Здравейте
Голям ветрилник е тия дни по високото, и то точно събота и неделя Май времето обича да предизвиква хората... хм.
Плановете за ходене, обаче си останаха. Тая седмица с Жоро и Вангел смятахме да отидем до Белмекен, да пообиколим района там. Минаха да ме вземат малко след 18 ч от нас, през OMV - то да заредим, и потеглихме. Още не бяхме излезли от София и Вангел се обади до спортната база, да потвърди резервацията - там бяхме решили да нощуваме. Администраторката, на която попаднахме, обаче ни препоръча да не ходим, защото пътя бил затрупан, виелица голяма, а снегорина още не можел да мине. Ние слушахме и не можехме да повярваме на ушите си. И тъй, отбихме в страни и взехме да умуваме накъде да поемем. Звъннах на Дидо, който беше на Пирин, там положението също не беше читаво. На Средна гора, при останалата тайфа, същото. По Родопите не сме ходили много, та не знаехме къде ще е най-добре да отидем и дали има колова маркировка. Осоговската планина... и от нея се отказахме. Върнахме се с идеята в неделя да направим едно ходене до Черни връх - очертаващата се виелица не ни изплаши, все пак Витоша ни е под носа
И тъй, в 7 ч в неделя, Вангел мина да ме вземе и каза, че Жоро се отказал, поради здравословни проблеми. Минахме да пием по едно кафе и чай в OMV-то, и потеглихме. Малко преди 8ч оставихме колата на Драгалевци - долната станция на седалковия лифт. Сложихме гетите, а якетата натъпкахме в раниците - долу беше сравнително топло. До "Бай Кръстьо" ходихме 1 ч, там се спряхме да купим една малка водичка, щото се оказа, че не бяхме взели никаква. На моменти слънцето се показваше, на моменти ставаше мрачно, но истинския екшън се очертаваше горе, на платото.
На "Бай Кръстьо"
слънчеви ласки:
До горната станция на лифта - пак 1 ч. Там преди да излезем от гората, се спряхме да облечем якетата. До там почти никой не срещнахме, само лай се чуваше в далечината. Явно постепенно сме настигали хората по-напред, защото като излязохме на горната станция, срещнахме няколко души - самостоятелни и по двойки, тръгнали нагоре.
На откритото вече започнаха яката виелица - която ни заслепяваше, като хвърляше непрестанно твърди частици сняг в лицето и очите ни, мъглата, и преспите сняг, в които на места затъвахме до коляно, а на други и цял крак пропадаше. Пред нас имаше един - двама души, чиито стъпки виждахме и следвахме отвреме на време, в други моменти ги губехме и правехме оглед на района, с цел по-малко затъване.
Явно бях във форма, защото не се спряхме никъде за почивка, освен спиранията за някоя и друга снимка, и тъй полека лека набирахме височина. Слънцето се показваше понякога иззад някой облак и ни показваше красотата на пейзажа, ама на мен не ми беше до снимки много.
Движим се нагоре, доста преди да стигнем коловата маркировка:
Още по-здраво задуха, когато излязохме на зимния път и коловете. През повечето време Вангел беше напред и правеше пъртина. Понякога аз се опитвах да изляза пред него, да правя аз, но въпреки желанието ми, той не ми позволяваше дълго време и излизаше пред мен. Когато стигнахме коловете, вече бях доста изморена, гърба ме болеше от непрестанното превиване напред, врата ми беше схвана- и той от напрежението да държа главата приведена. Опитвах се да разбера колко още ни остава до върха, но мъглата, която ни обгръщаше, не се помръдваше. Опитвах се да видя номерацията на коловете, но бяха скрити от замръзнал в причудливи форми сняг. Започнах да изпитвам зверски глад, но сникърса в джоба ми най-вероятно щеше само да ми строши зъбите. Сутринта с кафето, бях хапнала една малка препечена филийка със сирене, но тая енергия отдавна я нямаше. Чудех се как се справя Вангел, той се оказа, че не беше хапнал нищо от предния ден, беше само на кафе...
