В края на юли си спретнахме една приказна разходка из Словения и Хърватско. Ето я и нея ден по ден:
По следите на Слънцето (словенско-хърватска приказка)
Сряда, 2:30 сутринта. Часовникът ми звъни и макар, че съм спала едва 3 часа, скачам от леглото свежа и бодра, нямам търпение да тръгна на път. В 3:30 товарим багажа и потегляме, дългоочакваната и дългоплануваната екскурзия в Словения и Хърватско започваше . Първата ни цел беше Словенската столица. Доста път си имахме до там, но той мина леко: бяхме заредени с баница, кекс, термус с кафе и 2 стека с бира. В Хърватско, слънце огря пътя ни и открихме, че жабката на колата е хладилна, натъпкахме я с бири и вече нищо не липсваше за пълното ни щастие...Бях взела книжка с приказки от цял свят, които си четохме по пътя. Уви нямаше нито хърватска, нито словенска приказка: оставаше сами да си я напишем .... Най-весела беше японската история за Победителя Кендзо, който пребродил реки и планини, бил се с Дракона, готов да жертва живота си за благото на хората...голям смях падна...настроихме се победоносно и така, неусетно пристигнахме в Любляна.
Време е да ви представя и главните герои: в шефската кола бяхме аз, Славейко, Надето и Руми: и четирмата печени и доказани кифли(а някои и доказани позьорчета ). Още две коли се включваха в БГ отбора: колата на Свилката и Еми(при тях бяха също Томи, Нина и Нели, с тях си бъбрехме по радиостанцията) и светкавичния бус на Боби(в компанията на Шого, Меги, Стоян и Ванчето), който в бързината, често малко поизоставаше назад...
Четиринайсетимата юнаци се събрахме най-после в Любляна, там се поразходихме няколко часа, колкото да усетим атмосферата на града: замъкът беше симпатичен, но много повече ни впечатлиха тесните виещи се павирани улички, мостовете, дюкянчетата и гостилничките: всичко така чисто, спретнато и киправо. Ей ви змейския мост:
Ей ви змея с кифли:
Централна уличка в Любляна:
На мостовете хората си гледкат корабчетата по реката и скрепяват обичта си закачайки катинарчета:
Църквата също беше внушителна: цялата изпъстрена с картини и статуи: нещо между храм и музей на изкуствата, изпипана до най-малките детайли:
Хапнахме по един Velik Sladoled и потеглихме към следващата дестинация: езерото Блед. По пътя натам ах-кането и ох-кането започна: пейзажът съвсем се промени: появиха се китните къщички, със зелени морави, църквички с остри покриви, замъците, а в далечината се белееха и Юлийските Алпи: същинска приказка :
Стигнахме и до Блед и ахкането стигна до своя апогей: езерцето се синееше, патки и лебеди, позираха по брега му, в средата имаше островче с кацнала на него църква, а горе в скалите се извисяваше величествен замък...
Отдадохме нужното внимание на всичко наоколо и продължихме към Бохинското езеро: още по-голямо и красиво. На къмпинга край него(Златорог) щеше да е първата ни нощувка. Пристигнахме доста късно, къмпинга вече беше заспал, но ние подобаващо огласихме всичко в радиус 2 километра, всички много ни се „радваха“, не се съмнявам, че са ни споменавали с добро... Като за едното спане, Златорог си има необходимите условия, но като цяло никак не ни хареса: беше претъпкано, местата за палатки - неравни и каменисти, между дърветата. Разбира се, ако си носите надуваем дюшек, помпа и гумен чук за колчета, не би трябвало да имате проблеми(уви това може да си позволят само разни изветрели старопланински маратонци... ) Но при повечко време за избор, по-добре пробвайте някои от околните къмпинзи.
Та така, доста поуморени, хапнахме, пийнахме, посмяхме се и се прибрахме в палатките.
Следващите дни: след малко . Снимките са във фейсбук
Вто Авг 09, 2011 3:37 pm
ferdi_mruvkata
Регистриран на: 27 Авг 2009 Мнения: 640
в кой фейсбук ?
