Оказа се, че по празниците трудно се намират хора за едно ходене, дори и еднодневно. След много кандърми, уговорки, чуденки и обещания, накрая останахме аз и Жоро. В понеделник малко преди обяд кацнахме на мегдана в с. Кремен, където на припек се бяха събрали доста хора, кой на приказка, кой на кафе в бар „Джано” до черквата. Докато Жоро разпъваше щеките, аз побърборих с разни познати оказали се на мястото, след което хванахме пътя за м. Харами бунар – първата ни цел за днес.
Излизайки от селото се отвориха качествени гледки към заснеженитe върхари на Пирин.
Излезе и ветрец, та първоначалното сгряване на радиаторите беше бързо охладено. Продължавайки нагоре по пътя гълтахме една след друга свеж пирински въздух и гледки към Десилица, Голямата Стража, Полежан, Безбог, Момини двори, Джангал, Човеко, Кадиев рид, Хлевен, Бойков връх и Ореляк. Рила бе потисната от облаци, а Родопите бяха мътни.
Минахме край колиба, където ни залая едно циганско куче, а малко дете танцуваше, че сега му е времето за това. Продължихме нагоре край новия язовир в м. Илиева рърква и стигнахме м. Харами бунар. Опразнените стомаси трябваше да се напълнят и заседнахме на една от беседките, където сборихме боядисаните яйца по случай празника. Неприятна гледка бе ошаркания с разни неща таван на беседката, но както се казва в една поговорка: „Имената на глупците висят по стените”!
По едно време изведнъж се събраха облаци, захладня, задуха студен вятър, заваля дъжд, който бързо премина в сняг. Ние се зачудихме какво става, но както бързо се появиха, така бързо и изчезнаха облаците. След 10 минути отново изгря слънце, а ние събрахме багажа и продължихме по пътя посока с. Брезница.
След около час стигнахме м. Кадиева ливада, където се зачудихме кой от пътищата да хванем – по-краткия или по-дългия. В крайна сметка решихме по по-дългия, но с почивки, като първата направихме веднага. Опнахме се на ливадите и му ударихме по една кратка дрямка на припек.
На мен много не ми се дремеше та се мотках известно време бос из ливадите – голям кеф! Обичам да ходя бос по меката трева. След хубавата пауза пак започнахме да трамбоваме надолу. Минахме Мерданова ливада, след което се качихме на един трактор, нещо като автостоп, до м. Чарка, където продължихме пеш. По-надолу огледахме големия водопад на р. Туфча и не след дълго кацнахме на площада в Брезница.
Тук питахме за регулярен транспорт, но хората не ни дадоха отговор ще има ли или няма да има такъв, за да се приберем в Неврокоп. В крайна сметка решихме да тръгнем пеш по шосето. След 1 км най-после се появи първата кола, която успешно стопирахме и се прибрахме в Неврокоп тъкмо за вечеря.
Гьола е нов новичък язовир пострен с разни цели, ама е дълго за обяснение. Така като разпитах местните люде големи рабори щели да стават покрай него - почивни бази, риболов, напояванве на тукашните ниви, вода за ВЕЦ-а, полагане на хасфалт и какво ли още не... Миналата година есента като минавахме пак оттам тъкмо дълбаеха "дупката", чак не ми се вярваше че ще стане язовир, ама ей на, готов е вече!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети