La Porta del Cel in Pyrenees

1 ден: 04.09.10г.:
Уговорката с Краси бе в 07.30 часа да ме „вземе” с такси от площад „Славейков”. На летището бяхме първи. След това се появиха Весела, Боби и Сашо. После дойде и нашия водач Валери Гайдаров. Оставаше да дойдат и последните двама, които не познавах. Е, появиха се - Емо и Петя. Групата ни бе от осем човека.
Часът на излитане бе - 09.40. С полет на България Еър летяхме до Париж. Моето място бе до прозореца. Възползвах се от прекрасна видимост и правих снимки от самолета.

Алпите

Париж

В Париж хванахме самолет до Тулуза. Около 15.00 часа местно време бяхме на летището. Оказа се, че всичкия багаж на Валери го няма. Обещаха, че ще го доставят на посочения от Валери адрес /Gîte de Mounicou/ до утре вечерта. Ние по програма тогава трябва да сме в refuge Pinet… Дадоха му вещи от първа необходимост - четка и паста за зъби, самобръсначка, крем за бръснене, сапун, шампоан и други неща. Всичко това бе в минимални опаковки, но вършеше работа на първо време.
В Тулуза ни посрещнаха трима приятели на Валери - Флоранс, Марк и Ивон. С техните коли щеше да стане предвижването до Gîte de Mounicou. По колите се разпределихме така: при Флоранс - аз, Валери и Краси; при Марк - Боби и Весела; при Ивон - Емо, Петя и Сашо.
Минахме по пътя през магазин са спортни стоки и екипировка - Decathlon. Все пак Валери трябваше да се снабди с обувки.
Към 19.00 часа бяхме в Gîte de Mounicou. Там групата се увеличи с още четири човека - Стефàн, Марѝ, Северин и Патрисия. Бяха специално дошли до тук, за да се видят с Валери и евентуално да се поразходят с нас през следващия ден.

Gîte de Mounicou

международната група от 8 българи и 7 французи в приготвяне на вечерята

По време на вечерята, Сашо и Боби се притесниха, че няма да успеят да изпият закупения стек с 26 бири, по 250 грама бутилката… Е, включих се и помогнах…
Късно вечерта Марк и Ивон си тръгнаха.

2 ден: 05.09.10г.:
Сутринта бяхме събудени от групата испанци, които спяха в нашата стая. Всички шумове, които са известни при приготвяне на багаж, бяха налице.
На Флоранс, която е медицинска сестра, през нощта и са се били обадили за спешен случай. Наложило се е да тръгне веднага.
По време на закуската, на Валери му се обадиха, че до обяд ще му доставят изгубения багаж. В такъв кратък срок, представяте ли си го това в България… Невъзможно е, поне засега. Щяха да го мотаят поне седмица. Решихме, че като му доставят багажа, тогава ще тръгнем. Това веднага отказа Северин и Патрисия, но Стефàн и Марѝ щяха да дойдат с нас до някъде.

обща снимка

La Porta del Cel

Тръгнахме в 11.45 часа. До Parking Montcalm вървяхме по асфалтиран път. Неочаквано, там срещнахме едни французи, които разпознаха Валери… Бил им е планински водач из нашите планини. Светът е твърде малък.
Малко след 14.00 часа, когато достигнахме разклонение на пътя, Стефàн и Марѝ казаха, че ще се връщат обратно. Времето бе доста напреднало, а те трябваше да са на работа в понеделник. Казаха ни, да не вървим директно към refuge Pinet, а да хванем другата пътека към едно красиво езеро - Sourd и тогава да продължим към хижата.
Така и направихме. Според Валери, refuge Pinet бе наблизо, а имаше много време до залез слънце, така, че направихме една голяма почивка до езерото.

Étang Sourd

Хижата се оказа на около два часа от езерото. Отидох на отсрещната страна, за да снимам езерото с хижата на фона на залязващото слънце.

