След две поредни ходения в Родопите си дойде ред да ида в Пирин. Искаше ми се да се скрия от шумотевицата, да вдишам успокояващата свежест на пиринския въздух, да си помисля за разни неща лежейки на някоя поляна, както и да помечтая гледайки цъфналите дървета, храсти и цветя. Имах една неделя на разположение и реших да отида в едно пусто селце намиращо се близо до Неврокоп. Селцето се казва Боржоза, а в картите е по-известно като Драгостин.
Към 10 ч. закусих от мамината баница, мушнах един портокал и бутилка вода в раницата и закрачих бързо към изхода на града. Като за Неврокоп, в днешния ден духаше доста остър ветрец, който пронизваше, но полъха му бе свеж и щипеше бузите ми по-скоро приятно. Пътьом задминах дузина разходкаджии тръгнали до близкия манастир да се поразкършат. Изведнъж се появи пушек в посока с. Делчево. Помислих си: „Хм. Някой тиквеник точно в тоя вятър ли намери да пали!? Освен пожар да направи нищо друго не виждам”. Крачейки нагоре до мен спря кола и ококорен шофьор и спътниците му ме попитаха накъде съм тръгнал. „Към Боржоза”, казах аз. „Ъ, м качвай се бе, ей тоя тук до мен е боржозлия, ще ти разкаже бе”. „Ааа, аз пеш си карам, благодаря”! „Бе качвай се бе, до завоя ша тъ закарам да не губиш време”!
Качих се аз в колицата, поговорих с боржозлията и му взех телефона, за да го привикам на разпит, и да разкаже за селото, та във вестника да го пишем. На завоя човека слезе с мен и тръгна да ми обяснява как да ида до селото, а аз го слушах търпеливо. Не че не знам как да ида там, не ми е за пръв път, ама той с такъв ентусиазъм обясняваше, че нямаше как да му разтуря мерака. Нейсе, разделихме се.
От т.нар. завой, тръгнах по прашен черен, каменист път към селото. Пътьом ме пресрещнаха любопитни коне, които ме заоглеждаха от глава до пети, и аз тях. Малко конче лежеше на пътя, майка му до него седеше права.
Кобилата и жребчето запънали пътя и упорито не искаха да се мръднат. Наложи се да ги заобикалям. Подбутнах жребчето с крак, а то взе да се смее с очи, разлигави се и легна настрани, за да го почеша по корема. Почесах го де хубавеца, а той позира с кеф за младия фотаджия и махаше с крака. Видях наблизо и скъсах малко иглика, дето предния ден я търсих из Родопите, и му я подадох. Кончето я охрупа и ме пусна да продължа.
Селцето вече се виждаше отсреща скрито на завет от околните върхове мигайки като звездичка, в дъното игриви облаци подскачаха от връх на връх из високия Пирин, който и този път не забрави да ме поздрави с добре дошъл.
Пътя свършва до селската черква, която не е в самото село. Това е може би най-добре поддържаната сграда тук.
Под нея има ливади, малки градинки, овошки, драки и храсталак, между които минават множество пътечки водещи до самото село.
Хванах една от тях и не след дълго влязох в пустото село. Колкото и красив, екзотичен, спокоен и омайващ е тук пейзажа, толкова и навяващ тъга. Повечето къщи са или паднали или са започнали да се рушат от тежестта на годините и липса на стопани.
Всъщност последния постоянен жител тук почина преди около 2 години и сега само наследниците на някогашните жители идват понякога да си нагледат имота, а селото е в процес на заличаване от списъка на населените места у нас. Как звучи само а!? Заличаване! Дай му на нашенеца да заличава и му гледай "сеира"?
Дълго време обикалях улиците, влязох в 1-2 къщи, като срещнах само още един кон. На една ограда видях дреха и си рекох, че може да има някой, но бе пусто. Изкачих се над къщите и позяпах към високия Пирин. Напоследък често споменавания от мен в. Пиленцето е много красив от тук, а назад има и гледна към Неврокоп и полето.
Зяпайки изведнъж чух някакъв глас, който сърдито ми викаше: „ Шиу, ей, то кво прайш тука бе”? Оказа се една женица, тръгнала да си изчисти ливадата. Върнах се надолу към къщята, където я пресрещнах и завъртяхме приказка. Жената си каза мъките, оплю управниците – местни и държавни, не без основание, като по това време от къщата дето видях окачената дреха се излезе още един човек, който бе примамен от глъчката. Оказа се собственика на къщата – бай Георги, който ме покани на приказка. Жената отиде към ливадата, а ние към къщата.
