Пролетта е сезон, през който планината се променя коренно - изпълва се със зеленина, а животът сякаш напира от всички страни. Разбира се ние се възползвахме от това, за да направим някои интересни излети из Пирин.
В края на април решихме да уважим курбанът на в. Св. Дух (Лясковския връх) в Южен Пирин. Рано сутринта потеглихме от с. Мосомище. По полето още се стелеха мъгли,
от които доста бързо не остана и спомен. Небето бързо се ококори, а слънцето обля с лъчи околността. Въпреки че въздухът бързо помътня, погедът достигаше все още оснежените върхове на Северен Пирин и Рила.
Малко преди обяд, когато достигнахме връхната кота и се сляхме с множеството дошло да почете св. Христофор, откъм Ореляк към нас с бясна скорост се носеха черни облаци, а над по-голямата част от Пирин вече гърмеше и валеше.
Слава Богу не бе писано в този ден над главите ни да се сипе дъжд и да гърми. Спокойни, в добро настроение, още в ранния следобяд отмаряхме под сенките на дърветата в двора на храма "Св. Георги" в Мосомище.
В края на май разтъпкахме из ниските части на Северен Пирин. Началото бе на площада в с. Брезница. Малко над него се откриха типичните пролетни пейзажи.
След няколко часа се озовахме в м. Кадиева ливада, където направихме качествена почивка, наслаждавайки се на спокойствието нарушавано от песента на птиците. По-нататък хванахме пътя през Фърлявището, Градин'то и Харами бунар. Гледките край пътя си заслужаваха.
Когато започнахме слизането си към с. Кремен облаците покриха пиринските върхари, дори закратко се опита да завали. Излишно се забързахме, тъй като тревогата бе фалшива, но пък финалните километри бяха слънчеви.
В началото на този месец дойде реда и на Среден Пирин. Началото бе няколко километра над с. Пирин. По пътя към х. "Малина" ни подмина джип, но така и не се срещнахме с пасажерите, тъй като минахме транзит край нея (хижата), продължавайки към билото. Път ни чакаше!
След няколко часа го достигнахме и него. Ето и един кадър от м. Суватя.
Тук започнаха и множеството ни списания, за да се насладим на панорамите към Северен Пирин. Последните слънчеви такива наблюдавахме от м. Сеното, под едноименния връх.
След това слънчо се скри, а нейде далеч загърмя. Малко преди Добро поле кривнахме от билото и се спуснахме към с. Добротино като пътьом изкачихме обзорния връх Пиленцето.
Останалата част от "планирания" маршрут изходихме на следващия ден. Мързелашката я подкарахме и подценявайки всичко потеглихме от х. "Попови ливади" към Ореляк чак след 14 ч. Достигайки билото, небето доста помътня и решихме да оставим първенецът на Южен Пирин за следващ път. Все пак го уважихме още на 1 януари тази година, за което се надявам да не ни се съдри. Пък и скоро ще го посетим отново, за да наберем мащерка, кантарион, риган и пирински чай.
За да не сме капо с върховете се нагледахме на в. Баба, който ни мамеше с близотата си. Скоро стъпихме на него, а за награда получихме качествени гледки. Ето една от тях - насреща ни поздравяват Свещник, Ушите и Моторок.
Макар че лятото почти настъпи в Южен Пирин, и денем температурите са твърде високи, а ходенето много не спори, направихме един излет от м. Попови ливади до с. Тешово.
Към 8:30 стартирахме, навлизайки в гората. Залисани в приказки, обгърнати от прохладата на гората, неусетно достигнахме м. Койнарето, където направихме закуска. Докато похапвахме се радвахме и на хубави гледки към първенците на Южен Пирин - Ушите, Муторок и Свещник.
Когато стигнахме поляните в м. Беглика слънцето вече се бе издигнало високо и напичаше доста неприятно. Част от спътниците, поизгорели предния ден из Драмски Боздаг, веднага почувстваха лъчите му и извадиха кремовете. Надявам се да са им помогнали макар и малко.
Началото на пътеката слизаща към Тешово е благоприятна, сенчеста, и ни опази от Райчо, но това бе за твърде кратко. Някога, за нуждите за железодобива, корията над селото е опоскана изцяло, и човек няма как да се скрие. Е, има няколко изкуствени борови масиви, но нашия път не бе през тях. Сенчица имаше само под единични върби и буки край които минахме. Единственото хубавата гледка към в. Св. Петър и наближаването на селото поддържаше добрия тонус.
На около 2 км над Тешово се разминахме с друга туристическа група, членовете на която си бъбреха сгушени под сянката на едно дърво. След като разменихме поздрави продължихме по стръмнината и не след дълго се наредихме на водопой край една от чешмите в селото. Някои от нас разгледахме красивата селска черква отпътувахме. Тъй като имах работа в къщи се прибрах в Неврокоп, а останалите хванаха към Огняново, за да релаксират в минералните басейни.
Макар и астрономически летния сезон да е настъпил, пролетта в Пирин е така да се каже в разгара си. В това се убедиме през изминалата неделя, когато решихме да навестим един малко посещаван район на тази планина - този около Стефанов връх.
Към 8 ч, сутринта тръгнахме от ВЕЦ "Лъкий" над с. Пирин. Ходенето в прохладната утрин спореше, дори в началото на някои ни бе студено. Първите по-парливи слънчеви лъчи ни погалиха недалеч от Демирхан - място, откъдето се откриват очарователни панорами. Ето една към в. Яловарника.
Човек може да се изтяга с часове из Лоповска поляна, но нашите планове бяха други. Сравнително бързо минахме гората над десния бряг на Келявата река и стигнахме едноименната мандра. Добитъка, десетки крави и една дузина кучета вече бяха уели долината. Коминът на една от бараките на мандрата също димеше. Явно говедаря и той бе на линия.
Тук групата се раздели спрямо моментните възможности на отделните членове. Една част пое директно към Голена, друга към Солището, а трета към подножието на Коцов гроб, където поляните подвикваха: "Елате да полегнете"!
На Солището Пирин ни предложи очарователни гледки. Винаги съм се кефил когато съм на това място. За това става дума.
За наша жалост когато тръгнахме да качваме в. Кельо откъм Светиврачко настъпиха едни сивкави облаци, които помрачиха деня, но такъв ни бил късмета. Не можахме да видим най-доброто от тамошните панорами, но така пък си намерихме причина да се върнем скоро на мястото. В крайна сметка достигнахме целта ни за деня, симпатичния Стефанов връх.
След кратка почивка на него и последвалия кратък набег из клека се спуснахме към Кельова мандра през Белите камъни. От там поехме обратния път и малко преди залез слънце отпрашихме посока Неврокоп.
Повечко снимки от 29 километровия ни преход вижте -> ТУК
Чудесни снимки, благодаря. Наистина Стефанов връх е интересно място, а и има разни странни гледки наоколо - ония високи ровини преди върха, мраморите на Белите камъни и т.н.
Това ходене по 25-26 юни ли го спретнахте неврокопската агитка ?
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
