Мусала- на шега ?!

Първоаприлско ходене, на шега или не, и аз не разбрах. Но едно беше ясно- сгъчкана програма се очертаваше, с това наше географско положение. Нощно влакче до Пловдив, но местата в богоизбраната класа били кът. Половин час престой, колкото за полуразсънване, и дневно влакче до Костенец. Местна баничка със задължителния комплект бозичка за закуска, и стана 08.00 часа. Автобус, под не-дотам одобрителните погледи на пътуващите за работа в него, нали заемаме ценни места. И ... Боровец, пуст и тих като парламента през август. Кабинковият лифт май само на нас разчиташе. Вече е 10.00 часа без малко- Ястребец, слънчево и ясно, над облаците сме. Делово приготвяне за среща с белите простори пред нас. Няколко снимки, и вече сме по пътеката. Лятната- правилна или не, това е. Понапича вече, снегът става тягъв за ходене. На хижи МУСАЛА е пусто, по новата се чопли нещо, но толкова дискретно, да се чуди човек дали тези хора не се укриват от нещо или някого. Тук вече ни е първото по-яко разпладняване за деня- полагаше ни се час и половина. Хапка, пийка, снимки, да не кажа и слънчеви бани. Настана скука обаче и заради риск да се изконсумират раничните запаси след час пак по трасето. АЛЕКОВО ЕЗЕРО- снегът е вече доста податлив. Движиш си, и хоп ... Или както вървял изразът- раницата е на гърба, ама си стои и с дънцето на земята, на снега де. А отгоре пече ли, пече. Размяна на UV- кремове, рецепти и мнения. Чувството ми е, че съм върху работеща микровълнова печка. Бях вече с едно- две изгаряния на лицето още през февруари, но тенчето от тях като че ли не значеше нищо. Езерото само загатваше къде е, 15-на минутната почивка свъ. Малко след това и слънчо реши да ни пожали. На заслон ЛЕДЕНО ЕЗЕРО прегрупиране на силите, монтаж котаци, и както си му е реда, снимки. Леко писнало ми е- вади, прибирай, вади, прибирай техника, не е като старата хилка, дето почти ми беше станала като медальон. И едни щеки ми се мотаят у ръцете ... Почна се драпането нагоре. И точно котаците, нали това им е сефтето, след клонирането по метода „направи си сам“, решиха да ми спретнат номер. Не се разбраха с чипиците нещо, и се наложи етапа да го взема като катерач, с предната част на котаците само. Задната се пъхна под петите, не смеех да стъпя с тях, от риск за пробив на обувките. Да е живо и здраво теленото въже, горе прасците на краката не знаеха къде се намират. Ама бях решил твърдо да съм добронамерен, даже и устата беше безмълвна. 16,30 часа, котата е 2925 м. Пак е слънчево, с един тънък ветрец. Тънък ли?!- сгреших, връщам си думите. Следващите часове, дни и нощи щях да дообогатя житейския си опит за понятието вятър. Бързи снимкови моменти, че слънцето тръгна да се крие. Защо се обиди, не разбрах, но за целия ни престой не пожела да покаже залез като по фото-форумите. Сградата, която ни подслони, се оказа неочаквано приветлива в утробата си. Да не говоря пък за POWER-осигуряването и. Разкошно, добре че мургавите братя не са успели още да докопат жицата до нея. На вън преваля 20.00 часа, още е светло, но масите са събрани, тече генерална репетиция за следващата вечер. Леко поувличане откъм течните фази, химна го пропуснахме май. Кой легнал, кой още репетира, но вече е ударил един от моментите на истината. Индивидуален за всеки, но споделен от всички- канализацията е запушена и се ходи на вън, по всякакви нужди. Наръчник как се прави това ще издам в скоро време.
Ден втори. Уж трябваше да се изсипя за изгрева, за да го прехвърля на SD- карта. Ама прозорците на стаята ни под снежното ниво, тишина, народа около мен сладко пуфти. Навън съм вече с около 20-минутно закъснение. Навън. Това понятие придоби нов смисъл за мен. Слънце- да, в гарнитура с летящи на запад облаци. А оня ветрец- не в умалителна спепен вече. 12-14 м/с, че и нагоре. Човекоподобно същество тук нямаше предимство с изправения си вървеж. И току по някой залп сняг, като № 12 го чувстваш. Поне аз де, машинката не знам, но и тя запази самообладание. Големият проблем се оказа стабилизацията, а си мислих, че не съм с голяма ветрова площ. Последва и студа. По- късната метеосправка показа, че навън е -8,5 С. Под покрив вече, апарата почна да се разкисва, или по- точно сега да замръзва, макар че му осигурих възможно най- студената камера за аклиматизация. Окото му отпред стана в лед, конденза замръзваше. Това му стана навик, след всяко излизане. Закуска с чай, предшествана от борба с пиезото на primus-а. Проблемът май се оказа всеобщ, при всички газови уреди- не палят. Изнесе се и дневния ред- с решение да се поеме към х. ГРЪНЧАР, пък каквото нож Victorinox покаже. Ама почесване, лицев грим, и що ли още- старта закова на 12.00 часа. Групата не беше в цялата си компакнтост. Няколко