Вто Авг 09, 2011 3:56 pm
igurbev
Регистриран на: 23 Авг 2008 Мнения: 2406 Местожителство: София
Re: Из Словения и Хърватско...
Кифлата написа:
В Хърватско, слънце огря пътя ни и открихме, че жабката на колата е хладилна, натъпкахме я с бири и вече нищо не липсваше за пълното ни щастие...
Ееех, а какво става, когато шофьорът е единствения в колата, който може да оцени подобна идилия?
Вто Авг 09, 2011 4:42 pm
Кифлата
Регистриран на: 09 Юни 2011 Мнения: 7
Ще пуснем линкове със снимки утре . Иначе на шофьора хич не му беше зле: Руми го сменяше от време на време, колкото да пийне бира, да похапне и да подремне, приспан от поредната приказка
Ето и разказа за втория ден:
Четвъртък, 6:15: кифленската палатка беше разтресена от ранобудния ни водач. Приготвихме си най-вкусната закуска на света от овесени ядки и стегнахме багажа . От къмпинга с радост ни изпратиха. По план, този ден трябваше да се качим до Дом Планика. Времето обаче не изглеждаше никак обнадеждаващо: ръмеше и беше мъгливо. Ето как осъмна Бохинското езеро: с облаци, мъгла и русалки :
Минахме през информационния център в Бохина, за да проверим как се движат прогнозите. Горе валеше, целият ден се очертаваше дъждовен, за следващия ден - пак нестабилна прогноза... Нямаше какво толкова да се мисли, има неща които не зависят от нас, оставихме ходенето до хижата за другия ден и поехме към Плитвичките езера. Айде пак към Хърватско, да догоним слънцето... Кофти е когато плановете се променят, когато искаш да видиш много, а времето не достига, но щом има желание, нещата винаги се получават. Макар дълго, нервно и изморително, пътуването до Плитвичките си заслужаваше: като на магия стигнахме до там, и поехме на обиколка. Да си призная, бях гледала някоя друга снимка, но това, сред което се озовах надмина всичките ми очаквания. Ако трябва да го опиша с три думи, те биха били: „Тече, всичко тече...“ :
Попаднахме в същинска джунгла: водата беше навсякъде около нас: извираше изпод краката ни и стремително се спускаше надолу, течеше покрай нас, падаше над главите ни под формата на мощна струя, или леко се процеждаща се през мъховете и растенията. Езерата са като скачени съдове, всяко едно е свързано с останалите, те преливат едно в друго, водата подскача като жива, разбива се на пяна падайки в по-долно етажното езерце, почива за малко във коритото му, за да продължи пътя си към следващото.... и следващото... скок след скок, пирует след пирует, плясък след плясък...А цвета на езерата: ярко, наситено, тюркоазено синьо, синьо като никое друго... И всичко това гъмжащо от риби и рибоци,
патки и патоци, дървета, цветя и..разбира се разни туристи като нас...
Обиколихме всичките езерца и водопадчета, возихме се с корабче по най-голямото, разгледахме и една от пещерите образувана пак от течащите води:
и накрая като за капак на всичко: се порадвахме на Големия Плитвички водопад: подобаващ завършек на 5 часовата ни разходка:
Когато се качихме над езерата, бяхме като замаяни, не можехме да откъснем очи от пейзажа долу, само още един поглед, още един..и още един...
Късно вечерта, гладни и обезбирени се докопахме до къмпинг Корана, на 10 км от езерата. Там успяхме да си намерим 2 къщи в които останахме да нощуваме( за по 14 евро на човек). Заспахме увлечени от вихъра на буйните води...
Ще ме прощаваш @Кифлата, ама нещо от полвин година загубих дар-клавиатура
Чаках само някой да пусне тема за Плитвичките езера и аз да споделя нашето посещение точно преди Великден тази година там.
Великден посрещнахме зад стените на Дубровник - стария град.
Та ето моите снимки от езерата:
Вода, вода и вода...
