Един приятен маршрут из Персенкския дял на Чернатица

На 18 и 19 юни се разходихме по маршрута - село Лилково - х. Персенк - седловината Мезаргидик - природния феномен Чудните мостове - х. Кабата - вр. Цирикова църква и каньона под него - село Хвойна. Ето, малко снимки:
Край Лилково:

Върви се по коларски път. Има пътека през гората, която подсича пътя. Минахме по нея, но тя не се поддържа. Паднали са дървета и докато ги заобиколим, изгубихме доста време.
Пътеката излиза обратно на пътя при поляна с навес, обозначен като Ловен заслон Модър:

Пътят продължава през гората и скоро, между дърветата се показват Персенкците:

Стига се до разклона, където на запад завива пътя към Модър и Върховръх:

След по - малко от час се пристига на х. Персенк. За разлика от другите хижи из Персенкския дял, на които пребивавахме през двата дни, тук беше изключително тихо и спокойно:

Само тези двамата, вдигаха голяма врява:

Продължихме към седловината Мезаргидик по прочутия Римски път. От тук - нататък, Министерството на горите скоро се е погрижило за нова маркировка и указателни табели.

Малко преди Мезаргидик, между дърветата се открива панорама на юг и на запад - към вр. Голица и вр. Модър:

Нощувахме на х. Скалните мостове - по - голямата и по - новата, защото там имаше места. По залез слязохме до Чудните мостове:

Винаги съм предпочитала за отсядане старата хижа, която е до самия скален феномен. Заради близостта с реката и Мостовете, това място беше романтично, но сега и там беше оживено и озвучено с чалга.
На другия ден тръгнахме за х. Кабата, до която стигнахме за час и половина. Съвсем наблизо до хижата е панорамният вр. Цирикова църква и изкачването до него е кратко, през едно сечище. Панорамата на юг от върха:

На върха има стар параклис, в памет на жертвите от потурчването. Източно от параклиса, по стръмна пътека се слиза в уникален карстов каньон:

Всъщност, стръмният участък е съвсем кратък а пребиваването в каньона си заслужава усилията!
Слизането от Кабата към с. Хвойна е по добре маркиран коларски път и подсичащи пътеки, през гора. Малко преди Хвойна се излиза сред ливадите, от където се откриват панорами във всички посоки. Сега, заради сенокоса, беше много красиво:

От Кабата може да се слезе и в с. Орехово. Нататък, пътят е по - панорамен, макар и по - стръмен в края. От Орехово, обаче, няма никакъв обществен транспорт и затова предпочетохме да слезем в Хвойна.
Всички снимки, придружени с повече информация, са тук: https://picasaweb.google.com/mihaela10ster/RhodopiMountains

_________________
"Искам талантливо да живея, като тебе, моя планина!"

Ех, нашата си Чернатица! Добре сте се разходили из Рупчоския край.
Всяка стъпка там е история... Красиво и необятно като родопска песен...
След толкова простор и свежест, все се е родила някоя нова картина!
Поздравления, Михаела!

_________________
Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.

На Гергьовден се разходихме с едни приятели от с. Орехово до хижа "Кабата" и връх Цирикова църква.
Макар и с малко закъснение, ето малко снимки и от мен: https://picasaweb.google.com/ivailo.hr/672011