Надявам се тая тема да е полезна на мераклиите за зимна разходка из нашата южна красавица Беласица.
Предният ден се разходихме из Алиботуш, планината-южно продължение на Пирин. Настаняването ни в Беласица не беше лишено от премеждия. Стигнахме лесно до хижа Беласица къмто 19:00 часа. Оттам се пробвахме да стигнем до хижа Конгур (Конгуро), но пътят на няколко км след х. Беласица беше сериозно заледен и по силите само на високопроходим автомобил. Върнахме се обратно и към 20:30 пиехме бира на мохабет с хижаря на х. Беласица - Стефан. Хижата дава чудесни условия за спане и кухня, мога само да я препоръчам горещо на посетителите на тази планина.
Поразучихме маршрутите до в. Радомир (връх Калабак - известен все така сред местните хора). Разбира се, направихме си грешни изводи за времената на прехода и си позволихме лежерно доспиване до късно на другата сутрин. Тръгнахме нагоре едва към 11:00.
хижа Беласица
На отиване се хванахме да обиколим пътеките до билото. Дотам през заслон Гюлова поляна и х. Конгуро (бивша застава) - води маркирана в червено пряка пътека, както и черен път. Последният разбира се, прави гигантски серпентини докато пъпли нагоре, затова определено препоръчвам маркираната пътека. Тя тръгва южно от старата хижа Беласица и след около 500 метра минава покрай гроб на граничари. За последния питайте хижаря Стефан да ви разкаже историята, интересна е ...
Заслонът Гюлова поляна е важно място по маршрута, има питейна вода и място за настаняване на няколко души. Надморската височина е изписана грешно като 1500 м, всъщност е около 1050 м. След него (около 5 мин) минахме покрай друга група от 2-3 заключени бунгала с барбекю и питейна вода. Там нейде до пътя срещнахме странно веченозелено дърво - контрастираше страхотно на черно-бяло-синия пейзаж.
заслона Гюлова поляна - изглежда добре отвън, отвътре не чак толкова ...
Вечнозеленото дърво, бая му се чудихме какво е, ама не сме ботаници я...
Оттам до х. Конгуро не е далеч. Стига се до останки от телена мрежа и портал. Хижата (бивша гранична застава на около 1290 м н.в.) изглежда доста спретната, но беше здраво заключена. Единствените обитатели наоколо бяха жално мяучеща котка вътре, група кудкудякащи кокошки в постройки наоколо и едно църно куче, дето се радваше като за световно на човешкото присъствие. До хижата има обширен двор със страхотен изглед към целия Пирин и запазен плац с уреди за физическа подготовка на преминаващите туристи - успоредки, лостове и други тоолсове разни. Нащракахме няколко снимки наоколо и продължихме нагоре.
хижа Конгур (Конгуро) - ударението е кОнгуро
Скоро нахлузихме снегоходките и продължихме към в. Конгур. Оттам нагоре пътеката е ясна, минава по северно, перпендикулярно на главното било ребро, през поредица от тънки колове зимна маркировка (често се виждат и указателни табели). До самия връх Конгур (Конгуро), се върви по положителни издатини без почти никакъв лавинен риск.
Жега. Отзаде Среден и Южен Пирин, Алиботуш и Боздаг. И църния пес ...
Алиботуш, Боздаг и Ченгел планини. И перките на последната. Мерси на Спееди, Андон и Камен за разните географски уточнения.
Планини в гръцко - Боздаг, Ченгел, Шарлия, Сминица и Кушница планини.
Петрич и Северен Пирин от Беласица. Вижда се и Рила вляво.
Планината Огражден и първенците и Голак и Билска чука. Вляво се вижда и първенеца на планината Огражден, в. Огражденец в Македония. Долу село Първомай.
Лавинните източни склонове на в. Конгур
Алиботуш
в. Конгур и вишката от север
в. Калабак (Радомир), вдясно от най-високите привършия. Зимната пътека върви билно, долу дясно е летния път (по-бърз, подсича билото)
Планините Сминица и Кушница в гръцко (да се затвърдят географските знания... )
На в. Конгур има запазена бетонна двуетажна вишка. Не обърнахме внимание в чия територия е, ама като се гледат параноичните телени ограждения, май иде в гръцко. Южно от граничната бразда (южно от билото надолу) може да погледнете в гръцко. Там има два бетонни бункера-гранични застави, със запазени пружинени легла и кюмбе. Може да го ползвате като аварийно убежище, разбира се - ако ви хване лошо време на върха.
Вишката на в. Конгур
От в. Конгур на запад по главното планинско било на Беласица
Останки разни телени. С вашия глас за бесепето ще го пребъде нъръбъто
Гръцките застави...
Отвътре ...