Там си зех дозата падаща вода за години напред... Водопадите Игуасу ще почакат поне една петилетка
Петък: Събудих се с изгрева на Слънцето. Отворих широко прозореца, за да му се порадвам. Беше си ясно че днес, то пак ще е с нас. След нормалното за такава група моткане, най-сетне потеглихме. По пътя наш‘та кола се отби в местността Растоке, нещо като етнографски музей , резсечен от мрежа водопадчета и бързейчета.
Добре са запазени мелниците, които са били направени по брега на реката. Имаше и една дупка, през която се преминаваше в долната земя: дива и джунглоподобна:
Много ободряващо ни подействаха веселите водопади, не усетихме пътя обратно до Бохина, даже бяхме изпреварили другите и седнахме да ги изчакме на по едно точено пиво...
...и на още по едно...
Доста се позасуетихме и чак към 2:30 потеглихме нагоре. Оставихме колите на една хижа малко над Стара Фужина. Времето беше с нас, съвсем за мъничко росна. До Водников Дом си има бая катерене (над 1000 метра денивелация), за около 3,5 часа бяхме на хижата.
Малко преди нея, се появиха алпийските пейзажчета и се почна ах-кането и ох-кането...Откриха се белите скалисти върхове, надвиснали над равни зелени „алпийски“ поляни. Триглав срамежливо се криеше в облаците, но това беше само докато не разбра какви сме симпатяги . Имахме още 2 часа до Дом Планика, еееей там под облачето.
Долу в ниското имаше и крави Милка, а Надето и Ванчето даже видяха кози, скачащи по скалите.
Горките животинки едва намираха клек, в който да се скрият. Държа да вметна(специално за Дидо!), че Словенските планини едва ли имат и 1-2 декара клек, а проблемът с осеменяването му също е сериозен .
На Водников дом се заредихме с вода(там е последната, после вече няма) и продължихме към Дом Планика. Нагоре вече пътеката вървеше само покрай скалите, като на места беше врязана в тях, имаше метални стъпалца и дръжки за стабилност. Масивът Триглав не е чак толкова голям, но около него има много други съседни планинки, накъдето и да се обърнехме, все планинка. Едната беше като за картичка.
Другата пък същински Пирин (но без клека де, имаше табелка, че се търсят доброволци за опрашването му ).
Слънцето постепенно взе да се скрива зад Триглав, появиха се много симпатични фотооблачета, които ясно се белееха на фона на розовеещото небе. Чудно беше, същинска алпийска приказка...
Не бързахме, бавно си вървяхме нагоре, зяпахме си облачетата и си се хилехме един на друг с рееещи се погледи .
Към 8:30 пристигнахме в Дом Планика, вътре беше топло и уютно, настаниха ни 2 много мили и слънчеви момичета. Имаше някаква весела компания в столовата, те свиреха на китара и пееха . Докато се оправим и си сготвим от специалния кус-кус с пармезан, стана 10 без 15. Тогава разбрахме, че тука не е като у дома, ахо-ихо до среднощ: в 10:00 столовата се затваряше и марш всички по леглата! Хапнахме набързо и, като немирни деца на летен лагер, си взехме бирата и излязохме да си я пием вън(искам само да вметна, че ние си носехме храна и бира от вкъщи, но в хижата си имаше всичко: Бира – 4 евро, супички – към 5 евро, вода 1,5 литра – 4 евро, чай и кафе – към 2 евро всяко). Уви, по-голямата част от бандата окапа рано-рано. Ние с Ванчето затворихме хижата . Мисля, че никога до сега не съм си лягала толкова безшумно в хижа, ама какво да се прави, възпитани кифли сме...Хубавичко се наспахме, в обща стая бяхме сигурно 20 души, всички спаха като котенца, ни хър, ни мър, ни други подобни...Абе понякога реда си е хубаво нещо, макар и малко скучно...
Сря Авг 10, 2011 4:52 pm
izvetrql
Регистриран на: 01 Мар 2010 Мнения: 156
Усеща се свежото влияние на Вальо в описанията. Ма той е недостижим. В името на статистиката, да се свети името й, бирата не беше ли по 3,90?
Сря Авг 10, 2011 5:22 pm
Кифлата
Регистриран на: 09 Юни 2011 Мнения: 7
Така е, черпя опит от най-добрите . Уви още се уча, няма как да съм чак толкова точна...Ама да знаете: Носете си бира и не я оставяйте по преспите, че за нула време изчезва!!!
Сря Авг 10, 2011 5:28 pm
vasil111
Регистриран на: 20 Мар 2008 Мнения: 183 Местожителство: велинград
Добре бе, Кифла, екстра е пътеписа, хареса ми много! "Шефската кола" - хихихи.... Ще очаквам и завършека на пътеписа.
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Браво Кифли...продължавайте все така, и все нагоре !!
Свежарски фотопътепис, Теди.
П.С: Тук са и моите снимки от Триглав и района (тогава комбиниран с Гросглокнер в Австрия) през 2007:
Подходът към върха бе от север - откъм долината Врата и Аляжев дом. Иначе преди това огледахме големите триглавски езера Бохинско и Бледско, последва качване на австрийският първенец Гросглокнер, и на връщане - изкачване на Триглав от север.
https://picasaweb.google.com/113235525748307775172/RIGLAVJulianAlpsSlovenia
По-здрави ... и до-скитане !
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Чет Авг 11, 2011 12:24 pm
Кифлата
Регистриран на: 09 Юни 2011 Мнения: 7
Благодаря, Никси .Чудно време сте случили вие ...
Ами аз продължавам нататък....
Събота: И ето, че дойде и дългоочаквания ден за изкачване на върха. С Руми станахме в 5:30 да гледаме изгрева. Беше облачно, слънцето само ни намигна за минутка и пак се скри . Закусихме и към 7:30 цялата банда без Свилен и Еми(те мъничко се позабавиха) се отправи нагоре. Не знаехме точно какво да очакваме по пътя и, за всеки случай, почти всички приеха твърде професионален вид, обувайки седалки и окичвайки се с ленти и карабинери. Никой не се вълползва от осигуровката, може би само от каските имаше известна нужда. Почти целия път до върха е по стръмни каменисти улеи, скалички и ръбчета.
Всички опасни участъци обаче са супер обезопасени с добре опънато стоманено въже(много често по наш‘те планинки стоманените въжета са попровиснали...). Трудно ми е да правя някакво сравнение с нещо познато относно трудността на маршрута, но, приемайки българските ръбчета за единица, приблизително да речем, че качването на Триглав от Дом Планика е с трудност 0.8 Кончета, 0.7 Мальовици по източния ръб и 1.5 Мусали по зимния път . Тъй че, мислете му: Ако някой много го е дострашало на Кончето може да си вземе един памперс... Иначе по пътя тук таме има разни снежни преспички, където при наличието на резервно бельо, може да се преобуете. Някой вече го беше направил :
A сега сериозно: ако сте минавали поне един връх обезопасен с въже, дори и малко да ви е страх, и тук не би трябвало да имате проблеми: държите се здраво, гледате си в краката и продължавате нагоре .
Ако е влажно и камъните се хлъзгат, качването би било къде-къде по-екстремно, но при сухо време, няма проблем. Паралелно с нас, на върха се качиха поне към стотина души, имаше и деца, и възрастни, и по-високо габаритни туристи и туристки. Ето как сме го налазили :
След доста мотане и чекнене по въжетата...
...най-сетне към 10 бяхме на върха.
Ама то няма как да бързаш при такива панорамки... Към Мали Триглав, Надето, гледайки със отнесен поглед ни открехна, че IQ – то й е паднало с поне 30 пункта ....
Поглед към Триглавски дом и Кредарица от Мали Триглав.
Гледчицата горе наистина си заслужава: отвсякъде остри връхчета и зъберчета, в далечината: незнайни по-високи и по-ниски планинки, които като венец обграждаха Триглавския масив.