Опнахме се на хубавата поляна пред къщата и „забистрихме политиката”. Аз го почерпих цигари и портокал, а той сладки, салам и варени яйчица. Имаше обаче един проблем. Човека привършил ракията и черпавката не беше пълна. Показа се и жена му, която също бе тука. Оказа се, че след като се стопи снега те се качват тук и си живеят лятото на тихо и спокойно. Лаф моабета така тръгна, че по едно време се зачудих дали няма да си остана тука. Влязох и в къщата за да огледам. Много ми хареса! Все пак се разделихме изпращайки се повече от 10 минути, като получих безсрочна покана да гостувам винаги, когато намеря за добре в къщата, която стопаните поддържат в отлично състояние. „Идвай тука, ако искаш сам, ако искаш с приятелката, не бой се. Наши хора сме, няма страшно, знаеш вече тука как е, що е положението дори и да ни няма”! Благодарих за поканата, казах че ще се възползвам от нея и тръгнах наобратно. Помотках се още малко измежду пустите къщи и се запътих към „завоя”. Там отново ме посрещна ветрец, но не толкова силен както сутринта.
Надолу щях да си отворя беля за малко. Оказа се, че оня пожар дето го „пророкувах” преди няколко часа наистина е станал. По шосето надолу обаче забелязах множество спрели коли, пожарна кола и полиция. За нещастие една от пожарните коли се обърнала и паднала по склона 10-на метра надолу. Пожарникарите разчистваха дървета и драки, за да достигнат голямата кола и да я приготвят да изваждане. Какво ми щукна да измъкна апарата да снимам. Намиращите се на 7-8 м от мен длъжностни лица ми налетяха и ми го взеха, като се почна проверка дали не съм снимал. Брех! Както и да е, не ми го конфискуваха, но заплашително ме посъветваха да изчезна надолу и да не си помислям да снимам.
Слизайки надолу разбрах подробности за произшествието, които няма да разказвам. Даже едни хора настояха да ме качат в колата им и да ме свалят до Неврокоп. Реших да не отказвам, че да върви цяла година така и в късния следобед паркирах в къщи.
Айде, това е от мен засега. Поздрави на всички и до скоро!
Някои снимки са си попадение, а тази с пожарната щеше да е култова! Проблема не е в теб, че си снимал, нали знаеш... Ако се страхуват или срамуват от нещата, които вършат е ясно защо не искат да ги снимат. И аз миналата година се въздържах да снимам авджиите докато разфасоват прасето, че не знаех каква е ситуацията.
А бе мани. Това с пожарната само беля щеше да си отворя. У нас има още много хляб да се изяде, за да се наместят нещата, ама това е друга приказка. Радвам се че снимките са ти харесали.
Speedy, прочетох твоите чудни неделни преживявания едва сега, но не мога да не отбележа, че атмосферата е предадена очарователно!
Точно по времето, когато ти си бродел из тихите пустеещи улички на село Боржоза (Драгостин), аз бях малко по- нагоре и по на северозапад.. Из все още снежните дебри на връх Безбог.
Пирин и мен е пленил със своето обаяние и гледам при всяка отдала ми се възможност да потърся неговото спокойствие и закрила!
Разказът ти наистина ми даде възможност да се докосна до твоите преживявания!!!
Много благодаря за споделянето!!
Тъкмо сега хванах по новините поглед към с. Рибново (Гоце Делчевско)... Някой дали знае нещо повечко за него? Освен най- голямото събите в него - сватбата.
Привет!
Скоро бях в Рибново. Журналистите са се хванали за тая рибновска сватба не знам защо. Подобен ритуал има и в други села. Имам предвид шаренето на булката.
Благодаря ти за отговора и се извинявам, че те отклоних от твоята тема!
Несъмнено при първа възможност ще се опитам да посетя Боржоза и околонстите!
Ще трябва да ме извиниш, но ще се възползвам на максимум от описанията на местата, които си посещавал и ще ги включа в моя списък
Благодаря още веднъж за всичко!
Малка поправка:старото име на селото е борджоза,а не боржоза.Даже го има написано на чешмата на селото която датира от 19 век.Ако някой го интересува по подробна информация за селото да пита,все пак съм борджозалия.
_________________ Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те имат край.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