Бутковското езеро в гръцко
След като се помотахме на Конгуро, хванахме посока запад. Часът беше напреднал - къмто 15:30. Казах на Никсито, че няма да ме бъде за ходене до в. Калабак (Радомир) и обратно. Той нали е бързооборотен човека, тръгна нататък към върха (надявам се ще опише ходенето си). Аз продължих до следващото на запад връхче, поседях там, хапнах и поснимах. След това се върнах обратно покрай Конгуро, едноименната хижа и надолу до х. Беласица. Трасирах напред-назад маркираните пътеки и пътища в района и към 19:30 кърках любимата си ободрителна витаминозна бира тип "Пиринка" при хижаря Стефан. Никсито дойде към 20:30-21:00 и се присъедини към нас. На другия ден ни чакаше разходка из Огражден планина - едно забележително с оскъдността си място в нашата бедна държава...
Огражден и с. Първомай отново
в. Конгур на фона на Боздаг
села в Гръцко, като фон на южния Беласишки склон
в. Калабак (Радомир)
Петрич отвисоко
Северен Пирин - карстовото било, отдолу гр. Сандански
Перките на Ченгел планина у гръцко.
Имам и една потресаваща просто панорама на Пирин планина, ще ви я пусна тия дни...
Последната промяна е направена от dido на Съб Дек 09, 2023 9:56 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Беласица - 30 Януари 2008
С голяма закъснение и аз да добавя нещо. Заседях се тия дни и реших да попиша малко..
Главните неща Дидо ги е казал. Аз освен да добавя за ходенето до вр.Радомир /Калабак/, което го направих в късния следобяд и се смъкнах на х.Беласица вечерта на челник.
Наистина голямата грешка бе, че тръгнахме много късно от х.Беласица - около 11 часа. В 12 бяхме на заслона Розова /Гюлова/ поляна, където утепахме 10-на минути, а към 12.50 бяхме на х.Конгуро. Там отидоха още 20 мин. в разглеждане, снимане и т.н. Така към 13.10 потеглихме от хижата към вр.Конгур.
За да стигнеш до първенеца Радомир по това време на годината и да се върнеш по светло в хижата, то в този час най-късно трябва да се потегли от връх Конгур към вр.Радомир. А ние след 13 потегляхме към вр.Конгур едва от хижата и имахме около 2 часа, за да стигнем до вр.Конгур.
Т. е - не правете като нас !! В 08 часа сутринта трябва да сте тръгнали от х.Беласица, ако искате в светлата част на деня да се качите до вр.Радомир и да се върнето обратно в х.Беласица /разбирай докъм 18 часа/.
Хубавото при нас бе че имахме страхотно време - слънчево и топло. И нощите на бяха особено студени. Ако времето бе лошо, едва ли щях да се осмеля да тръгна сам по път, който не съм минавал досега и то към 15.30 часа от вр.Конгур за вр.Радомир. Дадох си сметка, че връщането ми поне през половината път ще бъде на челник, но разчитах на очертаващата се ясна вечер и добрата видимост.
Така тръгването ми от хижа Конгуро бе в 13.10, а пристигнах на вр.Конгур в 15.00 часа. В началото трябваше да догонвам Дидо, който бе тръгнал малко преди мен - към 13 часа, докато аз си слагах снегоходките. Минава се през местност, където се виждат останки от постройка и скоро след това се излиза от гората, откъдето започва и голото било и качването по реброто към вр.Конгур. Тук, в местността Вършилото, отново спряхме за по-дълга почивка и фото сесия - към 14 часа бяхме на първото хълмче след гората. След около 25 мин. почивка, подсилка и снимки захапахме реброто към вр.Конгур.
Това е снимка от първата част на реброто към вр.Конгур в посока към главното било и първенеца на Беласица вр.Радомир, който се вижда в края на билото.
Снимано срещу слънцето от същото място към реброто, което трябва да се качи и вр.Конгур в края на реброто
На вр.Конгур бях точно в 15 часа, след 15-ина мин. пристигна и Дидо и вече предусещах как ще ме остави сам да трамбовам към вр.Радомир.. Постояхме на върха, поснимахме наоколо, разгледахме изоставените сгради на заставата и към 15.30 потеглихме в посока запад по билото.
На вр.Конгур в посока югоизток и вишката, която при ясно време се вижда отдалече
От вр.Конгур в посока запад към главното било - в дъното се вижда снежното чело на вр.Радомир
След като се разбра, че сам ще ходя до Радомир, все пак тръгнахме заедно по билото в посока запад, пък кой докъдето стигне. Разбрахме се в крайна сметка да се видим вечерта в хижата.