Я да надникнем от тук:
А ето го и споменатия от Никси Гросглокнер:
Цялата банда(без Свилен и Еми) щастлива на покрива на Словения:
Отделихме подобаващото внимание на върха, постоявайки около час и заслизахме по въжетата. Точно тогава прозвуча музика, нашите приятели с китарата се бяха качили от другата пътека и ознаменуваха мига с весела словенска планинарска песен – „Ай, ай, ай, ля-ля-ля...“. Никога досега не бях слушала китара на такава височина . Гледайки снимките на Никси обаче, явно на Триглав, традицията е такава .
Слизането ни отне около час. Долу в хижата пийнахме кафе (бирата оставена от вечерта в пряспата до хижата беше изчезнала за огроооомно разочарование на Славейко ). С напредването на времето и приближаването на не чак толкова фотогенични облачета, съвсем се отказахме от първоначалните си идеи да слизаме по дългата пътека през Триглавските езера. Върнахме се по същия маршрут през Водников дом.
По едно време Ванчето се отклони от пътеката, цепейки напряко през една поляна. Там случайно се натъкнахме на няколо алпийски еделвайса.
Бас държа, че някой ги е взел от Пирин и ги е засял там . На Водников дом хапнахме и продължихме, стръмничко си беше слизането: общо за деня към 2200 денивелация само надолу. Накрая леко заръмя колкото да ни поосвежи и посмаже потреперващите ни крачета. Слязохме сравнително рано след обед, но нямаше за къде да се мотаем: водопадът Савица ни зовеше. Той се намира малко над къмпинга Златорог и е уникален по рода си: 500 метра над него се намира Черното езеро, от него се отделя едно поточе, което се шмугва в дупка в земята и така водата се стича отвесно по подземни тунели и половин километър по-надолу изригва, за да даде началото на река Савица по подобаващ начин – със 72 метров скок . Савица си е едновременно и извор, и водопад...чудна работа
Ей го и с кифли:
След като и него си го погледахме замечтано известно време, вече можеше спокойно да отдадем заслуженото на църното точено пиво. Пийнахме бира, събрахме се и пак на път. Трябваше да намерим къмпинг Пивка яма, разположен близко до пещерата Постойна, където щяхме да ходим последния ден. Вече беше станало доста късно, но след известно лутане, шофиране в тъмното през омъгьосани лесове и мъгли, към 22:30 открихме къмпинга. Условията бяха добри, пак не спахме на полянка, но поне беше по-равно и по-просторно от Златорог. Никой не успя да забие колчетата си в твърдата земя, освен Повелителят на гумения чук . Душовете в къмпинга се включваха автоматично щом се доближиш до тях и, докато всички се оплакваха как водата е спирала и тръгвала при всяко най-малко движение, Боби ни обясни как просто е залепил хартийка на сензора и се изкъпал спокойно То не става само с ядене...трябва и акъл...
Пет Авг 12, 2011 12:38 pm
Кифлата
Регистриран на: 09 Юни 2011 Мнения: 7
Айде да приключвам най-сетне, че много дълга стана тази приказка
Неделя: Този път Нина и Нели бяха най-ранобудни от групата, в 6 часа взеха да си бъбрят. После се оказа, че още карат по българското време и са станали с час по-рано . Малко по-малко всички се рамърдахме , хич не ни се тръгваше...Направихме си кафе и царска закуска с останалата храна (а тя беше мнооого) и взехме да стягаме багажа. След като бяхме пребродили реки, езера, водопади и планини, сега ни предстоеше да надникнем и под земята, целта за деня беше пещерата Постойна. Преди нея се отбихме да видим замъкът Предяма(Предпещерен замък). Той е построен в пещера, надвесен над 123 метрова пропаст, интересна гледчица .
Нашествие от хуни...
Някои останаха да го обиколят, а други поехме към пещерата. Там беше същинско стълпотоврение, поредната машинка за пари... Много скоро обаче разбрахме защо е така: Постойна яма е наистина нещо грандиозно.
Първо се повозихме с влакче, беше много яко: все едно сме попаднали подземен град от тунели и зали: сталактити, сталагмити, сталактони, драперийки... стърчаха и висяха отвсякъде, очаквахме всеки момент да долитне Индиана Джоунс и да грабне някоя от нас . Уви, Инди явно не се вълнува от толкова комерсиални места... .