Étang du Pinet, refuge Pinet

Времето бе приятно, така, че седнахме отвън. А след като захладня, влезнахме в хижата. По програма имахме вечеря и закуска в хижите. 330 грама бира струваше 2.30 евро, а тази от 500 грама бе 3.30 евро. Който желаеше, можеше да си вземе душ за три евро, но за две минути топла вода…
След вечерята, хижаря Патрик взе една китара, включи някакви уредби, раздаде песнопойки… Опитахме се неуспешно да се включим. След това Валери написа текста на една българска песен и направихме опит да я изпеем, като Патрик ни записваше. Не успяхме да я научим за толкова кратко време, затова само Валери пееше, а пък ние се включвахме за припева…
Започнахме да се приготвяме да си лягаме. Моята раница бе отвън. Но когато отидох там я нямаше… Дали беше паднала от терасата - проверих това, но не беше. Заподозрях едни белгийци, които дойдоха последни на хижата. Бяха се загубили и дойдоха доста неадекватни на хижата. Но коя беше тяхната стая… Не е в моя стил да разследвам. Но трябваше да го направя. Куриозното бе, че в първата стая, в която влязох, бе тяхната. И там видях моята раница. Попитах: “Is it yours?”, като посочих моята раница на един от белгийците. “Sorry, sorry”, ми отговори. Взех си раницата и отидох в столовата. Там я отворих и си потърсих несесера, но не го намерих. Пак отидох в стаята на белгийците. На едно от леглата видях три несесера, като един от тях бе моя. Повторих моя предишен въпрос: “Is it yours?”, на който пак ми бе отговорено: “Sorry, sorry”.

3 ден: 06.09.10г.:
След закуската, към 08.35 часа тръгнахме. Духаше вятър и бе леко хладно.
По програма, през днешния ден, ни предстоеше изкачване на два върха. Първия - връх Монткалм /3077 м.н.в./ е първенец на френския Ариеж, а втория - връх Пика д’Еста /3143 м.н.в./ е първенец на Каталуния.
Нашият път минаваше покрай няколко езера.

Étang d'Estats

Étang du Montcalm

Около 10.00 часа спряхме за кратка почивка до Étang du Montcalm. Сашо извади примуса от раницата си и направи по едно кафе.
Малко преди 12.00 часа се показаха „нашите” върхове.

в ляво: peak Pica d'Estats

в ляво: peak Montcalm

Другите изоставаха, така, че четирима тръгнахме към Монткалм. Там се снимахме, правихме снимки от върха, но за съжаление времето не бе подходящо за снимки.

на peak Montcalm

Почакахме останалите, но след като бяха изминали около 20 минути, решихме да се връщаме. Не срещнахме другите. Предположихме, че са продължили към Пика д’Еста. Така и се оказа. Вече бяхме в Испания. На Пика д’Еста, първенец на Каталуния, се събрахме цялата група.

цялата група на peak Pica d'Estats

След като, слязохме от върха, пак бяхме във Франция. Нашата четворка отиде да си вземе раниците. Бяхме ги оставили на премката между Монткалм и Пика д’Еста. Останалите тръгнаха по пряката пътека. След като се срещнахме, заедно продължихме по пътя си и след Port de Sotlo пак бяхме в Испания.

Estany d'Estats и Estany de Sotlo

Pica d'Estats

Направихме почивка за следобеден обяд, малко преди Estany d'Estats, до едно поточе. Събух си обувките и си потопих краката във водата. Много отпускащо ми подейства. Но водата бе доста студена и се наложи да изляза преждевременно. Междувременно се събрахме всички.
Емо и Петя решиха да вървят, аз също. Краси, също се присъедини. Така четворката /която качи Монткалм/ пак се събра. Другите щяха да тръгнат малко по-късно.

така са маркирани кръстовищата…

…а така - основните пътеки в Пиринеите

Ние изпреварихме дъжда, но другите не успяха. Наложило се е да вадят дъждобраните от раниците десетина минути преди хижата...
В хижата, бирата струваше 3.00 евро за 330 грама. Вземането на душ струваше две евро за пет минути топла вода. В предишната хижа ми се струваше, че няма да успея да се изкъпя за две минути, през които има топла вода. Правилно решение. В тази хижа реших да опитам да си взема душ. Оказа се, че и петте минути не ми стигнаха, и накрая трябваше да използвам студената вода… В 22.00 часа се гаси осветлението и приборите за хранене, и чиниите трябва да се върнат, за да може персонала да ги измие…

4 ден: 07.09.10г.:
По предварителната прогноза, днешния ден трябваше да бъде дъждовен и ветровит... Ако прогнозата се потвърдеше, имахме резервен вариант за деня. А именно да не вървим по билото, където щеше да ни обрули вятъра, а да слезем към долината на една река и по нея към Таваскан.
Тръгнахме в 08.25 часа. Предстоеше ни изкачване, но в началото започнахме да слизаме, поне около 200 метра денивелация беше… Достигнахме черен път, по който бяха спрели леки коли. По скоро по-високо проходими автомобили. Вятъра не се усещаше в гората. Но след нея, стана доста некомфортно. Духаше силен и студен вятър, беше облачно… Достигнахме езерото Баборте, виждаше се и едноименния заслон.