От вр.Конгур в западна посока за няколко минути се слиза до билно седло. От сега да кажа, че зимата задължително се минава през самото било и всички върхове, които са на него. Летния път, който минава от това седло през северните склонове на билото, е лавиноопасен. Склоновете и от север, и от юг са достатъчно стръмни, така че е рисковано те да се подсичат. Затова от седлото трябва внимателно да се изкачи един тревисто-скален улей, след което да се излезе на основното било на Беласица. От двете страни на острия хребет с козирки са дълбоки пропасти с лавинни полета. Първоначално се минава се през няколко върха и връхчета, половината от които доста скалисти, за да се стигне до вр.Радомир. Наближавайки Радомир, билото постепенно се разширява, заобля и се излиза на самия връх.
Тук да отворя скоба и да кажа, че верен мой спътник през цялото време бе един черен пес, който тръгна с нас от х.Конгур, после с мен до вр.Радомир, и после обратно през билото, та до х.Беласица. Интересното бе, че след като от вр.Радомир взех обратния курс, кучето не можеше да повярва че му причинявам това... Няколко минути доката аз се спусках обратно по склона, то стоя тъжно горе и ме гледаше. Явно се бе настроило да ходи по билото до вр.Тумба, а защо не и у Македонско... Накрая с голяма неохота песа тръгна след мен.
Част от скалистите връхчета по билото, през които трябва да се мине, за да се стигне до издигащия се в края снежен връх Радомир.
Отново това, което ви очаква по билото между двата лични върха на Беласица - Конгур и Радомир
На първият по-висок и скалист връх по билото в посока вр.Радомир. На него има поставен циментов фундамент.И черния пес позира за снимка.
В обратната посока - по билото на изток, към вр.Конгур и Алиботуш /Славянка/ в дъното.
На първият двухилядник на Беласица - 2001м. Това е предпоследния връх по пътя към вр.Радомир, като след него следва спускане към едно билно седло и финалното качване до първенеца, който се вижда на заден план. Много често по пътя през билото се вижда точно този връх, закривайки следващия вр.Радомир, като човек може да се подвежда до последно, че това е Радомир. Както направих и аз междувпрочем..
Най-после на вр.Радомир. Пристигнах на върха в 16.50, т.е за час и 20 мин.взех разстоянието от вр.Конгур до вр.Радомир, след като бях тръгнал от вр.Конгур в 15.30 часа. Разбира се, не съм бягал, пък и често спирах за снимки и да огледам околността, но темпото иначе бе бързо.
От вр.Радомир по билото в посока запад.
На широкото снежно теме на вр.Радомир
От вр.Радомир по билото в източна посока.
На вр.Радомир - Беласица, 30.01.2008 г.
На вр.Радомир бях точно 10 мин. и в 17.00 взех обратен курс - отново по билото към вр.Конгур, х.Конгур и х.Беласица.
По това време на годината пълната тъмнина настъпва към 18.30, а свечеряването /т.нар. сумрак/ започва някъде към 18 часа. Дадох си сметка, че най-късно докъм 18.30 трябва да съм преминал през билото и вр.Конгур, да съм се спуснал по реброто и да съм някъде в близост до гората. Така че не ми оставаше нищо друго, освен да си плюя на петите.
Залязващото слънце огрява беласишкото било в посока изток. В дъното - планината Алиботуш
Залез на беласишкото било. Впосока юг-югозапад към Гърция и Бутковското езеро.
На седловината преди качването към вр.Конгур бях към 18 часа - бе започнало да се стъмва. Хванах подсичащия път преди върха, който все още се виждаше, и внимателно по него заобиколих реброто и се спуснах в началото на гората. Там имах малко приготовления, понеже бях забравил да сменя батерийте на челника с нови, та си поиграх в тъмното, доката извърша тази процедрура.
После лека полека се смъкнах надолу, през х.Конгур и по пътеката до х. Беласица, където бях около 20 часа. Там вече Дидо, хижаря и двама негови хора вече бяха седнали на маса. А на маса какво се прави.??...мдааа...познахте...същото..
_________________ Планинското притегляне е обратно на земното - нагоре, а не надолу.
Съб Мар 01, 2008 8:02 pm
Niksi
Регистриран на: 01 Окт 2007 Мнения: 562 Местожителство: софия
Беласица - 30.01.2008
А да..забравих да сложа и линка към всички снимки от въпросното ходене.
Чудесна, макар може би позабравена тема. Благодарности към авторите!
Връх Радомир ми беше цел от известно време. Казано по-точно от момента, в който се хванах да покорявам българските първенци за един ден. Казано по-просто: ставам сутрин рано, паля колата, стигам до набелязаната изходна точка, покорявам, пия една кола за освежане по пътя за вкъщи и вечерта си спя в собственото легло. Защо го правя: ами нямам толкова много свободно време, а детето е малко да го взема с мене, особено на тежък поход, какъвто е този. Допълнително реших да се включа в пролетната оборка, но тъй като положението в София е безнадеждно, аз реши да направя оборка на върха.
