... се разходихме с Жорката от Неврокопъ. Летото господне беше 2010, на 30-ия ден и последната неделя от месец май.
В съботната вечер се събрахме с Жорката на Попина лъка. Разпънахме вигвамите на една ливада и изкарахме вечерта в моабет и пиене на огнена вода. Индианската ни идилия се допълваше от стадо спънати мустанги, собственост на местен спанополски коняр.
Денят за ходене беше неделя. Събрахме вигвамите и тръгнахме нагоре умерено късно, както обикновено Намерението ни беше да проникнем до тайната - задна част на един от най-хубавите върхове в Скалистите Пирински планини - Синаница.
Като казвам задна - вероятно ви вкарвам в заблуждение. Всъщност много повече хора виждат тази страна като лицето на Синаница. Иде реч за населението на Светиврачко, а и въобще населението на цялата котловина до Петрич. Местните хора му викат Разцепения връх, и го виждат лесно дори от терасите на къщите си.
Да се стигне от Попина лъка до Синаница отзад е лесно. Изходната точка е при отклонението на жълтата маркировка през р. Беговица в Попина лъка. Оттам до долината на Арнаутдере, под южната стена на Синаница са 10 км по широк черен път. Този път заобикаля рида Юручки гробе (Юрушките гробове), който е едно масивно разклонение, стигащо досами ръба на Синаница. Теменните му части до 2000 метра са покрити с рядка белоурова гора, оттам нагоре хвойна, и са удобно алтернативно място за качване на върха.
С Жорката изминахме 10-те км по пътя за 2:30 часа. Стигайки до Арнаутдере, се отклонихме нагоре по потока към Синаница. При дерето пътя продължава на юг и стига до Лиляновския връх Побиен камък. Отклонението по дерето е по малка пътечка, която обслужва летен говедарник малко по-нагоре.
Оттам вече Синаница се вижда прекрасно, а гледката е адски внушителна. Бих я сравнил единствено с тая на Вихрен откъм Черната вода. Оттам Вихрен се издига като масивна стена с височина около 1000 м. По същия начин е Синаница - тя се извисява като 800 метрова стена над вдълбания улей на Арнаутдере. За мен дори е по-впечатляваща от тая на Вихрен заради значително по-стръмните южни склонове на Синаница сравнени с тия на пиринския властелин.
Южните склонове на Синаница
Минахме покрай останките от голяма лавина, влачила клони и дървета надолу. Била е над 10-12 метра висока преди да се стопи снега ...
След овчарника пътечката се изгуби. Пътят ни беше по дерето, а намерението - да се изкатерим по стръмните тревни склонове към съседната на Синаница бабуна - кота 2664, а оттам до върха. Тези оптимистични планове се разбутаха от дядо боже, който забули върха в облаци и прати порция студен пролетен дъжд. Ние обаче, понеже сме захтирели, направихме една обходна маневра. Вместо на запад към кота 2664 поехме през гората към темето на Юручки гробе. Идеята беше да загубим час-два и пътьом да видим накъде ще се обърнат нещата с дъжда.
По склона на Юручки гробе - гледка към кота 2664 и склона на Синаница
За късмет времето беше, както обикновено в тоя сезон - преобладавващо В посока Огражден небето беше чисто, а малките облачета оттам набираха злоба току над Синаница, ръсваха леко и се трупаха на големи сиви тумби нейде оттатък Типиците. Та пушилката и гърмежите се заформяха далече от нас ...
Синаница
Жоро към Върха
Надолу към Арнаутдере - лавината, покрай която минахме
Гледка към Вихрен
И една последна, мистична гледка към Спано поле и водопада над езерото
До над Юручки гробе стигнахме по смесица от горска пътека, изоставен черен път и стръмен склонов глиганинг. В около 14 часа бяхме на рида, с добра гледка към Синаница. Близостта на върха изостри хроничния ни мързел, заради което стигнахме горе чак в 16 часа. На връщане видяхме голям зор с пресичането на Спанополската река - беше адски пълноводна. Оттам по жълтата маркировка слязохме обратно до Попина лъка, където бяхме към 20 часа.
"Скалистите Пирински планини"
Тая носталгия какви ги ражда...
Че ми стана любопитно - колко метра ви влачи реката надоле? "Голям зор" от твойте уста е нещо такова
Абе 400 метра нагоре по течението търсих място отдето да мина. Правих се на Левски де, ама Жорката гази, рискувайки пъстървите да го нахапят по палците ...
_________________ Бутам след осмата бира
Съб Фев 19, 2011 9:34 pm
Velio
Регистриран на: 20 Май 2010 Мнения: 104
Дидо, тая галерия съм я гледал десетина пъти на сайта ти - уникална е! Все се чудех, защо не мога да намеря пътепис за тея снимки, а то било, щото не си писал
За съжаление не остава много време ни за писане ни за правене на снимките от тия ходения. Ама ще наваксам, надявам се
Дето вика Спееди, наистина требе се иде по тия места в хубаво време, за хубави гледки и хубави снимки. Нашия късмет стига колкото да се качим до върха без да ни вали особено в тоя ден ...
_________________ Бутам след осмата бира
Пон Фев 21, 2011 10:34 am
Velio
Регистриран на: 20 Май 2010 Мнения: 104
Днес и ние с Жоро и Пепи се разходихме малко из Арнаут дере
Имаше гъста мъгла пак, ама лош късмет - какво да се прави
Стигнахме до 1 порутена сграда, продължихме още малко след нея и се върнахме. Целта беше да идем до ,,Дългата поляна", но най-вече заради мъглата се отказахме. Ето и няколко снимки:
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Намерението ни беше да проникнем до тайната - задна част на един от най-хубавите върхове в Скалистите Пирински планини - Синаница.
"Голям зор" от твойте уста е нещо такова 
