Регистриран на: 19 Апр 2011 Мнения: 40 Местожителство: София, жк.Младост
Как да навиете човек за поход в планината?
Ами аз съм от хората, които обичат да ходят. Обичам походите, а не просто да отида в планината и да кисна пред мобилната скара с мобилните пържоли. Даже ненавиждам това. Но как да предам това усещане и на другите хора? Е аз намерих начин. Поне за моите колеги от университета намерих цаката. Всеки път, когато събирам компания за поход им изпращам по едно съобщение, подобно на това по-долу. С тях си ходим само на Витоша, но пък гледам походите да са интересни. Та ако имате приятели, които бихте искали да навиете за едно походче, но те не са баш туристи, то едно такова съобщение би могло да повлияе
Скоро тази земя ще бъде разтърсена. Силни гласове ще зазвучат из дебрите на планината, защото ще пребродим из тайнствените кътчета на Витоша (тук би трябвало да звучи някаква хорова музика ). Началото на това незабравимо приключение ще започне от едно малко площадче, демек центъра на Драгалевци - площадът с чешмата и козела. От там с гордо изправени глави ще се насочим към малките тесни пътеки, които заобикалят Драгалевския манастир. Ще продължим през чудни бели изворни поточета, които ще ромолят през цялото време около нас. Може дори да срещнем и малки катерички, горски зайчета и други причудливи създания. Затова си вземете по един лютив спрей за защита . Но да се върнем на темата. Та оцелелите от групата, които не са изядени от катеричоците, ще достигнат до Алеко, където ще ги чака топло чайче, горещи кебапчета с ПКС-та (пържени картофи със сирене). Всичко това под звуците на птичките, бръмбарчетата и естествено лека и лежерна музика, изпълнена от едноименна фолк дива с подпухнали джуки, сякаш си е завряла лицето в кошер с пчели. Но ето, че пак се отклонявам много от темата. Та след кратка отмора ще подхванем пътеката за спортната станция на Академик или още известна като "Физкултурник". Това е спортна база, намираща се над с. Железница. Пътеката до там е равна и приятна. А вече и споменах крайната цел. Става въпрос за с. Железница, което все още не е приобщено към кв. България, район София . От там ще хванем един от най-екзотичнтите автобуси - №70, с който ще се опитаме да се приберем, ако не се развали, не спука гума, не се разпадне или просто някоя баба не колабира от резките завои по пътя. И така нашето приключение ще завърши. Ще ви очаквам на посочения площад от 8.45 до 9.00. Денят, отреден за приключения е неделя - 05.06.2011. Не знам кой как ще дойде, но си проверете разписанията на автобусите, стигащи до Драгалевци. Не е препоръчително да идвате с кола, защото началната и крайната точка са различни. Преценете времето, което ще ви отнеме, за да не се налага да чакаме хора. Има и нялколко неща, които задължително трябва да си вземете, за да оцелеете в дивата и безмилостна среда на увеселителен парк Витоша. Храна - вафлички (силно калорични и енергийни), сандвич (ако не ви се яде кебапче, което е викало за помощ в международни води), вода от половин до един литър, според това колко пиете. Втора блуза, защото смятам да ви поизпотя. И естествено това, без което и Беър Грилс не би оцелял - шведска маса, разположена зад оператора . Ами това е накратко.
_________________ Това, което не ни убива просто не си е свършило работата както трябва
Защо просто не кажеш, че в понеделник свършва света, а има едно нещо, което не са го пробвали още.
_________________ Две неща движат този свят - инатът и шубето.
Пон Юни 06, 2011 2:08 pm
raver
Регистриран на: 17 Май 2011 Мнения: 59 Местожителство: София
За мързеливия, несериозния, безотговорния, лигав и свикнал на удобстава, охолство и ленивост народ от днешната цивилизация няма лек! Не могат да бъдат променени тези, които не го желаят от вътре! Омръзнало ми е дълги години да агитирам, моля, навивам и обяснявам на някакви хора колко е хубаво, весело, приятно, безопасно и добре за тях да отидем примерно на планина, пещера, скали или изобщо да излезем от града! Всеки път трябва да полагам зверски усилия и какви ли не ораторски, писателски и артистични умения докато успея да убедя някой да се съгласи. И ако уговорката е примерно за събота, а в петък вечер завали дори и най-лекия дъждец си знам - сега ще ми звънне телефона с репликата: "аууу, ми то вали!!!" или "е ще ходим ли изобщо утре?", аз: "е разбира се, защо?" и те: "ами не виждаш ли - то вали!!!" (УЖАС). Или пък култовата реплика: "хайде да го отложим", което автоматично означава - никога! Супер гадно е да си си стегнал раницата, да си подготвил багаж, храна, маршрут, да си се надъхал и после някой лигльо, видял 2-3 капки и вече "ужас, не, тооо май ще вали" и да ти се откаже.
