6-те най-високи върха на Балканите

Първа част в България - 19-20.06.10г.

1 ден: 19.06.10г.
Тръгнахме три коли, с девет човека, малко след полунощ от София. С десетия човек от групата щяхме да се срещнем на връх Мусала… Неговия багаж се оказа заключен в офиса и не можеше да тръгне с нас.
След три часа се събрахме на паркинга до кръчмата на Бъндерица. Имаше светкавици, но без гърмежи. Мислехме си, че е далеч от нас и ще ни се размине. Да, ама не…
Към 03.30 часа тръгнахме с челници. Не беше студено и не след дълго, след като загряхме, започнахме да сваляме горния кат дрехи. След известно време заваля пороен и студен дъжд. На малкия казан, след близо 1.30 ходене в дъжда, спряхме да обсъдим какво да правим. Някои започнаха да дават отбой и искаха да се връщаме. Но надделя мнението да продължим поне до заслон Казана и тогава пак да дискутираме ситуацията. Но за наше щастие дъжда спря… Започна да се прояснява. Часът бе около 05.30.
Малко преди заслона предложих да хванем директно към реброто и да се качим първо на Кутело. Така и направихме.
към връх Кутело

На върха бяхме малко след седем часа. Не стояхме много, заради студения вятър. На Премката, Джого остана да си почива, а останалите продължихме към Вихрен. На места пътеката бе затрупана със сняг, затова се движехме почти по ръба до горе.

На върха бе много приятно, нямаше вятър. Часът бе 08.30 и 1/3 от плана бе изпълнен. Постояхме, правихме снимки…

Като се върнахме на Премката, Джого все пак реши да се качи и той, така, че се наложи да го изчакаме. Вече небето окончателно се бе изчистило и прояснило.
вр. Албутин, вр. Пирин, ..., вр. Кутело

връх Вихрен

вр. Гредаро, вр. Гергийца, вр. Синаница, вр. Конски кладенец

Преди големия казан имаше преспа, която я преминахме пързаляйки се по снега. Обядвахме в кръчмата и потеглихме към Рила
Още на моста, след паркинга, отново заваля, като след Разлог дъжда стана проливен. Вървеше ни по вода чак до мястото, където свършва асфалта /няколко километра след хижа Трещеник/. Дъжда като по поръчка спря. Тук отново изменихме програмата. По-голяма част от групата бяха изморени и решихме, като стигнем хижа Грънчар, да спим там, а да не тръгваме веднага към Мусала. Това решение произлезе и от факта, че на върха нямаше места за спане. Евентуално трябваше да нощуваме на заслон Ледено езеро. А се очакваше да сме там след 22.00 часа, а на другия ден към 6.30 часа да тръгнем обратно за хижа Грънчар, след като не сме спали предишната нощ. Затова решихме да си легнем по светло на хижата и да станем към 02.00 часа и тогава да тръгнем към Мусала.
Около 17.00 часа бяхме на хижата. Времето окончателно се оправи. Отдадохме се на пълен релакс. Кой със супа, кой с омлет, кой с бира, кой край езерото…

По някое време след това започнахме да окупираме леглата.

2 ден: 20.06.10г.
Към два часа се събудих от гръмотевиците…Валеше проливен дъжд и суграшица /това установих на сутринта/. Нямаше как да тръгнем в такова време. Ако си валеше кротко, без гръмотевици, може би щяхме да тръгнем. След това постоянно се събуждах от гръмотевиците /за последно към 05.30 часа/. Окончателно се събудих около 06.30 часа. Вече бе ясно, че няма да се ходи към Мусала, защото ни предстоеше дълго пътуване до Олимп в Гърция.
Не можахме да се свържем с Минчо, който се бе качил на връх Мусала от Боровец, за да му кажем да не ни чака, а да тръгва към хижа Грънчар. Затова решихме да тръгваме към колите в 10.00 часа, за да има време и той да се присъедини към нас.
Закусихме пържени филийки със сладко от боровинки, приготвени от хижарката Мария. Пихме чай или кафе - по желание. Стана към 09.00 часа и реших да се разходя до седловината Джанка. Там видях последиците от валежа през нощта, който провали тръгването ни към връх Мусала.