За изпълнението на целта ми, тази тема ми стана като буквар, гледах снимките и прецених посоките. Беласица също така ми беше донякъде позната. Бях я виждъл то еднодневното изкачване на вр. Гоцев в съседната Славянка.
Допълвам темата с пояснения от личен опит.
- Транспорт - с кола се тръгва в посока на х. Беласица и х. Конгур. Точно преди х. Беласица е отбивката за Конгур. Пътят върви асфалтов, приличен с 1-2 места, където в асфалта има доста неприятни пропадания (малки ями) . На едно място се стига до ново разклонение. На ляво е обозначено "х.Конгур - 5км". Пътят е лош вероятно и за джипове, така че левия път е за пешаци. Десният не е обозначен, но 10 метра след разклонението пак става асфалтов. Той също стига до х. Конгур, но е по-обиколен. Асфалтът се загубва 3км преди хижата. Има приятно място за паркиране с чешмичка с хубава планинска вода.
- Пеша - километър след чешмичката има ново маркирано разклонение за хижата. След него следва една интересна част, която аз научих от местен, когото срещнах на чешмичката. Интересната част е, че се стига до ново разклонение. Основният път върви наляво, а този който съкръщава изкачването на върховете върви право нагоре. Той представлява коларски път и по него се пропуска хижата. Излиза се над нея. В края си коларския път излиза на една палянка с лепени със скоч дървени маса и пейки за пикник. 50м след тях коларският път се пресича с черен път в малко по-добро състояние. Самият коларски път продължава отново право нагоре и след 100м излиза на потрушената сграда на изоставен строеж на пионерски лагер. От там пътя за вр. Конгур е много добре маркиран (червена маркировка). Част от тези неща научих на връщане.
-Към връх Радомир - когато излязох от коларския път на макадама, пионерският лагер и маркировка не се виждаха. Черният път , а и ориентировката по снимките ми подсказваха да тръгна на дясно. Черният път криволичи доста, има и места с доста голяма отрицателна денижелация, но в общи линии е в посока към върха. Лично аз намирам този маршрут за по-кратък след като мога да претегля отиването и връщането. Тогава защо не се върнах по него. Ами много просто, по средата на маршрута намерих следи, които предположих, че са мечи. В същото време подухиш миризма, която човек е свикнал да подушва в зоопарка в затвореното хале на тигрите. Мечка (мечки) не видях, но носих един камък 5 км поне (докато излязох на билото). Още нещо за този път - той свършва съвсем внезапно насред нищото. Е не точно нищото, ами в средата на едно сечище. От там тръгнах право нагоре, за да разгледам и следващите 40 минути ми се отели вола. Излязох точно на средата на подсечката (лятната маркировка) между вр.Конгур и вр.Радомир. Правилно бях определил, че снега е твърде малко за лавини, но не правилно бях решил, че ще ми е лесно да го газя без снегоходки. Следващият час до върха ме изчерпи. Всяка крачка затъвах между 5 и 10 см в снега. всеки 10м кракът ми хлътваше до 30см, а на всеки 20м потъвах дотолкова, че да трябва да си помагам с ръце. Пътеката в по-голямата си част по ръба е открита, но там положението с вървенето беше затруднено от клека и наклона. Както й да е. Борих се като прасе с тиква, докато накрая реших, че положението е вече нетърпимо и зарязах пътеката, за да изляза на билото. Билото е чисто от сняг и в момента много по-лесно за вървене. Аз излязох на предпоследния връх, точно преди Радомир и се почуствах добре, че поне съм вече на над 2000м. Върхът от колата до 2те гранични пирамиди качих за 3ч и 20м.
-Обратно - Преди всичко заради моите въображаеми мечки (аз си ги представях като мечка с мечета . следи имаше много все пак, та преди всичко заради това, реших да се връщам по билото. Само че връщането по билото беше съпроводено с друга голяма неприятност. Все пак хората бяха предупреждавали по прогнозата за уранни втерове във високите части на планините и аз си бях избрал Беласица , като уж най-незасегната. Само че на високото тя си беше засегната. Макар и топло като градуси, вятърът си беше ураганен и ми местеше краката, както той си реши. Отделно от това билото предлага някой доста весели спускания и изкачвания. С доста почивки на завет откъм гръцко (заслужаваха си, на юг се виждат язовира Керкини , езерото Дойран на юго-запад , Струма , която си тече покрай Беласица и доста планини в гръцко, по-добре описани от майстора на темата.) се добрах до вр. Конгур. Там намерих маркировката и почнах да се спускам, докато не открих пионерския лагер. На връщане пак подсякох х. Конгур (така и не я видях тази хижа) и се добрах до колата за 3.15м.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
)
Постояхме на върха, поснимахме наоколо, разгледахме изоставените сгради на заставата и към 15.30 потеглихме в посока запад по билото.