След влакчето програмата включваше обиколка с екскурзовод на съответния език по групи: първо бяха Словенците, после владеещите английски и т.н. Ние се направихме на ударени и се включихме в първата група, която не беше толкова голяма. Разгледахме си всичко спокойно, хващахме и по някоя друга дума на словенски. Снимането в пещерата е забранено, но както се знае, всичко извън правилата е най-сладко: някои хора направиха по има-няма стотина-двеста снимчици
Цялата обиколка с влакчето и пеша е 5,3 км и продължава около час и половина(всичко това за 22 евро). В края има голям аквариум с пещерни протейчета(човешка рибка), много симпатични същества, като гущерчета с мнооого малки крачета. Кофти е, че за да направят пещерата отворена за туристи, са излели тонове бетон, личеше си, че е рушено много за да се прокарат релсите и пътеките...но е факт, че там наистина има много-много-много какво да се види .
На излизане трите коли се разделихме и всеки пое самостоятелно към България. Ванчето дойде при нас и отборът на кифлите придоби още един достоен член . Последната ни спирка беше Загреб. Градът е доста по голям в сравнение с Любляна, по интересните неща бяха катедралата и Каменитата врата. Пред нея има статуя на Свети Георги, на която той си почива след като вече е убил змея:
Зад Каменитата врата е святата икона на Богородица, при която се стичат хиляди молещи се, имаше и стотици каменни плочки с благодарности към Божата майка.
Иконата е зад решетките...
Доста ни впечатли и музеят на разбитите връзки, но не влязохме там, само се посмяхме пред входа...
Осъзнавайки, че прибирането в малките часове е неизбежно, решихем че кат‘ ще е гарга, да е рошава и най-спокойно си седнахме на една кръчма в центъра. Пихме 5 вида наливна бира, и петте- много добри
Даже си взехме и за вкъщи:
Е, радостта вече беше пълна и колкото и да не ни се искаше поехме обратно към родината. Леко се смрачи и заръмя, но малко преди сръбската граница, Слънцето се показа и пред нас блесна чудна дъга, тя опасваше магистралата и ставаше все по-голяма и по-цветна , като шарена арка, през която минаваше пътя ни за България. Приказката продължаваше...
В 3:30 сутринта преминахме българската граница пред учудения и изпълнен със съчувствие към Славейко поглед на митничаря. Уви, той вече не беше момченцето, което тръгна от България преди 5 дни ...И ние не бяхме същите кифли...Може би вече малко по-пухкави, може би с малко повече пълнеж... но при всички положения: много по-щастливи
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
. Първата ни цел беше Словенската столица. Доста път си имахме до там, но той мина леко: бяхме заредени с баница, кекс, термус с кафе и 2 стека с бира. В Хърватско, слънце огря пътя ни и открихме, че жабката на колата е хладилна, натъпкахме я с бири и вече нищо не липсваше за пълното ни щастие...Бях взела книжка с приказки от цял свят, които си четохме по пътя. Уви нямаше нито хърватска, нито словенска приказка: оставаше сами да си я напишем ...
. Най-весела беше японската история за Победителя Кендзо, който пребродил реки и планини, бил се с Дракона, готов да жертва живота си за благото на хората...голям смях падна...настроихме се победоносно и така, неусетно пристигнахме в Любляна.
). Още две коли се включваха в БГ отбора: колата на Свилката и Еми(при тях бяха също Томи, Нина и Нели, с тях си бъбрехме по радиостанцията) и светкавичния бус на Боби(в компанията на Шого, Меги, Стоян и Ванчето), който в бързината, често малко поизоставаше назад...
. Иначе на шофьора хич не му беше зле: Руми го сменяше от време на време, колкото да пийне бира, да похапне и да подремне, приспан от поредната приказка 
. Тъй че, мислете му: Ако някой много го е дострашало на Кончето може да си вземе един памперс...
:
.