По пътя срещнах Минчо, който тъкмо на време пристигаше на хижата. Направихме си обща снимка пред хижата заедно с хижарите Ангел и Мария.

Тръгнахме към колите в уреченото време. Преди да се качим в колите си, се уговорихме около 18.00 часа да се срещнем на паркинга Приония. По пътя нашата кола спряхме в една кръчма на Кресненското дефиле да обядваме. Към 15.00 часа бяхме на границата.

Всички снимки:
Следва…

Втора част в Гърция - 20-21.06.10г.

1 ден: 20.06.10г.
Не се бавихме на границата и продължихме към Солун, Литохоро и паркинг Приония. В 17.40 часа бяхме там. Нашата кола бе втора, там бяха Джого, Иван и Минчо.
Приготвихме си багажа и в 18.15 часа потеглихме към хижата. Иван остана да чака третата кола, която все още не бе пристигнала. Нагоре по пътеката ми направи впечатление, че има маркировка /преди три години нямаше/. Опитах се малко да хитрувам и да не пия вода, за да имам за следващия ден. Това ми изигра лоша шега и започнах да обезводнявам. Реших, че ще си купя вода на хижата и започнах да пия от тази, която носех. След 2.30 часа ходене бях на хижата. Там бяха Джого и Джани. Малко след мен пристигнаха Иван и Стоян - само за 1.40 часа от паркинга… Останалите пристигнаха след това. Видяхме къде ще спим, хапнахме и след 22.00 часа /тогава се гаси осветлението и се пуска в 06.00 часа/ бяхме по леглата.

2 ден: 21.06.10г.
Малко след 06.00 часа потеглихме. Тръгнахме по традиционната пътека за връх Митикас и не след дълго се отклонихме по една обиколна пътека за връх Стефани покрай хижа Христос Какалос. Времето бе ясно, слънчево и леко ветровито. На пътеката ни се изпречи една коза, която ни позира за снимки. След два часа ходене се показа връх Стефани.

Още един час ни отне до достигане на подхода към върха. Сложихме каските и внимателно тръгнахме нагоре.
терена е доста стръмен...

връх Митикас

За 35 минути бяхме на туристическата кота. До най-високата кота има няколко метра хоризонтално и 3-4 метра почти вертикално разстояние.
дотук стигнахме /отзад се вижда най-високата кота/

Щеше да ни отнеме време за опъване на въжета до най-високата кота, а нашето време бе строго разпределено. А имахме още два върха за качване и слизане до хижата, и паркинга. Така, че след кратка почивка предприехме връщане обратно. За Митикас качването бе по улея Лоуки, също толкова стръмен, като този към Стефани.
поглед нагоре...

...и надолу

Качването ни отне 25 минути. На Стефани се виждаше един човек, който се бе качил на най-високата кота. Ние го срещнахме на слизане от върха.
връх Стефани

Стоян изписва имената ни в книгата

На върха се помотахме около половин час. Времето бе прекрасно. Имахме гледки във всички посоки. До връх Скала има и качване, и слизане.
нагоре...

...надолу

За 45 минути стигнахме до връх Скала. Още 15 минути и бяхме на връх Сколио. Равносметката бе, че успяхме за 6.45 часа от хижата, да изкачим и трите върха. Един неочакван дъжд, половин час преди хижата, малко охлади страстите. Добре, че бе накрая, а не някъде по улеите. На хижата стояхме, докато спря дъжда. Около един час.
Но като тръгнахме да си обуваме обувките, моите ги нямаше… Преглеждах няколко пъти по шкафовете - обувка по обувка, чифт по чифт. Няма и няма… Хижарката Мария накара всички, които чакаха да спре дъжда, да се обуят и да излязат навън /вече не валеше/. Ходихме и до едно друго място, където се оставяха обувки, но и там ги нямаше. Влизах, излизах… След половин час Минчо погледна към един от шкафовете, който бе отворен, и извади една обувка. Попита ме: „Не е ли твоята?” Намерихме и другата. Кога се появиха, така и не разбрах.
Надолу до паркинга слязох за 1.20 часа. Имаше време и за бира, докато пристигнат всички.
Натоварихме се по колите, като взехме две момчета от Канада на стоп до Литохоро. Обикалят Европа хората… След един час бяхме на морето при Паралия Катерини.

