Солово из Пирин

"Познава се, че един писател се е изчерпал, когато започне да препрочита старите си романи, за да търси вдъхновение" - това беше реплика на Чандлър Smile

. Както и да е. Тези дни попаднах на снимки, които мислех, че съм загубил. Онези дни на дневен ред бяха продължителни (обикновено по две седмици) солови преходи с огромна раница (в началото отиваше към 35-40 кг), в която освен останалото имаше тенджера за готвене и провизии от сорта на ориз, леща, че и шише с олио, подправки и т.н. Единственото ми средство за ориентация беше карта на "Картография" и то бях случил издание с възможно най-българските имена от сорта на Хвойнато езеро, Воеводски връх ( Smile

- когато за пръв път се качих на Воеводски връх (бях преспал малко под него), на следващия ден продължих към Полежан и там срещнах група, идващи от Безбог и те ме питаха: "Качи ли се на Газей?" и аз каза "Ъ!?"). Тогава рядко влизах в хижите и по цели дни почти не срещах хора.
Ето въпросните снимки

Добре, че познаваме планината.
Спокойно може да се заблуди човек, че е в планина в Америка.
Визията ти кърти... - баце, дозата колко я даваш? Laughing

пп - айде и рилската, де
Croc

_________________
Енциклопедия за ЕКИПИРОВКАТА за туризъм.
Палатки *** Туристически обувки

в онези дни времето нямаше значение, защото го имаше много Laughing

снимките кефят, ходенията ти също си ги е бивало
Воеводски връх начи Cool

Страхотно!

_________________
Пирин - географски и етимологичен речник
Пирин - пътеводител

мноооооого красиво!

_________________
If I can stop one heart from breaking,
I shall not live in vain;

Почти приличаш на онзи пич от Into the wild. Very Happy

Мисля, че с брада ти отива много повече Wink

А защо си ходил сам (ако не е тайна, разбира се) ? Искал си да бъдеш сам или просто не е имало и други желаещи ?
Тъй като това е нещо лично все пак, няма да се разсърдя ако не искаш да отговориш.

Снимката с каменната следа (камъка, който прилича на крак) ми направи много голямо впечатление, къде се намира тази следа, ако помниш ?
Козата, която се излежава и ти си смутил, също е много готска.
Както и всички биваци, далеч от хижи и заслони.

А, не съм ходил сам тенденциозно. Трудно се намира хора за подобни начинания. (Още по-трудно такива, с които да не ви се прииска да си откъснете главите взаимно след първата седмица Smile

). По-скоро не се оставях това, че ще трябва да ходя сам да ме спре.
Между другото усещането е съвсем различно когато си сам.
Каменният крак е точно на Бъндеришки чукар (или почти точно) Smile

е тая снимка е супер Very Happy

Aбе ти си мн.талантлив пътеписчик.Бравос! И знаеш ли,като пишеш за стари ходенета се чудя дали и аз да не си разришкам дневника за някой стар екшън-например "Кончето" -зимно.Даже май мярнах още преди да се регистрирам,че някой искаше информация в тая насока. Само,че винаги ме е мързяло да снимам,а без снимки май разказа си губи ефекта. Ако някой се интересува да си каже.

Давай го веднага ! Very Happy

Нищо, че е без снимки.
Само че ако искаш ми го прати първо на мейла да ти оправя пунктуацията и прочее, за да се чете като хората.
Това - сериозно.

за пращане по имейла ще тр.да изчакаш до утре,че не знам как става,а Стефак идва на работа при нас само до обяд. Както решиш.
Извинявам се,че съм такъв некадърник с компа.

Ще изчакам, няма проблеми. Другият вариант е да пост-неш текста, ако ти е готов, аз ще си го копирам, редактирам, и ще го пусна наново.
Идеята е, че това, което пишеш е интересно и готино, и полезно - и за да се чете нормално, е хубаво и да изглежда нормално.

сега ще го препиша и пращам

Идеята за билно нощуване е страхотна Иване, браво за реализацията.
Как се справяше с водните запаси и гръмотевичните бури ?

П.П. Извадил си късмет с времето май и са се получили много хубави снимки. Дали е от сезона или от факта, че си бил нависоко сутрин и вечер, когато атмосферата е най-прозрачна, не знам Very Happy

Всъщност това пътешествие кога го прави точно ?

_________________
Бутам след осмата бира Very Happy

С водата е неприятно, защото трябва да мъкнеш поне 2 литра освен която ти трябва за из път, особено ако смяташ и да готвиш. Обикновено вечер, след като разпъвах палатката, слизах по склоновете в посока някое езеро за вода.
С гръмотевичните бури - с тях не можах да се справя Smile

. Случвали са се не много пъти, но винаги беше едно и също - лежиш в палатката, умираш от страх, броиш секундите след всяка светкавица, подскачаш поне 10 см след всяка гръмотевица и си повтаряш на ум "Малее, малее, веднъж само да оцелея - никога вече!". Лошото е, че на сутринта като се покаже слънцето - забравяш.
Снимките са от интервала 7 - 17 септември 2006-та.