Няколко еднодневни преходи с малечко във Врачански балкан.
И така дойде ред да обиколим и Врачанския балкан. Решихме да го направим с един бивак, но бях ангажиран, което наложи да правим еднодневни разходки през почивните дни на месеца. Първата разходка направихме на 5юни в неделя, защото в събота беше валял много силен дъжд в Врачански балкан.
Рано сутринта с първия влак се стоварихме на гара Зверино, откъдето потеглихме по преки пътеки за ретранслатора над селото. От там се откриват прекрасни гледки към Ржана планина и масива на Стара планина. Все по пътя се стига до стара махала, която все още се използва през лятото, но голяма част от къщите са изоставени. Впечатление прави, че най масивната постройка е преустроена в Ловна хижа и имаше доста ловджии, които продължаваха да я ремонтират. Все по пътя се преминава през чешма в ляво от пътя при почти обратен десен завой. Това е единствената вода по маршрута ако се продължи към Околчица. Нагоре се минава покрай още няколко изоставени скоро къщи, които стават за подслон при лошо време. Пътя със доста извивки набира височина и излиза на билните поляни при изоставена кошара. От нея се продължава по пътя и след една долчинака свършва в ораслите с храсти, някогашни пасища. Следи се внимателно маркировката, тъй като с малкия за малко се бяхме залутали в храстите, а за него си бяха голямо препятствие. Но той с мъжки сили се справяше с тях и преодоляваше високите храсти. Най-накрая намерихме пътеката и тя орасла доста здраво, само за няколко години, от когато не бях ходил. Ама като няма хора в тези части а и вече стада, какво може друго да се очаква. Все по пътеката се минава през поляна от която се продължава, наляво и нагоре, докато се излезе на водопровода, който е захранвал близките кошари. Той е тръгвал от гр.Враца и все още има една водонапорна кула, която се намира преди Околчица. Ако се върви все по водопровода може да се стигне до вр.Околчица, това е маршрут, който е маркиран и ние го напуснахме малко преди да се излезе на откритите височини. Ние продължихме с цел да стигнем до пътеката слизаща от дясната страна на Боров камък до с.Згориград. Този маршрут съм го минавал, но не бях го тракосвал, тъй като тогава все още нямах GPS. Пътеката подсича близко било над нас и излиза на пътеките идващи от вр.Бук по миньорската пътека за Околчица и пътеката, която впоследствие става в път(Геодезичния път) за кошарите под вр.Бук, по която и продължихме. На този кръстопът под една голяма бука в ляво направихме обяда и починахме с малкия турист. Започнаха да се събират черни облаци, което не беше много добре, затова и не се размотавахме, много и набързо потеглихме. По пътя обаче времето се влоши и започна яко да гърми. Затова при едно изворче в дясно от пътя, която беше и втората вода за деня, извадихме дъждобраните. За съжаление някогашната чешма е разбита, а настоящия опит да се възстанови водохващането с пластмасов маркуч е неуспешен, затова не разчитайте на нея, тъй като извора е замърсен от стада крави. Продължихме все по пътя и като, че ли изплашихме времето дъжда ни се размина. Впоследствие се оказа, че дъжд се е излял над Околчица и във Враца. Излязохме на широки просторни поляни, откъдето се откриха гледки към вр.Бук и кошарите под него. Продължихме по пътя, който слиза по дола и стигнахме до голям гьол и пейки за отдих. Там прибрахме дъждобраните и направихме следобедна закуска. Малко след това пътя завива надясно при информационна табела и пейки за отдих, а ние продължихме надолу по пътеката за селото. Това е пътека, но преди е бил биволарски път, по който са сваляли сеното до селото. Със няколко серпентини, минава покрай извор в ляво от пътя и излиза на билна поляна и красив изглед към водопада Боров камък. Това е единственото място откъдето се вижда толкова ясно водопада. Пътеката продължава да се вие надолу, като на места има стара лентова маркировка. Тя извежда на поляните над селото, откъдето се спуснахме в селото. Продължихме по асфалта до разклона за Леденика и от там хванахме такси до автогарата и се прибрахме навреме у дома. От разходката малкия турист беше въодушевен от возенето с влака, красивия Врачански балкан и прибирането с таксито и автобуса накрая. Общото разстояние за целия преход, беше 22км и близо 1100м денивелация на изкачване.