Estany de Baborte

refuge Baborte

Седнахме зад една огромна скала, да се предпазим от вятъра, и да се съберем всички. Който е минавал по пътеката покрай Попово езеро в Пирин при почти ураганен вятър, може да си представи нашето положение в този момент… Мобилизирахме се, и с достатъчна концентрация минахме през рисковия участък, като се ”преборихме” с вятъра. Силните пориви на вятъра можеха да ни съборят в студеното езеро…
Към 11.30 часа бяхме пред заслона. Вътре имаше двама души. Били тръгнали към peak Pica d'Estats, но заради лошото време решили да останат и тази вечер в заслона. Голяма борба бе с вратата на заслона. Заради силния вятър, сам човек не можеше да я задържи, и имаше опасност вратата да го залепи като пощенска марка на стената, ако я изпуснеше. Останахме около час в заслона. Сбогувахме се с нашите „домакини” и продължихме по пътя си. Изкачихме поредната порта, която се казваше Sellente.

Pic de Pedres Blanques, Pic de Llats

La Porta del Cel е наляво, но ние продължихме надясно по Pia de Boavi по пътя за Tavascan

Към 13.20 часа бяхме на мястото, където трябваше да се отклоним от La Porta del Cel /заради силния вятър и евентуалния дъжд/. Надморската височина бе около 2400 метра. Оттук ни предстоеше само слизане.
Времето бе…, аха да завали. Но ни се разминаваше засега. Поглеждахме към билото /където трябваше да бъде нашия предварителен маршрут/ и оценихме правилното решение на нашия водач Валери Гайдаров. А именно да не продължим по билото… То бе забулено от тъмни облаци и сигурно духаше силен вятър, а може би валеше…
А при нас, чак след близо два часа започна да ръси лек дъждец. Наложи да слагаме дъждобраните… Но беше за кратко. Постепенно слязохме до един черен път. Вървяхме доста километри по този път. Оказа се, че стопа върви… Надмина ни една кола, от която ни махаха Весела, Краси и Сашо.
В малкото испанско градче Таваскан ни чакаше Флоранс. Беше изминала над 300 км по планинските пътища на Пиринеите, от Франция през Андора до Испания…
Пазарувахме в местното магазинче. Имаше голяма разлика в цените, в сравнение с хижите. Един литър бира струваше две евро…
На два курса, с колата на Флоранс се придвижихме до camping Bordes de Graus, където щяхме да нощуваме. В къмпинга топлата вода бе неограничена и безплатна…

5 ден: 08.09.10г.:
Един от групата даде фира… Краси си беше навехнала крака и предпочете да сподели компанията на Флоранс. Така двете щяха да дойдат на хижа Сертаскан по доста по-кратък път от нашия…
Останалите тръгнахме в 09.00 часа по много добре асфалтиран път и то в планината... Между другото, всички пътища по които минахме, бяха в отлично състояние. Този път се оказа, че е към ски центъра. А нашия път към живописната махала Ноаре не след дълго се отклони от този, като продължи по черен път. На едно място напуснахме пътя и продължихме по пряка пътека.

гледка преди махалата Ноаре

къща от махалата Ноаре

махалата Ноаре

След махалата пак влязохме в гора. Минахме покрай един водопад, който бе пресъхнал, за съжаление… След това излязохме изцяло над горския пояс.

гледка по пътя…

местните коне са едри, но с къси крака…

През този ден времето бе страхотно. Имахме отлична видимост, без никаква мараня. Най-накрая успяхме да направим хубави снимки…
Някъде след 13.00 часа достигнахме Estanys Blaus. Тук направихме по-голяма почивка за обяд. Виждаше се и „нашия” връх - Certascan.

Estanys Blaus

peak Sertascan

За около 40 минути достигнахме до портата Coll de Certascan. Тук групата се раздели. Четири човека решиха да си почиват. Да поспят, да полежат, просто да релаксират… Аз, Емо и Петя щяхме да следваме програмата, а именно към връх Сертаскан. За около 40 минути бяхме на върха. Не ми се връщаше веднага… Искаше ми се да остана колкото може повече. Предишните дни в планината се бяхме намъчили за хубаво време. А днешния ден ни го предлагаше.