Помотахме се един час там. Някои се къпаха, други си топнаха само краката… Бяхме хората от две коли, третата я изгубихме някъде по трасето. След 20.00 часа потеглихме за България. Отново бързо минахме границата. Около 01.00 часа пристигнахме в София.

Всички снимки:
Край.

еее, вие сте се счупили от търчане! Евала! Язък за Мусала, ама то нея си я качваш няколко пъти годишно.

Бравос, бравос. Поздрави на Ганев Smile

я на какво търчане сте качили върховете Laughing

а тоя улей Лоуки ми се видя много отровен на слизане

Чудесни маршрути, Вальо! Браво! Пак сте имали късмет, че лошото време е било в България - обикновено е на Олимп. Познавам го пътя до върха, но снимките, които сте направили, са съвсем нови за мен. Много са изразителни! Ех, как ми се ще и мен да ме бяхте срещнали тъдява! А аз се разхождам в Германия на надморска височина, която в зависимост от метеорологичните условия е между 60 и 70 метра. Направо подигравкка с един заклет планинар! Успех нататък - нали и югославските върхове ви чакат!

Браво Вальо!Супер преход!Този със зеленото яке не е ли поляк?Ако не се лъжа го срещнах на Мусала през август.Даже се снимахме заедно.Ако му имаш координати може да му пратя снимки.

Момчето със зеленото яке се казва Стоян и е от Русе, но живее в София Smile

Малко по-далеч от поляк Smile

_________________
http://technobeast.net

	poc написа:
	Браво Вальо!Супер преход!Този със зеленото яке не е ли поляк?Ако не се лъжа го срещнах на Мусала през август.Даже се снимахме заедно.Ако му имаш координати може да му пратя снимки.

	technobeast написа:
	Момчето със зеленото яке се казва Стоян и е от Русе, но живее в София Малко по-далеч от поляк

Точно така е. Поздрави на Русе. Clap

Не знам гърците как преживяват факта, че най-високият връх на Балканите не е при тях, а при нас. Вероятно обмислят възможността да надзидат някой от сниманите.

6-те най-високи върха на Балканите - 16-19.06.11г.

В третото поред издание на проявата, изкачихме 6-те най-високи върха на Балканите за три денонощия /71 часа/. ръкопляскания

Предишните две години, по различни причини, по един връх „бягаше”. Първата година е бил Митикас, а миналата година - Мусала.

Снимките:

Стефани, Митикас и Сколио в Гърция
Вихрен, Кутело и Мусала в България

Вальо, а защо прескачате Малка Мусала? Тя е 2902 м. и с нея ще станат "7-те най-високи върха на Балканите."

	Visoko написа:
	Вальо, а защо прескачате Малка Мусала? Тя е 2902 м. и с нея ще станат "7-те най-високи върха на Балканите."

Тази година, доколкото разбрах, двама от групата - Момчил и Зори са се качили и на Малка Мусала...

Първата година, групата е изкачила Вихрен, Кутело и Мусала за по-малко от 24 часа заедно с транспорта... Били са в сумрак на върха. И тогава да ходиш до Малка Мусала. Не знам...
Миналата година изобщо не тръгнахме за Мусала заради отвратителното време - проливен дъжд, градушка и гръмотевици. Bad Mood

"Защо се прескача Малка Мусала?. Не мога да дам еднозначен отговор... Ако са по-малко хора, може и да стане, но ние бяхме 16 човека. Няма как всички да ходим еднакво и в пакет. А трябва да се връщаме до колите и след това до София.