Най - накрая видях номерацията на коловете, бяхме на 41-я преди върха. Исках да седна и да си почина. Ама нямаше как. Усещах как намалих темпото доста, на моменти едвам правех няколко крачки и спирах. ТОва, че Вангел беше отпред и продължаваше да се движи, ми даваше сили. На 30-я кол преди върха видях, че и той доста се е изморил - беше се поспрял да почине, но от стойката му разбрах, че му е доста трудно. Реших да походя аз малко отпред, та той малко да почине. И тъй до 20-я кол някъде, когато ме настигна и отново пое напред. Беше ясно, че до върха остава още малко. На постройката на лифта преди върха се спряхме да пием малко вода, да вкараме нещо в организма. Част от водата беше станала лед, но пихме няколко глъдки. Тогава погледнах часовника на ръката на Вангел, показваше 13.30, но се оказа, че всъщност е по-рано - 12.30 - просто не беше върнал времето назад
Постройката за момента ни заслони, самата тя беше доста обледенена. Снимах обаче съоръжението до нея:
Тръгнахме пак, до хижата оставаха 5-10 мин най-много. Най-накрая успяхме да я видим и се запътихме към чайната. Отпред пред сградата вятъра ни шибна още по здраво, а на стълбите едвам успях да се кача. Беше истинско облекчение, когато отворихме вратата. Хижарите вътре малко се изненадаха, защото не очакваха в това време да дойде някой. Вътре, освен тях, имаше и двама души с куче. Пийнахме чайче, по 2 чаши на мен и на Вангел, хапнахме бобче, починахме си и към 14 без 15 поехме надолу. Мъгла вече нямаше, освен на върха, напред се виждаше София и върховете по Стара планина. Вятъра, обаче, продължаваше да си вие и да ни съпровожда до долу.
Гледки от пътя надолу:
Слязохме до Голи връх доста бързо, в 15.10. Без да спираме за почивка, продължихме надолу. При колата часа беше 16.15.
И тъй, напълно удовлетворени и доволни, поехме към къщи...
Това е засега
До скоро
Мхм. Някои си напалихме печките и се кътахме на топло по къщята. Така ще е идните месеци.
Нека да е лятоо...
Пон Ное 12, 2007 1:13 pm
dido
Регистриран на: 03 Яну 2007 Мнения: 6447
Айде да идва по-бързо тва лято, че аман от
Пон Ное 12, 2007 1:25 pm
Kat
Регистриран на: 08 Юли 2007 Мнения: 872
аз го искам повече и от вас, това хубаво време и лятото... ама...
Пон Ное 12, 2007 1:45 pm
W_sjankata
Регистриран на: 12 Ное 2007 Мнения: 345 Местожителство: Sofia
Здаво ходене беше. Поне 10 пъти ми идваше да обърна посоката, ама пусти му инат... "Изстисках батериите до зуко"- благодаря на Катеринка за "тягата" в точния момент. "Бутнал си бариерата" каза по-късно сина ми. И си е така. И преди Черни връх е бил тегав, но този път горе си беше зверилник. Удовлетворение от борбата със себе си- това ще ми остане от вчера...
Пон Ное 12, 2007 3:47 pm
goro_levskara
Регистриран на: 04 Дек 2006 Мнения: 338 Местожителство: София
Браво Истинско геройство си е да извадиш фотоапарат при такива условия. Добра разходка, следващия път и аз ще трябва да съм с вас
Какви печки, какви дърва, какви 5 рубли?
Хайде вече да идва истинската Зима, за да дойде и нашето време най-после - Зимното! Да извадим снегоринките и да се радваме на най-далечните и прекрасни гледки, а именно през Зимата.
Отделно трябва и традицията със спането по иглута и дупки да продължим. Тази Зима ще е малък юбилей - 5 поредна иглу-година.
А лятото нека стои далече. Много горещо, не е за Бели Мечки!
_________________ Човекът е Човек, когато е на път!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Май времето обича да предизвиква хората... хм.
Така ще е идните месеци. 
Истинско геройство си е да извадиш фотоапарат при такива условия. Добра разходка, следващия път и аз ще трябва да съм с вас 