Estany de Certascan

поглед на юг от върха

„отличниците” на върха

поглед на север от върха

На портата, отпочиващите ни посрещнаха доста лениво. Като ги видях, реших, че ще им трябва доста време „за събуждане”. Така, че се разбрахме да продължа към хижата, а другите щяха да ме последват след малко. За около 45 минути бях на хижа Сертаскан. Краси и Флоранс ни чакаха вече три часа…

refuge Certascan

В хижата бе топло и уютно. Бирата струваше 2.70 евро за 330 грама. Вземането на душ струваше две евро, като топлата вода бе неограничена. Имаше само малък проблем, защото осветлението се гасеше автоматично след определено време. А ключа за светване бе отвън…
След вечеря ни почерпиха с ликьор от трънки /patxaran/. Приготвя чрез накисване на плодове от трънки, заедно с няколко зърна кафе и ванилия в мастика. Процесът произвежда леко червеникаво-кафява течност около 25-30% в алкохолно съдържание по обем. Тази отвара се оставя да отлежи между един и осем месеца.
Привечер заваля силен дъжд, който продължи през цялата нощ.

6 ден: 09.09.10г.:
Сутринта не валеше, но бе облачно. Краси и Флоранс пак щяха да бъдат самостоятелна група, която трябваше да премине от Испания до Франция през Андора с колата на Флоранс. В Gîte de Mounicou трябваше да се срещнем.
Всички тръгнахме в 08.45 часа, като след половин час се разделихме. Краси и Флоранс продължиха към колата, а останалите - към Port de Lartigue и Gîte de Mounicou. Междувременно бе заваляло. Беше студено и дъжда премина в суграшица.
Качихме някакъв превал и на слизане към първото езеро Ромедо усетихме силата на вятъра. Бе фронтален и зрънцата на суграшицата се набиваха болезнено по лицата ни. След второто езеро, за кратко суграшицата премина в дъжд.

Estany de Romedo de Dalt

Estany de Romedo de Baix

След това имахме малко скални препятствия за преминаване. В един момент, ей така от нищото се появи „автобусна спирка”… То път нямаше, та камо ли автобус да има… Но там останахме малко на завет и сушина. Температурата бе около нула градуса.
Покрай езерата надморската височина бе около 2000 метра. Качването към Port de Lartigue /2480 м.н.в./ е доста стръмно, като в случая бе, и мокро, и хлъзгаво.
Отново дъжда премина в суграшица. След няколко лъжливи порти, към 12.10
часа достигнахме истинската. След нея преминахме отново във Франция. За наша радост спря да вали каквото и да е…
Слизането бе по огромни камънаци, типичните за нашия Пирин. Като им се зарадвах и хукнах надолу. Видях, че другите много бавно слизат, и след около 20 мин. спрях да ги изчакам. Всъщност, там бе края на камъните…

поглед назад към портата

по високото бе побеляло…

Надолу продължихме по същия начин, а именно ние с Валери напред, като постоянно изчаквахме останалите. Явно много се бяха изморили. Малко преди да „затворим кривата” на La Porta del Cel, предложих на Валери да продължа сам напред. В 15.00 часа бях на разклонението…
В 16.45 часа бях в Gîte de Mounicou. Изкъпах се. Тук топлата вода бе неограничена и безплатна. Весето и Боби бяха хванали една кола на стоп и към 17.30 часа бяха в жита. Останалите пристигнаха след 18.00 часа. По късно дойдоха Флоранс и Краси, след тях - Марк и Ивон. Отново се бяха погрижили с покупките…

Всички снимки:

Извън темата, но свързано с това пътуване, разгледахме една средновековна крепост в Carcassonne. Снимките:

След това продължихме към Toulouse. Снимките:

Чудно!

Ехааа... Много е красиво. Браво.

Голяма красота!Браво!

страхотен пътепис, благодарности

Вальо, много хубави снимки
местата на които сте били ме очароват
нещо ми действа вдъхновяващо и почвам да се замислям за натам.....

Привет!
Вальо,
albena Smile

ме е изпреварила в писането......
Поздравления!

Здравей, ние също замисляме ходене в Pyrenees тази Пролет, но качването ще ни бъде от Испания.
Тъй като сме още на етап планиране, изключително полезно ще бъде да споделиш какви пътеводители, карти или тракове сте използвали. Smile

Ние бяхме с планински водач от България... А той познава голяма част от Пиринеите, защото е минавал по цялото било.

А колкото до нашия маршрут /La Porta del Cel/ - случайно попаднал на картата на района на хижа Сертаскан в Испания.

Мерси за бързия отговор.
В нашия случай ние сами ще сме си водачи Wink