доброволно отказали се, може би и заради мисията с водоосигуряването- питейната вода тук се оказа по ценна от бирата. Методът е снеготопене, в комплект с риска- попадане на минно поле. Източихме се на юг. Едното котаче пак ми спретна номер, но това беше за последно- дублаж с въженце реши проблема. Оттук до края на мисията станаха послушни, без волности, даже се притесних по едно време, да не съм ги кастрирал по невнимание. Сами си тичаха, забравих, че са на мен. 14.00 часа преваля, на ГОЛЯМ БЛИЗНАК сме, малкия остана зад нас. Скучничко място, с компания само един прекършен дървен колец. Пред нас се е опнала една премка, само камъни и снежни козирки, не става и за котки. Подложка на стомаха с разбор, постепенно се заформи мнението да свирим отбой и обратно, за днес толкова. Почти по дирите си сме, но не съвсем. Малко подсичане с цел пробване техники на стръмни терени, бройката ни обаче за вечерната маса се запази. Добра разходка се получи, всички са усмихнати. Микровълновата печка почти през цялото време не работеше, блокирана от облаци и мъгла. Иначе съвсем нямаше да ставаме за фейсбук-а. Обаче остана едно разочарование у всички- никъде не срещнахме тоалетна, а такива надежди се таяха. И това ми било цивилизация ... Масата пак почна да ни посъбира. Този път трудно се намира свободно място върху нея- все пак вечерята е официална. И си има причина за това- чества се рожден ден. Да- титулярът е туристическо дружество ДЪЛГАТА ХУРКА, гр. Варна. Няма как да не споменавам имена, пък реклама или не, ако трябва, юристите да решават. Заверата е станала тук, на върха, и всяка година се чества подобаващо, на място. Вход- свободен, или почти де. Торта, шампанско с химна в полунощ- традиция. Борбата с артикулите по масата почва да привършва за някои, следва оня момент ... навън, и в леглото.
Ден трети, и последен. Сценария до към обяд се покрива почти изцяло с този от предния ден. Отново проспиване на изгрева, борбата навън да си правостоящ, да опазиш машинката от директни попадения ... И като капак пак същите атмосферни условия, само вятъра с няколко степени нагоре. Ако трябваше да се остане тук още дни ... Около 11.00 часа сме на старта- за етапа „Мусала- Варна“. Тежкият момент беше до в началото на въжето- поривите на източния вятър бяха ураганни. За стотина метра по- надолу той се стопи. Оказа се, че разполагам с няколко откраднати минути за снимки в подножието на въжения участък, докато групата се смъкне изцяло. Постарах се да не губя и секунда от него. Раницата сега се манипулираше като дамска чанта, след като загуби живо тегло близо 30-40 %. Сборен пункт на заслона, малко отдих и към хижите. До там нищо особено, снега беше добър за ходене, хрупкав. Позволих си доста волности с котките, като за изпроводяк. Обяд на хижите, някои успяха да се докопат и до запасите от бири на хижаря. При Ястребец снега съвсем се беше дръпнал, само за два дни, околния пейзаж звучеше доста носталгично. Пак лифт, мини-бусче със седемнайсет пътници вътре, до Костенец, влак, гара Пловдив надвечер. Китайското ресторантче наблизо спомогна за последен оглед на UV-щетите и разбор. Отново нощен влак, и рано призори на гара Варна. Моят график стана вече индувидуален- хладен душ, тоалет, и в 07.00 на път за работа. Последиците от слънчевите изгаряния по лицето могат да останат за друга тема.
Изводът към момента- пак първо ... ходене, зимно, но в никакъв случай не искам да е последно!
Визуалната база-данни:
http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=7010&AlbumId=137671

Хех, готин разказ и много хубави снимки.

Цените на лифта Ястребец същите ли са като зимния сезон - 18 лв в двете посоки, или са ги смъкнали вече?

Много талантливо пътеописание-браво!
И в зимното ходене е истината!
Само снегоходки и пикел трябват на всяка цена,освен щеките. Успех! Croc

Благодаря за отзивите!
Цената на билета за лифта беше 15 лв, качване и слизане, важеше за някакъв период, май за седмица.
Ами поизгорях, защото не носех слънцезащитен крем. При излишък на мозък това е резултата. Ползвах малко от колегите, но явно не е било достатъчно. А сред снега ни се събираха почти три дни. Проблемът не се ограничаваше до моя милост, имаше и други поражения. При доста от нас се познаваше и марката на очилата, с които сме били. Wink

Вече във Варна освен белене на кожата се сдобих и с една много екзотична колекция от херпеси по устата- обичайно ми излизат един-два, но този път ударих джакпот. Когато бяхме горе, шапка с периферия не би свършила работа- просто нямаше как да остане на бойния си пост при вятъра, който духаше. С козирка да, но задължително да може да се комбинира и с качулка. За нощувка не мога да дам полезна информация, съжалявам, ние бяхме директно за върха.