчар без да спираме. На спускане от Ковач срещаме 2 мъже, които са тръгнали от Македония за Грънчар Срещаме групичка от Семково през Вапските за Рибни. Сравнително малко хора по пътеките.
Към 19,30ч. стигаме Рибни - "Добър вечер - добър вечер - колко струва да си разпънем палатка - по 3 лв. на човек и 3 лв. на палатка - т.е. 9 лв.?! - да - довиждане! - ами след долното езеро не се таксува... - досетихме се всичко хубаво!" В 20.30 разпънахме. Невероятен изгрев на пълна луна от реброто на Йосифица!!!
Пети ден 13.08 :
Спускане към Рилския манастир. Ами.... много хора, много пикникуващи по реките.... всички го знаят. Шеметни гледки към алпийската част. Обяд на Кирилова поляна и надолу, надолу... Леко дозареждане от хранителния магазин до манастира и нататък.
Зона за отдих Бричебор В 18ч. вече нямаше трезвен мъж въпреки всичко много тихо и културно. Вероятно Илийна река е заглушавала звуците. Много чисто и облагородено за пикник - чешми, пейки, маси. Там си поставихме палатката.
Шести ден 14.08 :
Ставаме към 7ч. - първи сме от всички бивакуващи. Мием се и потегляме. По пътя и после по пътеката - в началото обрасла и мокра, после много много стръмна. Когато излязохме на почвения път вече беше доста поносимо. Следи от мотор и от АТВ. Много добре маркирана, но не много ходена пътека. Малинажи от дясната страна - вдигаме много шум със свирката "за всеки случай". Нагоре, нагоре до един широк дол. Там се позамотахме с маркировката /изглежда има по-нова и по-стара/ всичко е ясно де ама има леки излишни кушии без път и пътека ако не внимава човек. След като излязохме на билото хванахме подсичащата пътека с маркировката и много съжалявахме! По- добре още една денивелация от 100м. по почвения път. Тази пътека цялата е на буци и обрасла с хвойна. Много, много неприятна за ходене.
Пристигнахме в хижа Македония към 15 и нещо кафе, вафлички.... приятни приказки с варненска група със същата палатка Тук да не пропусна!
Изключителна хижа, най-добрата, която съм видял в Рила с невероятно коректно отношение към туристите. Миналата година аз бях повдигнал някой въпроси около нея... Сега е несравнимо! Браво на дружеството и всички които имат отношение.
Продължихме за Семково. В началото на Динков дол има стада и кратки срещи с кучета, но явно са обучени и не са особено агресивни. Намерихме си чудно "Място за палене на огън" на границата на парка. Къпане в рекичката, чай на примус и сън.
Седми ден 15.08 :
Изключителен късмет - само след 5 мин. чакане първата лада на местен човек ни взема и ни остави чак в другия край на Белица, от там 20 минути до гарата и след 30 мин. в теснолинейката. В това време Вени успя да натъпче едно кученце, на което се брояха ребрата, с кашкавал и бисквити до формата на надута гумена ръкавица.
Това е разказът.
Поздрави!
Последната промяна е направена от Todor на Вто Авг 16, 2011 8:35 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