https://picasaweb.google.com/108998632808765519989/STVEMC?feat=directlink
Времето по прогнози за нашата Северозападнала България, го даваха неподходящо за планина, но въпреки това решихме да си изпробваме късмета. С колата се качихме до Пършевица, но там времето наистина не беше подходящо. Гъста мъгла и доста силен ситен дъжд, високата трева мокра, което беше предпоставка още в първите часове да сме вирвода. Затова се върнахме на Згориград с идеята да качим екопътеката „Боров камък”. Оставихме колата в началото на екопътеката, където засякохме и колата на Apollo(от форума). Той беше тръгнал малко преди нас за да снима водопада. Облякохме ветровките, тъй като и тука пръскаше леко, но пък мъглите бяха във високите части на планината. Потеглихме по екопътеката и с голямо удовлетворение и радост минавахме дървените мостове и стълби. Колкото увеличавахме височината ставаше все по сложно, поради и мокрото време. Калта която беше върху дървените конструкции се пързаляше, все едно си на ледена пързалка. С повече внимание малко преди водопада настигнахме и фотографа Apollo, който правеше поредната дълга сесия на малък водопад. След малко приказки с него потеглихме, тъй като имахме идея, ако времето позволи да продължим по пътеката за Околчица. Горе под водопада се откриха чудни гледки и малкия също много се изкефи, тъй като му харесват водопадите. Точно по това време реката беше пълноводна, заради всекидневните валежи във Северозападна България и водопада беше доста внушителен. На масичките под него направихме бърза закуска и потеглихме заедно с една групичка нагоре. Стълбата която изкачва над малко поточе, беше счупена и ние продължихме по старата маркировка за Боров камък, която е синя на цвят и тръгва по нагоре по пътя над Згориград и върти по някогашното водохващане на мината от бетонното съоръжение под водопада Боров камък. Старата пътека е много по лесна новата екопътека. И така подсякохме водопада по старата пътека и излязохме горе над водопада. От там все по реката излязохме на откритите поляни под паметника, където се намира разклона за Пършевица, Околчица и нагоре по реката някогашната мина. Набелязахме си място за бивак при някое следващо идване и продължихме към следващата цел за деня водопада Скакля. Върви се по широка пътека в букова гора, която ни изведи на пътя, който идва от кошарите под вр.Бук и отива за Околчица и Згориград. На беседката под голямата бука до голямата локва хапнахме за обед, направихме по чай, глътнахме въздух и потеглихме по пътя. На следващия кът за отдих се отклонихме към Околчица и изоставихме пътеката слизаща надолу за Згориград(предния път по която слязохме). Пътя си е доста добър за високопроходим джип и мотори. Малко след разклона излязохме на някогашна масивна къща или вила, която е тотално разграбена, но покрива още стои. Продължихме по пътя и се показаха тучните пасища изпълнени, някога с стотици овце по тях. Сега имаше само едно стадо коне, които бяха доста любопитни. Малкия само ме питаше накого са тези коне и защо са тук. По нагоре стигнахме до местн.Зебрец, където има ръчно зидан кладенец, който даже си е още действащ. Излязохме на все още действаща кошара, където ни посрещна стар пес, но имаше и хора, които ни посочиха откъде да заобиколим. Малко преди вр.Баба се отклонихме по стар коларски път, който се оказа много подходящ за да слезем в долината на реката, която образува водопада Скакля. Долу около реката засякохме и пътеката идваща от Околчица. Напълнихме вода на преливника на водохващането и отпочинахме на къта за отдих намиращ се вече във видимата част на рекичката, тъй като по нагоре тя почти не се вижда. По малко трудно откриваемата пътека се спуснахме до водопада, направихме няколко снимки и се качихме обратно на къта за отдих над водопада. Там направихме стабилна следобедна закуска и потеглихме към следващата ни цел вр.Марков кладенец. Доста зор видяхме по тези каменни стърчащи зъбери и скрити остри камъни под високата трева, но с доста усилия на места се качихме на върха. От него се откриват гледки към града Вратцата и назад към голяма част от Врачански балкан. После продължихме към Войводин дол, починахме на беседката и потеглихме по пътеката, която слиза в Згориград. Тя в началото подсича близкото връхче и върти по ливадите и излиза до стара кошара и малка временна постройка около нея. След нея следва маркировъчен кол от който пътеката слиза стръмно надолу към селото. И така все по нея с на места серпентинест тип пътеката слиза в селото. От там нашия приятел Apollo таман се беше на снимал и ни взе с неговата кола и ни върна до нашата в началото на екопътеката Боров камък. Така завърши още един разучаващ преход изпълнен с доста нови тракове и красиви гледки от Врачанския балкан.
https://picasaweb.google.com/108998632808765519989/KuBslI?feat=directlink
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