Или още по-зле - уж тръгваме, излизам от нас и получавам смс "аз няма да идвам"! Дори няма смелостта да ми се обади, пуска смс почти в часа на срещата!!!
Затова сега вече на такива хора не само не им се обаждам, ама и през акъла не ми минава да ги поканя за някакъв трип.
Безмислено е да караш насила някой да прави нещо, щом той самия не вижда полза или няма необходимата мотивация да го направи...
Пет Юни 17, 2011 4:25 pm
Vicky
Регистриран на: 09 Ное 2010 Мнения: 127 Местожителство: София
Мда, проблемът с плашливите от дъжд е много досаден. Аз обикновено казвам "Аз в събота отивам еди-къде си, ако искате елате, ако не аз си отивам сама." Насила хубост не става, а и предпочитам без компания, отколкото с някой, който ще мрънка или пък няма да оцени планината.
Съб Юни 18, 2011 11:47 am
izvetrql
Регистриран на: 01 Мар 2010 Мнения: 156
Що не оставите хората да си живеят живота както им харесва? Не разбирам защо трябва да се насилва някой да си ритне любимата мобилна скаричка и да хукне по баира. За дъжда. Сигурно има голям чар да бродиш подгизнал при никаква видимост и да си представяш колко би могла да е хубава планината при ясно и слънчево време.
Съб Юни 18, 2011 4:19 pm
aneliaivanova86 Гост
Така си е, но все пак има хора, които обичат да се разхождат из планината Въпроса е да откриеш тези хора, те с радост биха приели предизвикателството и не би имало нужда да ги убеждаваш със пламенни смс-и .
Вто Юни 21, 2011 3:06 pm
albena :-)
Регистриран на: 16 Яну 2009 Мнения: 700
Общо взето е трудно да накараш някой да направи нещо което не иска
няма смисъл да се насилват хората
пс/ d.panayotov, харесва ми подписа ти - "Това, което не ни убива просто не си е свършило работата както трябва"
Сря Юни 22, 2011 9:41 am
avtshkal
Регистриран на: 12 Май 2011 Мнения: 3 Местожителство: Варна
Аз им казвам, че горе ще има бира и барбекю и се навиват
Сря Юни 22, 2011 6:10 pm
izvetrql
Регистриран на: 01 Мар 2010 Мнения: 156
А има ли, да стягам набързо дисагите?
Сря Юни 22, 2011 6:20 pm
raver
Регистриран на: 17 Май 2011 Мнения: 59 Местожителство: София
izvetrql написа:
За дъжда. Сигурно има голям чар да бродиш подгизнал при никаква видимост и да си представяш колко би могла да е хубава планината при ясно и слънчево време.
И аз не обичам да ходя под проливен дъжд. Но досега ми се е случвало...има-няма в около 5 % от случаите в които съм ходил на планина! Прогнозите в половината от слуачите обаче са за възможен дъжд! Просто отивам и това е, каквото стане! Теоритично би ме било яд да се откажа, а то да не вали. Но това не се е случвало, защото не се отказвам, а най-много да сменя планината. И винаги съм казвал, ча ако слушам какво казват в прогнозата за времето значи трябва да не ходя никъде
Пет Юни 24, 2011 5:05 pm
georgimirchevv
Регистриран на: 25 Авг 2011 Мнения: 1
Абе с желание става всичко, който иска няма нужда от навиване
Чет Авг 25, 2011 11:19 am
ferdi_mruvkata
Регистриран на: 27 Авг 2009 Мнения: 640
пробвай с някой лев
Пет Авг 26, 2011 10:13 pm
Анелия
Регистриран на: 05 Юли 2011 Мнения: 27
И аз имам понякога подобен проблем с несериозни хора. Хубавото е, че се сдушихме с един образ дето не го плаши дъжд или "лошо" (по стандартите на другите) време. Когато завали вече проливен дъжд и положението не е розово, обаче и двамата мълчим и не хленчим, защото знаем, че нито единия е накарал другия да тръгне, ами сме по взаимно съгласие в тоя шит. Пожелавам ви и на вас такава дружка. Скитането сам е хубаво, но по някое време омръзва.
Съб Авг 27, 2011 7:47 am
ДИАНА
Регистриран на: 23 Май 2009 Мнения: 826 Местожителство: ПЛОВДИВ
Аз отдавна мотивирам за планина някого, единствено с моите разкази за преживяното там. Като чуят за колко ходене става въпрос, обикновено се отказват и не идват. Нови съмишленици трудно намирам, защото хората около мен много обичат да ходят нависоко,
но до където може да се иде с кола и толкоз!
Преди години „взаимно се тровихме” с дъщеря ми из Рила в нейната „трудна възраст” и не се получи! Тя е естет, даже такава и е работата сега, но красотата на планината не я мотивира за ходене.
Според мен, планината трябва да е в сърцето ти и сам да поискаш да бъдеш там!
_________________ Жена се милва до зори, планина се до пладне минава.
Човек със знанията си прави от планината или приятел, или враг.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети